№ 889
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш серия К № 4124597 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. С.П., който поддържа жалбата. Претендира сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 6-7 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа
електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя за овъзмездяване на направени разноски за адвокатско
1
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М. М. Б., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
16.12.2020 г., установено от разписка на лист 24 от делото, а жалбата е
подадена на 26.11.2020 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Пътният участък бул. „Северен“ № 77 в гр. Пловдив не бил въведен в
експлоатация към дата 13.10.2020 г. Същият бил приет с акт образец 15 на
10.04.2020 г. и Община Пловдив била изпратила необходимите документи в
Дирекция за национален строителен контрол за приемателна комисия.
На 13.10.2020 г. в 14:23 часа в гр. Пловдив, по бул. „Северен“ № 77 в
посока на движение към бул. „България“ жалбоподателят М. М. Б. управлявал
собствения си лек автомобил „Киа Мажентис“ с рег. № *** със скорост на
движение от 63 км/ч. За управлявания от жалбоподателя Б. лек автомобил
„Киа Мажентис“ с рег. № *** имало издадено разрешение № 02019 за
таксиметров превоз на територията на община Пловдив.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 66 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 63 км/ч, както и че е налице превишаване на разрешената
скорост с 23 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Б. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4124597,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е
действало ограничение на скоростта от 40 км/ч, което да е сигнализирано с
пътен знак В26.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
2
измерване (лист 18-19 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на метрологичните
изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-32699/14.10.2020 г. се установява, че на дата
13.10.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 11:20 ч. и краен час на
работа 16:15 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Северен“ № 77 в
посока бул. „България“, където е действало ограничение на скоростта за
движение от 40 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил
с рег. № *** е 66 км/ч, а заснемането е извършено на 13.10.2020 г. в 14:23
часа, на бул. „Северен“ № 77 в гр. Пловдив, в посока „приближаване“ спрямо
техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя М. М. Б..
От сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON-M2
********** се изяснява, че полицейският служител Р.Ж., който е разположил
и настроил техническото средство преди извършеното заснемане на
движението на МПС с рег. № *** на 13.10.2020 г. в 14:23 часа, е преминал
обучение за работа със средство за измерване тип Cordon М2 на дата
26.08.2020 г.
От писмо с вх. № 13704/19.03.2021 г. от директор на Общинско
предприятие „ОКТ“ (лист 41 от делото) се установява, че бул. „Северен“ в гр.
Пловдив не е въведен в експлоатация и няма въведена организация на
движението по булеварда, включително към дата 13.10.2020 г.
От разрешение за таксиметров превоз на територията на община Пловдив
(лист 42 от делото) се изяснява, че за лек автомобил с рег. № *** има
издадена разрешение за таксиметров превоз № 02019 за периода от 01.10.2020
г. до 31.12.2020 г.
От писмо с вх. № 22702/07.05.2021 г. от заместник-кмет „СИ“ при
Община Пловдив (лист 54 от делото) се установява, че пътният участък гр.
Пловдив, бул. „Северен“ № 77 не е въведен в експлоатация към месец май
2021 г. Същият е приет с акт образец 15 на 10.04.2020 г., като Община
Пловдив е подала документи в Дирекция за национален строителен контрол
за приемателна комисия.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Северен“ № 77; датата – 13.10.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 14:23 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят М. М. Б.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 63 км/ч при максимално разрешена
скорост от 23 км/ч; нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
необоснован, тъй като приетата в него фактическа обстановка е неправилно
установена. В случая жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че при движението си на описаните в ЕФ време и
място при избиране на скоростта си на движение е превишил максимално
допустимата скорост, чиято стойност е била сигнализирана с пътен знак В26.
Същевременно обаче от постъпилото по делото и прието като писмено
доказателство писмо с вх. № 22702 от 07.05.2021 г. от Община Пловдив се
установява, че обектът „Реконструкция на булевард „Северен“ в участъка от
моста на „Адата“ до бул. „Карловско шосе“ – Първи етап е приет с акт
образец 15 на 10.04.2020 г. Установява се от същото писмо и че по отношение
на обекта не е наличен акт образец 16, а пътният участък не е въведен в
експлоатация и към месец май 2021 г. От постъпилия отговор от директор на
Общинско предприятие „ОКТ“ се изяснява, че няма информация относно
въведената организация на движението по булеварда.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП законът урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението, а съгласно ал. 3 законът се
прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, но
компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира
върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата
4
на видовете строежи (Обн. ДВ. бр. 72 от 15.08.2003 г., изм.) общинските
пътища и съоръженията към тях представляват строежи от трета категория,
буква „а“.
Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи
или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177 от ЗУТ.
При наличието на изричната законова забрана по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ
общински път, който не е въведен в експлоатация, няма как да се приеме за
път, който е отворен за обществено ползване, доколкото ex lege е забранено
на участниците да използват пътя по предназначението му. Така правилата на
ЗДвП се явяват неприложими по отношение на такъв обект и няма как на
водачите да бъде търсена отговорност за неспазване на правилата за
движение по път, по който изначално не е следвало да бъдат допускани да се
движат.
В тази насока следва да се посочи и че дължимото поведение на
компетентните органи на държавно управление е било да ограничи достъпа
на пътни превозни средства до съответния обект – общински път, преди
въвеждането му в експлоатация, а не да допуска осъществяването на
движение по съответния път, следейки за извършвани нарушения на
правилата на ЗДвП.
На следващо място процесното нарушение е за неспазване правилата за
движение при максимално разрешена скорост, въведена с пътен знак B26.
Доказа се обаче по делото от постъпилото писмо от директор на ОП
„Организация и контрол на транспорта“ (лист 41 от делото), че доколкото
обектът не е бил въведен в експлоатация, няма информация относно
въведената организация на движението по булеварда. Следователно по делото
остава недоказано към момента на извършване на деянието да е имало
поставен по съответния ред пътен знак В26, който да е сигнализирал на
водачите максимално допустима скорост от 40 км/ч, което е задължителен
признак от обективната страна на състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП. По тези съображения нарушението, за което е издаден
електронният фиш, се явява недоказано.
Този извод не се оборва от постъпилата по делото извадка от проекта
„Организация на движението“ за участъка на булевард „Северен“. Извадката
представя единствено техническия проект за това по какъв начин следва да
бъде организирано движението по пътя, но самата организация би била
приложима едва след въвеждането на пътя в експлоатация.
Все в тази връзка дори да се приеме, че деянието на жалбоподателя е в
нарушение на правилата за движение, то предвид липсата на доказателство за
поставен пътен знак В26 (40 км/ч), то приложимо би било общото
ограничение на скоростта за движение в населено място. Това обстоятелство
влече извод за погрешна правна квалификация на нарушението в електронния
фиш. В него е прието да са нарушени законовите разпоредби на чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП, но така направената правна квалификация противоречи на
5
установените по делото факти, поради което се явява погрешна.
Констатираният порок не може да бъде саниран в съдебната фаза на процеса и
обуславя отмяна на обжалвания електронен фиш. В настоящото производство
съдът проверява законосъобразността и обосноваността на електронния фиш
с оглед на съдържанието му, с което е издаден. Ръководно-решаващият орган
в съдебното производство не разполага с правомощие да потвърди ЕФ, като
за пръв път със съдебното решение приема различна правна квалификация на
деянието и приложи друга санкционна разпоредба. Противното би означавало
за пръв път със съдебното решение деецът да бъде наказан за различно деяние
от това, за което дотогава се е водил процесът. В тази връзка при стойност на
разрешената скорост от 50 км/ч /предвид липсата на доказателство за
сигнализирана с пътен знак различна стойност на скоростта/, то
превишаването на разрешената скорост би било с 13, а не с 23 км/ч. Това
обстоятелство обуславя и различна приложима санкционна норма, а именно
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с която се санкционират случаите на превишаване
от 11 до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място.
По тези съображения съдът намери жалбата за основателна, макар и на
различни от изложените в нея основания, а електронният фиш като
незаконосъобразен и необоснован трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 35 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
в брой. По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е
уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн. ДВ. бр. 64 от 23 юли 2004 г., изм.) и съдът не следва да
намаля възнаграждението под този предел. По тези съображения
възражението за прекомерност е неоснователно, а искането на жалбоподателя
за присъждането на разноски е основателно и следва да бъде уважено в
пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4124597 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на М. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7