Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 133 18.12.2020
год. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 134 по описа за 2020, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 77
и чл.68, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация.
Образувано е
по жалба
на ЕТ „Н. Т. – 50”, с ЕИК *********, със седалище и
управление гр. Разград, ж.к. „Лудогорие” №6, ет. 12, ап. 57, представляван от
д-р маг. Фармацевт Н. Т. К., срещу
Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка № 409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на Комисията за
защита от дискриминация – София /КЗД/, с което установява, че при осъществяване
на своята дейност оспорващият е допуснал наличие на архитектурна среда,
ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия”, находяща се в
гр. Разград, ул. „Симеон” № 1, което представлява нарушение на чл. 5 и чл. 37
от ЗЗДискр. На основата на признак „увреждане”. На основание чл. 47, т. 4 във
вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. На оспорващия е предписано в тримесечен срок от
постановяване на решенето да предприеме необходимите действия за изграждането
на достъпна архитектурна среда, осигуряваща достъп на лица, включително с
ограничена подвижност, до и в аптека „Хигия”, с адрес гр. Разград, ул. Симеон №
1, съгласно написаните в мотивите на решението действия. В мотивите на
решението е посочено, че необходимото действие е изграждане на рампа. В жалбата
се сочи, че решението е постановено при липса на компетентност, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречащо на
материално правни разпоредби и не съответства на целите на закона. Излагат се
доводи за допуснато нарушение на сроковете в чл. 59 от ЗЗДискр., както и
противоречие с норми от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и
Наредба № 28 от 09.12.2008 год. за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти /Наредба № 28/,
като твърди, че аптеката функционира в съответствие с изискванията на тези два
нормативни акта. Оспорващият твърди, че липсват доказателства да е извършил
нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр., както и че комисията не разполага с контролни
или надзорни правомощия в областта на
строителството и няма как да я задължи да изгражда съоръжения под формата на
рампа. От съда се иска да отмени
оспореното решение, както и да присъди на оспорващия направените по делото
разноски и тези в производството пред Комисията.
Ответникът по оспорването – Комисията за защита от
дискриминация, чрез процесуалния си представител в писмено становище /л. 33/
оспорва жалбата като неоснователна и
иска от съда да остави в сила оспореното решение, както и да ѝ присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Аптека „Хигия” в гр. Разград, ул. „Цар Симеон” № 1 е
открита с разрешение № 2923-НА от 04.02.2000 год. на Министъра на
здравеопазването.
На 21.06.2018 год. представител на КЗД извършил
проверка за състоянието на архитектурната достъпност на обект
Аптека „Хигия”, находяща се в гр.
Разград на ул. „Симеон” на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗдискр., във
връзка със Заповед № 24/20.03.2018 г. на
Председателя на КЗД, в рамките на кампания "Достъпна среда". За
проверката бил съставен констативен
протокол от същата дата, регистриран в КЗД с
вх. № 12-11-1299 от 26.06.2018
год. В протокола като констатация е отбелязано „пред входа на аптеката има
стълбище”. Към протокола е приложена снимка /л. 5 от адм.д. № 138/2020 г./
Въз основа на констативният протокол председателят
на КЗД е изготвила доклад вх. №
12-11-1556 от 09.07.2018 год. и на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискрим. е
предложила на КЗД да бъде образувано производство за защита от дискриминация по
реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр., в което да се установи налице
ли е нарушение на чл. 5, предложение последно по признак ”увреждане” във вр. с
§ 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.
С Решение по протокол № 12 от 11.07.2018 год. с 9
гласа за КЗД приела да се образува
производство и се самосезира по доклад под № 12-11-1556 от 09.07.2018 год. Въз
основа на решението с Разпореждане № 874 от 30.07.2018 год. председателят на КЗД е образувала преписка № 409 по описа за
2018 год. на КЗД за производство по Глава четвърта от закона. Преписката е
разпределена на AD HOC заседателен състав, състоящ се от трима
членове на комисията.
В хода на производството, пред КЗД оспорващият е
представил становище, в което по същество твърди, че в конкретния случай аптеката е въведена в експлоатация преди
01.01. 2012 год., съобразно действащата тогава правна уредба, поради което за
нея не важи разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28, която се прилагала
само за аптеките въведени в експлоатация след тази дата. Наред с това сочи, че в обекта е изградена достъпна
архитектурна среда, посредством монтиран звънец на парапета пред стъпалата на
аптеката, като не се налагало извършване на преустройство. Към становището са
приложени копие от нотариален акт за собственост, на разрешение за откриване на
аптека, на разрешение за търговия на дребно и на преписката, развила се между
оспорващия и РЗИ – Разград.
След проведено на 27.02.2020 год. заседание на AD HOC заседателен състав, в което оспорващата е
представена от процесуален представител – адв. К., преписката е обявена за
решаване.
На 12.06.2020 год. съставът е постановил Решение №
3321 което е предмет на настоящото производство.
Решението е съобщено на оспорващата на 19.06.2020 год., съгласно известие за
доставка/л.58 на гърба/, а жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор
на 25.06.2020 год., съгласно пощенското клеймо на пощенския плик /л.8/.
В хода на съдебното производство беше изслушано
заключение на вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Същото
дава заключение, че съгласно
съществуващата инфраструктура не е възможно изграждане на рампа към обекта. С оглед спазването на техническите изисквания
за подобно съоръжение тип „рампа”, дължината й трябва да бъде 24,5 метра. От
направените измервания вещото лице е
установило, че не могат да се спазят изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009
год. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството /ДВ бр.
54/2009 г./ спрямо съществуващата сграда и прилежаща инфраструктура/пътно
платно, тротоари и т.н./ с оглед големината на ъгъла и височината на стъпалата,
съществуващи пред обекта. Според сега
действащия подробен устройствен план не е възможно изграждането на рампа,
съгласно оспореното предписания. Дори с промяна на ПУП-ПРЗ не може да бъде
осигурена изграждането на рампа според строителните правила и норми. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че от техническа страна няма пречка да бъде
поставено подемно съоръжение като
преместваем обект по реда на чл. 56-57
от ЗУТ, но и в този случай се иска разрешение от общината, а след това се
сключва и договор за наем върху терена, на който се поставя подемното
съоръжение, а освен това е скъпо.
С оглед на така установените по делото факти и след
цялостна проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на контрол и в срока, предвиден в
закона, е процесуално допустима.
Оспореното
решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма и
съдържа предписаните в чл. 66 от ЗЗДискр. реквизити. Изложени са фактическите
и правни основания за издаването на акта. Доколко изложените фактически
основания съответстват на приложените от административния орган материално
правни норми е въпрос на материална законосъобразност на акта.
При издаването на решението
са спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че неспазването на сроковете по чл.
59 от ЗЗДискр. водят до незаконосъобразност на
решението. Тези срокове са
инструктивни и тяхното нарушаване не
влече незаконосъобразност на постановеното решение.
Съдът намира, че
оспореното решение в частта, с която е прието, че оспорващият е нарушил чл. 37
от ЗЗДискр., е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. В
диспозитива на решението е посочено, че оспорващият е нарушил чл. 37 от
ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 37 съдържа
две алинеи, всяка с по няколко хипотези на нарушения. Нито в диспозитива на
оспореното решение, нито в неговите мотиви е посочено, коя точно е нарушената от оспорващия правна норма
– коя алинея и предложение от чл. 37 на закона,
с което е нарушено неговото право на защита - да разбере точно коя
законова норма е нарушил и да организира
съответната защита. Нарушеното право на защита е винаги съществено процесуално
нарушение, особено в случаите, когато с административния акт се вменява
извършване на административно нарушение. Наред с това лишава от възможност и
съда да извърши контрол за материалната законосъобразност на решението в тази
му част, тъй като не става ясна волята на административния орган, коя точно
законова норма е нарушена от оспорващия. Волята на административния орган в диспозитива
на административния акт следва да бъде
точно, ясно и недвусмислено изразена. Тя не може да се извежда от
адресата или от съда чрез тълкуване. Ето
защо оспореното решение в тази част следва да бъде отменено като постановена
при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Спорът в случая е
концентриран около материалната законосъобразност на акта и по – конкретно:
адресат ли е едноличният търговец
собственик на аптека на задължението по чл. 5 от ЗЗДискр.
за изграждане и поддържане на архитектурна
среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до аптеката
и налице ли е нарушение на посочената
норма.
Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак
"увреждане".
Изискването за достъпност на
архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на
хората с увреждания (ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г. ), която гласи: Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да
предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и
прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и
всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни
постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни
и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр.
определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места. Съдебната практика отдавна е
дефинирала правилото, че сградите, в които се предоставят обществени услуги,
предлагани публично за неограничен брой лица, могат да се определят като
публично място (в този смисъл Решение № 10373 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм.
д. № 12883/2010 г., VII о. и много други). Аптеката отговаря на посочените
признаци, поради което несъмнено съставлява публично място.
Забраната по чл. 5 ЗЗДискр. е абсолютна.
Адресат на забраната са всички правни субекти, които експлоатират имот или
обект, съставляващ публичното място и предназначен за обществено обслужване –
независимо дали тези субекти са публични или частни, дали са собственици,
наематели или ползватели на сградите (в този смисъл Решение № 6959 / 09.06.2016
г. на ВАС по адм. д. 6378 / 2015 г., Решение № 9544 / 28.06.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 6588 / 2010 г., Решение № 4450 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10831/2019 г. и много други). В тази връзка обстоятелствата, че едноличният
търговец е частен субект и обектът е аптека, не го поставят извън кръга на
субектите, за които действа забраната по чл. 5 от ЗЗДискр.
Обществените
отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република
България, са уредени в Закона за хората с увреждания - ЗХУ (Oбн., ДВ, бр.
105 от 18.12.2018 г.). Легално определение на хора с увреждания е дадено в § 1,
т. 1 от ДР на ЗХУ, според който "Хора с увреждания" са лица с физическа,
психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с
обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно
участие в обществения живот. В Глава IV, Раздел V от закона са уредени правилата
относно достъпната среда и разумните улеснения на хората с увреждания, Наред с
това следва да се има предвид, че съгласно чл. 53, ал. 1 ЗХУ хората с
увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и
отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до
информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали
удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според
чл. 53, ал. 2, т. 2 от ЗХУ достъпът се осъществява чрез идентифициране и
премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят
към сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на здравеопазването, търговията и т.н.. Съгласно
т. 2 б. „д” от приложение № 2 към
НАРЕДБА № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /ДВ
бр.7282003 год./ аптеките са сгради или самостоятелни обекти за обществено обслужване в областта на
здравеопазването.
В чл. 53, ал. 3
от ЗХУ е указано, че правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти)
за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Същият е издал Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, на която се е
позовала и КЗД в оспорения административен акт. Според § 1, т. 2 ДП на тази
наредба "Достъпна среда"
е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек
с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и
самостоятелно.
От анализа на
цитираните правни норми следва изводът, че
аптеките като сгради и обекти за обществено обслужване и като публично
място към момента на проверката и към настоящия момент не са изключени от
приложението на ЗЗДискрим., ЗХУ и
подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение, независимо кога са
открити. Ето защо твърдението на
оспорващия, че аптека „Хигия” е изключена от приложното поле на тези нормативни
актове е неоснователно. Позоваването му на § 2, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 28 е
неправилно. С изменението на този параграф с ДВ бр. 2 /2012 год. беше отменена
ал. 2 на § 2, която даваше гратисен период до 01.01.2012 год. на лицата,
получили разрешение за откриване на аптека преди приемане на Наредба № 28, да
приведат дейността си в съответствие с
нейните изисквания, касаещи осигуряването на достъп до помещенията на аптеката на хора с
увреждания. След тази дата сградите и самостоятелните обекти, в които се
помещават аптеки следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за
достъпна среда за хора с увреждания.
В настоящия случай е установено, че достъпът до
търговската зала на аптека „Хигия” се осигурява
с метално стълбище. С него се
преодолява височина от 122,5 см. /виж констатациите на вещото лице в
заключението на стр. 53/ . Вещото лице е дало заключение, че по сега действащия
подробен устройствен план, както и след промяната му не е възможно изграждането
на рампа, която да съответства на строителните правила и норми. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че от техническа страна няма пречка да бъде
поставено подемно съоръжение като
преместваем обект по реда на чл. 56-57
от ЗУТ, но и в този случай се иска разрешение от общината, а след това се
сключва и договор за наем върху терена, на който се поставя подемното
съоръжение.
При съпоставка на тези факти с цитираните по-горе правни норми, съдът намира, че в
случая оспорващият е извършил нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. като поддържа архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания в аптека „Хигия”,
находяща се в гр. Разград, ул. „Цар Симеон” № 1. Това е така, тъй като с оглед заключението на вещото лице обективно
е невъзможно само изграждането на рампа по чл. 16 от Наредба № 4, но не и на
подемно съоръжение по чл. 17 от същата наредба, т.е. оспорващият не доказа, че
е налице хипотезата на чл. 57, ал. 2 от
ЗХУ.
Оспорващият твърди, че е предприел действия за
обслужването на хора с увреждания, като е монтиран звънец на парапета на
стълбите, който може да се ползва от тях и да бъдат обслужени/виж снимка
на л. 30 от адм.д. 138/2020 г./ Това
твърдение е неотносимо към задължението за осигуряване на достъпна среда,
защото всяко лице с ограничен достъп е зависимо от това дали някой ще откликне
на позвъняването или не, което не е пълноценен достъп, а зависимост, която го
поставя в неравностойно положение спрямо другите лица без увреждания с оглед
легалното определение на „достъпна среда”, дадено в § 1, т. 2 ДР на Наредба №
4. Тази мярка не може да се приема, че е
единствената алтернативна възможност за осигуряване на достъп до аптеката на
хората с увреждания по смисъла на чл. 57, ал. 2
от ЗХУ, съгласно заключението на вещото лице за възможност за монтиране на подемно съоръжение.
Ето защо съдът счита, че в тази част оспореното решение е материално
законосъобразно.
Настоящия
съдебен състав намира за основателно възражението на оспорващия, че даденото с
оспореното решение на КЗД предписание да изгради рампа е незаконосъобразно,
като противоречащо на материалния закон.
Приложението на
посочената Наредба № 4 към съществуващи
сгради и съоръжения има своите изключения. Те са предвидени в чл. 57, ал. 2 от ЗХУ, съгласно който
за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и
достъпната среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се
спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към
отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално
околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или
организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени
групи хора с увреждания, когато това се налага.
В настоящия случай сградата, в която се намира
процесната аптека, е построена преди 1987 год. Това се установява от посочения
в нотариалния акт за придобиване на аптеката от оспорващия на гърба на л. 24 от адм.д. № 138/2020 г. на
АС – Разград/ НА № 173, д. № 1044/87 г. След като през процесният обект е бил
предмет на нотариален акт от 1987 год. това означава, че той е изграден най-късно до тази година.
От експертизата
се доказа, че е технически невъзможно да бъде изградена рампа при спазване
на строителните правила и нормативи. След
като в рамките на проучването по чл. 55, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. административният
орган не е установил възможните мерки за осигуряване на достъпна среда за
хората с увреждания в конкретния случай в т.ч. и изграждане на рампа и е предписал
такава мярка, която се явява обективно неизпълнима, с оглед заключението на вещото
лице, то органът е постановил решението
си в противоречие с материалния закон, тъй като предписанието е безсмислено.
Предвид горните изводи съдът
намира, че оспореното решение в частта, с която се приема, че оспорващият е извършил нарушение на чл. 37 от
ЗЗДискр. и в частта с която на
оспорващия е предписано да изгради рампа, осигуряваща достъп на лица,
включително с ограничена подвижност, до и в аптека „Хигия”, е незаконосъобразно,
поради което решението в тези му части
следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне. При новото
произнасяне административният орган следва да укаже на оспорващия, че е в
негова тежест да докаже по предвидения в закона ред, че в случая не може да се
спазят изцяло изискванията за достъпност на Наредба № 4 към отделни строителни
елементи или това ще обремени излишно и непропорционално околните и че
достъпността на хората с увреждания до аптеката може да се осигури чрез
прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни
средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се
налага.
С оглед изхода на делото
съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски като своевременно направено за
основателно и доказано до размер на 850 лв. от които 50 лв. държавна такса /л.
20/, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. договорен и реално заплатен
адвокатски хонорар по договор за правна
защита и съдействие бл. № 827621 от 28.08.2020 год. /л.35/. Съдът намира искането
на оспорващия да му бъдат присъдени и разноските, направените в
административното производство по издаване на оспореното решение за
неоснователно. Същите не са направени в производството пред съда по настоящото
дело. Ако оспорващия счита, че е претърпял вреди от незаконосъобразен
административен акт в т.ч. от разноски за адвокат в производството по
издаването му, той може да търси обезщетение
с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по реда на чл. 203 и
следващите от АПК. В случая не е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК.
Съдът намира възражението на ответника по делото за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв. В случая договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е 600 лв. и с
оглед сложността на делото и броя проведени заседания не се явява прекомерно.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал. 1 и 168, ал. 5 от
АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка №
409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация – София
в частта, с която се установява,
че при осъществяване на своята дейност ЕТ „Н. Т. – 50”, с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Разград, ж.к.
„Лудогорие” № 6, ет. 12, ап. 57 е
допуснал наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с
увреждания до и в Аптека „Хигия”, находяща се в гр. Разград, ул. „Симеон” № 1,
което представлява нарушение на чл. 37
от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане”.
ОТМЕНЯ Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка №
409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация – София
в частта, с която на основание чл. 47, т. 4 във вр. с чл. 76, ал. 1 от
ЗЗДискр. на ЕТ „Н. Т. – 50”, с ЕИК *********,
със седалище и управление гр. Разград, ж.к. „Лудогорие” №6, ет. 12, ап. 57 е
предписано в тримесечен срок от постановяване на решенето да предприеме
необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда,
осигуряваща достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в аптека
„Хигия”, с адрес гр. Разград, ул. Симеон № 1, съгласно написаните в мотивите на
решението действия - чрез изграждане на рампа.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „Н. Т. – 50”, с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Разград, ж.к.
„Лудогорие” №6, ет. 12, ап. 57, срещу
Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка № 409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от
дискриминация – София в останалата част.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация – София да
заплати на ЕТ „Н. Т. – 50”, с ЕИК *********,
със седалище и управление гр. Разград, ж.к. „Лудогорие” № 6, ет. 12, ап. 57
разноски по делото в размер на 850 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Н. Т. – 50”, с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Разград, ж.к.
„Лудогорие” №6, ет. 12, ап. 57 за присъждане на разноски по делото за размера
над 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ до 1400 лв. / хиляда и четиристотин
лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
обявяването му на страните чрез Административен съд – Разград.
Съдия: /п/