Решение по дело №517/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№349

 

гр. Велико Търново, 19.11.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №517 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

 

Жалбоподателят И.Т.И. *** чрез **В.Ш. от Адвокатска колегия – Русе, е оспорил като незаконосъобразно Решение №1012-04-105#1 от 25.06.2021 година на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Велико Търново, поправено с Решение №1012-04-105#3 от 30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново относно датата на издаването му, която следва да се чете 23.07.2021 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Разпореждане №РВ-3-04-********* от 07.06.2021 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново.

В жалбата се прави оплакване, че неправилно и извън своите правомощия осигурителният орган е извършил косвен съдебен контрол върху действителността на трудовия договор между „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД и И.И., като в тази връзка погрешно е приел, че жалбоподателят не е полагал труд при работодателя и осигурител „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД. Релевират се съображения, че административният орган не е оборил презумпцията за добросъвестност у лицето, получило сумите от ДОО, както и че е формирал крайните си правни изводи въз основа на доказателства, събрани за целите на други производства, в които жалбоподателят не е бил страна. В жалбата е инкорпорирано възражение за несъобразяване с разпоредбата на чл. 35 от АПК, доколкото не са изяснени в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разкриване на обективната истина. Моли оспореното решение да бъде отменено, а ТП на НОИ – Велико Търново да бъде задължено да възстанови вече прихванатите/принудително събрани суми.

В открито заседание чрез процесуалния си представител адв. Ш. поддържа оплакванията си в жалбата, като претендира разноските по делото. Допълнителни основания за отмяната на оспореното решение щрихира в представени по делото писмени бележки.

 

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител **М. заема, становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание пледира, че по повод проверката на дружеството относно осигурителния статут на жалбоподателя е изготвен нарочен констативен протокол от 24.03.2021 г. и на лицето са поискани писмени обяснения, каквито не са дадени. В депозирани по делото писмени бележки акцентира, че осигурителят не е оспорил дадените му задължителни предписания, касаещи упражняването на трудова дейност от И.И. в „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 17.07.2017 г. – 09.01.2019 г. са заличени, а това влече дълг за лицето. Допълва, че внасянето на осигурителни вноски и сключването на трудов договор не обосновават престирането на труд в полза на работодателя. Позовава се на съдебна практика на АСВТ. С тези аргументи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира разноските по делото, за което представя списък.

 

Оспорването е редовно и допустимо, като насочено срещу подлежащ на оспорване акт и изхождащо от лице с правен интерес. Съдът приема, че е извършено в срок. От преписката, с която съдът разполага, не се установява точната дата, вписана от И.И., на която процесното решение на ответника му е съобщено, тъй като известието за доставяне на л. 12 от делото не е представено в цялост. Видно от пощенското клеймо това е сторено на 28.07.2021 година. Жалбата е входирана в ответната администрация на 11.08.2021 г., т.е. в 14-дневния решителен и преклузивен срок.

 

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена жалбата на И.И. срещу Разпореждане №РВ-3-04-00932284 от 07.06.2021 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново. С него, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 24.07.2017 година до 09.01.2019 година в размер на 7 207,60 лв. и лихвите върху тази сума от 2 262,46 лв., или общо 9 470,06 лева. Според мотивите на посоченото разпореждане, при проверката по разходите за ДОО на дружеството „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД от контролен орган при ТП на НОИ – Велико Търново и съставен Констативен протокол №КП-5-04-00899713/24.03.2021 година е установено, че наетото на длъжност „пазач – невъоръжена охрана“ в предприятието лице И.И. не е упражнявало трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване. Не е извършвал труд в полза на работодателя „МААТ РЕС КОНСУЛТ“ ЕООД, осигурен е бил за кратък времеви период /два дни/, след което е получавал парично обезщетение от ДОО за дълъг период. На дружеството са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-04-00899725/26.03.2021 година за заличаване на подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за И.И. за периода м. 07/2017 г. – м. 01/2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за процесния период за И.И. са заличени. При това  е констатирано, че И. не е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО неправомерно е получил парични обезщетения поради общо заболяване от ДОО за съответните периоди.

Видно е от преписката, приложена по делото, че в ответната администрация е постъпил Сигнал №Ц1012-04-46#3 от 04.02.2021 г. с предложение да се инициира проверка в „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД относно лицето И.И., назначен там на длъжност „пазач – невъоръжена охрана“. В сигнала е уточнено, че в дружеството е извършена предходна проверка, в резултат на която са заличени данните за останалите лица, назначени на същата длъжност, но реалното полагане на труд от И. не е било в обхвата на предходното изследване.  От фактическа страна в сигнала се твърди, че до 14.07.2017 г. И.И. е ползвал парично обезщетение за безработица. От 14.07.2017 г. има сключен трудов договор с „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД. От 19.07.2017 г. до 09.01.2019 г. вкл. е ползвал парично обезщетение за временна неработоспособност. От 10.01.2019 г. до 09.05.2019 г. е ползвал парично обезщетение за безработица. Тези обстоятелства намират подкрепа в наличните в преписката писмени доказателства: Трудов договор №11/14.07.2017 г., Длъжностна характеристика на длъжността пазач – невъоръжена охрана и допълнителни споразумения от 02.01.2018 г., от 02.01.2019 г. /на л. 59 – 66 от делото/, Заповед №25/10.01.2019 г. на управителя на „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ за прекратяване на трудовото правоотношение /л. 70 от делото/, отчетни форми за присъствие на работниците и служителите в „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ /л. 72 – л. 78/, извадка от регистъра на НОИ за актуално състояние на всички трудови договори на И. /л. 56 и л. 57 от делото/, справка от базата данни на НОИ за парични обезщетения за безработица /л. 50 – 54 от делото/. Получените парични обезщетения са визуализирани в приложената справка от НОИ /л.150 – л. 154/.  

Въз основа именно на този сигнал, със Заповед №ЗР-5-04-00882107/18.02.2021 г. на началник „КПК“, упълномощен въз основа на Заповед №1015-04-67/04.04.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново да подписва заповедите за извършване на проверки,  е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №КП-5-04-00899713/24.03.2021 г., според който лицето И.И. не е престирал труд по смисъла на трудовото и осигурителното законодателство, а единствено е назначен на работа, за да бъде осигурено лице с цел ползване на парични обезщетения от ДОО. За да стигне до този извод контролният орган е събрал документи и писмени обяснения от осигурителя и са предприети справки. От И.И. са поискани писмени обяснения, но поради непредставянето им, с последния е проведено телефонно интервю, обективирано в нарочно съставен Протокол №Ц1012-04-46#2/24.03.2021 г. Отговорите на лицето са били неубедителни, неточни и уклончиви.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителят „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-04-00899725/26.03.2021 година за заличаване за периода 17.07.2017 г. – 09.01.2019 г. на информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за И.И., чрез подаване на заличаваща декларация, образец №1. Посочените предписания са мотивирани с удостовереното в констативния протокол, издаден при извършена проверка на разходите на ДОО за дружеството осигурител. Не се спори, а след служебна справка на съда се установи, че задължителните предписания не са обжалвани от осигурителя и са влезли в сила. Предписанието е изпълнено и данните са заличени, което се потвърждава от Писмо вх. №Ц1012-04-46#14/29.04.2021 г. на зам. директора на ТД на НАП – Велико Търново.

Последвало е издаването на спорното разпореждане за възстановяване от И.И. на неоснователно полученото обезщетение поради временна неработоспособност заради общо заболяване.

Какви са изводите на съда?

На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО е предмет на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, степен и територия административен орган в условията на заместване с оглед на представената заповед №1016-40-666 от 3.6.2016 година на управителя на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 от КСО. Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на административното обжалване на разпорежданията като процесното ответник е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, като следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая. Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му.

Противно на наведените в жалбата оплаквания, няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност, доколкото не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се оправдават твърденията, че административният орган е формирал крайните си правни изводи въз основа на доказателства, събрани за целите на други производства, в които жалбоподателят не е бил страна. Действително на осигурителя е била проведена предходна проверка през 2018 г., която обаче не изключва извършването на настоящата. Няма и законова пречка предходно събрани доказателства и такива, събрани по друг повод, които обективират трайни факти и обстоятелства, да бъдат приобщени за целите на производството по възстановяване на суми от ДОО. Не се установява от материалите по делото твърдяното от жалбоподателя процесуално действие на ответната администрация по приобщаване на доказателства от проверката на „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ от 2018 към тази от 2021 г. Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, развити в писмената защита, че в хода на двете проверки въз основа на едни и същи доказателства са изведени взаимоизключващи се изводи по отношение на И.И., тъй като съдът не е запознат с доказателствата по предходната проверка, а и лицето не попада в обхвата на проверката от 2018 г. и по отношение на него въобще липсват констатации тогава. Именно това е провокирало подаването на сигнала и стартирането на втората проверка, която конкретно касае осигурителните права на И.И.. Неприемливо е изказаното разбиране, че възложената през 2021 г. проверка цели засягане на осигурителните права на И., доколкото засягането на правата и интересите му по повод вменената му отговорност за възстановяване на суми от ДОО е следствие отсъзнателното му противоправно поведение, което просто е констатирано от проверяващите.

Факт е, че в хода на процесната проверка дружеството е получило задължителни предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и е съобразило поведението си с тях без да ги оспорва, но това също не опорочава, а обуславя законосъобразността на настоящото производство за възстановяне на суми от И.. Нещо повече, няма причина да се твърди, че работникът е следвало да е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на данните, тъй като същите са неоснователно подадени от осигурителя, комуто е вменено задължението за спазване на разпоредбите по ДОО. Конкретно по възраженията, развити в съдебно заседание относно неуведомяването на И.И. за резултатите от проверката на разходите на ДОО на работодателя му, обективирани в цитирания констативен протокол, съдът намира, че следва изрично да ги отхвърли като неоснователни, тъй като тази проверка се е развила между ТП на НОИ – Велико Търново и „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД и жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по чл. 15, ал. 1 от АПК, както се настоява. От установената по-горе фактическа обстановка е видно, че проверката на „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ по отношение на И.И. е редовно възложена и законосъобразно протекла, като в хода й са събрани годни и относими доказателства и писмени обяснения, установяващи факти от значение за спора. На задълженото лице И. е била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения. С Писмо №Ц1012-04-46#5 от 18.02.2021 г. /л. 44 от делото/ контролният орган е изискал от И.И. предоставяне на писмени обяснение по конкретно поставени въпроси. Въпреки редовното връчване на 23.02.2021 г. по пощата на това искане /л. 45 от делото/, И., понастоящем претендиращ, че не му е осигурено участие в производството, е запазил пасивно поведение, неподавайки нито обяснения, нито доказателства, с което сам е осуетил предоставената му възможност за участие. Въпреки това, проверяващите са инициирали телефонно интервю с него, резултатите от което са обективирани в Протокол №Ц1012-04-46#2 от 24.03.2021 г. /л. 55/, верифициран от орган по осигуряването в кръга на службата му, което гарантира направените пред него изявления и извършените от него и пред него действия. Тоест, въпреки че не е бил страна в проверката на осигурителя си, И. е бил уведомен за нея, а също са му изискани доказателства от значение за отпуснатото му обезщетение от ДОО поради общо заболяване.

Предприетите от административния, а в последствие и от решаващия орган, действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по възстановяване на обезщетението са изцяло съобразени с приложимото право. Изясняването на фактическата обстановка и събирането на доказателства е законово задължение на компетентния орган, гарантиращо спазването на основните принципи на производството, регламентирани в АПК. Обратното би било съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до постановяването на акт в нарушение на материалния закон. Не се установява в хода на производството по съставяне и оспорване на разпореждането, вкл. при събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Няма основание да се приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК.

Генерално погледнато, от администрацията са изискани доказателства за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка на релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт. Предвид това съдът намира, че ответната администрация е действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в административното производство. Жалбоподателят е разполагал и в пълнота е реализирал процесуалните възможности за защита на правния си интерес чрез оспорване по административен и съдебен ред. Въпрос на доказване е да установи благоприятстващите го факти както в хода на производството горестоящия административен орган, така и пред съда. Той обаче не е съумял да проведе пълно насрещно доказване, опровергаващо изградените фактически констатации и правни изводи.

Обратно на заявените възражения, от събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на състоялото се производство. Ответникът е извършил служебно множество процесуални действия именно с цел да установи релевантни за случая обстоятелства. Спазени са при това изискванията на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, като са извършени служебно процесуални действия за събиране на доказателства, релевантни за изясняване на случая, като това е довело и до спазване на принципа на истинност – чл. 7 от АПК.

Предвид горното съдът приема, че Решение №1012-04-105#1/25.06.2021 г. на и.д. директор на ТП на НОИ – Велико Търново е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При проявлението на описаните по-горе обстоятелства съдът счита, че правилно с решенето на ответника е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане №РВ-3-04-00932284 от 07.06.2021 година на изпълняващия длъжността ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено възстановяването на недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 24.07.2017 година до 09.01.2019 година. По делото не се спори получаването на това обезщетение, като не  е спорен и размерът му, който се установява от вече маркираните доказателства, включително и от справката, представена от ответника, намираща се на лист  150 от делото. Възстановяването е обосновано с констатациите от коментирания констативен протокол, издаден при проверката на работодателя „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ и е във връзка със заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурителя за И.И. за периода 24.07.2017 година – 09.01.2019 година.

На практика спорно е решението на ответника, потвърждаващо разпореждането за възстановяване суми с оглед недобросъвестността на жалбоподателя. Всъщност наведените в жалбата оплаквания и събраните по инициатива на жалбоподателя писмени доказателства касаят установяването на процесуални нарушения в хода на съставяне на разпореждането досежно недобросъвестното получено обезщетение за временна неработоспособност и прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. Обективно погледнато жалбоподателят нито твърди, нито доказва, че е полагал труд в полза на работодателя си.

В контекста на спора следва да се отбележи, че мотивите на ответника в решението му, както и посоченото в писмената защита на процесуалния му представител, касаят именно факти и обстоятелства, които сочат на недобросъвестността на жалбоподателя. Видно от мотивите на решението на ответника е, че е прието, че жалбоподателят за времето, през което е имал валидно сключено трудово правоотношение с „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД, не е упражнявал трудова дейност и не може да се счита за осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Според ответника именно това сочи на недобросъвестността му, тъй като липсата на трудова дейност е осъзнат факт, като сключването на трудовия договор без ефективното му изпълнение цели злоупотреба с осигурително право.  

В това отношение ответникът се позовава както на констативния протокол, издаден по повод на проверката на осигурителя и събран като доказателство по делото, така и на инициираното от органа събиране от И. на писмени обяснения, каквито не са представени, и на протокола за проведен телефонен разговор с И.. В този контекст е уместно да се посочи, че тези протоколи от процесуална гледна точка представляват официални удостоверителни документи, които притежават материална доказателствена сила за удостоверените в тях действия и констатирани при извършването им обстоятелства.

Следователно, жалбоподателят от една страна следва да опровергае констатираните в тези документи обстоятелства, които сочат на липсата на извършвана от него трудова дейност за осигурителя „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“, като от друга страна следва да установи факти и обстоятелства, които да сочат на добросъвестността му, т.е. да сочат, че той е полагал труд за този работодател за периода, през който се е намирал в трудово правоотношение с него. 

За да установи тези обстоятелства, жалбоподателят не ангажира никакви годни и относими доказателства. От негова страна по делото са приложени копие от трудова книжка, Експертно решение №557/22.02.2021 г. на ТЕЛК, Епикриза от 26.10.2017 г. на Университетска болница „Александровска“, Епикриза от 26.01.2018 г. на МБАЛ „Надежда“, разписка от 10.05.2021 г. за извършено безкасово плащане в приход на НЗОК, призовка по адм. д. №518/2021 и Разпореждане от 07.09.2021 г. по същото дело. Медицинската документация свидетелства за здравословното състояние на жалбоподателя, но освен че не кореспондира с началото на процесния период – м. юли 2017г., когато е сключен трудовият договор, няма и отношение към подлежащото на доказване обстоятелство – полаган ли е реално труд от И. при осигурителя.

Действително съгласно  чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Така с притежаваната от жалбоподателя трудова книжка може да се удостовери сключения трудов договор, длъжността, която заема работника и момента на прекратяване на трудовия договор. Тези обстоятелства обаче не са в кръга на спора по делото, доколкото сключването и прекратяването на трудовия договор са признати факти. За възникване на осигурителното правоотношение обаче, както правилно е посочил административният орган, се изисква не само да е налице сключен трудов договор, но и да е упражнявана реално трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване. В случая именно този елемент от сложния фактически състав за възникване на осигурителното правоотношение не се установява. Това от своя страна изключва качеството осигурено лице на жалбоподателя към момента на настъпване на временната неработоспособност, два дни след постъпване на работа при „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“.

Намиращите се по делото доказателства – трудов договор, дадените в хода на проверката на осигурителя обяснения, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, служебна бележка за първоначален инструктаж, уведомление по чл. 62 от КТ, длъжностна характеристика за длъжността пазач - невъоръжена охрана, са анализирани с оглед доказателствената им стойност. Оценката на доказателствата потвърждава, че е налице редовно възникнало трудово правоотношение, но липсват възникнали осигурителни правоотношения, тъй като И. не е упражнявал трудова дейност.

Тук е мястото да бъде коментиран друг въпрос, засегнат в жалбата. Съдът не кредитира възраженията за извършване на косвен контрол за действителността на трудовия договор и твърдението, че в случая е следвало да се развие производство по реда на чл. 74 от Кодекса на труда. Предмет на административното и на настоящото съдебно производство не е въпросът за действителността на трудовия договор между жалбоподателя и „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“. За действителността на този договор е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовност на работника/служителя да престира работната си сила. Предвид съдържание на понятието „осигурено лице“, неправилно от жалбоподателя се приравнява наличието на валидно сключено трудово правоотношение, с възникването на осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Действително, наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение за работещите по трудов договор лица, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че в повечето случаи наличието на трудово правоотношение обуславя възникването и на осигурително такова, но при недоказано действително престиране на работна сила от наетия служител, разглежданият казус не може да бъде отнесен към тях.

От дадените от управителя на дружеството писмени обяснения се установява еднозначно, че фактически работата за която е нает И. не съответства на вписаната в трудовия договор длъжност. И. е назначен на длъжност пазач – невъоръжена охрана, а реално е трябвало да помага с подреждането и обработването на документи. Офисът е бил стая от жилищен апартамент, в която е било поместено едно бюро, диван, холна маса и други. Когато управителката е била в „офиса“, работното място на всички останали /седем/ служители е било на дивана и на масата. Трудовият договор с И. е сключен на 14.07.2017 г. и от 19.07.2017 г. последният е в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване за почти две години. Видно от протокола за проведеното телефонно интервю самият жалбоподател плахо и неубедително, след дълго мълчание е отговорил, че е работил в „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ без да посочи кога. Не е назовал длъжността си, като е пояснил, че не си спомня и трябва да провери, въпреки, че проверката датира от началото на 2021 г., а трудовото му правоотношение е прекратено в началото на 2019 г. и се претендира, че е работил там почти две години. Не може да локализира местоположението на работното си място в гр. Стражица. Въпреки че в периода от 2017 г. до 2019 г. на работа в „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ се водят 7 души, И. може да спомене единствено името на Николай Николов, който му е племенник. По време на разговора  е направена уговорка, И. да си потърси документите за справка и разговорът да продължи след кратък интервал, при повторното телефониране от страна на органа по осигуряването отговаря друго непознато лице с обяснение, че И. е болен и не може да говори. Твърдението, че заплатата се получава изцяло касово, корелирано с липсата на какъвто и да е документ, отразяващ приемо-предаването на възнаграждението, оставя съмнение за действителното плащане на насрещната престация. Липсва всякаква одитна следа за извършване на каквито и да било работни функции от И. в полза на „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“, а по правило съдът приема за неосъществен недоказания факт. Самият И. не поддържа подобни твърдения, а единствено оспорва законосъобразността на проверката и начина на формиране на изводите на компетентния орган.

