Р Е Ш Е Н И Е

№

 

28.11.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1369 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-001479 /13.04.2018г. на ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на И.Ю.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не е вписана като свидетел по АУАН майката на жалбоподателя, която е била очевидец на процесното ПТП; не са посочени конкретните предложения в разпоредбите на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 и чл.25 ал.1 ЗДвП, поради което правната квалификация се явява непълна и това има за резултат нарушаване правото на защита на жалбоподателя; не е взето предвид направеното от страна на жалбоподателя възражение, адресирано до ***при ОДМВР – ПЛЕВЕН и съдържащите се в същото доказателствени искания. Отделно от това изтъква, че преди извършване на процесната маневра се е уверил, че не приближава друго МПС и изразява предположение, че управлявания от С.Й. л.а. „***“ се е движел с несъобразена скорост. На тази основа, моли  за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1479 /29.03.2018г. от страна на С.П.Н. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д.Л.Д., както и на нарушителя – И.Ю.Д.. Съставен е за това, че на 29.03.2018 г. около 08:30 часа в гр. ПЛЕВЕН ж.к. „***“ срещу бл. ***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, при извършване на маневра за излизане от ред паркирали автомобили, не пропуска преминаващия покрай него лек автомобил „***“  с рег. № ***, с което предизвиква ПТП с материални щети - нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като е посочил, че при потегляне се е уверил, че няма преминаващи моторни превозни средства. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е направил допълнителни писмени възражения, в които е преповторил тази своя версия за случая и е изразил предположение, че управляваното от другия участник в произшествието МПС се е движело с несъобразена скорост; поискал е да бъдат събрани допълнително данни по административнонаказателната преписка и по-конкретно – да се изиска обяснение от другия участник в ПТП.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е преценил като основателни направените от жалбоподателя възражения; не е предприел и допълнителни проверовъчни действия за изясняване на случая. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.Ю.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.19 – 21 от делото/.

Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, кои лица ще бъдат вписани като свидетели в съставен АУАН, е въпрос на преценка от страна на актосъставителя; чл.40 ал.1 ЗАНН не предвижда задължение за последния да впише като свидетели лицата, присъствали при извършване на нарушението – възможно е да бъдат отбелязани свидетелите по установяване на нарушението, както е и в настоящия случай.  На второ място, липсата на посочване на предложенията в посочените в Наказателното постановление правни разпоредби, не е задължително. Както некоректното посочване на предложенията, така и липсата на такова посочване въобще, не може да обуслови извод за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща правна разпоредба; в този смисъл, от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая. Следва да бъде подчертано, че „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт. С други думи, така, както са посочени в съставения АУАН и в издаденото НП, правните квалификации не препятстват жалбоподателя в реализиране правото му на защита по никакъв начин. На трето място, действително, жалбоподателят се е ползвал от правото на допълнителни възражения в срока и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН и е отправил съответно доказателствено искане до административнонаказващия орган. Също така е вярно, че последният не е уважил доказателственото искане и не е взел изрично отношение в издаденото НП /или по друг начин/ във връзка с така направеното възражение от страна на И.Д.. Същевременно, чл.52 ал.4 ЗАНН не предвижда задължение за административнонаказващия орган в очертаната насока: същият не е длъжен изрично да взима отношение по направените възражения, в т.ч. – доказателствени искания, а има право, по собствена преценка, да обсъди събраните по административнонаказателната преписка материали, да събере допълнителни доказателства и да се произнесе в рамките на своята компетентност.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява  и други допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С.П.Н., Д.Л.Д., С. Р.Й., Ц.Х.Д., както и писмени доказателства /л.15, л.17 – 18, л.33 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на всички разпитани по делото свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни. По-конкретно, показанията на свидетелите Н., Д.  и Й. са изцяло в потвърждение на фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и издаденото НП. Същите са относително подробни и взаимно се потвърждават, поради което Съдът им отдава вяра. От показанията на споменатите трима свидетели и приложения заверен препис на Протокол за ПТП №***/29.03.18г.  се установява по категоричен начин приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка, предадена по-горе, Съдът я приема и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 НПК не се явява оборена. Следва да бъде допълнено, че в хода на съдебното следствие се изясни, че управляваният от жалбоподателя л.а. „***“ първоначално е спрял в отбивка, ползвана за паркиране, в гр.ПЛЕВЕН, ж.к. „***“ до бл. ***. Впоследствие, водачът Д. предприел маневра – излизане от ред паркирани автомобили, за да се включи в движението по пътното платно, което в този участък е по нанадолнище, а отзад и отляво зад управлявания от жалбоподателя лек автомобил - има завой. При същата маневра Д. преценил, че може безопасно да се включи в движението, но тази негова преценка се оказала неправилна, тъй като отзад на л.а. „***“ приближавал вече управлявания от св.С.Й. л.а. „*** ***“. Траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар, който за л.а. „***“ бил в предна лява част и странично, а за л.а. „***“ – в предна дясна част и странично. При описаното произшествие нямало пострадали лица, а само материални щети по превозните средства.

В хода на съдебното следствие беше разпитана и свидетелката Ц.Д. – майка на жалбоподателя. Нейните показания съдържат известен оценъчен характер във връзка с обстоятелствата на случая, в т.ч. – относно отношението на полицейските служители към нейния син /преценено като „грубо“/, но следва да бъде отбелязано, че подобни оценки имат подчертано субективен характер, още повече - в обстановката на току-що настъпило пътнотранспортно произшествие. Извън това обаче, показанията на свидетелката Д. също принципно потвърждават изложената в АУАН фактическа обстановка. Следва да бъде подчертано, че според нейните показания, преди да се включи в движението по пътното платно, жалбоподателят се е огледал, а това е сторила и Ц.Д. /тъй като често управлява МПС/ и че „във видимата част на завоя“ е нямало автомобили; свидетелката посочва и че „Назад има един голям завой…“. Съдът не намира основания да лиши от доверие показанията на св.Д., въпреки родството й с жалбоподателя и потенциалната заинтересованост от изхода на делото; напротив нейните показания се преценяват като правдиви и се кредитират.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 25 ал.1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“. Видно е, че като водач на л.а. „***“ с рег. № ***, жалбоподателят не е изпълнил задължението да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението преди предприемане на съответна маневра: налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие. Този извод е верен, независимо дали И.Д. се е огледал щателно преди да предприеме процесната маневра, защото от изложената по-горе и приета от Съда фактическа обстановка следва, че подбраното от жалбоподателя място за престой /и последващо включване в движението/ следва да се прецени като рисково. Назад и вляво е имало завой, ограничаващ видимостта на Д., като управляваното от негова страна МПС, е било по нанадолнище, т.е. – при допълнително ограничение на видимостта към идващите отзад и отгоре превозни средства. Следва да бъде подчертано, че при спазване на разпоредбите на ЗДвП, паркиране и престой е възможно да се извършват на различни места, но уместността на тези места – от гледна точка на последващото включване в движението и изпълнението на задълженията на водачите по ЗДвП – е съвсем друг въпрос. Това, което в случая е от значение е, че при под*** на мястото за престой, жалбоподателят сам се е поставил в положение, обективно затрудняващо го да предприеме безопасно маневрата по излизане от ред паркирали МПС и включване в движението по пътното платно. В този смисъл, нарушението по чл. 25 ал.1 ЗДвП е налице и Съдът приема същото за доказано по убедителен начин.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя по същество на правния спор. От една страна, в хода на съдебното следствие Д. неколкократно акцентира върху обстоятелството, че при предприемане на процесната маневра, зад него не е имало паркирано друго превозно средство – така, както е отбелязано в съставения по случая Протокол за ПТП. Съдът намира, че това обстоятелство /а именно – относно наличието или липсата на такова ППС/ е ирелевантно в случая; дори обаче да се приеме твърдяното от Д., че превозно средство зад л.а. „***“ не е имало, следователно жалбоподателят е имал дори по-добра възможност за преценка на пътната обстановка при извършване на маневрата, т.е. коментираното обстоятелство е от естество да отегчи, вместо – да смекчи наказателноправното му третиране. От друга страна, жалбоподателят счита, че управлявания от С.Й. л.а. „***“ се е движел с несъобразена скорост. Подобен извод, при събраните по делото доказателствени материали, не може да бъде направен, т.е. касае се за предположение без съответна доказателствена опора. Тъй като настоящият съдебен акт не може да почива на предположения, следва единствено да бъде отбелязано това, че липсата на значителни материални щети по превозните средства, участвали в ПТП /което иначе би наложило образуване на наказателно производство по чл.343 ал.1 б.“а“ НК/, както и на пострадали лица, със сигурност не дава възможност да се заключи, че скоростта на л.а. „***“ е била висока и евентуално – несъобразена с пътната обстановка, каквато е тезата на жалбоподателя.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Размерът на глобата не следва да бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл.179 ал.2 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-001479 /13.04.2018г. на ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на И.Ю.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: