Р Е Ш Е Н И Е № 366
гр.Стара
Загора 28.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на седми октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието
на прокурора
като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 571
по описа за 2019 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРНР/.
Образувано е по жалба от Е.В.Х. *** чрез пълномощника
й адвокат Д.Д. против Разпореждане № 4505-40-1371 от 24.07.2019г на Директора
на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" /ГВРС/
при Национален осигурителен институт гр. София. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на разпореждането относно размера на отпуснатото
гарантирано вземане като издадено в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон, в несъответствие с целта на закона, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на
императивните изисквания за съдържание на акта. Жалбоподателката твърди, че при
постановяване на разпореждането не е взето предвид представеното от нея Решение
№ 850/ 12.06.2019г, постановено по гр.д. № 795/2019г. на Районен съд Стара
Загора и не са начислени всички дължими суми. Моли да бъде постановено решение,
с което да се отмени разпореждането, с
което не са били начислени брутно трудово възнаграждение за месец септември
2018 г. в размер на 608.37 лева и обезщетение по чл.224 от КТ в размер на
588.80 лева. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Фонд "ГВРС" при
Националния осигурителен институт гр.София, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че при
определяне размера на гарантираните вземания работодателят изготвя за всяко
правоимащо лице справка по образец за дължимите, но неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда и други нормативни актове, а
към момента на извършване на конкретната проверка при работодателя на
жалбоподателката не е било представено решението на районния съд. Моли жалбата
срещу Разпореждане № 4505-40-1371 от 24.07.2019г на Директора на фонд „ГВРС“ да
бъде отхвърлена.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следната
фактическа обстановка:
С Решение № 850/ 12.06.2019г, постановено по гр.д. №
795/2019г. на Районен съд Стара Загора, „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора е
осъдено да заплати на Е.Х. сумата 608.37лв, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.август 2018г, сумата 608.37лв, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м.септември 2018г, сумата 608.37лв, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.октомври 2018г и сумата 588.80лв,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1
от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.02.2019г до
окончателното изплащане. Решението е съобщено на жалбоподателката на
13.06.2019г., а на „Ина Креатив“ ООД
гр.Стара Загора - по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, видно от поставена резолюция
на районния съдия от 10.08.2019г по гр.д. № 795/2019г. на Районен съд Стара
Загора.
На работодателя „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора в
периода 27.06.2019г - 02.07.2019г. е извършена проверка за начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда и други
нормативни актове, за резултатите от която е съставен констативен протокол
№КГ-5-23-00587459/02.07.2019г. В него е отразено, че дружеството е обявено в неплатежоспособност
с Решение № 189/ 05.04.2019г по т.д. № 26/ 2019г на Окръжен съд Стара Загора,
вписано в Търговския регистър на 05.04.2019г, с начална дата 27.09.2018г;
осъществявало е дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността; в срока по чл.4 от НРНИРСОИГВНР е издало 8 бр справки за
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. В справка
изх.№ 08/02.07.2019г, издадена от „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора, са
посочени начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на Е.Х., за
м.август 2018г в размер на 784лв и за м.октомври 2018г в размер на 681 лв.
В заявление-декларация вх. №4502-23-49/04.07.2019г. за
отпускане на гарантирано вземане жалбоподателката Е.Х. декларира, че е работила
при работодател „Ина Креатив“ ООД от 01.11.2017г на длъжност „шивач“ и
трудовото й правоотношение е прекратено на 01.11.2018г. Прилага справка за
размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по
Кодекса на труда и други нормативни актове, както и Решение № 850/ 12.06.2019г,
постановено по гр.д. № 795/2019г. на Районен съд Стара Загора.
Въз основа на заявлението и извършената проверка е
издадено оспореното Разпореждане № 4505-40-1371 от 24.07.2019г на Директора на
фонд „ГВРС“, с което на Е.Х. на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.4 от
ЗГВРСНР е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни
трудови възнаграждения за периодите от 01.08.2018г до 31.08.2018г и от
01.10.2018г до 31.10.2018г в размер на 1465.74лв.
От така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена на 13.08.2019г в законоустановения 14-дневен срок от
съобщаване на разпореждането на 09.08.2019г и от лице с правен интерес, за
което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Оспореното Разпореждане
№ 4505-40-1371 от 24.07.2019г е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл.26, ал.1, изр.1 от ЗГВРСНР -
Директорът на фонд „ГВРС“. Постановено
е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа съображения от фактическо и
правно естество
на база съпоставяне на данните от
констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови
договори".
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право
на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са
или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от
срока му и от продължителността на работното време, а според ал. 2 лицата по
ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6. Според чл. 6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и
служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския
регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване
на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в
несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството. Наличието на всяка
една от тези предпоставки е установено в хода на административното производство
и по тях няма спор и в съдебната фаза.
Спорният по делото въпрос е дали присъдените на Е.Х.
трудово възнаграждение за м.септември 2018г и обезщетение по чл.224 от Кодекса
на труда, следва да се включат в разпореждането на Директора на фонд "ГВРС“.
Необходимите документи за установяване на фактите,
пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от
01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно
чл.8 от тази наредба, гарантираните вземания се отпускат въз основа на
заявление-декларация по образец съгласно приложение № 4, подадено от работника
или служителя до ТП на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от
датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР в търговския регистър или
от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател
за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на другата държава. Към заявлението-декларация се прилагат
справката по чл. 4 и възражението по чл. 6, ако има такова. Справката по чл.4
се изготвя от работодателя за всяко правоимащо лице справка по образец и
екземпляр се връчва лично на работник или служител се връчва или се изпраща
чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. В разпоредбата на чл.6,
ал.1 от наредбата е предвидена възможност за работниците и служителите да
оспорят данните от справката като подадат възражение пред работодателя в срока
по чл. 5, ал. 1.
В случая Е.Х. е приложила към своето заявление
справката по чл.4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя и съдебното решение. При тези данни искането й
несъмнено включва паричното обезщетение за трудово възнаграждение за месец
септември 2018 г. в размер на 608.37 лева и обезщетение по чл.224 от КТ в
размер на 588.80 лева. Действително справка изх.№ 08/02.07.2019г, издадена от
„Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора, не е оспорена по надлежния ред, но
прилагането на съдебното решение е индиция за това и ако за административния
орган претенцията е била неясна, е бил длъжен да приложи чл.8, ал.3 от
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя като даде съответни указания и срок за отстраняване на
нередовностите. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се
издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В оспореното
разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС” липсват каквито и да са мотиви,
обосноваващи отказ да се отпусне вземането за трудово възнаграждение за месец
септември 2018г и обезщетение по чл.224 от КТ,т.е. той не се е произнесъл по
цялото искане на Х., а чл. 10, ал. 5 от Наредбата го задължава при всички
случаи да мотивира разпореждането, с което се отказва изплащането на
гарантирано вземане.
При това положение Разпореждане № 4505-40-1371 от 24.07.2019г на Директора на
Фонд "ГВРС" е постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в нарушение на нормите на чл. 22 и
чл. 23 от ЗГВРСНР. Следователно процесното разпореждане подлежи на отмяна на
основание чл. 146, т. 3
и т. 4
във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК.
Тъй като в производството по административни дела съдът няма право да
прогласява признаването на дадено вземане и/или да установява основанието и
размера му, нито да разпорежда неговото изплащане, преписката следва да се
върне на ответния административен
орган за издаване на мотивирано разпореждане
за изплащане на гарантирани вземания на Е.Х. като съобрази представеното
съдебно решение по гр.д. № 795/2019г. на Районен съд Стара Загора.
При този изход на спора на жалбоподателката
следва да бъдат заплатени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв, уговорено и заплатено съгласно представения договор за правна
защита и съдействие № 0204184/ 09.08.2019г /л.5/
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.В.Х. ЕГН ********** *** Разпореждане № 4505-40-1371 от 24.07.2019г на
Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
при Национален осигурителен институт гр. София, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Директора на
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при
Национален осигурителен институт гр. София за ново произнасяне по заявление-декларация
вх. №4502-23-49/04.07.2019г от Е.В.Х. при спазване на дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.Х. ЕГН ********** *** сумата
300 /триста/лв, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: