РЕШЕНИЕ
№ 2084
гр. Варна, 18.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110103132 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от „*** срещу Т. Р. Й. , иск за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 39,78 лева /с ДДС/,
представляваща стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 01.10.2017
г. до 01.03.2018 г. по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
***/22.12.2014 г. и допълнително споразумение от 13.01.2016 г. към него за мобилен номер
**********, сключени от Т. Р. Й. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което
общо вземане е прехвърлено на *** с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя
страна – на заявителя ***с договор за цесия от 01.10.2019 г., за която обща сума са издадени
Фактура № **********/01.11.2017г. и Фактура № **********/01.12.2017г., Фактура №
**********/02.01.2018 г. и Фактура № **********/01.02.2018 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.11.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 262132/07.12.2020 г. по ч.гр.д. № 14088/2020 г. на РС Варна, на основание чл. 415 ал. т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се, че между *** и ответника е сключен Договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 15022647001/22.12.2014 г., по силата на който на ответника е
предоставена мобилна услуга по номер ****. Към договора от 22.12.2014 г. било сключено
допълнително споразумение от 13.01.2016 г., с което са изменени условията за ползване на
мобилен номер ***, с което е избран тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна
абонаментна такса от 13,99 лв. с ДДС и е добавен за ползване втори мобилен номер –
********** по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic M с месечна абонаментна такса от
15,99 лв. с ДДС за срок на споразумението 24 месеца. Сочи се, че за ползваните мобилни
услуги в периода от 01.10.2017 г. до 01.03.2018 г., ответникът не е заплатил дължимите
такси в общ размер от 39,78 лева за мобилен номер **********, за което са издадени
Фактура № **********/01.11.2017г. и Фактура № **********/01.12.2017г., Фактура №
**********/02.01.2018 г. и Фактура № **********/01.02.2018 г.
Поддържа се, че вземането е прехвърлено на *** с договор за цесия от 16.10.2018 г.,
а последният от своя страна – на ***с договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърди се, че за
процесната сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 262132/07.12.2020 г.
по ч.гр.д. № 14088/2020 г. на РС Варна, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
като в предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането,
1
ищецът е представил доказателства за депозирана искова молба. Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът е представляван от процесуален
представител – адв. Кръстев, който излага доводите за недопустимост и неоснователност на
исковата претенцията. Поддържа се, че сключените договори за нищожни, тъй като нямат
ясен и лесно разбираем предмет, като в конретния случай предметът е посочен на английски
език. Сочи се, че втория договор за цесия / от „***в полза на „***/ е симулативен, тъй като
двете лица са свързани. Възразява се, че част от задълженията са погасени по давност.
Възразява се, че по делото не е представено цялото приложение 1 към договор за цесия, а
само извлечение от нея, както и че представеното уведомление за цесия е подвеждащо и не
може да служи за недлежно уведомяване за цесията, тъй като от него не става ясно е новия
титуляр на вземането. Иска се отхвърляне на иска.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки,
а именно, че – 1.) *** и ответника е сключен Договор за далекосъобщителни услуги, 2.)
изправността на доставчика на услуги, т.е. предоставянето на уговорените мобилни услуги,
3.) е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което
обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен и 4.) предявеното вземане е предмет на
издадената заповед по чл. 410 от ГПК В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
С определение 1072/15.04.2021 г. е прекратено производството в частта за сумата от
132,84 лв.- вноски по договор за лизинг от 13.01.2016 г. за периода от 01.10.2017 г.-
01.03.2018 г. и 25,48 лв.- мораторна лихва върху цялата главница за периода от 18.03.2018 г.-
13.10.2020 г., поради отказ от иска и издадената заповед за изпълнение е обезсилена в тази
част.
С определение 1932/27.05.2021 г. е прекратено производството за сумата от 47,71
лв.- главница за потребени и незаплатени мобилни услуги за мобилен номер ***за период на
потребление 01.11.2017 г.-01.02.2018 г. и издадената заповед за изпълнение е обезсилена в
тази част.
С оглед тези определения на съда, влезли в сила, предмет на разглеждане в
настоящото производство е дължимостта на сумата от 39,78 лева /с ДДС/, представляваща
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 01.10.2017 г. до 01.03.2018
г. по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/22.12.2014 г. и
допълнително споразумение от 13.01.2016 г. към него за мобилен номер ***, а не както
неправилно е посочил съдът в откритото съдебно заседание и сумата от 47,71 лв. Съдът
следва да се придържа в произнасянето си от така очертания предмет на спора.
Видно от представения договор още в заповедното производство договор с
клиентски номер ***/22.12.2014 г. Тодорока Радева Й. като абонат е сключила с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД договор за мобилна услуга за мобилен номер
********** за абонаментен план VIVACOM Net and Call S за срок от 24 месеца с
абонаментна месечна такса от 15.99 лв. За същия клиентски номер от подписано
допълнително споразумение към договора от 13.01.2016 г. , с което Й. се съгласила да се
закрият услугите за абонаментен план VIVACOM Net and Call S за мобилен номер ***и да
се използват нови услуги по два заявени мобилни номера – ***абонаментен план
VIVACOM Smart XS със стандартна цена 13,99 лв. и за номер ***абонаментен план
VIVACOM i-Traffic M със стандартна цена от 15,99. Споразумението е подписано за срок от
две години, като е предвидено абонатът да ползва отстъпки от стандартни цени / л.3 от
допълнителното споразумение, раздел „специални условия на оферта „комбинирай и
спести/.
В хода на исковото производство от ищеца са представени посочените по-горе 4 бр.
фактури, от които се установява, какви суми за абонаментни такси и потреби услуги-
проведени разговори и sms са начислени за процесния период - Фактура №
**********/01.11.2017г., Фактура № **********/01.12.2017г., Фактура №
**********/02.01.2018 г. и Фактура № **********/01.02.2018 г. В приложение към всяка от
фактурите е посочено, точно за какви услуги са начислени сумите - Фактура №
2
**********/01.11.2017г. – за мобилен номер ***– 9,58 лв./ вкл. абонаментната такса с
отстъпка 8,32 лв. и потребление за мобилни разговори от 1,26 лв./ и за мобилен номер ***–
11,99 лв. / вкл.9,99 лв. абонаментната такса с отстъпка и потребление от смс- 2,00 лв./;
Фактура № **********/01.12.2017г. - за мобилен номер ***- 15,25 лв. / вкл. абонаментната
такса с отстъпка 8,32 лв. и потребление за мобилни разговори 6,93 лв./ и за мобилен номер
***– 12,59 лв. / вкл.9,99 лв. абонаментната такса с отстъпка и потребление от смс- 2,60 лв./,
Фактура № **********/02.01.2018 г.- за мобилен номер ********** – 8,32 лв. / абонаментна
такса с отстъпка/ и за мобилен номер ***- 9,99 лв./абонаментната такса с отстъпка/ и
Фактура № **********/01.02.2018 г. - за мобилен номер *** – 13,58 лв./ включваща
абонаментна такса без отстъпка, след изтичане на двугодишния срок на допълнителното
споразумение/ и и за мобилен номер ***- 15,25 лв. /месечна абонаментна такса без отстъпка
след изтичане на двугодишния срок на допълнителното споразумение.
С оглед предмета на разглеждане по делото, съдът следва да съобрази само сумите
начислени за мобилен номер ***, които са в размер на 46,73 лв. и нахвърлят исковата
претенция в останалата за разглеждане част.
