№ 3415
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110136931 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците Д. К. К. и Й. К. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за периода май 2018 г. – април 2020 г. на ответниците топлинна енергия, като купувачите не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците не са
заплатили и дължимата такса за дялово разпределение за посочения период. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава. Ето защо претендира следните суми: 100,30 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в
имот с аб. № 420013, 48,84 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от
25.06.2021 г. до погасяване на задълженията, 4,97 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 04.01.2021 г. и 8,17 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 30.01.2018 г. – 04.01.2021 г.. Моли съда да осъди ответниците да
заплатят в условията на разделна отговорност и при квоти ½ гореизложените суми,
възлизащи в общ размер на стойност 162,28 лв., респ. всеки ответник – при квота ½ ид.ч.:
81,14 лв. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Ответниците оспорват исковете , като поддържат, че са погасили задълженията си за
заплащане на цена на топлинна енергия и възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение. Не оспорват доставеното количество топлинна енергия до просецния
имот и качеството си на потребители. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират
разноски.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Определение № 11388/ 22.12.2021 г. за безспорно е обявено
обстоятелството, че в процесния период ответниците са били титуляри на правото на
собственост върху процесния имот при квоти за първия ответник ½ идеални части, а за
втория – ½ идеални части. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването му за доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от
съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си,
поради което и всеки от ответниците отговаря за посочената по-горе част от задълженията
за доставена в имота топлинна енергия. Следователно, установено е съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците
топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР/КЕВР, които
обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно специалната разпоредба
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ.
С Определението по чл. 140 ГПК за безспорни са обявени и обстоятелствата, че в
процесния имот ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в претендирания
размер, респ. е предоставяна и услугата дялово разпределение, поради което съдът намира
осъществяването им за доказано. По отношение на предявените вземания са приложими
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
2
интернет страницата на топлопреносното предприятие. С публикуването клиентът се
уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане
на цена. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното: липсва възражение за
погасяване на вземането по давност, респ. ответниците по делото не са представили
относими доказателства за извършено плащане по обвързващия страните договор за
доставка на топлинна енергия в рамките на процесния период. В заключението на ССЧЕ
ищцовите претенции са потвърдени изцяло по размер , като е отчетено , че извършените
плащания от ответниците не касаят исковия период . Горното е видно и от представените от
самите ответници доказателства за заплащане- фискални бонове , в които са посочени като
основания за плащане периоди и фактури извън процесните.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че исковете за заплащане на топлинна
енергия за процесния период са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ФИРМА ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените писмени доказателства
тези суми не са включени в цената на топлинната енергия. Ответниците чрез процесуалния
си представител са направили възражение за погасяване на вземането за дялово
разпределение по давност, позовавайки се на изтекла погасителна давност за периода
м.декември 2017 г. – м.декември 2018 г. Съгласно разпоредбата чл. 133 ГПК, когато в срока
за отговор по исковата молба ответникът не подаде писмен отговор и не направи
възражение, той губи възможността да направи това по-късно. Следователно с изтичането
на срока за отговор се преклудира процесуалната възможност на същия да заяви
правопогасяващи възражения по иска - той може да навежда доводи за неоснователността на
предявения иск, но не може да релевира каквито и да е било правопогасяващи възражения
срещу исковата претенция. В случая ответната страна се е позовала на изтекла в нейна полза
погасителна давност по отношение на услугата за дялово разпределение след срока
за подаване на отговор на исковата молба- едва в първото по делото о.с.з.. Към този момент
възможността за упражняване на това правопогасяващо възражение е била преклудирана
според смисъла на визираното в чл. 133 от ГПК правило. С оглед настъпилата преклузия на
възражението за изтекла погасителна давност, настоящит съдебен състав счита, че не следва
да обсъжда релевираното правопогасяващо възражение, доколкото същото е наведено след
предвидения в закона преклузивен срок. Ето защо искът по отношение на услугата дялово
разпределение следва да бъде уважен в пълните предявени размери за посочените суми и за
посочените периоди.
Не се установява и сочената от процесуалния представител на ответниците забава на
кредитора за приемане на плащане на задължения , предмет на настоящия спор, доколкото
3
не се установява ответниците да са предприели или извършили такова погасяване в хода на
процеса по предявените спрямо тях искови претенции , индивидуализирани като период и
размер..
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа.
За процесния период приложение намират Общите условия на ищеца от 2016г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
4
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на съответната
година. Видно от приложените доказателства по делото, датата на общите фактури е
31.07.2019 г., респ. 31.07.2020 г. Макар с определението по чл. 140 ГПК на ответниците да
беше указано, че следва да представят доказателства за реално изпълнение на задълженията
си за заплащане на задълженията си, последните не ангажираха такива. Приложените от
ответниците платежни документи не са относими, доколкото същите засягат суми, които не
са обект на процесния иск и не се претендират. Ето защо съдът намира, че ответниците са
изпаднали в забава в периода, за който се претендира обезщетение, и исковете за
заплащането му следва да бъдат уважени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполагат и
двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски
съразмерно с уважените претенции в размер на 455,83 лв., включващи платена държавна
такса , юрисконсултско възнаграждение ( определено от съда в минимален размер от 100
лв.) и депозит за вещо лице. Разноските се дължат от ответниците, съобразно притежаваните
от тях квоти, т.е. поравно или по 227,91 лв.
Ответниците претендират разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 300 лв., като съразмерно на уважените искове им се
следват разноски в размер на 15,10лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** да заплати на ФИРМА ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 50,15 лева, представляваща ½ от
цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. №
420013, ведно със законна от 25.06.2021 г. до погасяване на задълженията, както и сумата
24,42 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 25.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главница за доставена
топлинна енергия в размер на 2,48лева за периода от 15.09.19г. до 04.01.2021г. , като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,08 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за период 30.01.2018 г. – 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА Й. К. Д., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата сумата 50,15 лева, представляваща
½ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб.
№ 420013, ведно със законна от 25.06.2021 г. до погасяване на задълженията, както и
сумата 24,42 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 25.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главница за доставена
топлинна енергия в размер на 2,48лева за периода от 15.09.19г. до 04.01.2021г. , като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,08 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за период 30.01.2018 г. – 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** да заплати на ФИРМА ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по производството в размер на 227,91лева, съразмерно
на уважените спрямо нея искове.
ОСЪЖДА Й. К. Д., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по производството в размер на 227,91лева, съразмерно
на уважените спрямо нея искове.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕАД, ЕИК **** да заплати на Д. К. К., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 7,55лева , съразмерно на отхвърлените спрямо ответника искове.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕАД, ЕИК **** да заплати на Й. К. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 7,55лева , съразмерно на отхвърлените спрямо ответника искове.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА“ ЕООД, като трето
лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7