Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1094 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност от Софийски районен съд, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу А.И.И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 884,50 лв, от които: 744,78 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, 15,00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на посочените суми, както и 124,72 лв. – мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, за периода от 19.07.2017 г. до 01.03.2019 г.
Ищецът твърди, че на 14.09.2016 г. на второкласен път II-37 (при 157+250 км) по посока гр. Пещера, е реализирано ПТП с участието на МПС „М…, собственост на „Майк 2007” ЕООД, управлявано от ответника А.И.И. и МПС „…, собственост на Д.С.К., управлявано от същия. Бил съставен Протокол за ПТП № 1608617/14.09.2016 г. от органите на КАТ, съгласно който произшествието настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника. Поддържа, че към момента на ПТП за МПС „М., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/116000603320. Във връзка с ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 744,78 лв. на собственика на увредения лек автомобил „О.
Твърди, че към момента на реализиране на произшествието ответникът управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Поради това на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, възникнало регресно вземане за ищеца в размер на платеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Сочи, че с писмо ответникът е уведомен за заплащане на претендираната сума, но до момента същата не е изплатена на ищеца. Формулира искане и за присъждане на сумата в размер на 124.72 лв. – мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 19.07.2017 г. до 01.03.2019 г.
Моли съда да уважи исковите претенции. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за неоснователни, тъй като към момента на настъпване на ПТП не е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Не оспорва механизма на възникване на ПТП, посочен в Протокола за ПТП № 1608617/14.09.2016 г. Не оспорва, че има вина за настъпване на произшествието, както и мястото на реализиране на ПТП-то. Не оспорва размера на щетата и факта на изплащане на застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил. Оспорва се само твърдението на ищеца, че при настъпването на ПТП-то ответникът е управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание ответникът А.И.И., чрез процесуалния си представител – адв. П.П., поддържа отговора на исковата молба, изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно, че: 1) че на 14.09.2016 г. ответникът е управлявал лек автомобил „М.”, с peг. № .., собственост на „Майк 2007” ЕООД, по второкласен път II-37 (при 157+250 км) по посока гр. Пещера, като поради неспазване на необходимото разстояние от движещото се пред него МПС, за да може да избегне удар в него при намаляване на скоростта, виновно е причинил ПТП с движещия се пред него лек автомобил „О., управляван от Д.С.К., като ударил МПС-то в задната част, в резултат на което по лекия автомобил „О.”, с peг. №.., били нанесени имуществени вреди в размер на 744,78 лв., за което настъпило ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1608617/14.09.2016 г.; 2) че към момента на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „М., обективирана в застрахователна полица № BG/02/116000603320; 3) че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 744,78 лв. по повод заведена застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********; 4) че ищецът е изпратил покана до ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.
Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят и от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства, видно от които към датата на ПТП – 14.09.2016 г., гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „М., е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество със застрахователна полица № BG/02/116000603320, за периода от 17.02.2016 г. до 16.02.2017 г.
Видно от протокол за ПТП № 1608617/14.09.2016 г., съставен от Г. В. В. – мл. автоконтрольор при РУ на МВР – Пещера, лекият автомобил „М.”, управляван от ответника А.И., се е движил на такова разстояние от движещото се пред него МПС - „О., че не е могъл да избегне удар в него, когато намали скоростта, в резултат на което реализира ПТП с лекия автомобил „О.”. Протоколът за ПТП е подписан от двамата водачи на участвалите в произшествието автомобили и актосъставителя. В графа „свидетелство за управление на МПС“ е посочено, че водачът А.И.И. има свидетелство за управление на МПС № *********, а водачът Д.С.К. има свидетелство за управление за МПС № ., като в квадратчетата „ДА“ и „НЕ“ към графа „валидно“ по отношение на водача А.И.И. е задраскано квадратче „ДА“, а по отношение на водача Д.С.К. – квадратче „НЕ“. В графа „алкохол“ и „талон за кръвна проба“ и за двамата водачи е задраскано квадратче „НЕ“. В графите, в които следва да бъде посочена евентуално установената концентрация на алкохол в кръвта на водачите след извършената проверка няма извършено отбелязване.
От представеното по делото искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС се установява, че по инициатива на собственика на увредения лек автомобил О.– Д.С.К., е заведена щета № **********/15.09.2016 г. при ищеца.
Видно от опис-заключение по претенция № **********/15.09.2016 г. и доклад по щета № 1 за изплащане на застрахователно обезщетение, след направена оценка на вредите застрахователното обезщетение е определено в размер на 744.78 лв.
От представеното преводно нареждане от 21.04.2017 г. се установява, че ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заплатил на Д.С.К. сумата в размер на 744.78 лв. по щета № **********/15.09.2016 г.
Видно от регресна покана с изх. № ОК-316228/19.06.2017 г., дружеството – ищец поканило ответника А.И.И. да му заплати сумата от 769.78 лв., представляващи стойността на заплатеното обезщетение по процесната щета, ведно с ликвидационните разноски. От представената по делото разписка се установява, че пратката е непотърсена и е върната на 04.07.2017 г.
От представения от ответника АУАН серия Г, № 439711/14.09.2016 г., съставен от полицейския служител Георги Василев Вълков при РУ на МВР – Пещера, въз основа на протокола за ПТП, се установява, че ответникът А.И.И. е нарушил правилата, регламентирани в чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2016 г., около 14:35 часа, в Община Пещера, на път II клас – 73, 157+250 км., в посока за гр. Пещера, при управление на товарен автомобил „М., собственост на „Майк 2007“ ЕООД, се е движил на такова разстояние от движещото се пред него МПС - лек автомобил „О., че не е могъл да избегне удар в него, когато намалява скоростта си, вследствие на което го блъска отзад и настъпва ПТП с материални щети, както и за това, че не представя контролен талон към СУМПС. В АУАН изрично е посочено, че А.И.И. притежава СУМПС № *********, издадено от ОДМВР – Пазарджик.
Видно от представеното по делото влязло в сила Наказателно постановление (НП) № 16-0315-000704/29.09.2016 г., издадено от РУ-Пещера към ОДМВР – Пазарджик, за установените с АУАН серия Г, № 439711/14.09.2016 г. нарушения на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника А.И.И., като са му наложени административни наказания „глоба“.
По делото е представено от ответника заверено копие на СУМПС № *********, видно от което същото е издадено на негово име от МВР Пазарджик на 02.10.2013 г. и е със срок на валидност до 02.10.2023 г.
От представената справка за нарушител/водач за ответника А.И.И., издадена от РУ на МВР – Пещера, се установява, че същият има издадено на 07.10.2013 г. СУМПС № *********, със срок на валидност до 02.10.2023 г.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на 500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
За уважаване на главния иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност“, валидно към датата на настъпване на процесния деликт; 2) възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата – т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение съгл. чл. 45 от ЗЗД; 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователното събитие; 4) делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или да е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
За основателността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) съществуването и размера на главния дълг; 2) изпадането на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
Страните не спорят, а и от анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин наличието на първата, втората и третата от горепосочените четири предпоставки, необходими за уважаването на исковата претенция – че към 14.09.2016 г. за лек автомобил „М., е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищовото дружество; че ответника А.И.И. е нарушил правилата по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и вследствие на това негово виновно противоправно деяние е настъпило процесното ПТП; че вследствие на поведението на ответника са причинени имуществени вреди на лек автомобил „О., както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 744.78 лв. на собственика на увредения автомобил – Д.С.К.. Тези обстоятелства са приети за безспорни с доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК.
Следователно в процесния случай правният спор по делото е концентриран върху това дали е налице четвъртата предпоставка и по-специално дали при настъпване на ПТП-то ответникът е управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма (доколкото нито се твърди, нито са налице данни той да е отказал да се подложи или виновно да се е отклонил от проверка за алкохол).
След преценка, поотделно и в съвкупност, на събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява наличието на въпросната, регламентирана в чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ предпоставка за репариране от водача на застрахования автомобил на платеното от застрахователя обезщетение, а именно ответникът да е управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Съображенията за това са следните:
Съгласно трайно установената съдебна практика протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети при огледа от длъжностното лице - актосъставителя факти, относими към механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален свидетелстващ документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
В случая, предвид направеното от ответника оспорване с твърдението, че не е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол, както е отразено в протокола за ПТП, за доказване на това обстоятелство, по искане на ответника, е издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред сектор ПП при ОДМВР - Пазарджик, по силата на което да се снабди с копие на АУАН серия „Г“, № .. и постановеното въз основа на този АУАН наказателно постановление.
В процесния протокол за ПТП в графа „свидетелство за управление на МПС“ е посочено, че водачът А.И.И. има свидетелство за управление на МПС № .., като е задраскано квадратче „ДА“, а в графа „алкохол“ и „талон за кръвна проба“ за същия е задраскано квадратче „НЕ“. В протокола за ПТП изрично е посочено, че с отговор „ДА“/„НЕ“ ненужното са зачертава с „Х“, т.е. зачертава се квадратчето противно на резултата от проверката и се оставя непопълнено това квадратче, което показва резултата от извършената проверка. Съгласно инструкциите за попълване на протокола за ПТП следва да се приеме, че при задраскване на квадратче „ДА” в графата „свидетелство за управление на МПС“ за ответника остава свободно квадратче „НЕ”, което показва резултата от проверката – т.е., в процесния случай при съобразяване отбелязването в Протокола за ПТП следва да се приеме, че към 14.09.2016 г. ответникът е представил пред актосъставителя – мл. инспектор Георги Вълков СУПМП № …., което не е било валидно. Това обстоятелство обаче категорично се опровергава от приетата по делото като писмено доказателство справка за нарушител/водач, издадена от РУ – Пещера при ОДМВР – Пазарджик, по искане на ответника, видно от която ответникът А.И. има издадено на 07.10.2013 г. СУМПС № ., което е валидно до 02.10.2023 г., т.е. установява се, че въпросното СУМПС № *********, с което ответникът се е легитимирал пред съставителя на Протокола за ПТП, е било валидно към датата на съставяне на протокола за ПТП – 14.09.2016 г. Отделно от това, в протокола за ПТП е посочено, че същият е съставен от полицейския служител след посещение на местопроизшествието – „на 04.09.2016 г., в 14,35 ч., на второкласен път II-37 при 157+250 км. посока гр. Пещера“, като в същото време в графа „посетено на място“ е зачертано квадратче „ДА“, при което, ако се следва принципът, че ненужното се зачертава с „Х“, то следва да се приеме, че резултатът е „НЕ“, т.е., че местопроизшествието не е посетено на място, което очевидно не отговаря на действителното правно положение. Прави впечатление и обстоятелството, че в графите, в които е следвало да бъде посочена евентуално установената концентрация на алкохол в кръвта на водачите след извършената проверка няма извършено отбелязване, каквото би следвало да е налице при констатиране от актосъставителя, че същите са били под въздействието на алкохол. Изложеното дава основание на съда да приеме, че вместо да зачертава с „Х“ ненужното, съставителят на Протокола за ПТП е зачертавал с „Х“ квадратчето, което отразява резултата от проверката. В този ред на мисли, доколкото в графа „алкохол“ и „талон за кръвна проба“ за водача на МПС е зачертано квадратче „НЕ“, съдът приема, че това квадратче отразява резултата от проверката, а именно, че след извършена такава е установено, че водачът А.И. не е бил под въздействието на алкохол и поради това не му е издаван талон за кръвна проба. Този извод съда формира съобразявайки и съдържанието на представените по делото АУАН и НП, издадени във връзка с произшествието, при което ищцовото дружество твърди, че ответникът е управлявал лек автомобил „М.”, с peг. №., под въздействието на алкохол, видно от които такова противоправно негово поведение не е констатирано при извършената проверка. Нито в АУАН, издаден въз основа на протокола за ПТП, нито в НП, е отразено при процесния инцидент ответникът да е управлявал лекия автомобил „М.”, с peг. № ., след употреба на алкохол, с което да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В АУАН и НП не е отразено и установено извършено от А.И. нарушение на чл. 150а от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС без да разполага с валидно СУМПС, каквото би следвало да има, ако се възприеме, че актосъставителят е попълнил всички графи в протокола за ПТП в съответствие с принципа, че ненужното се зачертава с „Х“.
Въпреки разпределената доказателствена тежест и издаденото по искане на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОПП - СДВР КАТ, откъдето да се снабди с резултат от взетата кръвна проба на ищеца А.И.И., ЕГН **********, участник в ПТП на 14.09.2016 г., съгласно Протокол за ПТП № 1608617/14.09.2016 г., за установяване наличието на алкохол, предвид оспорването на това обстоятелство от ответника, ищцовото дружество не прояви процесуална активност за ангажиране на доказателства в тази насока с цел доказване на факта, че ответникът е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол, каквито твърдения навежда в исковата молба.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че остана недоказано твърдението на ищцовото дружество, че ответникът А.И.И. е управлявал лекия автомобил „М.”, с peг. № .., с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма. Липсата на която и да е от горепосочените четири кумулативно изискуеми предпоставки – в случая четвъртата, обуславя неоснователност на предявения главен иск. Ето защо искът по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има ответникът. Същият своевременно е направил искане и е представил писмени доказателства за сторени разноски в общ размер на 305 лв., от които: 300 лв. – за адвокатско възнаграждение и 5 лв. - за съдебно удостоверение. Ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на текста към момента на уговаряне на адвокатското възнаграждение (ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.) – 19.06.2020 г. (съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие), минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. е 100 лв. Съобразявайки посочената норма, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че в случая са предявени два обективно съединени иска, съдът намира, че инвокираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, за осъщественото от адв. П.П. процесуално представителство по делото, следва да бъде редуцирано до сумата в общ размер на 200 лв. Поради това в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 205 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, със съдебен адрес:*** – адв. М.Г., срещу А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 22 – адв. П.П., искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 884,50 лв, от които: 744,78 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, 15,00 лв. – ликвидационни разноски, за причинени имуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.09.2016 г., на второкласен път II-37 (при 157+250 км), по посока гр. Пещера, с участието на МПС „М.”, с peг. № .., управлявано от ответника А.И.И. и МПС „О.”, с peг. № .., управлявано от Д.С.К., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на посочените суми, както и за заплащане на сумата в размер на 124,72 лв. – мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, за периода от 19.07.2017 г. до 01.03.2019 г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д. Б.“ № 87, със съдебен адрес:*** – адв. М.Г. да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 22 – адв. П.П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер на 205 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: