Решение по дело №81/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с вх. № 532/11.02.2025 г., подадена от Г. Х. Г., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1 и с адрес за призоваване [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000071/ 30.01.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочената ЗППАМ се оспорва като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. Т., АК Русе, която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и ангажират гласни доказателства. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът - началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ангажира писмено становище по съществото на спора и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на процесуалния защитник на жалбоподателя.

Предвид факта, че в нарушение на изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена директно до съда и в изпълнение на разпореждане [номер]/12.03.2025 г., с писмо с вх. № 1141/14.03.2025 г. административният орган е представил административната преписка. В това писмо е записано следното: „Във връзка с разпореждане [номер]/12.03.2025 г. по Адм. дело № 81/2025 г. по описа на АС Русе Ви изпращаме в срок заверени копия от цялата преписка по влязла в законна сила обжалвана ЗППАМ № 25-1085-000071, издадена против Г. Х. Г. [ЕГН], с молба да я оставите без последствие.“. Така направеното изявление, че процесната ЗППАМ е влязла в сила, следва да се приеме като възражение относно допустимостта на жалбата, което съдът намира за неоснователно. Заповедта е връчена на Г. на 30.01.2025 г. като в нея изрично е посочено, че може да бъде обжалвана в 14-дневен срок както по административен, така и по съдебен ред. Жалбата е постъпила в Административен съд – Русе на 11.02.2025 г., т.е. в срока за обжалване. По тази причина несъстоятелно е твърдението, че обжалваната ЗППАМ е влязла в законна сила.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В обжалваната заповед административният орган е описал подробно фактическата обстановка. На 29.01.2025 г. около 09:49 часа в [населено място] на [улица]Г. Х. Г. като водач на МПС е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № OU66NNE, държава на регистрация Великобритания. Установено е при проверка, че Г. е извършил нарушение, изразяващо се в управление на посоченото МПС по пътищата, отворени за обществено ползване след употреба на алкохол, като това е установено с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен номер ARBB 0089, като в 09:49 часа при проба № 3787 уреда отчита 0.91 промила на хиляда в издишания въздух. На Г. е издаден и връчен Талон за медицинско изследване № 269037 и 7 броя стикери. Установено е, че водачът не е дал кръв за изследване. Като доказателства са посочени АУАН бл. № GA/3381304, подписан от Г. без възражения; Докладна записка рег. № 1085р-1006/30.01.2025 г., Талон за изследване № 269037, разписка.

Талона за изследване и стикерите са връчени на Г. на 29.01.2025 г. в 10:25 часа, като му е предоставен срок за даване на биологична проба 45 минути, която проба следва да бъде дадена в УМБАЛ „К.“, [населено място]. Талонът е подписан лично от Г., видно от приложената разписка (л. 23).

По делото е налична Докладна записка рег. № 1085р-1006/30.01.2025 г., с която младши автоконтрольор М. В. е уведомил началника на сектор ПП Русе за установената употреба на алкохол от Г. Г. като е посочено,, че е съставен АЕАН 3381304 и са иззети СУМПС [номер]; две регистрационни табели с № OU66NNE и СРМПС № CN 2491342.

При така установената фактическа обстановка началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе е издал ЗППАМ № 25-1085-000071/30.01.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на Г. на 30.01.2025 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея (л. 18 – обратна страна).

Представена е Справка за нарушител/водач Г. Х. Г..

Недоволен от така постановената заповед, Г. оспорва в настоящото производство процесната ЗППАМ като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В жалбата е описана вече посочената фактическа обстановка като се сочи, че Г. сам е пожелал да даде кръвна проба по причина, че резултатът от проверката с дрегер е бил изненада и за самия него. Посочени са опитите на жалбоподателя да стигне навреме до определеното му лечебно заведение за даване на проба. Твърди, че е отишъл точно в 11,10 часа, но докато се създаде организация от самите медицински работници са изминали още четири минути и медицинската сестра е отказала да вземе проба. Този отказ е вписан в съответния регистър. Посочени са последиците от изземването на СУМПС. Счита, че материалния закон е приложен неправилно защото резултатите от кръвната проба за съдържание на алкохол са определящи. Твърди, че „в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е достатъчно и самостоятелно основание, да се отмени наложената ПАМ“. Сочи се в жалбата, че по независещи от жалбоподателя обстоятелства му е отказано вземане на кръвна проба. Цитирани са норми от посочената наредба и са изложени доводи във връзка с тях. Направен е извод, че медицинският персонал е бил длъжен да вземе проба, независимо кога се е явил жалбоподателя, а преценката дали е спазил определения срок е въпрос от правно естество. Заявени са искания по доказателствата, претендират се разноски.

С разпореждане [номер]/19.03.2025 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

Съдът е уважил искането на жалбоподателя и е разпоредил на трето неучастващо лице – изпълнителният директор на УМБАЛ „К.“ АД Русе в 3-дневен срок от получаване на съобщението да представи надлежно заверено копие от медицинския регистър, в който се вписват данни на лицата, явили се за изследване с талон Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в частта относно направеното вписване на 29.01.2025 г. относно Г. Х. Г., [ЕГН]. Задължил е посоченото трето лице да представи информация за местонахождението на лечебното заведение. В указания срок, с писмо с вх. № 1230/20.03.2025 г. е посочено, че адреса на лечебното заведение не е променян. Като доказателство е представено заверено копие на Амбулаторен дневник (ЕИМ) на терапевтичен кабинет за периода 01.01.2025 г. – 31.01.2025 г. Установява се, че на 29.01.2025 г. дежурни са били д-р Х. и м.[населено място]. Под № 910, в 11:16 часа в дневника е регистриран Г. Х. Г., като е посочен адреса му. Записан е Талон № 269037, като е посочено, че проба не взета защото има просрочие.

Постъпило писмо с вх. № 1512/31.03.2025 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника, в което е посочено, че не може да се яви в съдебно заседание, но иска да се даде ход на делото. Сочи се, че жалбата е неоснователна като са изложени подробни мотиви във връзка със законосъобразността на оспорената заповед относно компетентността на органа, издал заповед; относно формата и спазването на административнопроцесуалните правила; относно съответствието с материалния закон. Записано е, че към настоящия момент издаденото Наказателно постановление № 25-1085-000248/10.02.2025 г. във връзка със съставения АУАН към 24.03.2025 г. не е връчено на Г., поради което въпросът с неговата отговорност не е решен. Представя писмени доказателства и списък на разноските

По искане на жалбоподателя до разпит е допусната свидетелката А. М. Г., съпруга на жалбоподателя, която след разясняване на правото й по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК изрази желание за даде показания. Посочва, че много добре си спомня какво се е случило, защото Г. й е позвънил в 10,30 за да й каже, че дрегерът е отчел наличие на алкохол. Съпругът й обяснил, че е търсил други лица, да го откарат до лечебното заведение, но не успял да намери никой и затова се обадил на нея. Свидетелката работи като медицински представител и макар да била ангажирана отишла да го вземе, като тогава Г. й разказал какво се е случило. Добре си спомняла точното време по минути, защото непрекъснато наблюдавала часовника в автомобила. Тя е била до „Първо ДКЦ до „К.““, отишла на мястото на проверката, взела съпруга си и се придвижили до спешно отделение, където според нейните твърдения били в 11,02 часа. Когато отишли пред вратата на спешното отделение им обяснили, че то било в ремонт, затова потърсили охраната за да им каже къде трябва да отидат. Наложило се да обиколят цялата сграда отвън за да намерят входа на новото спешно отделение и посочва, че са били там някъде около 11:07 часа или 11:08 часа. Посрещнали ги медицински служители и след дадените обяснения, ги предали на колегите си от терапевтичен кабинет. Изрично посочва, че „…не са ни бавили, веднага ни извикаха в кабинета, където се вземат тези кръвни проби. Медицинската сестра, която беше там, отвори журнала погледна часовника, аз също погледнах часовника, тя обърна внимание на докторката, че няколко минути 1,2,3 са изминали повече. За първи път ми се случва това, досега не съм попадала в такава ситуация. Медицинската сестра обърна внимание на докторката, че сме просрочили времето с 3-4 минути.“. По причина, че времето за вземане на проба е просрочено, лекарката отказала да вземе кръвна проба. Свидетелката Г. посочва още, че сутринта заедно със съпруга си са пили кафе и обсъдили ангажиментите за деня, той излязъл преди нея, не го е виждала сутринта да употребява алкохол, не знае на какво може се дължи отчитането на алкохол при проверката с дрегер. На вечеря предходната вечер, около 23,30-00,00 часа Г. е изпил една чаша вино, друго не е пил. На въпрос на адв. Т. свидетелката посочва, че „на вратата на новото Спешно отделение бяхме преди 11,10 часа, 11,07-11,08 е било“.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Предмет на оспорване е ЗППАМ № 23-1085-000062/01.02.2023 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2021 г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 2. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе. Между страните не е налице спор относно компетентността на органа.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.

В жалбата е релевирано възражение, че „в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е достатъчно и самостоятелно основание, да се отмени наложената ПАМ“. В какво точно се изразява това нарушение не може да се установи, тъй като се въвеждат факти за поведението на медицинския персонал, а не на административния орган, издал заповедта. Останалите въведени възражение следва да се отнесат като такива за неправилно приложение на материалния закон, а не за нарушение на правилата на административното производство, които са свързани единствено и само с процеса на издаване на оспорената ЗППАМ. Съдът не установи нарушения, които да са основание за отмяна на процесната ЗППАМ по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът счита, че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.

В жалбата се цитира нормата на чл. 171,т. 1, буква Б, но само относно текста, който позволява да бъде въведено твърдение за неправилно приложение на закона - посочено е, че предпоставка за налагане на процесната ПАМ е „установено по надлежен ред управление на МПС от лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишалия въздух, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.“. Точното съдържание на посочената правна норма е следното: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За да се установи дали има изследване на кръвна проба, резултатите от която да са определящи за временното отнемана на СУМПС на водача е необходимо в конкретния случай да се установи времевия период, в който Г. е следвало да се яви в определеното лечебно заведение за вземане на проба. На първо място няма доказателства, че действително жалбоподателят сам е изявил желание да даде проба – това е стандартна процедура и проверяващият полицейски орган е длъжен да реализира същата. При наличие на свободна воля от страна на водача дали да даде кръвна проба за изследване или не, законодателят не би предвидил нормативно санкции за отказ от даване на такава проба.

На второ място, в жалбата се сочи, че „Въпреки че времето беше малко за придвижване от [улица]до УМБАЛ “К.“., при все че вече бях и с прекратена регистрация на автомобила и трябваше да изчакам някой да ме придвижи до там, аз успях да отида навреме.“. Така определеното време от 45 минути е регламентирано в чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1) и то не се определя в условията на оперативна самостоятелност от контролните органи. В жалбата не се сочи точно колко време е следвало Г. да изчака някой да го вземе. Съдът не кредитира свидетелските показания на А. Г., че жалбоподателят е говорил с няколко човека, които са му отказали да го вземат и едва накрая й се е обадил, защото първо тя сочи, че обаждането е станало в 10:30 часа, т.е. непосредствено след връчване на талона за даване на кръвна проба, а след това твърди, че това обаждане е станало след поредица други обаждания. Съдът намира за необходимо да посочи, че разстоянието между мястото на проверката и местоположението на лечебното заведение е на пешеходно разстояние, така че въпрос на личен избор на жалбоподателя е дали да чака някой „да го вземе“; дали да ползва обществен транспорт или да се придвижи пешеходно, който избор обаче не може да влияе върху неявяването навреме в лечебното заведение.

Извод, че жалбоподателят е закъснял да се яви за даване на проба съдът прави от показанията на свидетелката Г. – тя сочи, че около 11:07-11:08 са се явили на вратата на спешно отделение (на новото място, където същото се помещава); медицинските служители не са ги забавили и веднага са ги извикали в терапевтичния кабинет за вземане на проба, като изрично подчертава „Медицинската сестра обърна внимание на докторката, че сме просрочили времето с 3-4 минути“. В представеното писмено доказателство – вече посочения Амбулаторен дневник е записано, че Г. се е явил в 11:16 часа на 29.01.2025 г. При обикновени аритметични пресмятания означава, че Г. се е явил в спешното отделение в 11:12 часа, а не както се твърди в 11:08 часа.

Действително, няма спор, че жалбоподателят Г. се е явил за даване на кръвна проба, но това не е достатъчно – за да се приеме, че същият е изпълнил задължението си, трябва изпълнението да бъде в определения срок, т.е. до 11:10 часа на 29.01.2025г. При явяване след така посочения час и дата, Г. е в пълно неизпълнение на задължението да даде кръвна проба.

В жалбата процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на нормата на чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 като счита, че това са уредените хипотези на отказ за вземане на проби. Твърди се още, че „…медицинският екип-лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент, така както са определени в разпоредбата чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г., са били длъжни да извършат медицинското изследване на кръв, без да имат възможност да преценяват, дали лицето се е явило в определеният му час или са били налице обективни причини за ненавременно явяване. Такава преценка може да бъде извършена единствено и само от административния орган при постановяване на административен акт по налагане на ПАМ или впоследствие от съда като контролна инстанция.“ Съдът посочва, че преди да се обсъжда нормата на чл. 12 от Наредба № 1, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от тази Наредба № 1 въвежда следното императивно правило: Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Независимо от всички опити да се докаже, че Г. се е явил навреме да даде проба, съдът вече установи, че това не е така при съпоставка на показанията на свидетелката Г. (съпруга на жалбоподателя) и писмените документи, събрани в хода на съдебното дирене. Несъстоятелна е защитната теза, поддържана и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че преценката дали Г. се е явил навреме следва да се извърши единствено и само от административния орган, респективно впоследствие от съда. Ако това беше така, в правния мир нямаше да съществува чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 и също така нямаше нормативно да бъде определено времето за явяване за даване на проба.

Сочи се още в жалбата, че „Отделно от това административнонаказващия орган неправилно е отразил в ЗППАМ отказът да бъде изследван жалбоподаватилят като вместо това е вписал, че същият не е дал кръв за изследване.“. Няма неправилност в съдържанието на оспорената ЗППАМ относно твърдението, че Г. не е дал кръвна проба – това се твърди от самия него в сезиращата съда жалба; от свидетелката Г. и се установява от Амбулаторния дневник. Неявяването навреме, т.е. в конкретния случай в периода 10:30 часа -11:10 часа за вземане на проба е приравнено от законодателя на недаване на посочената проба. Административният орган е длъжен да провери дали е взета проба за изследване и след като установи, че такава не е взета, в условията на обвързана компетентност и длъжен да издаде ЗППАМ, каквото е сторил в случая. В този смисъл, направеното изявление в съдебно заседание, че „Да не говорим, че в акта, НП, някъде в доказателствата, които са приложени в електронното досие административно наказващият орган си е позволил да напише, че не е дал проба.“ е напълно несъстоятелно, защото административният орган нищо не си е позволил, а е отразил действителното фактическо положение – Г. не е дал проба за изследване.

Не се доказаха форсмажорни обстоятелства, които да са създали пречки пред Г. да се яви навреме в определеното лечебно заведение. Напротив, доказа се, че неявяването навреме е единствено и само резултат от взетите от него решения в тази връзка. Неуспешен е опитът на процесуалния представител на жалбоподателя да прехвърли вината за закъснението на последния върху медицинския персонал, напротив – медицинските специалисти стриктно са спазили изискванията на Наредба № 1.

С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Ответникът е представил списък на разноските заедно с писмо с вх. № 1512/31.03.2025 г. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. Г., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1 и с адрес за призоваване [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000071/ 30.01.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция.

ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН 7502135460да заплати на ОД МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез неговия процесуален представител адв. Д. Т. – на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.