С оглед възраженията, че И. не бил уведомен за извършването на проверка по отношение на дружеството и не е бил страна в производството, следва да се посочи, че въпреки възможността в хода на настоящото съдебно производство, той не представи доказателства за фактическото осъществяване, тоест за реалното осъществяване на задълженията по трудовото правоотношение, по което твърди да е бил страна. От доказателствата по делото се установява, че след напускането му от работата при „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ И. е регистриран като безработен в Бюрото по труда и всъщност след обезщетението за временна неработоспособност е заявил такова за безработица. Нещо повече, доказателствата по делото установяват, че до деня на сключване на трудовия договор, И. отново е ползвал обезщетение за безработица. Тоест, въз основа на сключения трудов договор за И. е обезпечен достъп до два вида плащания от ДОО и то дългосрочно, заобикаляйки закона без реално да е полагал труд. Като цяло поведението му индикира преминаване от обезщетение в обезщетение.

Не без значение в тази връзка са данните от предходната проверка на „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ от 2018 г. /които не са решаващи понастоящем/, установени служебно от съда, относно поведението на дружеството – системно наемане за изключително кратък период на лица, които непосредствено след прекратяване на това правоотношение се регистрират като безработни и получават обезщетения за безработица. От изложеното за съда остава убеждението, че е налице привидно трудово правоотношение и липсва надлежно възникнало осигурително правоотношение, тъй като не е доказано фактическото извършване на посочената в трудовия договор трудова дейност. Като достигат до същия извод контролният и решаващият органи правилно прилагат материалния закон.

От легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тълкувана заедно с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 и чл. 10 от същия кодекс, се налага извод, че осигурено лице е всяко такова, упражняващо с цел получаване на доход някоя от трудовите дейности /в най-широк смисъл/, посочени в чл. 4 от кодекса. Самото качество “осигурено лице” се придобива в момента на реалното започване упражняването на някоя от посочените дейности. След като е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при работодателя „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“, респ. не е получавано трудово възнаграждение, то и по силата на приложимите законови разпоредби за него не възниква право на парично обезщетение, независимо от наличието на редовно сключен трудов договор, респективно недобросъвестно полченото такова подлежи на възстановяване.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за правилен извода на административния орган за недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на обезщетението за временна неработоспособност, като предпоставка за дължимост на сумите по реда на  чл. 114, ал. 1 от КСО, в кумулативна даденост с неправилното им изплащане. Понятието „добросъвестност“ не е дефинирано легално в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направен фактически и правно обоснован извод за недобросъвестност на лицето, който не се опровергава от доводите и възраженията на жалбоподателя. От негова страна няма твърдения за реално осъществяване на трудовите му функции, а по делото няма и събрани доказателства за тяхното осъществяване, като са събрани доказателства в противната насока. Поради това, съдът приема, че обстоятелството, че липсва реална трудова дейност е известно на страната, поради което същата е недобросъвестна и дължи връщане на получените суми.

За пълнота на фактите и в отговор на доказателствените съображения на жалбоподателя относно представените в съдебно заседание Призовка за явяване в открито съдебно заседание по адм. д. №518/2021 г. и Разпореждане от 07.09.2021 г. по адм. д. № 518/2021 г. на АСВТ, следва да се допълни, че на 07.06.2021 година ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново е издал Разпореждане №041-05-15-2, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменил разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя за периода от 10.01.2019 г. до 09.05.2019 г., а на 10.06.2021 г. е издал Разпореждане №041-05-15-3, с което е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Жалбата по административен ред срещу тези разпореждания е оставена без уважение с Решение №1012-04-104#1/23.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Това решение е предмет на оспорване по адм. дело №518/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Тези разпореждания обаче касаят обезщетението за безработица, претендирано от жалбоподателя след прекратяване на трудовото правоотношение с „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ през 2019 г. и нямат отношение към настоящия спор за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение поради временна неработоспособност заради общо заболяване.

 

 

В обобщение съдът приема, че ответникът е издал законосъобразно решение, поради което депозираната против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на спора на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер от 100 лв.

               Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. *** против Решение №1012-04-105#1 от 25.06.2021 година на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Велико Търново, поправено с Решение №1012-04-105#3 от 30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново относно датата на издаването му, която следва да се чете „23.07.2021 г.“.

 

ОСЪЖДА на И.Т.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт разноски по делото от 100 /сто/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: