№ 22615
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.АТ.П.
като разгледа докладваното от С.АТ.П. Частно гражданско дело №
20211110156269 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
С разпореждане на съда от 15.10.2021г. са дадени указания до заявителя, съгласно които
следва да отстрани констатираните нередовности в депозираното заявление за издаване на
заповед за изпълнение като индивидуализира претенциите си по пера и периоди по всеки от
заявените договори.
С уточнителна молба от 16.11.2021г. заявителят не е отстранил констатираните пороци, а
отново индивидуализира вземанията чрез издадените фактури. Единствено е пояснено, че не
се претендират неустойки, но така и не става ясно какви са претенциите по всеки от
заявените договори.
С ново разпореждане от 05.02.2022г. е предоставена повторно възможност на заявителя да
разграничи претенциите си по всеки от договорите.
С молба от 01.03.2022г. заявителят така и не е изпълнил дадените от съда указания, а е
възпроизвел отново същото съдържание, каквото и в предходната уточнителна молба, като
са допълнени единствено разсъжденията на заявителя относно правилното приложение на
иначе изричната норма на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Въз основа на същата са
приравнени напълно изискванията за редовност на исковата молба, респ. заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като не е предвидена възможност надлежната
индивидуализация на вземането да бъде „отложена“ за по-късен процесуален момент, след
като бъде взето предвид и поведението на длъжника.
Напротив, без надлежното индивидуализиране на претенциите, длъжникът не е в състояние
да прецени дали признава да е потребил съответните услуги, респ. дали оспорва или не
всяко от задълженията по заповедта за изпълнение. По арг. от чл. 414 и чл. 414а ГПК
длъжникът има право да подаде възражение и само срещу част от заповедта за изпълнение, а
в случаите когато вземанията почиват на различни основания (в т.ч. различни договори,
различни услуги и т.н.), избраната от длъжника защита може да касае само някое от
1
твърдените правоотношения между страните.
Неоснователни са размишленията на заявителя относно липсата на необходимост от
„вътрешна“ индивидуализация на вземанията, каквото изискване действително не
съществува. Позоваването на различни фактически състави (в случая различни договори), от
които се твърди да е възникнало вземането на заявителя налага с оглед защитата на
длъжника, същите да бъдат разграничени съобразно конкретния източник на задължението,
а не според счетоводното му отразяване от кредитора.
Настоящият състав на съда напълно споделя и поддържаното от въззивната инстанция
становище, че „наличието на посочен номер на акаунт не освобождава заявителя от
задължението му да уточни източникът на задължението на сочения длъжник,
включително и как е формирана претендираната сума чрез посочване на съответно
претендираната сума по всеки един от договорите за телекомуникационни услуги“. В този
смисъл напр. Определение № 5205 от 16.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 14237/2021г. на СГС.
При това положение следва да се приеме, че указанията на съда не са изпълнени, тъй като и
към настоящия момент не може да се прецени какви са претенциите на заявителя по
всеки от процесните договори.
Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от
„АКПЗ“ ЕАД, с ЕИК ******* против В. ИВ. Д., с ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2