Определение по дело №52/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Гр.С.,  04.04.2023г

 

       С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април ,  през две хиляди  двадесет и трета  година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

        като разгледа докладваното от съдия Ангелова  търг.дело № 52 по описа на съда  за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е образувано по предявен от „ГИТЕКС“ЕООД, ЕИК-*******, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Цар Петър“№7, ет.4, срещу „ПРЕСТИЖ 98“ООД с  ЕИК-*******, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Петко Д.Петков“№6, иск с правно основание чл. 327 ал.1 ТЗ и цена -66 864.56лв, представляваща горницата до пълния размер  вземането, допълваща част по  предявения по т.дело №5/2019г на СлОС частичен иск  за сумата 26 000лв, а в условията на евентуалност – иск по чл. 452 ал.3 ГПК и същата цена.

        По делото е  приключила двойната размяна на книжа.    

        С определение от 04.11.2020г,  производството по делото е  спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК -  до влизане в  сила на решението по търг.дело №  5/2029г по описа на СлОС,  тъй като производството  за следващ частичен иск,респ. за горницата до пълния  размер на вземането, е недопустимо докато е висящо производството по частичния иск.

       Съдът констатира, че производството по т.дело № 5/2019г на СлОС е приключило с решение № 12/14.03.2019г, с което предявеният частичен иск за 26 000лв от общо 77 387.13лв без ДДС, е уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2016г до окончателното изплащане.

        Това решение е обезсилено с решение №34/08.07.2021г по в.търг.дело №232/2020г по описа на БАС и  прекратено въззивното производство.

       С определение № 50131/27.02.2023г по т.дело № 2547/2021г на ВКС, първо т.о., решението на БАС не е допуснато до касационно обжалване.                

       Щом  са отпаднали пречките за движение на делото,  следва да бъде възобновено, но без да се насрочва в открито с.з., тъй като   производството  е  недопустимо  и  като такова- подлежи на прекратяване.

       Производството по т.дело № 5/2019г по описа на СлОС е образувано по предявен частичен иск за сумата 26 000лв от общо 77 381.13лв , представляваща  част от цялото задължение  от 77 381.13лв, без ДДС, дължимо за извършени продажби по три фактури, видно със законната лихва, считано от 29.08.2016г. до окончателното изплащане.

       Производството по настоящото т.дело № 52/2020г е образувано за сумата 66864.56лв, представляваща горницата над 26 000лв до пълния размер на вземането  92 864.56лв,  което е с включен ДДС и това е изрично заявено от ищеца с  молба от 09.07.2020г / л. 42 от делото/.

      Затова, съдът е спрял производството по настоящото дело до влизане в сила решението по частичния иск, а именно да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право.

      Решението по уважен частичен иск за парично вземане, се  ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното материално право при предявен в друг исков процес иск за разликата  до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.

      Съгласно трайната съдебна практика, обобщена в ТР №3 от 22.04.2019г по тълк.дело №3/2016г на ОСГТК на ВКС, ако първоначално предявения частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете СПН.

      Ако обаче частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск, респ. и за горницата до пълния размер на вземането, следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.  СПН на отхвърлителния диспозитив на решението по частичния иск, разпростира действието си и за непредявената част от вземането, тъй като  несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на праворелевентните факти за възникване на субективното право, е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем, тоест щом не съществува вземането в по-малкия размер, то не съществува и в по-големия.     

        При уважен частичен иска, обективните предели на силата на пресъдено нещо  обхващат основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както при частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.     

       При предявен иск за остатъка от вземането, се касае до същото материално право, същото вземане, но в останалия непредявения  размер, тоест и по двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем  и  различни части.

       Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането, да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.   

       В обобщение, иск за горницата до пълния размер на вземането или за следващ частичен иск, би бил допустим само при наличие на влязло в сила решение, с което частичния иск е уважен и съдът е установил, че уважения размер е част от пълния размер на вземането.

       Претендирайки останалия размер от вземането, ищецът не само че не оспорва установеното в съдебното решение, напротив-той се позовава на него и търси защита за  останалия размер на вземането, вече в пълен обем.

       В настоящия казус, е постановено решение, с което е уважен изцяло предявения частичен иск, което  решение впоследствие е обезсилено.

       Тъй като с двата иска/ частичния и иска за горницата до пълния размер на вземането/ се търси защита по един и същ правен спор,  защитата, която търси ищеца по иска за останалия размер на вземането, не може да се разглежда по друг начин, освен като допълваща спрямо получената вече с решението по частичния иск защита.

       Тази тясна връзка и обусловеност на  двете производства, води до извода, че щом производството по частичния иск е недопустимо, то и производството за  остатъка от вземането е също недопустимо, както по отношение на главния иск, така и не евентуалния.

       Ето защо и на основание чл. 230 ал.1 ГПК, вр. с чл. 130 ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

   ВЪЗОБНОВЯВА  производството  по  търг.дело №  52/2020г по описа на СлОС

   ПРЕКРАТЯВА производството по  търг.дело №  52/2020г по описа на СлОС, като недопустимо.  

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред БАС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

   ПРЕПИС от определението да се връчи на двете страни по съдебните им адреси.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: