Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4/13.01.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка Бисерка Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 628 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№152 от 20.11.2019 г. по АНД № 508 по описа за 2018г. на Районен съд – Лом, с
което е отменено наказателно постановление № 18-0294-001064 от 08.10.2018год. на Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ – Лом
към ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на
Министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на Е.Л.Я. ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева /двеста/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месец, на основание чл.175,
ал.1,т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател ВПД Началник РУ – Лом чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт К*** Д*** поддържа жалбата по наведените доводи за допуснато нарушение на
материалния закон, досежно изложените доводи от въззивния съд за недоказаност
на вмененото административно нарушение обсъждайки събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на въззивното решението и потвърждаване
на издаденото НП. Депозира възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответника по касационната жалба Е.Л.Я. чрез
процесуалния си представител адвокат Д.Х. ***. В отговор на касационната жалба
и по съществото на делото излага доводи за неоснователност на депозираната
жалба, липса на компетентност по отношение на жалбоподателя, отрича наведените
в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Моли за
потвърждаване на решението с което е отменено НП. Претендира сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като представя списък с разноски.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, тъй като в хода на административното производство
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Касационния състав намира за неоснователно възражението на ответника, че
депозираната касационна жалба, не е от надлежна страна, тъй като Началник РУ –
Лом, е посочен в т. 2.8 от издадена Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на
Министъра на вътрешните работи. Наред с това издателя на НП и касатора са
длъжностни лица от една структура на МВР в случая РУ - Лом, надлежно са
оправомощени да издават НП, а в настоящия случая длъжностното лице е едно и
също макар да е заемало различни длъжности от момента на издаване на НП до
депозирана на касационната жалба.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил наказателното
постановление, съставът на Районен съд Лом е приел от фактическа страна, че на
14.09.2018г. св.З*** В*** – Мл.ПИ при ПУ гр.В*** се намирал на територията на гр.В*** заедно
със св.Д*** Ч***
и К*** И*** , когато около 11,25ч. забелязали на кръстовището на ул.“Б*** “ и
ул.“Н*** В*** “ неправилно спрял лек автомобил, марка „М*** “ – зелен на цвят.
Приближил се до водача на същият - Е.Л.Я. ***, като му разпоредили да премести
автомобила и му поискали документите за проверка. Водача привел автомобила в
движение и тръгнал по ул.“Б*** “ в посока ул.“Б*** “. Полицейските служители
тръгнали с патрулния автомобил след него, като в района на Банка „Д*** “ на
същият бил подаден звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил марка „О***
А*** “, с рег.№ М ***, но Я. като водач на МПС-то не спрял най - вдясно по посока
на движението, а продължил движението си без да намали и спре. Впоследстви е
установен на път ІІ-11 при км 86,200, където му бил съставен АУАН №991 от
14.09.2018год. за установено административно нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП подписан от него с възражение „че не е чул и видял полицейски
автомобил“.
При така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка
са изложени мотивите, че в случая полицейските органи не са подали сигнала със
стоп-палка по образец на жалбоподателят Я., което води и до липса на субективна
страна за извършване на административно нарушение, поради факта, че същият като
водач на МПС –то не е могъл да види сигнала на контролния орган.
Така възприетите от въззивния съд правни изводи не се
споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като словесно описаното
нарушение на разпоредбата по чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал
за спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителят на службата за контрол място. Видно от показанията на
разпитаните свидетели, които не са обсъдени от въззивния съд, но са
възпроизведени във възприетата за установена фактическа обстановка, преди
подаване на сигнала за спиране полицейските органи са провели разговор с
административно наказаното лице, като са поискали документите му за проверка,
което на свой ред същия не е сторил а е привел лекия автомобил в движение,
което е наложило полицейските служители са го последват със звуков и светлинен
сигнал. Водачът не се подчинил и продължил движението си до гр.К*** , където бил
спрян от други полицейски органи. В разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа
конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което
тази разпоредба препраща към разпоредбата на
чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране не само със стоп – палка, а същият може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, което е
сторено в случая чрез използваните звуков и светлинен сигнал. Действително за водача
на МПС-то следва да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен
сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да
спре най - вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. От друга страна съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за
прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се
подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!", което
безспорно сочи, че жалбоподателя е възприел сигнала, не само защото същият е
подаден в светлата част на деня, но и поради факта, че преди това е провел
разговор с полицейските органи.
Наред с изложеното по делото липсват каквито и да било
доказателства да е оборена доказателствената сила на АУАН, а от събраните по
делото писмени и гласни свидетелски показания се установява по безспорен начин
както извършеното нарушение така и фактическата обстановка по извършването и по
установяването му, респективно и вината на нарушителя. Твърденията на
административно наказаното лице, настоящия съдебен състав възприема за негова
защитна теза, тъй като същите са изолирани и неподкрепени от други
доказателствени средства е са в разрез с поведението му на пътното платно, като
вместо да намали и да пропусне полицейският патрул, каквото намерение
претендира да е имал, не е спрял, а е продължил с висока скорост и полицейският
автомобил не е могъл да го настигне, поради което настоящият касационен състав,
счита че Я. е възприел подадения сигнал, но въпреки това се е опитал да избегне
проверката.
За това нарушение разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда административно наказание за виновното лице лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лв. Касационния състав намира, че наложеното на Е.Л.Я. ***
административно
наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС е завишено по размер, като
същото не съответства на степента на обществена опасност на нарушението и на
степента на обществена опасност на дееца. С оглед характера на конкретното
нарушение, обстановката, при която е извършено, както и наличието на други
нарушения по ЗДвП, видно от предоставената от административния орган справка за
нарушител водач, съдът счита, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, че съответно на нарушението, справедливо и достатъчно за постигане на
целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на тази санкцията около предвидения в
закона среден размер за това нарушение, а именно глоба в размер на 100.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, в какъвто смисъл
следва да бъде изменено НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето
им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон
и целта на същия.
С оглед на изложеното, постановеното решение от Районен съд
- Лом, с което НП е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да
бъде постановено друго с което да се измени наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №152 от 20.11.2019 г. по АНД № 508 по описа
за 2018г. на Районен съд – Лом
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0294-001064 от
08.10.2018год. издадено от Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ – Лом
към ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на
Министъра на вътрешните работи като ЗА
СЪЩОТО НАРУШЕНИЕ на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,т.4
от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на
наложеното на Е.Л.Я. ***, административно наказание, от глоба 200.00
лева /двеста/ на 100.00лева /сто/ и „лишаване от право да управлява МПС” от
шест месец на три месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: