№ 11359
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110144338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 170493/16.08.2022 г. на А. П. В. и Д. В. Д. срещу И.
И. В., с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 400 лв., в
условията на разделност – по 200 лв. на всеки, представляваща обезщетение за претърпени
от последните имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело № 385/2021 г. по
описа на ЧСИ СтИ. С., рег. № 859 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху същата
главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че през 2016 г. предявили срещу ответницата иск, който бил отхвърлен и
ищците – осъдени да й заплатят солидарно съдебно-деловодни разноски в размер на 382 лв.
Поддържат, че превели посочената сума по банкова сметка на ответницата на 20.01.2021 г.
Твърдят, че последната се снабдила на 16.11.2021 г. с изпълнителен лист за същата сума и
на 23.11.2021 г. образувала изпълнително дело при ЧСИ СтИ. С., рег. № 859 на КЧСИ срещу
ищците. След получена от А. П. В. на 27.06.2022 г. покана за доброволно изпълнение,
двамата ищци организирали защитата си по изпълнителното дело и на 28.06.2022 г. и на
30.06.2022 г., чрез процесуален представител, писмено оспорили задължението, за събиране
на което било образувано изпълнителното дело, като ответницата в хода на същото признала
плащането. Сочат, че на 01.08.2022 г. ЧСИ СтИ. С. прекратила изпълнителното
производство поради липса на задължения на длъжниците, а с постановление от същата дата
отказала да приеме за събиране сумата от 400 лв. – заплатено от ищците адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат В. за защита в изпълнителното производство. Ищците
1
считат, че разходът за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. представлява
имуществена вреда, която е във връзка с поведението на ответницата по образуване на
изпълнителното дело. Поради изложеното молят за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че
с решение № 48568/21.02.2020 г. по гр. д. № 71589/2016 г. по описа на СРС, 28 състав,
ищците са били осъдени да й заплатят сумата от 382 лв. – съдебни разноски, с оглед
отхвърляне на предявените искове, както и че сумата е била заплатена по банкова сметка на
ответницата на 20.01.2021 г. Твърди, че въпреки направеното плащане, ищците обжалвали
постановеното решение и изразили несъгласие с присъдените в тяхна тежест разноски, но
поради невнасяне на дължимата държавна такса подадената от тях въззивна жалба била
върната с разпореждане от 24.07.2020 г. по гр. д. № 71589/2016 г. по описа на СРС, 120
състав, потвърдено с определение № 678/23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 6934/2021 г. по описа на
СГС, влязло в сила на 25.07.2021 г. Твърди, че не е действала недобросъвестно, тъй като
към момента на образуване на изпълнителното дело не е знаела, че задължението е било
погасено на 20.01.2021 г. Поддържа, че от представения договор за правна защита не се
доказва реалното заплащане на исковата сума, тъй като е упълномощен адвокат П. В. – баща
на ищцата и на бившия съпруг на ответницата, а срещу последната са водени множество
неоснователни дела, по които не са заплащани реално адвокатски възнаграждения.
Евентуално прави възражение за прекомерност на претендирания в изпълнителното
производство адвокатски хонорар. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява срещу
искането за присъждане на разноски на ищците за настоящото производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищците следва да докажат наличие на следните предпоставки: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага - т. е., че в пряка причинно-следствена връзка с виновно и противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на вземания, които са били погасени от длъжниците – ищци и което
е било прекратено на посоченото в исковата молба основание, ищците са претърпели
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 400
лв., заплатено в полза на адвокат П. В..
В тежест на ответницата е да обори презумпцията за вина или да докаже плащане.
2
Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността, които са в тежест
на ищците, са доказани по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед твърденията на
страните и представените писмени доказателства, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 23.11.2021 г. по молба на ответницата И. И. В. срещу
ищците А. П. В. и Д. В. Д. е било образувано изпълнително производство №
20218590400385 по описа на ЧСИ СтИ. И. С., с рег. № 859 на КЧСИ за събиране на сумата
от 382 лв. по изпълнителен лист от 16.11.2021 г., издаден по гр. д. № 71589/2016 г. по описа
на СРС, 28 състав (във връзка с решение № 48568/21.02.2020 г. по гр. д. № 71589/2016 г. по
описа на СРС, 28 състав); че сумата от 382 лв. е била заплатена от ищците на 20.01.2021 г.
по банковата сметка на ответницата; че в хода на изпълнителното дело ищците са били
представлявани от адвокат П. В., съгласно договор за правна защита и съдействие от
28.06.2022 г., като са уговорили адвокатски хонорар в размер на 400 лв.; че изпълнителното
дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК с постановление от 01.08.2022 г.
на ЧСИ СтИ. С., с рег. № 859 на КЧСИ, като със същото постановление ЧСИ е отказала за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищците за защита по
изпълнителното дело. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи
се в реализирани от ищците разходи в хода на воденото срещу тях изпълнително
производство.
С оглед отделените за безспорни между страните обстоятелства съдът приема, че
ответницата противоправно е образувала производство по принудително събиране на
съдебно признатото й вземане по изпълнителен лист от 16.11.2021 г., издаден по гр. д. №
71589/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, което вече е било доброволно погасено чрез
плащане от длъжниците. Противоправността като обективен юридически факт, включен във
фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактическо осъщественото от дееца. Действието би било неправомерно в
случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или
въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. В случая
изпълняемото право е било погасено чрез плащане преди образуване на изпълнителното
дело, поради което е налице противоправно поведение с образуване на изпълнителния
процес.
Налице и е пряка причинно-следствена връзка между образуването на изпълнителен
процес и претърпените от ищците в настоящото производство имуществени вреди. Ищците
не биха заплатили адвокатски хонорар, респективно не биха претърпели вреди, ако не беше
образувано изпълнителното дело, прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази
връзка вредите са пряка и непосредствена последица от действията по образуване на
изпълнителното дело. Безспорно е, че ищците не са били обезщетени за сторените от тях
разноски в хода на изпълнителния процес.
Вината за причиняване на вредите се предполага до доказване на противното – по арг. от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответницата не е представила доказателства, които да оборват
презумпцията за вина. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
3
липсва виновно поведение, тъй като не е знаела за извършеното доброволно плащане по
банковата й сметка. Вината в гражданското право се свързва с неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица, напр.
добрият стопанин, добрият работник и др., с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само
нейните степени - грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел, а
именно грижата, която би положил и най - небрежният човек. Поради това и формата на
вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена по - тежка
гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на
дължимата грижа. Принципът е, че в гражданското право отговорност възникна при
неполагане на дължимата грижа. Ето защо, ирелевантно за ангажиране отговорността на
ответницата е обстоятелството, че към датата на образуване на изпълнителното дело тя не е
знаела, че сумата е постъпила по банковата й сметка, защото ако бе положила нужната
грижа, то би могла да установи този факт, а в тежест на ищците не може да се вмени
задължение да уведомят, че са платили. Не без значение е и че плащането е извършено на
20.01.2021 г., а образуването на изпълнителното дело близо десет месеца по-късно - на
23.11.2021 г., т. е. ответницата е имала достатъчно време да установи, че по банковата й
сметка е постъпила въпросната сума. Отношенията между страните във връзка с други
водени дела и обжалването на решението, по което са присъдени разноските, не могат да
обусловят извод, че ответницата е действала правомерно като е образувала изпълнителното
дело. Следва да се посочи, че от влизане в сила на определението, с което е върната
въззивната жалба на настоящите ищци срещу решението, с което са осъдени да заплатят
разноски, до образуване на изпълнителното дело също е минал период от около четири
месеца, през които ответницата е могла да установи постъпване на сумата по банковата й
сметка. С оглед изложеното съдът приема, че презумпцията за вина не е оборена.
Следователно съдът намира за доказано, че имущественият разход (претърпяната загуба) в
размер на 400 лв. от ищците за адвокатско възнаграждение е настъпил поради предприетите
противоправни действия на ответницата и подлежи на репариране от нея.
От договора за правна защита и съдействие № 0226057/28.06.2022 г. се установи, че
ищците са ангажирали адвокат П. П. В. за осъществяване на защитата си в изпълнителния
процес № 385/2021 г. по описа на ЧСИ СтИ. С.. За предоставената процесуална защита
ищците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Възражението, че няма
данни възнаграждението да е било реално заплатено на адвоката съдът намира за
неоснователно. В представения в копие договор за правна защита и съдействие е отбелязано,
че адвокатското възнаграждение е платено в брой, при подписване на договора. В тази
връзка съдът съобразява задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/06.11.2013 г.
по т. д. № 1/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, според което съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая
отразеното в договора плащане на възнаграждението изцяло и в брой не е опровергано от
други доказателства по делото, поради което съдът приема, че претендираното адвокатско
възнаграждение е било реално заплатено от ищците в полза на адвоката (независимо от
4
твърдяната родствена връзка на адвоката с ищцата).
Тъй като претенцията на ищците е установена по основание и размер, съдът следва да
разгледа и възражението, въведено с отговора на исковата молба, за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес. Така направеното
възражение е допустимо и може да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като
ответницата не е имала възможност да го направи в самото изпълнително производство, но
по същество възражението е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по
искане на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Според ТР №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
В случая дължимото възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (в
действащата към момента на уговаряне на възнаграждението редакция - ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г.), според която за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв., както в случая, минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 200 лв., каквато сума се претендира от всеки от ищците, поради което възражението за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Поради изложеното,
съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение
в минимално предвидения размер от по 200 лв., за всеки от ищците, доколкото всеки
длъжник има право да ангажира защитата си и съответно при благоприятен за него изход от
делото да получи обратно сторените разноски, съответно предявените искове са основателни
и следва да бъдат изцяло уважени.
Като законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди и законна лихва
от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищците, при условията на разделност, следва да се
присъди съобразно искането в списъка по чл. 80 ГПК сумата от общо 50 лв. – държавна
такса (или по 25 лв. за всеки от ищците) и общо 400 лв. (или по 200 лв. за всеки от ищците) –
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата, в приложимата към датата на уговаряне на възнаграждението редакция,
цената на исковете и при съобразяване, че сумата от 400 лв. е определена общо за двамата
ищци.
Ответницата няма право на разноски по делото.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 77 ГПК сумата от 50 лв. – държавна такса, тъй като по делото са предявени
два отделни иска, по всеки от които се дължат отделни държавни такси.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С...................., да заплати на А. П. В.,
5
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С...................., чрез адв. П. В., на основание чл. 45
ЗЗД, сумата от 200 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено по
изпълнително дело № 20218590400385 по описа на ЧСИ СтИ. И. С., с рег. № 859 на КЧСИ
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 16.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на Д. В. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С...................., чрез адв. П. В., на основание чл. 45 ЗЗД,
сумата от 200 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено по
изпълнително дело № 20218590400385 по описа на ЧСИ СтИ. И. С., с рег. № 859 на КЧСИ
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 16.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С...................., да заплати на А. П. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С...................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от общо 225 лв. – разноски за настоящото производство, както и на Д. В. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С...................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
общо 225 лв. – разноски за настоящото производство, както и на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6