Към исковата молба са представени договор за цесия от 16.10.2018 г. между *** /
цедент/ и *** / цесионер/ за прехвърляне на вземания, посочени в Приложение 1 към
договора; извлечение от приложение 1 към договора, от което се установява, че едно от
прехвърлените вземания е това от Т. Р. Й., произтичаща от договори за мобилни услуги;
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „*** цедент/ и „***Д / цесионер/, за
прехвърляне на вземанията придобити по договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между
*** ООД; пълномощно от законния представител на цедента по първия договор в полза на
цесионера по същия да уведоми длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и
уведомление от *** за двете цесии, адресирано до Т.Й..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по двата посочени договора
за предоставяне на далекосъобщителни услуги – този от 2014 г. и от 13.01.2016 г. Съдът не
споделя доводите на ответника за нищожност на двата договора. Видно от съдържанието за
абоната е било достатъчно ясно какви услуги ще ползва, независимо, че плановете са
наименова на английски език. Съдържащите се в така наименованите планове услуги са в
достатъчна степен конкретизирани по вид, съдържание и стойност, като продуктовото
неименование не е възпрепятствало абоната да разбере по същество какви услуги ще му
бъдат предоставени по договора.
По силата на тези договори ищецът се е задължил да предоставя на ответника за
срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1,
т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях електронни съобщителни услуги по
конкретни тарифни планове. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока
на договорите месечна абонамента такса, както и допълнителни услуги- разговори и смс-и.
Следва да се посочи, че така както е уговорена абонаментна такса е минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни
услуги и се дължи за това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги. Поради това заплащането на месечната абонамента
такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното потребление на мобилни
услуги за конкретния месец. От представените по делото фактури се вижда, че ищецът е
начислявал цена за потребени услуги извън месечните такси и вноските. По делото не са
представени доказателства ответникът да е оспорил издадените спрямо него фактури, след
като същите са били издадени, за което има право съгласно общите правила. На следващо
място ответната страна не оспорва наличието на сключени договори между страните, по
които страните са обвързани от постигнатите договорености и които са основание за
издаване на представените фактури. Следва да се отчете, че сумите за ползвани услуги са
конкретизирани, описани са видовете услуги, ползвани от ответника и тяхната стойност, с
оглед което съдът намира за доказано доставянето на услуги и начина им на отчитане.
Във връзка с възражението, че по делото не са представени относимите общи
условия по сключените договори е редно да се отбележи, че изрично в представените
3
доказателства са посочени декларации, в които ответникът е вписал и е посочено, че е
получил и е запознат с ОУ на ищеца.
Съдът намира, че наведеното от процесуалния представител на ответника
възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство
по давност не подлежи на разглеждане като преклудирано. Същото е наведено едва в
първото по делото съдебно заседание, а е следвало да бъде направено най-късно с отговора
на исковата молба.
След като съдът намери, че са доказани облигационни правоотношения между *** и
ответника, по които са предоставени уговорените услуги, следва да се отговори а въпроса
дали ищеца в настоящото производство валидно е придобил вземанията на
„***произтичащи от договора за мобилни услуги по представените договори за цесия.
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009
г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл. 99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Изискването на закона е уведомяването за цесията да изхожда от цедента, но
няма законова пречка той да упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да
извърши това правно действие от името на цедента. Императивността на разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД се простира до това, кой има задължение за това уведомяване, но не
следва да бъде тълкувана дотолкова стеснително, че да изключва приложението на чл. 36 и
сл. от ЗЗД, които са приложими за всички правни действие, т.е. за цедента съществува
правото да прецени кое лице желае да упълномощи за извършване на уведомяването без да
необходимо съгласието на длъжника вкл. и цесионера. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор / в този смисъл и Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията
/Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение № 987/18.07.2011
г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице различно от
цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на вземанията по
договора за мобилни услуги и че прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника.
С оглед съдържанието на представеното по делото пълномощно от цедента – „*** в
полза на цесионера „С.Г. Груп“ ООД се установява, че овластяването обхваща
извършването на действия по уведомяване на всички длъжници на цедента, вземанията към
които са прехвърлени с договора за цесия от 16.10.2018 г., а видно от извлечението от
приложението към договора от 16.10.2018 г. едно от прехвърлените вземания е именно това
по договора за мобилни услуги, сключен с ответника, с оглед на което съдът намира, че
даденото в полза на „ *** пълномощно обхваща и действията по уведомяване на Й..
Представеното по делото уведомление по чл.99, ал.3 ГПК изхожда от „***оето от една
страна действа като цесионер по първата цесия, съобразно даденото от „*** пълномощно, а
от друга страна действа като цедент по втория договор за цесия – с ищеца, по който
съобразно цитирания чл.99, ал.4 ЗЗД има задължение да уведоми длъжниците за
прехвърлянето. Съдът не споделя доводите на ответната страна, че представеното
уведомление за цесия е подвеждащо за ответника, тъй като в него ищецът е посочен като
цедент и съответно не може да се разбере, че той е титуляр на вземането. Съдът намира, че
се касае за техническа грешка, който извод може да се направи при разглеждане на всички
представени към исковата молба документи, които в съвкупност са връчени на ответника за
отговор, още повече в самия текст на уведомлението точно и ясно е посочено, че
„единстветн титуляр и разпоредител на вземането е „***“.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че преди подаването на
4
заявлението по чл. 410 ГПК и съответно преди депозирането на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, ответникът е бил уведомен, че вземанията по
договорите за мобилни услуги са прехвърлени с цесия. Като приложение към исковата
молба обаче е представено копие от уведомление за цесията, адресирано до нея, което е
връчено заедно с препис от исковата молба. В редица решения на ВКС /напр., Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.;
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./, се приема, че уведомлението за
цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене длъжникът е редовно
уведомен за цедирането на задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за
цесия е породил действие спрямо нея, което обстоятелството следва да бъде взето предвид
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
При изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки, чието
установява е необходимо за уважаване на предявения установителен иск за сумата от 39,78
лв., който се явява в размер по-малък от начисления съобразно представените фактури за
мобилен номер ***в процесния период, но съдът е обвързан в произнасянето си от искането
на ищеца, поради което следва да се присъди претендираната сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът съобразно уважената част
от исковете, доколкото в заповедното производство и с исковата молба е претендирана сума
в общ размер на 125,51 лв./ главница и лихва/, като с определения от 15.04.2021 г . /л.51/ и
27.05.2021 г. / л.61/ призводството по делото е прекратено за суми общо от 86,03 лв., като
предмет на разглеждане е останала сумата от 39,78 лв.
Ответникът няма право на разноски, тъй като производството е било частично
прекратено преди исковата молба да му бъде връчена за отговор. Същият не е доказал и
заплащане на разноски.
В хода на исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 25,00 лв.-
държавна такса и 180,00 лв.- адвокатско възнаграждение / общо 205 лв./, като съразмерно с
уважената част от исковата претенция следва да му се присъдят разноски в размер на 57,05
лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв.-
държавна такса и 180,00 лв.- адвокатски хонорар / общо 205 лв./, като съразмерно с
уважената част следва да му се присъди сумата от 57,05 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Р. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. В***
дължи на „***, съдебен адрес: ****, на основание чл. 415 ал. т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗЗД, сумата от 39,78 лева /с ДДС/, представляваща стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 01.10.2017 г. до 01.03.2018 г. по Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/22.12.2014 г. и допълнително
споразумение от 13.01.2016 г. към него за мобилен номер ***, сключени от Т. Р. Й. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което общо вземане е прехвърлено на
„***с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя страна – на заявителя „***с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която обща сума са издадени Фактура №
**********/01.11.2017г. и Фактура № **********/01.12.2017г., Фактура № ***/02.01.2018 г.
и Фактура № **********/01.02.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.11.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 262132/07.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 14088/2020 г. на РС Варна.
5
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. Р. Й., ЕГН: **********, адрес: гр***да
заплати на „****, съдебен адрес: *** сумата от 57,05 лв.- разноски в исковото производство
и 57,05 лв.- разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6