ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13745
гр. С.. 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110151250 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, депозирана от К.
С. П., ЕГН ********** срещу В. И. П., ЕГН **********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 50 вр. с чл. 51 от ЗЗД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Деница Николова
спрямо, от която с молба от 17.01.2024г. ответникът е оттеглил пълномощията си. На
10.01.2024г. е постъпила молба от ответника чрез упълномощения й представител. Със
същата и последващи такива заявява доказателствени искания.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане. С отговора на исковата молба и молби-
уточнения също са представени писмени доказателства, направени са искания за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане.
С молба от 10.01.2024 г. ответника е оспорил „приложените по делото
медицински документи“, поискал е служебно съдът да изиска материалите по гр.д. №
15129/2023 . на 28 състав, като е направил и искане за назначаване на съдебно –
медицинска и съдебно – счетоводна експертизи. Поискал е и още трима свидетели при
1
режим на довеждане.
С молба от 11.01.2024 г. ответникът е направил искане за задължаване на
неучастващи в делото лица – НОИ и НАП, да представят документи, намиращи се в
държане на последните, по реда на чл. 192, ал 1 ГПК, както и искане по чл. 190 от ГПК
за задължаване на ищеца да представи, описаните в молба от 11.01.2024г. от
доказателствените искания документи.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от страните документи като писмени доказателства по делото,
исканията за събиране на гласни доказателства чрез разпит на 2ма свидетели при
довеждане от ищеца и 1 един свидетел при довеждане от ответника за относими,
допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет
на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени.
Произнасянето по направеното доказателствено искане по реда на чл. 192 от ГПК
за задължаване на неучастващи в делото лица – НОИ и НАП, както и исканията за
допускане на експертизи следва да бъде отложено за първото по делото открито
съдебно заседание, с оглед необходимостта на съда да вземе становище от ищеца за
фактите и обстоятелствата, чието установяване цели да осъществи чрез изискване на
посочените документи.
Не следва да бъде уважавано искането за допускане на още трима свидетели при
режим на довеждане на ответника, тъй като не е посочено какви факти и обстоятелства
ще бъдат доказвани с тези свидетели.
На ответника следва да бъде указано до първото по делото открито съдебно
заседание да уточни кои писмени доказателства, представени с исковата молба,
доколкото медицински документи от страна на ищеца не са представени, както и да
уточни за какво желае съдът да изиска информация за друго образувано в СРС
гражданско дело, тъй като след служебна справка с ЕИСС съдът констатира, ч е между
същите страни е образувано дело със същия предмет, но в исковата молба са изложени
твърдения за друг случай на причинени вреди, а именно – на 17.04.2023 г.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и
да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им
бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в
първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства, както и
представените към отговора на ответника писмени доказателства по опис.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ответника В. П. за установяване на обстоятелствата, че
процесният обект, посочен от ищеца в исковата молба се ползва от трети лижа, но не и
от ищеца.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателственото искане по реда на чл.
192 от ГПК за първото по делото открито съдебно заседание, както и искането на
ответника за допускане на съдебно – медицинска и съдебно – счетоводна експертиза,
както и за изискване на документи от Министерство на здравеопазването, като дава
възможност на ищеца в срок до първото открито по делото съдебно заседание да
изрази становище по направените от ответника в уточнителните молби доказателство
искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на още трима свидетели
при режим на довеждане на ответника, като му дава възможност да посочи какви
факти и обстоятелства ще бъдат доказвани с други свидетели.
УКАЗВА на ответника до първото по делото открито съдебно заседание да
уточни кои писмени доказателства, представени с исковата молба оспорва, доколкото
медицински документи от страна на ищеца не са представени, както и да уточни за
какво желае съдът да изиска информация за друго образувано в СРС гражданско дело,
тъй като след служебна справка с ЕИСС съдът констатира, че между същите страни е
образувано дело със същия предмет, но в исковата молба са изложени твърдения за
друг случай на причинени вреди, а именно – на 17.04.2023 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2024 г. от 11.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и останалите
постъпили по делото молби от 10.01.2024 г. и 11.01.2024 г.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
3
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че е съсобственик на самостоятелен обект от сграда с
идентификатор 68134.302.461.5.5, представляващ жилище, апартамент, находяща се в
гр. С.. ул.“.. “ № . Твърди още, че на 02.08.2023г., посещавайки имота си и
отключвайки входната врата на дворното място, намиращо се срещу жилището, се
спуснало за пореден път, в опит да го нападне кучето на ответната страна, което
свободно се разхождало в двора обща собственост на двете сгради. Навежда
твърдения, че влизайки в дворното място кучето се спуснало, лаейки към него и го
захапало на две места на десния крак в областта на глезена и на прасеца, при което
ищецът получил два броя разкъсноконтузни рани и надрасквания от челюстта и лапите
на животното. Поддържа, че многократно преди инцидента, посещавайки жилището
си, предупреждавал ответната страна и я молил да завърже кучето си и да го постави
на каишка, притеснен от неговите размери и агресивно поведение. Сочи още, че през
цялото време, кучето се разхождало свободно и незавързано в целия общ двор.
Поддържа, че от нападението бил много изплашен и чувствал силна болка в крака,
вследствие на което му била направена превръзка, обработка на раните и поставена
инжекция за бяс и тетанус. Навежда твърдения, че в резултат на инцидента претърпял
имуществени вреди – разкъсани дрехи и обувки на обща стойност 100, 00 лв., както и
неимуществени такива – уплаха, стрес, болка и страдание от нападението и
ухапванията, психическо напрежение, душевен дискомфорт. Твърди, че много се
изплашил вследствие на инцидента, треперел и усещал пареща болка в областта на
ухапания крак. След като се прибрал в къщи, се затворил в себе си, не можел да стъпва
на крака си в продължение на няколко дни, както и да ходи на работа в продължение на
седмици. Изпитвал тревожност да не се зарази с бяс и да не зарази децата и
семейството с тази болест, той като не знаел дали кучето е ваксинирано. Цитира
съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата е да
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1 500,00
лв., представляващо частичен иск от общо претърпени вреди в размер на 3 000,00 лв.,
заедно със законната лихва от датата на деликта- 02.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 100,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените
4
в производството разноски.
2. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Със същия
оспорва иска изцяло по основание и по размер относно претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди. Навежда твърдения, че предявената
искова молба не доказва предпоставките по чл. 50 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответника. Счита за неустановено, че ответникът е собственик на процесното куче
или лице, под чийто надзор се намира процесното куче; че не е настъпило за ищеца
увреждане, по описания от него начин, от процесното куче, както и че не е налице
причинно – следствена връзка между твърдяното увреждане и посочените вреди.
Твърди още,че към исковата молба не са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи настъпването на процесния инцидент по посочения начин,
настъпването на процесното увреждане на ищеца, изразяващо се в ухапване от
процесното куче на 02.08.2023г. на две места на десния крак, в областта на глезена и
прасеца, че му е проведено лечение и че не е ходил на работа в продължение на две
седмици. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения
по настоящото дело иск, тъй като счита същият за неоснователен, необоснован и
недоказан. Претендира разноски по водене на делото, включително и адвокатски
хонорар.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 51 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които не е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на имуществени и неимуществени
вреди, за основателността на които следва да установи при условията на пълно и
главно доказване фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 50 ЗЗД -
вреда, вредоносно противоправно причиняване и причинна връзка между вредата и
обективно присъщите качества, свойства или състояние на соченото от него животно;
че към момента на увреждането въпросното животно е било собственост или се е
намирало под надзора на ответника, както и размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу иска.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5