№ 91
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Васил Ст. Гатов
Станислав П. Георгиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Т. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600091 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. Г. В. се явява лично, доведена от Ареста гр.
Пловдив и със служебния защитник адвокат Н.С. и упълномощения
защитник адвокат К.Д.
ОБВИНЯЕМАТА: Желая да ме представлява само адвокат Д.. Отказвам
се от служебния защитник адвокат Н.С..
С оглед обстоятелството, че обвиняемата е упълномощила адв. Д.,
служебният защитник адв. Н.С. следва да бъде освободен.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА адвокат Н.С. като служебен защитник на обвиняемата
Н. Г. В..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор Т.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
1
ОБВИНЯЕМАТА В.: Поддържам моя защитник.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. Д.: Поддържам частната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам частната жалба.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи. Представям удостоверение за
раждане на детето на обвиняемата, адресна регистрация в Германия в превод
и трудов договор, че работи в Германия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и
искания за доказателства. Да се приемат представените писмени
доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените писмени доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата. Считам, че
тази мярка за неотклонение се явява прекалено тежка. Действително тя е
сгрешила поради това, вие ще видите, още на 15.01.2021 г. тя е имала
регистриран адрес в Германия, а през м. август едва тогава е била привлечена
2
в качеството й на обвиняемо лице. Нейната грешка е била, че не е посочила
този адрес, който е бил актуален още към онзи момент, явно поради незнание,
до голяма степен поради неграмотност от нейна страна, но ми се струва, че
нейното процесуално поведение може да бъде определено като изрядно. Ще
видите, че в с.з. на 19.11.21 г. , разпоредителното такова, окръжният съд е
приел, че нейното процесуално поведение след привличането й през м.
август 2021 г. е изрядно, тя се е явявала винаги, а на 26.10.2021 г. , когато се е
отложило делото е на първо място, поради липса на съд. заседател, и на
второ място по уважителни причини, тъй като е била с положителен тест за
Ковид, приложен на стр. 39 от НОХД. Тогава за това заседание през за м.
октомври тя е призовавана именно на адреса си в гр. Г.О. с призовка, която е
получила лично. Тоест, тя е пребивавала на този адрес, но е пребивавала и в
Германия, тъй като родителите й от 10 години са там, ходила е при тях,
започнала е да работи там, и тъй като там си е намерила работа е започнала
да работи там. Ще видите, че точно на заседанието на 19.11.2021 г. при
снемане на самоличността й е уведомила съда, че работи в Германия в
кухнята на заведение, т.е. съдът е бил наясно и считам, че и прокурорите са
били наясно, че тя пътува и пребивава и в Германия. В случай, че беше
призована след като делото е било прекратено и върнато на прокуратурата,
което става повече от месец след заседанието. Нормално е тя да се върне в
Германия и да работи и ако беше призована по телефона или на адреса в
Г.О., където живее нейния дядо, категорично тя щеше да се яви и да
участва в процесуалноследствените действия. Прокуратурата някак си е
избързала като я е обявила за ОДИ, без да положи усилия да я призове и
считам, че нейната грешка, която е налице, че не е посочила този адрес и за
тази грешка не бива да плаща толкова скъпо. Вече има наложена забрана от
5.01.2022 г., тя ще бъде на разположение в България, няма къде да се укрие,
има дете на почти 2 години и една по-лека мярка в пълен обем би
обезпечила нейното явяване до приключване на делото в съдебната му фаза.
Моля уважаеми съдии, да отмените определението на окръжния съд,
отчитайки и това – тя ако искаше да се крие нямаше да регистрира този
договор, но не това е целта.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
3
ОБВИНЯЕМАТА: Много съжалявам за постъпката си и когато ме
извикате да се явя и да си гледам детето.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата е неоснователна.
За да се стигне до това причините са свързани с нейното процесуално
поведение. Считам, че жалбата не следва да се уважава, налице е както
обосновано предположение, така и че съществува реална опасност тя да се
укрие. По тези съображения моля да оставите жалбата без уважение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА.
ОБВИНЯЕМАТА: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда чл. 66 от НПК.
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е
изменил мярката за неотклонение „Подписка” на обвиняемата по досъдебно
производство № 169/20 г. по описа на РУ С. Н. Г. В. в по – тежка такава
„Задържане под стража“.
Срещу определението е постъпила жалба от защитниците на
обвиняемата с доводи за незаконосъобразност и с претенции същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание прокурорът предлага жалбата да се остави без
уважение. Твърди, че с недобросъвестното си процесуално поведение и
неизпълнение на задълженията си по мярката за неотклонение обвиняемата е
демонстрирала стремеж да се укрие и да възпрепятства развитието на
процеса.
Защитникът на обвиняемата сочи, че липсват доказателства, които да
обосноват опасност от укриване на обвиняемата. В обратната насока навежда
съображения, че същата е с чисто съдебно минало, с малко дете, за което
следва да полага грижи и постоянен адрес, на който пребивава. Пледира
определението да бъде отменено и на обвиняемата да бъде определена по –
4
лека мярка за неотклонение.
Обвиняемата моли за отмяна на определението.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателката,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е основателна.
Съдът е приел, че обвиняемата не е изпълнила задълженията си,
произтичащи от взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“ и като
съобразил цялостното й процесуално поведение е счел, че целите по чл.57
НПК и нормалното протичане на наказателния процес ще бъдат най-добре
обезпечени, като мярката за неотклонение „Подписка” бъде заменена с по-
тежка такава „ Задържане под стража”.
Въззивната инстанция не споделя така изложените съображения за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „ Задържане под стража” на
В..
По делото е установено, че спрямо обвиняемата е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, при която тя е поела задължения да не променя
адреса и местоживеенето си без разрешението на разследващите органи и да
се явява при призоваване от тях.
На 12.10.2021г. същата е била редовно призована на посочения от нея
адрес в гр. Г.О. за явяване в качеството на подсъдима за провеждане на
разпоредително заседание по делото на 26.10.2021г. Разпоредителното
заседание не било проведено поради липса на състав /единия от съдебните
заседатели бил в обективна невъзможност да се яви/. В същото съдебно
заседание не се явила поради заболяване от КОВИД -19 и самата В..
Следващото съдебно заседание било проведено на 26.10.2021г., като В.,
макар и нередовно призована се явила лично, след като била уведомена по
телефона. В същото съдебно заседание прокурорът предложил на съда
мярката й за неотклонение „Подписка“ да бъде изменена в по – тежка. Съдът
не открил недобросъвестно процесуално поведение от страна на обвиняемата
и оставил искането на прокурора без уважение. Наред с това прекратил
съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на
допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения.
На 04.01.2022г. прокурорът с нарочно постановление наложил на
обвиняемата В. забрана за напускане на пределите на страната.
На 11.01.2022г. М.Т. – разследващ полицай при РПУ С. постановил В.
да бъде доведена принудително, тъй като не е намерена на адресите.
5
На 01.02.2022г. с постановление на наблюдаващия прокурор
разследването по досъдебното производство било спряно.
На 21.02.2022г. обвиняемата В. се явила в РПУ С. и била разпитана в
качеството си на обвиняема. От обясненията й се установява, че е заминала за
да работи в Република Германия при родителите си, които работели там, като
по делото е оставила постоянния си адрес, на който ще пребивава и телефон,
на който може да бъде намерена, за да бъде призована. След завръщането си в
Република България обвиняемата се обадила в РПУ – С. и се поинтересувала
дали има нужда с нея да се извършват процесуално – следствени действия.
След като била поканена да се яви в РПУ – С., същата доброволно се явила и
била задържана.
Така проследено хронологично, цялостното процесуално поведение на
обвиняемата В. не сочи на недобросъвестност, още по – малко на намерение
да се укрие или да възпрепятства разследването по делото. При положение, че
същата е известила разследващите органи за адреса на пребиваване в
Република Германия и е оставила телефон за връзка, то тя не е нарушила
задълженията си по мярката за неотклонение.
Нещо повече, наложената на обвиняемата забрана да напуска пределите
на страната разполага с нужния ограничителен потенциал и допълнително
минимизира опасността от укриване.
Ето защо, разглежданият казус не представлява хипотеза на
недобросъвестно поведение на обвиняемата, което да бъде окачествено като
форма на укриване от правосъдието и поради това задържането й под стража
от първата инстанция се явява незаконосъобразно.
Всичко това налага извода, че мярката за неотклонение „ Задържане под
стража" е определена в противоречие с разпоредбите на чл.66, ал.1 НПК и
обжалваното определение следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №258/24.02.2022 г. по чнд № 353/2022г. на
Окръжен съд Пловдив, с което на основание чл. 66, ал.1 от НПК е изменена
взетата спрямо обвиняемата Н. Г. В. мярка за неотклонение „ Подписка” в по-
тежка такава „ Задържане под стража”.
Обвиняемата следва да бъде освободена незабавно, ако не се задържа на
друго основание.
Определението е окончателно.
6
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,16 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7