№ 329
гр. Провадия, 20.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
и прокурора Светлозар Стоянов Кабакчиев
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от
общ характер № 20203130200326 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА, ТО-ПРОВАДИЯ уведомени от предходно
съдебно заседание, се представляват от прокурор С.К..
ПОДСЪДИМИЯТ В. К. М., уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично
и с адв. П.Б., АК-Варна, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СВИДЕТЕЛЯТ И.В. К., редовно призована, се явява.
Съдът запита страните за становище по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпило писмо с вх. № 3169/05.08.2021 г. от община
Суворово, с което предоставят нотариална заверена декларация № 347/11.05.2015 г. и
квитанция № **********/11.05.2015 г.
1
СТРАНИТЕ поотделно: Да се приеме.
Съдът намира че представените писмени доказателства са относими и допустими
към предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото писмо с вх. № 3169/05.08.2021 г.,
ведно с нотариална заверена декларация № 347/11.05.2015 г. и квитанция №
**********/11.05.2015 г.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на явилия се свидетел:
СВИДЕТЕЛЯТ И.В. К., роден на 22.07.1961 г. в гр. Провадия, с постоянен адрес гр.
Провадия, ул. „Иван Вазов“ № 20, ет. 3, ап. 9 л. к. № *********/20.03.2014 г. издадена
от МВР-Варна, български гражданин, висше образование, женен, нотариус с район на
действие РС-Провадия, неосъждан, без родство със страните по делото. Съдът
разясни правата и задълженията на свидетеля по чл. 120 и чл. 122 НПК, както и
обстоятелствата по чл. 119 и чл. 121 НПК. Свидетелят беше предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на адв. Б.: Ползваме документи – удостоверения, други официални
документи на гражданите и сверяваме имената, ако не се издадат удостоверения от
съответната община, ние от своя страна искаме декларации от заинтересованите лица,
които да са нотариално заверени. Не ми е познато идентичността на имената да се
удостоверява само с удостоверение издадено от община. При турските граждани се
случва по често да има несъответствия в имената, тъй като те са били с различни имена
през годините, заради възродителния процес.
На въпроси на прокурора: Ако общината не може да издаде документ, те от своя страна
изпращат хората при нас. Ние удостоверяваме различията в името най-често чрез
декларацията за идентичност, в която заинтересованото лице декларира, че две
различни имена, например са на едно и също лице.Декларацията трябва да е заверена
нотариално пред нотариус или от длъжностно лице в общината.
На въпроси на Съда: Писмен отказ да бъде издадено удостоверение за идентичност на
имената от общината, аз не съм виждал. Обикновено хората се връщат при нас и казват,
че от общината им отказват да издадат такова удостоверение.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
2
На основание чл. 280, ал. 3 от НПК ОСВОБОЖДАВА свидетеля от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се изиска от община Суворово информация, че те от своя
страна отказват да издадат удостоверение за идентичност на имената в настоящия
случай.
АДВ. Б.: Възразявам по направеното искане.Такава информация вече се намира в
материалите по делото.
Съдът намира искането за неоснователно, тъй като по делото има информация за отказ
за издаване на удостоверение от Община Суворово във връзка с настоящия казус,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на прокурора.
АДВ. БАКАЛАВА: Представям и моля да приемете тарифа за нотариалните такси към
закона за нотариусите и нотариалната дейност и Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги в Община Суворово.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото тарифа за нотариалните такси към
закона за нотариусите и нотариалната дейност и Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги в Община Суворово.
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ: Госпожо Председател, господин Прокурор в Наредбата в чл. 5,
ал. 2 е записано, как се процедира, когато имаме удостоверение за идентичност на
имената. В НБД, с която аз като нотариус разполагам от 2010 г. и имаме пълен достъп
и е започнала да функционира в пълния си вид през 1977 г. ноември, се съдържа
информация за имената и ЕГН на гражданите. В наредбата в чл. 18 е уредено, че
удостоверение на лице за идентичност на имената се издава само когато има заповед в
електронната наредба. Електронната наредба не зная точно, кога е започнала да се
прилага. Починалото лице, т.е. наследодателя в случая е починало през 1975 г. В
НБД, която е приложена към моето дело или по вашето дело е записано, че за лицето
Исмаилов няма пълен запис за него. Както колегата каза и както е практиката тази
декларация за идентичност на имената, която заинтересованите лица представят
трябва и желателно е да бъде нотариално заверена. Тази декларация би могла да е
заверена в моята кантора, но е заверена в общината, където евентуално трябва да има
3
някакви разписни листи за населението, която е друга хипотеза, да има база данни,
регионална база данни. В началото на делото представих решението на ВАС, където
съдиите от ВАС са задължили страната да представи декларация за идентичност на
имена и е точно поради това, че самата база данни започна да работи много по късно,
отколкото е починалото лице и няма как да се направи някаква сделка, ако няма тази
декларация. Надявам се да ги разграничите различните хипотези. Доколкото с
грешките мога да Ви кажа, че майка ми три пъти си е сменяла имената Марийка,
Маринка и Мариничка и пак я няма в базата данни. Това е което мога да кажа.
Деянието, което съм извършил не представлява престъпление според мен. По
отношение на фактическата обстановка нямам какво да добавя, това е от преди 6
години.
На основание чл. 283 от НПК се прочетоха писмените доказателства по делото.
На основание чл. 286, ал. 1 от НПК страните заявиха, че нямат искания за извършване
на нови следствени действия.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Да приключи съдебното
следствие.
АДВ. Б.: Няма да соча нови доказателства. Да приключи съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча нови доказателства. Да приключи съдебното
следствие.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че фактическата
обстановка по делото е изяснена, не следва да извършва съдебно следствени
действия, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, от събраните в хода на делото
доказателства безспорно се установи, че на 15.05.2015 г. в гр. Девня подсъдимия М. в
качеството си на длъжностно лице нотариус е съставил н. акт № 62, том ІV, рег. №
2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти в землището на гр.
Суворово, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно че продавачите на
4
двата недвижими имота Миглена И.а И.а и Зюмбюлк. Ил. Ат. са собственици –
наследници въз основа на удостоверение за наследници на Исмаил Салиев Исмаилов
и декларация с нотариална заверка на подписите от 15.05.2015 г. от зам. кмет на
община Суворово И.И., в която са декларирали, че Исмаил Салиев К Бучаклиев и
Исмаил Салиев Исмаилов е едно и също лице и това е баща им, с цел да бъде
използван този документ за доказателство на тия обстоятелства, с което подсъдимия е
осъществил състава на престъплението на чл. 311, ал. 1 от НК. Престъплението е
извършено виновно при формата на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимия е
съзнавал и в кръга на службата си съставил официален документ, в които е
удостоверил неверни обстоятелства. Поради това е следвало да се изиска
удостоверение за идентичност на имена на лице с различни имена съгласно Наредба
№ 226/24.04.2014 г. от общината. Процесната декларация на Миглена И.а И.а и
Зюмбюлк. Ил. Ат. е частен документ, т.е. подсъдимия не е изпълнил задълженията си
като е следвало да удостовери сделката въз основа на официален документ издаден от
съответното длъжното лице от кмета на община Суворово или упълномощено от него
длъжностно лице. Фактическата обстановка по доказателствената съвкупност няма
противоречия, тя е такава каквато е била в хода на досъдебното производство.
Безспорно се доказа, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.
311, ал. 1 от НК, за това че на 15.05.2015 г. в гр. Девня в качеството си на длъжностно
лице – нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ, поради
което моля да го признаете за виновен и му наложите наказание към минимума и на
основание чл. 66 от НК наложеното наказание бъде отложено с изпитателен срок.
Моля, да се произнесете в този смисъл.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо Съдия, настоящото производство е образувано с оглед на
внесен обвинителен акт от РП-Варна по чл. 311, ал. 1 от НК. След обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, аз Ви моля да
приемете, че подсъдимия М. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 311 и да го оправдаете по така възведеното му
обвинение. Бланкетното посочения от представителя на държавното обвинение начин
на осъществяване на изпълнителното деяние в обвинителния акт е, че подсъдимия
вместо да изиска удостоверение по образец утвърден с Наредба № RD 0220/2012 г.,
което се издава от кмета на общината съставил и заверил нотариален акт, в който
удостоверил неверни обстоятелство, а именно, че продавача на двата земеделски
имота Миглена И.а и З.А. са собственици на следните въз основа на удостоверение за
наследници. Това обвинение е в пряко противоречие с релевантните гражданско
правни норми и трайно установената практика на гражданския съд по чл. 290 от ГПК
относно доказателствената стойност на декларацията за идентичност на лице с
различни имена изобщо доказателствените средства, с които могат да се установят
5
имената на едно лице. В нотариалните производства, както и производствата пред
гражданския съд идентичност на лице обозначено като лице с различни имена в
документи може да се установява с нарочен документ издаден от кмета на общината,
каквото е цитираното в обвинителния акт удостоверение, така и с декларация с
нотариална заверка на подписите дадени под наказателна отговорност пред държавен
орган каквато е представена в нотариалното производство, като двата са
алтернативни. Видно от разпита на свидетеля К., който е нотариус с район на
действие РС- Провадия това е практиката на всички нотариуси в нотариалното
производство. В този смисъл е решение№ 06/19.02.2010 г. по гр. д. № 3210/2008 г. ІV-
то ГО, решение № 372/27.04.2010 г. по гр. д. 90/2009 І-во ГО и решение №
36/26.03.2018 г. по дело № 1733/2017 г. на ВКС ІІ-ро ГО постановени по чл. 290 от
ГПК и като такива задължителни за гражданския съд. Съгласно практиката в
цитираните от мен решения декларацията за идентичност на имена дадени под
наказателна отговорност пред държавен орган има материална доказателствена сила,
която следва да се зачете от нотариуса. В тази връзка, аз не съм съгласна с колегата,
че тази декларация била частен документ и нотариуса не е следвало да зачете,
напротив това е декларация, която има нотариална заверка на подпис и тя има
материална доказателствена сила, която нотариуса е длъжен да зачете. Когато едно
лице е известно в обществото с различни имена наследниците му притежават най
достоверна информация и съответно могат да декларират това в нотариалното
производство още повече, както свидетеля заяви, че се касае за турските граждани,
които много често имат разминаване в имената. Тази възможност за деклариране
изрично е отразено в чл. 534 от ГПК, поради това не може да бъде споделено
изложеното в обвинителния акт, че идентичност на имена се удостоверявало с
нотариално заверена декларация само в случаите, когато разликата в имената
произтичало от грешки или неправилно вписани в даден документи, напротив
идентичност на лице с различни имена може да се установи с декларации във всички
случай. Поради това при съставяне на нотариалния акт подсъдимия не е нарушил
никакви разпоредби на закона, които да му вменят определено задължение. При
съставяне на нотариалния акт той е зачел материална доказателствена сила на
представената му декларация за идентичност на имена. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
Наредбата удостоверение се издава само когато различните имена на лицето се
вписани в регистъра на населението или в регистрите на актовете за гражданско
състояние. Съгласно чл. 24 от ЗГР удостоверение за идентичност на имена се издава
от общинската администрация въз основа на наличните данни в регистрите за
населението. В случая от доказателствата на досъдебното производство е видно, че за
лицето няма пълен запис в НБД Население, тъй като наследодателя е починал през
1974 г., нямало е ЕГН, като системата Есграон е въведена през 1977, поради което
такова удостоверение каквото се твърди в обвинителния акт изобщо не може да бъде
6
издадено. Моля да имате предвид, че тази декларация не е заверена от самия
нотариус, а е заверена от представител на общинската администрация. В
нотариалното производство са представени не само тази декларация, а и
удостоверението за данъчните оценки, които са издадени от общинската
администрация, в които удостоверение за данъчни оценки Миглена И.а и З.А. са
вписани като собственици на продажните имоти, т.е. нотариуса е зачел един
официален документ, който му е представен от молителките, от продавачките на
имота, поради това т.е. пълни вменените му от закона задължения при съставяне на
нотариалния акт, изискал е необходимите документи не е извършил никакво
нарушение на служебните си задължение, ако някой е въвел нотариуса в
заблуждение, чрез представяне на неверни документи е станал причина да се внесат
неистински обстоятелства ако такива са внесени в нотариалния акт това не е
отговорност на нотариуса. От държавното обвинение се претендира, че подсъдимия
бил удостоверил невярно обстоятелство, именно че продавачите на двата имота
предмета на процесния нотариален акт са собственици на имотите. Но за мен и за
подсъдимия не е ясно въз основа на какво прокурора приема, кое обстоятелство е
вярно, и кое не е вярно и изобщо, кой е собственик на имотите, т.е. се решава от
гражданския съд с влязло в сила решение каквото в случая нямаме. Едва след когато
имаме решение и се установи, кой е собственика със сила на присъдено нещо можем
да твърдим, кое обстоятелство е вярно и кое не е вярно. От показанията на свидетеля
С. Б. се установи, че той и баща му са напуснали България през 1978 г. и не са идвали
в страната, като същевременно не са упълномощавали никой да ги представлява пред
реституционното производството. Изрично заяви, че баща му не е упълномощил
сестра му Фериде Османова, която има по делото пълномощно, че го е
представлявала при въвод във владение на земеделските земи. При това положение,
след като не са упълномощили, и след като твърдят, че пълномощното с което са
въведени във владение и след като не са го подписали, не е налице завършено
реституционно производство и за мен не е ясно въз основа на какво те претендират
права, че са собственици. Независимо от това доколкото заявителите не са български
граждани и те са се отказали от българско гражданско те не могат да притежават
земеделска земя, тъй като са задължени да прехвърлят в три годишен срок от
придобиването й, съгласно чл. 3 от ЗСПЗЗ. Поради това считам, че представителя на
държавното обвинение съвсем произволно е приел, кое обстоятелство е вярно и кое
не е вярно. Освен това моля, съда да има предвид, че престъплението по чл. 311 е
умишлено извършено с пряк умисъл, като дееца целенасочено съставя официален
документ, който отразява съзнателно неверни обстоятелства. В обвинителния акт,
чрез който е повдигнато настоящото обвинение който определя правните рамки на
обвинението не са посочени абсолютно никакви факти по отношение на обективната
страна на престъплението също и относно прекия умисъл. Въобще не е ясно
7
прокурора въз основа на какви факти е изградил своето вътрешно убеждение, че
подсъдимия е извършил умишлено това деяние, което накърнява правото му на
защита. В пледоарията на прокурора в настоящия процес също не се наведоха
никакви факти за прекия умисъл на дееца.
В случая подсъдимия не е удостоверил умишлено неверни обстоятелства, съобразил
се е с представените в нотариално производство документи в това число и официални
такива, поради което Ви моля да го признаете за невиновен по възведеното
обвинение.
ПРОКУРОРА (реплика) : Няма да влизам в спор дали е официален или частен
документ. Съгласно писмо от кмета на община Суворово на стр. 59, т. ІІ от делото с
изх. № 04-03-44/25.10.2018 г. изрично е отговорено, че има данни в регистъра на
населението, че Исмаил Салиев Исмаилов, роден на 13.01.1928 г. в гр. Суворово, като
са посочени баща, майка, съпруга, дъщеря, син, както и на Исмаил Салиев
Коджабучаклиев роден на 26.04.1935 в гр. Суворово, по надолу са посочени баща,
майка, брат, както и където са посочени майка, баща. Считам, че в регистъра на
населението има достатъчно данни.
АДВ. Б. (дуплика): Ние сме наясно с това писмо само, че за да се издаде такова
удостоверение за идентичност на имената трябва да има информация във
официалната база данни, която е регистъра за населението, където пише, че няма
пълен запис за това лице. Вероятно общината черпи тези данни от някакви разписни
листи или от други данни, но в официалната бази данни, която трябва да вземат
информация за да издадат удостоверение, такова няма, такава информация няма.
Пише, че записа не е пълен.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК на подсъдимия бе дадена
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да обясня, че до настоящия момент няма заведено дело за
разваляне на нотариалния ми акт, така че той все още е в сила и си е официален
документ. Доколкото за претенциите на наследника, след като се е изселил през 1978
г. има вече издадено ЕГН. Възстановяване на собствеността когато се пишат
наследниците на това ЕГН, има данни, човек има ЕГН, се пише с ЕГН на кого точно
се възстановява и се посочва ЕГН. Както в удостоверението за наследници пак е
посочено, че наследодателя на молителките там не е вписано ЕГН. В официалната
система, която използвам няма посочено ЕГН. През 1978 г. хората вече си имат ЕГН и
в удостоверенията за възстановяване се вписват ЕГН.
Не чувствам да съм извършвал нещо незаконно. Моля да постановите присъда, с
8
която да постановите, че съм невинен.
Съдът, след тайно съвещание обяви присъдата си, като разясни на страните срока и
реда за нейното обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.27 ч.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
9