О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260792
17.12.2020 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 3040 по описа за 2020 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си по делото юрк. В.Г., подадена срещу Разпореждане от 09.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 14770 по описа за 2020г. на Районен съд- Пловдив, V гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С.Н.И., ЕГН **********,***, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 63,24 лв. – административни разноски, дължими на основание суброгация в правата на кредитодателя по Договор за потребителски кредит № 2101258 от 02.10.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на Договор за поръчителство от 02.10.2019 г., както и сумата от 356,12 лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2019 г. и сумата от 52,86 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2019 г. за периода от 11.11.2019 г. до 09.10.2020 г.
На
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната
страна.
Пловдивският
окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт,
представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд - Пловдив е отказал да издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на заявлението
от “Ай Тръст” ЕООД за сумата от 63,24
лв. – административни разноски по съображения, че нейното заплащане е
договорено в нарушение на ограничението, установено в разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 ЗПК и липсва основание за нейното начисляване. По отношение на претендираната
сума от 356,12 лв.- възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2019 г. районният съд е
достигнал до извода, че договорната клауза, по силата на която се претендира това
вземане е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както и че е налице
нарушение на чл. 11, ал.1, т.18 ЗПК, тъй като конкретния случай в договора за
кредит не е включено договореното обезпечение. По тези съображения районният
съд е приел, че клаузите на чл. 3.4. от раздел VIII от
ОУ към договора за кредит и на чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на
поръчителство, не пораждат права и задължения за страните, респективно в
частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, поради което е
неоснователно е искането за присъждане на главница по договора за предоставяне
на поръчителство, а от там и на
обезщетение за забава върху тази сума.
Разпореждането е правилно.
Нормата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на
заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата
на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между
„Кредисимо“ АД и длъжника С.Н.И., както и на общите условия към него, въз
основа на които е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника С.Н.И.,
като с последния заявителят е поел задължението да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му по
договора за кредит.
Така длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и
заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
Съгл. чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Въззивният съд
намира, че е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузата за заплащането на „административни разноски“ на основание чл. 143 т. 5 ЗЗП(в редакция преди изм.
с ДВ бр. 100 от 2019г.), поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Според разпоредбата на чл.10а, ал.2 ГПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна
такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и
предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на
чл. 33 ЗПК.
Правилно Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за
изпълнение за вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 356,12 лева. С оглед легалната дефиниция на годишен
процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК и компонентите формиращи общите разходи на потребителя
съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК, процесното възнаграждение по своята
същност представлява разход по кредита. Съдът намира, че макар възнаграждението
за предоставеното поръчителство да не възниква от договора за потребителски
кредит, то същото съставлява част от ГПР, тъй като икономическата тежест се
понася от потребителя, който го плаща
наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Процесното
възнаграждение е следвало да се заплаща за предоставеното обезпечение на
потребителя в размер на 138, 01 лева месечно или общо 3 312,24 лева за срока на
договора за кредит от двадесет и четири месеца, разсрочено заедно с всички
останали задължения по договора за потребителски кредит – главници, лихви, на падежа
на плащане на погасителните вноски по договора за кредит /съгласно Приложение №
1 към договора за предоставяне на поръчителство/. Нещо повече, заемодателят по
договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението,
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от договор за предоставяне на
поръчителство, като същото му се изплаща
с приоритет пред това по основното задължение при недостатъчност на внесената
сума. В тази връзка се констатира от приложената по делото справка за актуално
състояние на заявителя, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕООД, тоест двете дружества са свързани лица, като длъжникът е
следвало да сключи договора за предоставяне на поръчителство именно със
свързаното с заемодателя лице, предвид изискването в договора за потребителски
кредит за сключването на договора за предоставяне на поръчителство с одобрено
от заемодателя лице. Изложеното налага извода, че процесното възнаграждение
представлява допълнителен разход на
потребителя за предоставения кредит, респективно и допълнително възнаграждение
за заемодателя, което той е бил изрично овластен да получи. Така нареченото възнаграждение представлява
пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение
или не.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. В случая с Приложение към Договора за
потребителски кредит е установен ГПР в максималния размер от 48,21 %, който
обаче не включва процесното възнаграждение.С оглед на това потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да
плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Следователно се налага
извод, че е налице обоснована вероятност
претендираната сумата по договора за предоставяне на поръчителство, да се дължи
въз основа на неравноправни клаузи.Обосновава се и извода, че след като ГПР е
определен на 48. 21 %, а уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер от
общо 3 312,24 лева за срока на договора,
тоест налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което по
смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК обосновава нищожността на клаузата. С оглед неоснователността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на възнаграждението, правилно е отхвърлено заявлението
и относно акцесорно вземане за мораторна лихва.
Предвид горното
съдът намира, че разпореждането в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 14770 по описа за 2020г. на Районен съд- Пловдив, V гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С.Н.И., ЕГН **********,***, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 63,24 лв. – административни разноски, дължими на основание суброгация в правата на кредитодателя по Договор за потребителски кредит № 2101258 от 02.10.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на Договор за поръчителство от 02.10.2019 г., както и сумата от 356,12 лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2019 г. и сумата от 52,86 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2019 г. за периода от 11.11.2019 г. до 09.10.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: