№ 41
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260594 от 27.04.2021г., постановено по гр.дело
№338/2020г. по описа на Окръжен съд-П., е обявен за недействителен, по
предявен иск от Л. М. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.К., Община-
К., обл.П., бул.“О.“№**, вх.*, срещу Р. Т. ДР., ЕГН:**********, и Р. Р. ДР.,
ЕГН:**********, двамата с адрес: гр.Х., ул.“М.Б.“№*, като сключен без
представителна власт на представляващия учредителя на правото на ползване
и продавач, нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-
продажба на недвижим имот №**, т.*, рег.№****, нот.дело № ***/2018г. на
нотариус Н.Д., рег.№**, с район на действие Районен съд-П., вписан в СВ-П. с
вх.рег.№35678, акт №**, т.**, дело №19985/26.10.2018г., по силата на който
нотариален акт Л. М. П., ЕГН:**********, действащ чрез пълномощник И.С.
1
Д.а, е учредил на Р. Т. ДР., ЕГН:**********, пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване, както и е прехвърлил на Р. Р. ДР., ЕГН:**********,
срещу покупна цена от 46000лв. правото на собственост върху следния
недвижим имот: поземлен имот № *****, ЕНАТТЕ *****, община Х.я, област
П., местността „Б.к.-**“, с площ на имота от 0,369дка, с начин на трайно
ползване: хранителна промишленост, категория на земята при неполивни
условия: пета категория, за който ПИ има одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ***
масив ***, за складова база, одобрен със Заповед №РД-06-30/18.02.2002г.,
изд. От община Х.я, обл.П., при граници и съседи, съгласно скица: имот
****** – населено място на гр.Х., имот ******* – др., жилищен терен на
наследници на С.Л.М., имот ****** – жилищна територия на „В. и с.“ООД,
ведно с построената в този имот сграда за производство на млечни продукти,
с площ от 314кв.м., по нотариален акт, а 300кв.м. – по скица, както и всички
останали подобрения и приращения в имота, като Р. Т. ДР. и Р. Р. ДР. са
осъдени да заплатят на Л.М. П. сумата от 2913лв., представляваща разноски
по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
Р. Т. ДР. и Р. Р. ДР., които чрез пълномощника им адв.И.Р. го обжалват
изцяло поради нарушение на материалния и процесуалния закон с конкретни
доводи за неправилност досежно преценката на доказателствата и
възраженията на страните и претендират за неговата отмяна и отхвърляне на
иска, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Л. М. П. е депозирал чрез пълномощника си
адв.Л.К. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Л. М. П. против Р. Т.
ДР. и Р. Р. ДР. иск с правно основание чл.42,ал.2 от ЗЗД за обявяване за
недействителен като сключен без представителна власт на договор от
2
25.10.2018г. за учредяване на право на ползване на първия ответник и
покупко-продажба в полза на втория върху недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело №632/2018г. на нотариус Н.Д..
Искът се основава на твърдения договора да е сключен от името на ищеца
като праводател по него чрез мним пълномощник – И.С. Д.а, въз основа на
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№****/16.10.2018г. и на
съдържанието рег.№****/16.10.2018г. на нотариус Н.Д., което пълномощно
да не е подписано от ищеца, той да не се е явявал пред нотариуса за заверка и
да не е имал воля, нито да е възнамерявал, да се разпорежда с имота.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска като
недопустим поради липса на правен интерес с твърдение да са във владение
на имота, при което ищецът да разполага с право на осъдителен иск по чл.108
от ЗС. Възразили са и по основателността на иска с твърдения ищецът да се е
явил пред нотариуса за заверка на пълномощното заедно с пълномощника по
сделката И. Д.а, като пълномощното било представено подписано и
нотариусът заверил същото след потвърждението му от упълномощителя.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на
приетото заключение на СГЕ и събраните от страните гласни доказателства, е
приел за установено от фактическа страна ищецът да не е подписал
процесното пълномощно, поради което атакуваният договор да е сключен без
представителна власт и като такъв да е недействителен.
Ответниците не поддържат възражението си за недопустимост на иска
във въззивното производство, но, с оглед и на служебните си правомощия по
чл.269 от ГПК, настоящата инстанция намира обжалваното решение за
допустимо като постановено по допустим иск, за чието предявяване ищецът
разполага с правен интерес като представлявана страна, от името на която е
сключен оспорения договор, и с оглед задължителните указания по т.2 от
Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК
на ВКС и по т.2 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по тълк.дело
№5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
С договор от 25.10.2018г., обективиран в приложения Нотариален акт №
**, том *, рег.№ ****, дело №632/2018г. на нотариус Н.Д., ищецът Л. М. П.
3
/собственик по договор за покупко-продажба, материализиран в представения
Нотариален акт №** от 02.07.2015г., том **, рег.№****, нот.дело
№234/2015г. на нотариус Л.Т./ учредява на ответника Р. Т. ДР. пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху поземлен имот № ***** в землището
на гр.Х.я, местността „Б.к.-**“, ведно с построената в него сграда за
производство на млечни продукти, и продава този имот на ответника Р. Р. ДР.
за сумата от 46000лв. При сключване на договора ищецът е бил
представляван по пълномощие от И.С. Д.а. Представено е пълномощно, с
което ищецът П. овластява И. Д.а и Р. Т. ДР. заедно и/или поотделно с право
от негово име и за негова сметка да извършват разпоредителни действия с
имота. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа с рег.
№****/16.10.2018г. и на съдържанието с рег.№****/16.10.2018г. на нотариус
Н.Д.. Пълномощното съдържа подписи за упълномощителя с параф и чрез
изписване на трите му имена, които е отразено да са потвърдени от него при
извършване на нотариалното удостоверяване.
С твърденията си да не е подписвал пълномощното и изобщо да не се е
явявал пред нотариуса за заверка на същото ищецът по същество оспорва
действителността на едностранната упълномощителна сделка като сключена
при липса на съгласие от негова страна и при липса на изискуемата се от
чл.37 от ЗЗД писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа по
смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 и 3 във връзка с чл.44 от ЗЗД, под каквато
правна квалификация те следва да бъдат подведени.
Според чл.589,ал.2 от ГПК, при удостоверяване на подписа върху частен
документ, който ще се ползва за учредяване на права върху имот, както в
случая, лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва пред
нотариуса да изпишат пълното си име и да положат подписа си, а, ако
подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа.
При нарушаване на така предвидения ред нотариалното удостоверяване би
било нищожно, съгласно чл.576 от ГПК, което води до липса на предписаната
от закона форма за действителност на упълномощаването.
В първоинстанционното производство е прието заключение от
01.03.2021г. на съдебно-графологична експертиза, според което подписът за
упълномощител в изследваното пълномощно и ръкописно изписаните три
4
имена на упълномощителя не са изпълнени от ищеца П.. Заключението не е
оспорено и няма основания да не бъде възприето като обективно и
компетентно.
И във въззивното производство ответниците настояват пълномощното
да е било предварително подписано, като с подадената от тях жалба считат,
че, макар и според приетото заключение на СГЕ подписа да не е изпълнен от
ищеца П., същият се е явил пред нотариуса и го е потвърдил, както и, че по
делото не е установено дали трите имена на упълномощителя са били
изписани ръкописно пред нотариуса или предварително и след това той ги е
потвърдил пред заверяващия орган.
Безспорно е в този смисъл, че подписът върху пълномощното е положен
предварително и не е изпълнен от ищеца П. като упълномощител. Това не
води автоматично до извода за липса на съгласие за упълномощаването, тъй
като при надлежно потвърждаване на подписа от негова страна такова
съгласие би било налице. Ако потвърждаването на предварително положения
подпис, макар и не изпълнен от упълномощителя, е извършено чрез
саморъчно изписване на пълното име и устно изявление пред нотариуса, то
би било налице съгласие в изискуемата се от закона писмена форма, спазена
при личното изписване на имената пред нотариуса, с нотариално
удостоверяване на подписа по предвидения от закона ред. Ако, обаче,
потвърждаването на чуждия подпис е извършено само устно без изписване на
трите имена или когато те са били предварително изписани, включително от
друго лице, то формата за действителност на упълномощаването не би била
спазена.
В тази връзка, противно на възраженията на жалбоподателите,
посредством заключението на СГЕ се установява не само, че подписът в
пълномощното не е положен от ищеца като упълномощител, но и, че трите
имена не са изписани от него, при липса на доказателства за автоимитация,
каквато се навежда с въззивната жалба. При това положение, дори и да се е
явил лично пред нотариуса, както твърди ангажираният от тях свидетел Х.К.,
който не е присъствал на самата заверка, и да не бъдат кредитирани
показанията на ангажираните от ищеца свидетели Н.Н. и И.С., според които
на датата на заверката те са го придружавали непрекъснато от рано сутринта
5
до късния следобед, обикаляйки да търсят кола, която той да закупи, при
което същият не е посещавал нотариус, и при това явяване само устно да е
заявил потвърждаването на предварително положените от другиго подпис и
имена, формата за действителност на упълномощаването не е спазена.
Обсъденото обосновава извода за нищожност на упълномощителната
сделка, при което атакуваният договор като сключен при липса на валидно
учредена от ищеца представителна власт е недействителен, за какъвто
правилно е обявен с обжалваното първоинстанционно решение, което следва
да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемия за присъждане на направените от него разноски, съдът
констатира, че такива от него за въззивното производство са заплатени за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. по представен договор за
правна помощ от 05.07.2021г. Жалбоподателите са заявили изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно, тъй като минималният размер на
възнаграждението, съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. и
съобразно цената на иска от 45891лв., е 1906,73лв., който заплатеното
незначително надвишава. При това положение разноските следва да се
присъдят в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260594 от 27.04.2021г., постановено по
гр.дело №338/2020г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА Р. Т. ДР., ЕГН:**********, и Р. Р. ДР., ЕГН:**********,
двамата с адрес: гр.Х., ул.“М.Б.“№*, да заплатят на Л. М. П., ЕГН:**********,
с постоянен адрес: гр.К., Община-К., обл.П., бул.“О.“№**, вх.*, сумата от
2000лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7