№ 195
гр. К, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102638 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЗЮЛФ. Б. Ш., ЕГН ********** от с. Ш, общ. К, ул.
„*****“ № 3 против Н. С. М., ЕГН ********** от с. М., общ. ПБ, ул. „*****“
№ 13, с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че сключила граждански брак с ответника на
***2015 г. в гр. ПБ, който бил първи за двамата и от който нямали родени
деца. Твръди, че в началото отношенията им били нормални, заминали да
работят в Република Г. С времето ответникът станал раздразнителен, сприхав,
липсвало разбирателство помежду им. През м.май, 2019 г. се разделили.
Семейното им жилище било наето в Г. Тя заминала да работи в друг град.
Сочи, че не знае къде се намира ответникът, не поддържали връзка, не я
търсил.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко
и непоправим разстроен. Семейното жилище не било тяхна собственост и не
се обитава от семейството им.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препси от исковата молба и приложенията към
нея.
В откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и
моли съда да уважи предявената искова пртенция. Отмветникът, редовно
призован, не все явява и не взема становище по молбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак
на ***2015 г. в гр. ПБ /удостоверение за сключен граждански брак, издаден
1
въз основа на акт за сключен граждански брак № *** от ***2015 г., на
община ПБ/.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят СХТ, без родство със страните, заявява, че познавала ищцата,
били съученички от 4-ти клас, а ответникът от 2015 г. Страните в момента не
живеели заедно. Зюлфие си дошла от Г, където живеела заедно със съпруга
си. Имали неразбирателства, не правили опити за помирение. Сочи, че
ищцата била твърда в решението си да прекрати гражданския си брак с
ответника. Не живеели заедно от м. май, 2019 г.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от м.май, 2019 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
2
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата е направила
волеизявление – съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищцата сочи, че семейното жилище не било собственост на
семейството й и не се обитавало от него, затова съдът счита, че не следва да
се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство ищцата при сключването на брака си, не е
сменила фамилното си име, затова след прекратяването му, същата ще
продължава да носи фамилията „Ш.“.
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв.,
платима от страните по равно по сметка на РС- К.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ***2015 г. в град ПБ граждански брак между
ЗЮЛФ. Б. Ш., ЕГН ********** от с. Ш, общ. К, ул. „*****“ № 3 и Н. С. М.,
ЕГН ********** от с. М., общ. ПБ, ул. „*****“ № 13, като дълбоко и
непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи фамилно
то си име – Ш..
ОСЪЖДА ЗЮЛФ. Б. Ш., ЕГН ********** от с. Ш, общ. К, ул. „*****“ № 3
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд
– К 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по
допускане на развода.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН ********** от с. М., общ. ПБ, ул. „*****“ № 13 да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К
3
20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по
допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - СЗ в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
4