Р Е Ш Е Н И Е
№ 619
гр. Силистра, 27 март 2014
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на пети
декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г.Й. разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 2728 /
2011г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът Несебия А.Е. ***, моли съда на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да
постанови решение, с което да обяви нищожността на договора за покупко –
продажба на недвижим имот обективиран в договор за покупко – продажба от 11.
03. 1992 г. поради липсата на съгласие на купувача Надя Р.И., като продажбата
не е потвърдена по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.. Моли, на осн. чл. 108 от ЗС
СРС да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на
целия имот, както и да осъди ответника да й предаде владението на ползваната от
него част от имота, описана в исковата молба. В уточняваща молба е навела и
довод относно изтекла в нейна полза придобивна давност за периода, през който
необезпокоявано е владяла имота за себе си, а именно от 11. 03. 1992 г. до 2008
г. Претендира и разноските си в
производството.
ОТВЕТНИКЪТ Х.Ш.Х. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. Силистра, ул. Отец Паисий № 33, адв. С.Н. е подал писмен
отговор, с който счита предявената молба за недопустима по отношение на
предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като счита, че
ищцата, освен че не е страна по договора, но и няма правен интерес от
предявяването му. От своя страна моли да бъде прогласена нищожността на
договора за покупко – продажба, сключен между ищцата и Община Силистра, тъй като
същия е сключен след извършената разпоредителна сделка със същия имот и с
купувач – майката на ответника, поради което същата има привилегията на първа
по право. Твърди, че няма претенции по отношение на имот с идентификатор
66425.501.8842.33.2, но категорично оспорва наличието на права на ищцата по
отношение на имот с идентификатор 66425.501.8842.33.1. По отношение на
твърденията, касаещи обстоятелството, че подписът, положен на договора от 11.
03. 1992 г. не е положен от майката на ответника, счита, че това обстоятелство
е без значение, тъй като имотът е обитаван от майка му, а по – късно и от
нейните наследници за период по – дълъг от 10 години.
Ответниците Б.С. Шабанс ЕГН **********,***,
С.Х.Р. с ЕГН **********,***, С.Х.Ю. с ЕГН **********,*** и З.С.С. с ЕГН**********,***, чрез назначения
им особен представител адв. Д.С.
оспорват изцяло исковите претенции. Считат, че ищцата е собственик на
имот с идентификатор 66425.501.8842.33.2 и няма никакво основание да претендира
право на собственост по отношение на имот с идентификатор 66425.501.8842.33.1,
по отношение на който пък е безспорно обстоятелството, че е собственост на
наследодателката на ответниците. Молят, в случай че се установи
обстоятелството, че на наследодателката на ответниците и на ищцата е продаден
един и същи имот, да бъде приложено правилото: пръв по време – пръв по право.
Оспорват и възражението на ищцата по отношение на автентичността на подписа на
наследодателката на ответниците, положен върху договора за покупко продажба,
като заявява, че същият е положен от правоимащо лице, като при това за
действителността на сделката не е било необходимо спазването на нотариална
форма.
По тяхно искане е допуснат като трето
лице – помагач Община Силистра, тъй като при евентуално уважаване на исковата
претенция на ищеца за ответника ще възникне правото да претендира от третото
лице, продало два пъти един и същи имат, връщане на даденото по договора и
обезщетение за вредите, причинени на ответника.
Третото лице – помагач Община Силистра
не е изразило становище по молбата, не е ангажирало доказателства и не е
изпратило представител.
Като прецени становищата на страните, и
сочените от ищеца доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
26, ал. 2, ЗЗД. Претендира се прогласяване на нищожността на покупко – продажба
на недвижим имот обективиран в договор за покупко – продажба от 11. 03. 1992 г.
поради липсата на съгласие на купувача Надя Р.И., като продажбата не е
потвърдена по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Това е основната претенция на
ищцата, която твърди, че са налице съществени различия в подписите на купувача
по договора – наследодателката на ответниците, което е основание да се счита,
че тя не е изразила съгласието си да сключи договора с продавача, по отношение
на който също се навеждат твърдения за липса на изразена воля от лице,
притежаващо представителна власт, което да е подписало процесния договор. По
този иск, съдът съобразява направеното от ответниците възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност, тъй като както тяхната наследодателка, така и
нейните наследници са упражнявали фактическа власт върху имота в продължение на
целия период от време между сключения договор за покупко – продажба 1992 г. до
настоящия момент, още повече, че владението е добросъвестно, тъй като е
упражнявано на основание, годно да направи владелеца собственик. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – св. Желева “другите
две стаи не са нейни”, “разбрах....., че има и друг собственик”, св. Минчева “беше
на квартира .... живееха и други хора”, “тя даде ключа на една жена, но не й
върнаха повече ключа”, “в момента багажа си стои още там”и “един човек ми вика
да не минавам от там”. Тези свидетелки, мака и ангажирани от ищцата, не успяха
да обосноват тезата й, че е закупила и владяла цялото жилище самостоятелно,
напротив и двете твърдят наличието на други обитатели на жилището през целия
период от време, а твърденията за предаден ключ на другия собственик, който да
прибере собствените си вещи от имота, съдът намира за несъстоятелни и
некоресподиращи нито с останалите данни по делото, нито с житейската логика. По
отношение на самия характер на претенцията за нищожност, съдът е приел същата
за допустима единствено на основание общото правило, установяващо възможността
за всеки, който има интерес от нижощността да сезира съда с искане за
прогласяването й, но в случая конкретното основание, посочено от ищцата не може
да доведе до желания от нея резултат, тъй като се позовава на липса на съгласие
на страната по сделката, която единствена в случая би имала правен интерес да
претендира, респективно да установи липсата на съгласие от своя страна. Отделен
е въпросът, че с всички последващи правни и фактически действия
наследодателката на ответниците е потвърдила наличието не само на съгласие, а и
на желание сделката да породи правните си последици.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Макар и обусловен от иска за
прогласяване нищожност на договора за покупко – продажба от 11. 03. 1992 г.,
сключен с Надя Р.И., искът по чл. 108 от СЗ също следва да бъде разгледан
самостоятелно, тъй като ищцата претендира установяване право на собственост по
отношение на целия имот / който и до края на
производството не беше индивидуализиран /. При преценка основателността на този
иск, съдът има предвид на първо място изясненото едва в хода на настоящото
производство обстоятелство, касаещо факта, че при извършването на двете
разпоредителни сделки Община Силистра е продала два самостоятелни обекта на
право на собственост, макар и това да не личи от преписките по двете сделки, както и
съставените договори за покупко – продажба, оставящи погрешното разбиране за извършени
разпоредителни сделки с един и същ имот. За установяване на това обстоятелство
по делото са извършени няколко процесуални действия, като след извършения оглед
на място и назначената съдебно – техническа експертиза се установи по безспорен
начин, че Община Силистра е продала два самостоятелни обекта на право на
собственост, реално обособени както към момента на сделката, така и към момента
на постановяване на съдебното решение. Съгласно заключението на вещото лице
тези обекти, към момента на продажбата им не са отговаряли на изискванията на
Наредба № 5 / 1977 г. за самостоятелно жилище, поради което макар и реално
обособени, тези обекти представляват едно жилище и не могат да съществуват
самостоятелно. Единствената възможност за страните да уредят трайно отношенията
помежду си е да поделят общия имот или поне да разпределят ползването му, но
това не е предмет на настоящото производство.
По изложените съображения съдът счита и
втория иск за неоснователен и недоказан и го отхвърля. Ищцата не успя да докаже
право на собственост върху целия имот, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че имота е съсобствен между страните в процеса и никоя от тях не
го държи без основание.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
предвид отхвърляне на предявените искове ищцата следва да заплати на ответника Х.Ш.Х.
направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са
в размер на 846.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от Несебия
А.Е. ***, против Х.Ш.Х. с ЕГН **********, Б.С. Шабанс ЕГН **********, С.Х.Р. с
ЕГН **********, С.Х.Ю. с ЕГН **********
и З.С.С. с ЕГН********** да се
признае за установено и да се прогласи нищожността на договора за покупко –
продажба на недвижим имот обективиран в договор за покупко – продажба от 11.
03. 1992 г. поради липсата на съгласие на купувача Надя Р.И., като продажбата
не е потвърдена по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения
от Несебия А.Е. с ЕГН ********** против Х.Ш.Х. с ЕГН **********, Б.С. Шабанс
ЕГН **********, С.Х.Р. с ЕГН **********, С.Х.Ю. с ЕГН ********** и З.С.С. с ЕГН********** иск по чл. 108 от ЗС
с който моли да се признае за установено, че е собственик на имот с
идентификатор 66425.501.8842.33.1 и с идентификатор 66425.501.8842.33.2, като
осъди ответниците да й предадат владението на онази част от имота й, която
владеят без правно основание, с площ от 21.30 кв.м., съставляваща част от имот
с идентификатор 66425.501.8842.33.1 и намираща се в югоизточната част от имота.
ОСЪЖДА Несебия А.Е. с ЕГН **********,*** да заплати на Х.Ш.Х. с ЕГН **********,***
сумата от 846.00 / осемстотин
четиридесет и шест лв. и 00 ст. / лева, представляваща размера на направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Силистра в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………............