Решение по дело №278/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 286
Дата: 8 август 2022 г. (в сила от 8 август 2022 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20227080700278
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 286

 

гр. Враца  08.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.07.2022г. /деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №278 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с   чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Ж.Д. от ***, против РЕШЕНИЕ №8 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 11 по описа на Районен съд – Оряхово за 2022 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено издаденото от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр.София НП № 11-01-712/14.12.2021 г., с което на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и не съобразено със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

В депозирани от касатора писмени бележки по хода на делото и същество на спора се поддържат и доразвиват изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът – АДФИ - София, чрез процесуалния си представител * М.Т. в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание  изразява становище, с подробни аргументи за неоснователност на същата, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол е Решение №8/14.03.2022 г. на Районен съд – Оряхово, постановено по АНД № 11 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено НП №11-01-712/14.12.2021 г. на Директора на АДФИ – София. С последното е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, за това, че в периода от 17.03.2020 г. до 03.08.2020 г., в ***, в качеството му на * на ***, е разпоредил целеви средства от Държавния бюджет за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на военноинвалиди /военнопострадали, учащи се и лица, получаващи пенсия, в общ размер 29 625,00 лева, от които 26 676,00 лева изплатени на „О.д.“ ЕООД *** и 2 949,00 лева изплатени на ЕТ „Е. – М.Р.“ ***, без размера на тази компенсация да е определен на база фактически предоставени транспортни услуги през 2020 г. Прието е, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.3, ал. 4 във вр. с чл.65 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планинските и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По същество на спора въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че  касатора  за  2020г.  за периода 17.03.2020г. до 03.08.2020г.  е извършвал плащане, което не е било съобразено с фактически предоставените транспортни услуги от превозвачите по сключените договори. По този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на подробно описаното в санкционния акт административно нарушение. Прието е, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.32, ал.1, т. 1 от ЗДФИ в минимален размер, както и че не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Изведените правни изводи за законосъобразност на оспореното наказ.постановление  са правилни и се подкрепят от доказателствата по делото, същите  се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

В пълнота се споделят и изводите на районния съд, че визираното в НП административно нарушение е безспорно доказано от обективна и субективна страна, с вярна правна квалификация и правилно приложена санкционна норма. Доколкото наложеното наказание „глоба“ е в минимално предвидения в закона размер и предвид ограничението по чл.27, ал. 5 от ЗАНН, то същото не подлежи на редуциране от съда. Не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно,  настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер от 100.00 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/14.03.2022 г. на Районен съд – Оряхово, постановено по АНД № 11 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено НП № 11-01-712/14.12.2021 г.  на  Директора на АДФИ – София.

 

ОСЪЖДА  Р.Ж.Д. ***, да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция - София, разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

2.