О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……..06.2016г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на двадесет и ……… юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като
разгледа докладваното от съдията
Кирякова
въззивно търговско дело №704 по описа
за 2016год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛПМЪНТ – БЪЛГАРИЯ 2“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.Никола Петков 6, ет.5, ап.8, представлявано от Лиляна Борисова
– изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.Вл.Скочев от АК Варна, срещу
Решение № 840 от 07.03.2016г. по гр.д.№7086 по описа на Районен съд град Варна
за 2015г., 25-ти състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛОПМЪНТ БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. ”Никола
Петков” 6, ет.5, ап.8 иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н ”Изгрев”,
бул.”Драган Цанков” 37 и „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ 2”ООД, ЕИК : ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.”Никола Вапцаров” 3, вх.Г, ет.8, ап.21 за
прогласяване нищожността на Решение №2 от 11.02.2014г. по гр. дело №69/2013г. по описа на Окръжен съд Търговище.
В жалбата се излага, че решението на Районен съд
Варна е неправилно и необосновано и се настоява за неговата отмяна. Въззивникът
счита, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да разгледа по същество
въведените с исковата молба основания за нищожност на Решение №2 от 11.02.2014г. по гр. дело №69/2013г. по описа на Окръжен съд Търговище като изясни
понятието „обществен ред“, формулиран с посочените от ищеца разпоредби, по
начин, по който неговото съдържание съответства на изискванията за еднаквото му
прилагане от юрисдикциите на всички държави-членки на ЕС. Настоява се, че съдът
е следвало първоначално да изясни по реда на чл.267 от ДФЕС това понятие в контекста
на правото на субектите на частното право да постигнат в гражданското
съдопроизводство анулиране или друг изравнителен резултат на всяко едно парично
задължение, произтичащо от акт на корупция и/или пране на пари, както същото е
уредено в Конвенцията на ООН срещу корупцията и Гражданската конвенция на
Съвета на Европа за корупцията. Едва след като даде това тълкуване съдът е
следвало да определи и вида порок на съдебното решение според степента на
засягане на обществения ред на ЕС от последиците на това решение. В тази насока
във въззивната жалба отново са въведени основанията на релевираната нищожност –
злоупотреба с права по смисъла на чл.54, във вр.чл.47 от Хартата на основните
права на ЕС и несъвместимост на
въведеното с процесното решение положение с целите, задачите и разпоредбите на
Рамково Решение 2003/568 ПВР на Съвета на Европа, на Директива 2005/60/ЕО на
Европейския парламент и Съвета на Европа, на Конвенцията на ООН за борба срещу
корупцията и на Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията.
Акцентира се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като
е отказал да отнесе за преюдициално тълкуване пред Съда на Европейския съюз
изясняване на понятието „обществен ред“ и „злоупотреба с власт“, което
жалбоподателят счита за задължение на исковия съд по чл.3, ал.5 и чл.4, ал.3 от
ДЕС и по чл.267 от ДФЕС.
Въззивникът моли на основание чл.12 от Гражданската
конвенция на Съвета на Европа да бъде постановено спиране изпълнението на Решение №2 от 11.02.2014г. по гр. дело №69/2013г. по описа на Окръжен съд Търговище.
Отправя се искане, на осн.чл.267 от ДФЕС във вр.чл.
3, ал.5 и чл.4, ал.3 от ДЕС, да бъдат
отнесени за преюдициално тълкуване пред Съда на ЕС въпросите, отнасящи се до
изясняване на понятието „обществен ред на ЕС“ в областта на гражданско-правната
защита по чл.34 и чл.35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и Гражданската
конвенция на Съвета на Европа за корупцията, както и на понятието „злоупотреба
с права“, попадащо в обхвата на забраната, възведена в чл.54 от Хартата на
основните права на ЕС.
Настоява се за присъждане на сторените разноски по
делото.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, като развива
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението е
постановено при прилагане на правните норми, включително при съобразяване с
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/10.02.2012г. по т.д.№1/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и
присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.
Третото лице-помагач „Ол Сийз Пропърти-2“ ООД не
изразява становище по жалбата.
По
предварителните въпроси :
По
искането за спиране изпълнението на
Решение №2 от 11.02.2014г. по гр.
дело №69/2013г. по описа на Окръжен съд
Търговище, на основание чл.12 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за
корупцията :
Съгласно член 12 от Гражданската конвенция за корупцията
(Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 10.05.2000 г. - ДВ, бр. 42 от
23.05.2000 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 102 от
21.11.2003 г., в сила за Република България от 1.11.2003 г.), Глава I
Мерки, които трябва да бъдат предприети на национално равнище, се изисква
от всяка страна да предвиди във вътрешния си закон такива съдебни
обезпечителни мерки, които да защитят правата и интересите на страните в
гражданското производство, започнато по повод акт на корупция.
В настоящия случай искането е неоснователно :
Първо, заявен е за разглеждане установителен иск за
прогласяване нищожност на съдебно решение, на осн.чл.270, ал.2 от ГПК.
Понятието за нищожно решение не е законово уредено, а изяснено доктринално и от
съдебната практика. Нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването
му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при
неподписване на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е
съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява
изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което
съставлява престъпление. При така изложените хипотези и въведените в исковата
молба основания за нищожност на процесното решение не може да се направи извод,
че настоящото съдебно производство е започнато по повод акт на корупция,
реализиран в производството, по което е постановено решението, чиято нищожност
се настоява.
На второ място, законовопредвидените възможности в
процесуалното ни право за спиране на изпълнението са тези по чл.397, ал.1, т.3
от ГПК и чл.282 от ГПК. В първия случай – обезпечителната мярка предвижда
спиране на изпълнението по дело, образувано за принудително изпълнение на
признати с влязло в сила решение притезания, а във втория - се касае за
специален ред за спиране на предварителното изпълнение на невлезли в сила
решение на въззивната инстанция до приключване на касационното обжалване на
постановеното решение. Настоящият казус не се обхваща от посочените две възможности,
включително с оглед липсата на данни за образувано изпълнително производство
въз основа на атакуваното решение на Окръжен съд Търговище.
В този смисъл
искането е неоснователно.
По отношение на искането бъдат отнесени за
преюдициално тълкуване пред Съда на ЕС въпросите, отнасящи се до изясняване на
понятието „обществен ред на ЕС“ в областта на гражданско-правната защита по
чл.34 и чл.35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и Гражданската конвенция
на Съвета на Европа за корупцията, както и на понятието „злоупотреба с права“,
попадащо в обхвата на забраната, възведена в чл.54 от Хартата на основните
права на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.628 от ГПК когато
тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването на валидността на
акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото,
българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
Съдържанието на понятието „обществен ред“ е изведено
в практиката на Съда на Европейския съюз. Договорите и производното право не
съдържат негова дефиниция. Съдържанието му се тълкува стриктно, не може да бъде
определяно едностранно от всяка държава-членка без контрол от страна на
институциите на Съюза, но държавите-членки са свободни да определят
изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност според
националните си нужди в границите, определени от ДЕС. В този смисъл обществения
ред е винаги вътрешен ред на сезирания съд. В нашето право липсва законово
определение на понятието „обществен ред“, но се приема, че това са основните
принципи в правото. Така например, нарушение на обществения ред ще е налице при
нарушаване правото на защита на страната в хода на процеса. Това означава, че
сезирания съд следва да прецени както конкретните правила и повелителни норми,
които образуват правопорядъка и обществения ред в неговата страна, така и
правилното им прилагане при решаване на съответния казус, поставен за
разглеждане. Следователно изясняването на понятието „обществен ред в ЕС„ не е
от преюдициално значение за допустимостта и основателността на исковата защита,
като искавето следва да бъде оставено без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговорят на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба на „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛПМЪНТ – БЪЛГАРИЯ 2“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.Никола Петков 6, ет.5, ап.8,
представлявано от Лиляна Борисова – изпълнителен директор, чрез пълномощник
адв.Вл.Скочев от АК Варна, срещу Решение № 840 от 07.03.2016г. по гр.д.№7086 по
описа на Районен съд град Варна за 2015г., 25-ти състав, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул. ”Никола Петков” 6, ет.5, ап.8 иск с правно основание чл.270,
ал.2 ГПК срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
”Изгрев”, бул.”Драган Цанков” 37 и „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ 2”ООД, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Никола Вапцаров” 3, вх.Г, ет.8,
ап.21 за прогласяване нищожността на Решение №2 от 11.02.2014г. по гр. дело №69/2013г. по описа на Окръжен съд Търговище.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛПМЪНТ – БЪЛГАРИЯ 2“ ЕАД ЕИК ********* за спиране изпълнението на Решение №2 от 11.02.2014г. по гр. дело №69/2013г. по описа на Окръжен съд Търговище, на
основание чл.12 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛПМЪНТ – БЪЛГАРИЯ 2“ ЕАД ЕИК ********* бъдат отнесени за преюдициално
тълкуване пред Съда на ЕС въпросите, отнасящи се до изясняване на понятието
„обществен ред на ЕС“ в областта на гражданско-правната защита по чл.34 и чл.35
от Конвенцията на ООН срещу корупцията и Гражданската конвенция на Съвета на
Европа за корупцията, както и на понятието „злоупотреба с права“, попадащо в
обхвата на забраната, възведена в чл.54 от Хартата на основните права на ЕС
НАСРОЧВА
производството по в.т.д №704/2016 год. на ВОС за 13.07.2016
год. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.