МОТИВИ
към Присъда от 20.06.2016 г. по НОХД №179/2015 г. на РС ЛУКОВИТ
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен
акт №Д-35/03.07.2015 г. по ДП №ЗМ-274/2011 г. по описа на РУМВР Луковит срещу трима
подсъдими, както следва:
1. срещу К.Т.В.
за това, че на 16/17.09.2011 г., в полунощ, в землището на гр. Луковит, обл. Ловеч, от сгради, находящи
се в м. Хумника, на изхода на града в посока за гр.
София, в съучастие като съизвършител с И.С.Ч. и С.Н.Т. и сам при
условията на продължавано престъпление и повторност, като случаят не е маловажен, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупил
прозореца на сладкарския цех, а Т. счупил прозореца на складовото помещение
на автоработилницата, и използване
на техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи,
както следва: на 16/17.09.2011г., в полунощ, в съучастие като съизвършител с И.С.Ч. и С.Н.Т., отнел захранващите
кабели на 2 бр. професионални миксери, тестомесачка, бормашина,
шмиргел, фризер „торго“ и
по стените на помещенията захранващи уредите, а именно: силиконов
кабел с дължина 10 метра на стойност 10.63 лева, ел. кабел СВТ 3x2.5+1.5 с обща
дължина 11 метра на стойност 26.46 лева, ел. кабел СВТ 3x4+1x2.5 с обща дължина
13 метра на стойност 49.70 лева и 3 м. медни тръби ф10
на фризер „Торго“,
свързващи компресора с изпарителя на стойност 21.00 лева, и на 17.09.2011 г.
през деня сам от складовото помещение на автоработилницата отнел капак от казан за
варене на плодови концентрати 150 л. на стойност 405.00 лева, серпентина от
същия казан на стойност 198.00 лева и свързваща тръба тип
„лула“ от казана на стойност 234.00 лева, или всичко на обща стойност
942.79 лева, собственост на на ЕТ „П.П. ***, от владението на П.П.П.,
без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т. 3, предл. 1-во, т. 4, пр.2 и т. 7,
във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл.
28, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК
2. срещу И.С.Ч.
за това, че на 16/17.09.2011 г., в полунощ, в землището на гр. Луковит, обл. Ловеч, от сгради, находящи
се в м. Хумника, на изхода на града в посока за гр.
София, в съучастие като съизвършител с К.Т.В. и С.Н.Т.,
при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот – В. счупил прозореца на сладкарския цех, а Т. счупил
прозореца на складовото помещение на автоработилницата,
и използване на техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи - захранващите
кабели на 2 бр. професионални миксери, тестомесачка, бормашина,
шмиргел, фризер „торго“
и по стените на помещенията захранващи уредите, а именно:
силиконов кабел с дължина 10 метра на стойност 10.63 лева, ел. кабел СВТ
3x2.5+1.5 с обща дължина 11 метра на стойност 26.46 лева, ел. кабел СВТ
3x4+1x2.5 с обща дължина 13 метра на стойност 49.70 лева и 3 м. медни
тръби ф10 на фризер „Торго“, свързващи компресора с изпарителя на стойност 21.00
лева, всичко на обща стойност 105.79 лева, собственост на ЕТ „П.П. ***, от владението на П.П.П.,
без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал.1, т.
3, предл. 1-во, т. 4, пр.2, във вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, във вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
3. срещу С.Н.Т.
за това, че на 16/17.09.2011г., в полунощ, в землището на гр. Луковит, обл. Ловеч, от сгради, находящи се
в м. Хумника, в съучастие като съизвършител с К.Т.В. и И.С.Ч., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – В. счупил
прозореца на сладкарския цех, а той счупил прозореца на складовото помещение
на автоработилницата, и използване
на техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи
— захранващите кабелина 2 бр.
професионални миксери, тестомесачка, бормашина, шмиргел, фризер „торго“ и по
стените на помещенията захранващи уредите, а именно: силиконов кабел с
дължина 10 метра на стойност 10.63 лева, ел. кабел СВТ 3x2.5+1.5 с обща дължина
11 метра на стойност 26.46 лева, ел. кабел СВТ 3x4+1x2.5 с обща дължина 13
метра на стойност 49.70 лева и 3 м. медни тръби ф10 на фризер „Торго“, свързващи
компресора с изпарителя на стойност 21.00 лева, всичко на обща стойност
105.79 лева, собственост на ЕТ „П.П. ***, от
владението на П.П.П., без съгласието му, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1-во, т. 4, пр.2, във вр.
чл.194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Делото се разглежда на
съдебна фаза на първа инстанция за трети път. По жалба на подсъдимите с Решение
№ 85/13.07.2012г., по ВНОХД № 222/2012г на Ловешкия окръжен съд е отменена Присъда
№ 19/12.04.2012г., постановена при първото разглеждане на делото от РС Луковит
по НОХД № 571/2011 г., с която двама от подсъдимите са били признати за виновни
и са им били наложени наказания, както следва: на К.Т.В. за всяко от двете
деяния, квалифицирани като самостоятелно престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1 НК – по 1 година лишаване от свобода, и
за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – 10 месеца лишаване от свобода; на И.С.Ч. - за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195,
ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, във вр. чл. 20, ал. 2 НК – 2 години лишаване от свобода, и за
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК – 10 месеца лишаване от свобода. При първото
разглеждане на делото С.Н.Т. не е бил привлечен към наказателна отговорност. С
решението на въззивната инстанция делото е било
върнато на досъдебното производство с указания към прокурора да отстрани допуснатите съществени процесуални
нарушения, свързани с изискванията към обвинителния акт, поставени от закона и
ТР 2/2002 г. на ВКС, като са посочени и условия за привличането на С.Т. в качеството
на обвиняем, който е бил посочен от прокурора като свидетел.
При второто
разглеждане на делото от първа съдебна инстанция Луковтиският
районен съд с Присъда №6/06.03.2014 г. по НОХД №477/2012 г. е признал и тримата
подсъдими за виновни и са им наложени наказания, както следва: на К.Т.В.
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 26 НК – 1 година лишаване от свобода, и
за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – 8 месеца лишаване от свобода; на И.С.Ч. -
за престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А” и б. „Б”, във вр. чл. 20, ал. 2 НК – 3
години лишаване от свобода, и за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК – 8 месеца
лишаване от свобода, на С.Н.Т. за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК – 8 месеца лишаване от свобода, и за
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
– 5 месеца лишаване от свобода. Присъдата е отменена от Окръжен съд Ловеч с
Решение по ВНОХД №114/2014 г. по жалба на подсъдимите и делото е върнато отново
на прокурора, поради това, че не са били изпълнени указанията на предходния въззивен състав, свързани с установяване на мястото и
начина на извършване на кражбата, като са дадени и нови насоки за доразследване
– дали повредената вещ – фризер „Торго“
е била годна за употреба.
След указанията на въззивната инстанция РП Луковит с Постановление от
04.05.2015 г. е прекратила частично наказателното производство относно част от
първоначално инкриминираните вещи – електро двигател и пускател,
както и относно повреждането на агрегат „Торго“, като
е внесла обвинителен акт срещу тримата подсъдими за извършена кражба с предмет
част от първоначално посочените вещи.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвиненията срещу всеки от подсъдимите, с фактическата
обстановка и правната квалификация, изложени в обвинителния акт. Излага
исканията си за наказания, както следва: на К.В. – 1 г. и 6 м. лишаване от
свобода при първоначален строг режим, на И.Ч. – 5 години лишаване от свобода
при първоначален строг режим, а на С.Т. – 1 г. и 6 м. лишаване от свобода с
отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от 3 години, през който да се
прилага пробационна мярка. Прокурорът прави подробен
анализ на събраните доказателства, които установяват обвинителната теза.
Позовава се обясненията на подсъдимите
относно намерението, с което са посетили чуждия имот, чието състояние било
фиксирано и в огледния протокол, установяващ
липсващите кабели, инсталация и тръби, както и приобщаването на част от тях
като веществени доказателства по делото. В подкрепа на това, че тези вещи са от
имота на пострадалия се изтъква и заключението на вещото лице Б.. Участието на
подсъдимия К.В. прокурорът обосновава с прочетените показания на двете
свидетелки, които са били с него и с показанията на пострадалия П.. За
авторството на И.Ч. се позовава на намерената и иззета от местопрестъплението дактилоскопна следа от него. Общият умисъл на съучастниците прокурорът мотивира с поведението им,
разкриващо целта – предварителните уговорки помежду им, набавянето на
средствата за извършване на престъплението, както и разпределението на ролите им
при разпореждане с отнетите чужди вещи.
Мл. адвокат Р.М., служебен защитник на К.В.,
пледира за оправдаване на подзащитния му по
съображения, че обвинението не е доказано несъмнено. Счита, че са налице
неотстранени противоречия в доказателствените
източници – обясненията на подсъдимите, относно механизма на извършване на
престъплението. В случай, че съдът не възприеме това искане, настоява за
смекчаване на отговорността на В. поради нарушаване на разумния срок за
наказателния процес, за което няма принос нито един от подсъдимите. Счита, че
наказанието, което би имало поправителен и възпитателен ефект е „пробация“.
Адвокат П.Р., служебен защитник на подсъдимия И.Ч.,
пледира за приложение на чл. 55 НК по отношение на подзащитния
му. Изтъква, че продължителността на процеса нарушава разумния срок за това,
акцентира върху ниската стойност на отнетото имущество и върху влошеното
здравословно състояние на Ч., изискващо операция.
Адвокат М.М., служебен
защитник на С.Т., счита, че участието му в деянието е доказано, но възразява
срещу поисканото от прокурора наказание, като излага съображенията си,
обуславящи приложението на чл. 55 НК – Т. е неосъждан, трудово ангажиран е, съдействал
е на разследването от самото начало, признава вината си, работил е при
пострадалия след разкриване на престъплението. Настоява съдът да съобрази
продължителността на наказателното производство – почти 5 години.
Подсъдимият К.В. в хода на съдебните прения
признава, че те са виновни и моли за наказание „пробация“. В последната си дума още веднъж признава
вината си и настоява за това наказание.
Подсъдимият И.Ч. съжалява за постъпката си,
заради болестта си моли за условно наказание или пробация.
В последната си дума отново признава вината си и изразява съжаление.
Подсъдимият С.Т. признава, че е счупил прозореца
и оставя решението на съда. В последната си дума се признава за виновен и моли
за условно наказание или пробация.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установената ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.С.Ч. е роден на *** ***, ром, без
образование - неграмотен, безработен, живущ на съпружески начала, с две деца,
осъждан с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, по които са му
налагани наказания лишаване от свобода, които са изтърпени, както следва: на
08.01.2007г. е изтърпял три години лишаване от свобода, определено по НОХД №
25/1999г. на PC Луковит, по НОХД № 149/2000г. на ВС Плевен и по НОХД №
22/2002г. на PC Тетевен, а на 15.11.2007г. е изтърпял наказание една година
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 301/2003г. на PC Луковит.
Подсъдимият К.Т.В. е роден на *** г. в гр.
Летница, ром, без образование - неграмотен, неженен, с едно дете, безработен,
осъждан с присъда по НОХД № 98/2011г. по описа на PC Луковит, влязла в сила на
29.03.2011г. за престъпление по чл. 194 НК, за което му е наложено наказание
една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен
срок от три години.
Подсъдимият С.Н.Т. е роден на *** ***, известен
сред близките си с прякора „Б.“, ром, без образование – неграмотен, безработен,
неженен, с чисто съдебно минало.
Подсъдимите се познавали добре помежду си,
тримата живеели в един квартал в гр. Луковит.
Пострадалият П.П.,
действащ като ЕТ „П.П. – И. И.“, от 1997 г. бил собственик
на недвижим имот в гр. Луковит, м. „Хумника“
(намираща се на изхода на гр. Луковит в посока към гр. София) с площ от 10 дка,
в който били разположени две сгради, заснети при оглед на местопроизшествието
на 17.09.2011 г. (л. 9-13 от ДП). Едната сграда била с предназначение „Автоработилница“, представляваща едноетажна сграда с
няколко обособени помещения в нея (снимка №1), с вход откъм южната страна (сн.№3) и прозорец до входа (сн.№2).
В началото на коридора била разположена част от сигнално-охранителна инсталация
„СОТ“ (сн.№4). В помещението, предназначено за склад
(снимка №5 и №6), имало множество вещи (сн.№5),
включително казан от 150 л. за варене на ракия (сн.№6)
и казан за варене на плодови концентрати. Във вътрешната част на складовото помещение
на Автоработилницата били разположени различни
машини, включително колонна бормашина, шмиргел, перални машини и др. (сн. 9-12). Между помещенията в сградата имало вътрешен
достъп.
На разстояние около 20 метра от автоработилницата се намирала другата сграда, която до 2007
година била използвана от П.П. за сладкарски цех.
Сградата била 2-етажна тухлена с недостроен втори етаж с вход откъм южната
страна, водещ директно към помещението, използвано за сладкарски цех (сн.№13). До вратата имало двукрилен прозорец (сн.№14) към помещението, в което били разположени
професионални миксери, тестомесачка, печки и други вещи (сн.№15).
По стените на помещенията в двете сгради имало
електрически проводници, представляващи част от електро инсталацията, пригодена
за производствени нужди (3-фазна).
Подсъдимият К.В. познавал имота на пострадалия и
знаел, че в него има метални вещи, които могат да бъдат продадени като вторични
метални суровини („бакър“), както и че имотът бил неохраняем
и споделил това вечерта на 16.09.2011 г. пред другите подсъдими - И.Ч. и С.Т.,
и пред свидетеля К.П..
Около 23.00 – 23.30 часа на същата вечер
четиримата решили да отидат в имота на П.П., за да
откраднат метални вещи от там. Тръгнали от махалата „Голия връх“ (кв. „Изток“)
пеша през полето, като ги придружавали и свидетелките В.Р. и Е.Г.. В себе си
носели черни чували, а К.В. взел и клещи. Когато стигнали до имота двете
свидетелки останали извън оградата, а тримата подсъдими и свидетеля К.П.
прескочили и влезли в двора, насочвайки се сградата предназначена за сладкарски
цех.
Когато стигнали до входа на сладкарския цех, подсъдимият
К.В. счупил по-малкото крило на прозореца до входа (сн.№14)
и оттам в помещението влезли тримата подсъдими и свидетеля К.П.. С клещите,
които носел, К.В. прерязвал кабели от електрическата инсталация и захранващите
кабели на намиращите се в помещението уреди – миксери и тестомесачка, като и
четиримата изскубвали същите. Всички вещи поставили в два от чувалите, които
носели и се отправили към другата сграда – автоработилницата.
Подсъдимият С.Т. счупил прозореца до
входа и оттам в сградата – „автоработилница“, влезли
подсъдимия И.Ч. и свидетеля К.П., а подсъдимите С.Т. и К.В. обиколили сградата
и влезли в нея през вратата в дъното на сградата, която била отключена.
Четиримата започнали да изскубват кабели от инсталацията и захранващите кабели
на намиращите се в складовото помещение машини – колонна бормашина и шмиргел.
Отскубнатите кабели поставили в чувалите при другите вещи. К.В. изкъртил
медните тръби от фризера марка „Торго“,
който се намирал в складовото помещение.
Когато К.В. срязал кабелите, част от
СОТ – инсталацията, се задействала аларма, което изплашило четиримата, че ще
бъдат разкрити и побягнали да напускат имота, разделяйки се на две групи – подс. И.Ч. и св. К.П. тръгнали в посока към с. Тодоричене,
а подс. К.В. и С.Т. заедно с двете свидетелки Е.Г. и
Вероника Р. се върнали по същия път. Отнетите вещи – кабелите и медните тръби, били
отнесени в дома на И.Ч..
Рано сутринта на 17.09.2011 г. К.В.
решил сам да се върне в имота, за да отнеме още вещи, които видял в имота преди
да се задейства СОТ-а. Когато бил в една от сградите на място го заварил
пострадалият П., което принудило В. да избяга. По-късно през същия ден отново
се върнал и от сградата – автоработилница, отнел
медния капак на казана за варене на плодови концентрати, серпентината на същия,
както и медната му свързваща тръба тип “лула“.
По късно през деня подс. К.В., подс. И.Ч. и св. К.П.
изгорили кабелите, за да останат само медните им проводници, които тримата
продали на св. П.В.С. за сума от 21.00 лева, която разделили на четири – по
около 5 лева за всеки от извършителите. Подс. К.В. предал
останалите вещи, които деформирал (смачкал) на св. П.С., срещу което свидетелят
прихванал парично задължение на подсъдимия.
Оглед на местопроизшествието –
имотът на пострадалия, бил извършен още същия ден на 17.09.2011 г. вечерта
около 19 часа, при което била иззета годна дактилоскопна
следа от единия от счупените прозорци – този на сладкарския цех. При изследване
на същата от дактилоскопичната експертиза, изпълнена от вещото лице О.В., е
установено, че следата е от десния палец на подс. И.Ч..
На 19.09.2011 г. свидетелят П.В.С. предал
доброволно на полицейски служител гореописаните метални вещи – 1.450 кг.
обгорени медни проводници с различно сечение, и 6.700 кг. капак, серпентина и
тръба (деформирани).
Стойността на отнетите вещи,
съгласно двете оценителни експертизи, изготвени от вещото лице – икономист П.Р.,
и вещото лице – инженер и оценител М.Б., към момента на отнемането, е
следната: на силиконов кабел с дължина
10 метра - 10.63 лева, на ел. кабел СВТ 3x2.5+1.5 с обща дължина 11 метра - 26.46
лева, на ел. кабел СВТ 3x4+1x2.5 с обща дължина 13 метра - 49.70 лева, на 3 м. медни тръби ф10 – 21.00
лева, на капак от казан за варене на плодови концентрати 150 литра - 405.00
лева, на серпентина от същия казан - 198.00 лева и на свързваща тръба от казана
тип „лула” - 234.00 лева.
Така установената фактическа
обстановка съдът изгради въз основа на събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА и ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, като се довери частично на обясненията на
подсъдимите, частично на показанията на свидетелите К.П., Вероника Р., Е.Г. и П.В.С., изцяло на показанията на
пострадалия П.П., на писмените доказателства и доказателствени средства, на заключенията на вещите лица и
на приложените към делото веществени доказателства.
Обстоятелствата,
свързани с вземането на решение от страна на подсъдимите да отнемат вещи от
имота на П., подготовката за това, присъствието им на място в имота, счупването
на два прозореца, изскубването на кабели и тръби с помощта на клещи, изнасянето
на тези вещи от имота и разпореждането с тях, се установява от преките доказателствени източници – обясненията на подсъдимите и
показанията на К.П..
В обясненията на К.В., дадени пред
друг състав на съда по НОХД №477/2012 г., приобщени чрез прочитането им по
настоящото дело, подсъдимият е заявил: „…всички
тръгнахме с момичетата, аз, И., С. и К. Пиронов.
Влязохме вътре четиримата…Първия ден всички, които бяхме вътре дърпахме бакъра
и тръбичките…всеки каквото може, тръбите взехме и ги сложихме в черен чувал,
после вземахме захар, ние минаме през черния път – С.,
аз и момичетата, а И.Ч. и П. носеха чувала, на другия ден си отидох сам и взех
капака. Първия ден бяхме всички четиримата заедно. Тогава взехме само кабели и
тръбички от хладилник. После капака го взех само аз….Взех лулата, това втория
път, когато бях сам…Само от кабелите ми дадоха 5 лева, от тръбите нищо не ми е
давано. … Кабелите бяха едно кило, бяха горени…аз присъствах на горенето. В
махалата – циганската ги горихме, близо до моята къща…“
Съдът се довери на тези обяснения на
подсъдимия В., тъй като в обясненията си, депозирани непосредствено пред
настоящия състав на съда той отрича да си спомня за случая.
В настоящото производство
подсъдимият И.Ч. отрича да е съпричастен към деянието, което съществено
противоречи на обясненията му, дадени пред друг състав на съда при първото
разглеждане на делото по НОХД №571/2011 г., които бяха приобщени чрез
прочитането им. В тези обяснения Ч. признава, че „…Прескочихме през дувара, С. счупи прозореца с чувал и влезнаха С., К.Т.
и аз, вземах 1 кг. сол, 1 кг захар, отрязаха кабелите и аз отрязах един кабел,
те взеха тръбичките…Носихме чувала, това е С. ги изгори и другият К. ги предаде
на П.. Разделихме си по 5.50 лева…кабелите бяха по стените, по печките, три
кабела по метър и нещо…“
Третият подсъдим С.Т. признава пред
настоящия състав на съда съпричастност към извършеното: „…Прозорецът аз съм счупил…рязахме кабелите, те бяха около 10 м….На
втория ден К. е отишъл да си вземе казана. Когато са горили кабели, дадоха ми 5
лева на втория ден…Отидохме там за желязо…Аз си признавам за големия прозорец,
счупих го с ръка, като си сложих фланелата на ръката…От фризера
К. е изкъртил тръбите…бяха метални тръби, сложихме ги в чували. И.Ч. и П.
носеха чувалите. Те са тръгнали по пътя за с. Тодоричене, а ние с К.Т. и
момичетата тръгнахме по линията… На следващия ден И. към 12 часа ми даде 5
лева…Клещи К.Т. имаше“. Относно част от обстоятелствата, за които Т. дава
обяснения, съдът констатира известни противоречия с обясненията му, дадени пред
друг състав на съда по НОХД 477/2012 г., поради което приобщи същите чрез
прочитане. В обясненията си, депозирани пред другия състав, С.Т. е заявил: „…с крак го счупих прозореца…взехме на един фризер металните тръби и рязахме малко кабели от
стената….аз един път съм влизал с тях…ние си тръгнахме, че се включи
СОТ-а...целта за отиване до тези помещения, до цеха, понеже искаме да изкараме
някой лев, абе, да си крадем. От К. разбрах, че там
има нещо за крадене…“.
Съдът намери, че тези обяснения на
подсъдимите кореспондират с другите доказателства по делото. Намереното и
иззето веществено доказателство на местопроизшествието – дактилоскопичната
следа върху счупения прозорец на сладкарския цех, за което криминалистичната
експертиза установява, че е оставена от десния палец на подсъдимия И.Ч.,
свидетелства за това, че той е бил на местопроизшествието. Предметът на
деянието, извършено от тримата подсъдими в съучастие - отскубнатите проводници
от ел. инсталацията и захранващите кабели на част от уредите и медните тръбички
от фризера, както и предметът на деянието, извършено
само от К.В. на следващия ден, се установява от показанията на пострадалия П.П. и съответства на намирането на тези вещи у свидетеля П.С.,
вече преработени като годни да бъдат продадени за скрап. Инж. М.Б., изпълнила
електротехническата и оценителна експертиза, дава заключение, че обгорените
кабели, приобщени по делото като веществени доказателства, са от вида на
инсталацията, част от която е отскубната. В пълно съответствие с показанията на
П.П. е и обективното състояние на сградите в имота
му, фиксирано в протокола за оглед на местопроизшествие от 17.09.2011 г. и
приложения към него фотоалбум, който установява и разрушаването на прозорците.
Неяснотата за начина, по който точно е счупен прозорецът от страна на подс. С.Т. (с крак, с ръка, с камък или друго) не е
съществена, защото значимият факт от гледна точка на повдигнатото обвинение е
дали прозорецът е счупен, относно което няма спор.
Свидетелките В.Р. и Е.Г. с
показанията си, дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 4 НПК също подкрепят обясненията на подсъдимите. Показанията на Е.Г.
и В.Р. свидетелстват за това, че освен тримата подсъдими с тях е бил и
свидетелят К.П. – „Пиринко“. В показанията на В.Р. се
съдържа информация и за вида на отнетите
вещи и тяхното изгаряне: „….не съм видяла
какво носиха момчетата, само бакър видях, когато се върнаха от мястото…жици
някакви…само видях в чувала…счупиха прозореца…чухме само където се счупи
прозореца…на поляната го гориха…“.
Присъствието на подсъдимия К.В. на
следващия ден в имота се установява не само от обясненията на останалите
подсъдими, но и от показанията на пострадалия, който заварил В. в сградата си и
го подгонил.
Тези обяснения на подсъдимите
намират опора и в показанията на свидетеля К.П., депозирани пред друг състав на
съда по НОХД №477/2012 г., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК: „….К. ни водеше и ни упътваше как да
влезем и откъде да минем…имаше чупене на прозорец от братовчеда С.…Знам, че К.
е ходил пак на следващия ден…кабелите в един чувал ги сложихме, като количество
бяха около 2 кг…С клещи изрязаха кабелите, те бяха мои, те бяха в
чувала…клещите бяха при К., имаше СОТ и той искаше да отреже кабелите на СОТ с
тези клещи…“, а така също и в показанията, депозирани от Камене П. пред
съдия в хода на досъдебното производство, прочетени от състава на съда: „…ние се разделихме…кабелите останаха у И.Ч..
Изгорихме кабелите на другия ден към обяд…С. го нямаше като горихме кабелите,
само аз, К. и И.Ч. бяхме…продадохме ги същия ден на П.…излязоха 3 кг. П. ни
даде 21.00 лева, ние сме 4 човека, по 5 лева си разделихме…“.
Съдът не се довери на обясненията на
подсъдимия И.Ч., с които се опитва да убеди съда, че е взел само капачки, сол и
захар от сградите на пострадалия. За отнемането на такива вещи има данни в
обясненията и на другите подсъдими, както и на свидетелите очевидци. Доколкото
обаче прокурорът не е включил тези вещи като предмет на обвинението, то съдът
намира, че Ч. признава за отнемането само на тези вещи с цел да избегне
отговорност относно инкриминирания предмет на кражбата – кабели и медни тръби.
В потвърждение на това е извънпроцесуалното поведение
на И.Ч. след извършване на деянието. В показанията си (л. 83) пострадалият П.П. заявява, че след отнемането на вещите той се запознал с
подсъдимите и те сами си разказали. Подсъдимият И.Ч. (л. 84) също признава, че
три дни е ходил да работи на пострадалия заедно със сина си.
Обясненията на подсъдимия С.Т. и
показанията на свидетеля К.П., в частта им, с която двамата се опитват да минимализират своето участие в задружната дейност, съдът не
кредитира и съобрази, че при първоначалното разглеждане на делото по НОХД
№571/11 г. пред съда РП Луковит е
повдигнала обвинение само срещу К.В. и С.Т.. След указанията на въззивния състав по ВНОХД № 222/12 г. е внесено обвинение и
срещу С.Т., който е и в родствена връзка с К.П. – братовчеди са, което дава
логично обяснение на желанието на последния да не уличава С.Т..
Част от разминаванията в обясненията
на подсъдимите относно някои факти – кой и как точна е счупил прозорец, какво
точно е взето и др., са резултат от дългия период от време, изминал от деянието
– почти 5 години, което обстоятелство не засяга тяхната достоверност, проверена
с другите коментирани доказателства.
Съдът възприе заключението на вещото
лице О.В. относно идентичността на следата, иззета като веществено
доказателство от единия прозорец, с дактилоскопичния отпечатък на И.Ч..
Заключението е обосновано и мотивирано, приложени са сравнителните образци за
изследването, като едновременно с това самият Ч. не отрича да е бил в сградата.
Заключението на икономиста П.Р. също
е компетентно изготвено и няма съмнения относно неговата обективност. Съдът
възприе същото само в частта, с която са оценени вещите, предмет на последното
обвинение – кабелите, капака, серпентината и лулата.
Съдът
безрезервно възприе и заключението на вещото лице инж. Б., изготвила експертиза
след второто връщане на делото от въззивния съд в
досъдебната фаза. Експертното становище е компетентно и добре обосновано,
включително с личните възприятия на експерта от наличната ел.инсталация в
обекта на пострадалия, състоянието на машините – липсващите им захранващи
кабели, както и липсващите медни тръби на фризера „Торго“. Тези възприятия на вещото лице са съответни на
установеното при огледа на местопроизшествието от разследващия полицай. Инж. Б.,
която е електро – инженер и лицензиран оценител, е установила и точната
стойност – 21.00 лева, на липсващата част от медните тръби на фризера – 3 м., с Ф-10 мм.
Разпореждането с отнетите вещи се
установява от писмените доказателства – протоколът за доброволното им предаване
от П.С., който е изкупил същите като скрап, както и от неговите свидетелски
показания.
Правото на собственост на
пострадалия П.П. върху отнетите вещи се установява от
неговите показания, подкрепени от писменото доказателство – Нотариален акт от
1997 г., установяващ правата му върху целия имот, включително сградите, от
които са отнети вещите.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, установена чрез коментираните доказателства, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимите
са обвинени в това, че са извършили квалифициран състав на престъплението
„Кражба“. Основният състав на кражбата, уреден в чл. 194, ал. 1 НК, предвижда наказание за
този, който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
По делото се установи, че тримата
подсъдими Ч., В. и Т. заедно са осъществили първото изпълнително деяние по
отнемане на кабелите и медните тръбички вечерта, около полунощ на 16-ти срещу
17-ти септември 2011 г., като всеки от тримата е отскубвал кабели от двете
сгради и намиращите се в тях електро уреди, а В. е изкъртил и медните тръби на фризера, след което Ч. и Т. са изнесли вещите с чувал, по
който начин са прекъснали фактическата власт на собственика П.П. върху тях и са установили своя такава. Деянието по
отнемане на капака от казана, серпентината и свързващата тръба – „лула“, В. е
осъществил сам, като същото е извършил часове след другото деяние, от което
следва, че двете деяния на подсъдимия В. осъществяват състава на едно
продължавано престъпление. Подсъдимите са дали външна изява и на присвоителното си намерение, като са се разпоредили с
чуждите вещи като със свои, продавайки ги на св. П.С..
При извършването на първото деяние и тримата
подсъдими са действали при условията на усложнена престъпна дейност във формата
на съучастие – съизвършителство. Според българското
наказателно право всички съучастници носят
наказателна отговорност за извършеното от тях, тъй като всеки има обективен
принос.
Два квалифициращи признака са налице
по отношение на всеки един от подсъдимите, а именно този по чл. 195, ал. 1 т.
3, предл. 1-во и т. 4, пр. 2-ро НК – „разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот“, е налице по отношение на тримата
подсъдими. В случая Т. и В. с действията си са счупили прозорците, които
отговарят на изискването на здраво направена преграда. Ч. сам не е разрушавал,
но доколкото действията им са били съгласувани и той самият е преминал през
счупените прозорци, то също следва да носи отговорност за квалифицирания състав
на кражба по горния текст. Вторият признак – „чрез използване на техническо
средство“ е обусловен от факта, че
кабелите са отстранявани от ел.инсталацията чрез клещи, които удовлетворяват
изискването на закона.
Съдебното минало на подсъдимия И.Ч., като
осъждан няколко пъти на наказание лишаване от свобода и от последното
освобождаване от затвора не са изтекли 5г., обуславя квалификация на кражба,
извършена в условията на опасен рецидив, поради което извършеното от него е
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1-во,
във вр. чл. 195, ал.1, т. 3, предл.
1-во и т. 4, предл. 2-ро, във вр.
чл. 194, ал.1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б.
„Б”, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимият К.В. е осъществил престъплението
кражба наред с признака по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, така и по т. 7 от
същия текст, тъй като към момента на извършване на двете деяния той е
бил осъждан с влязла в сила присъда за кражби. Нито предишните
престъпления, нито настоящото представляват маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 6 НК, което е отрицателно условие за приложение на т. 7. Настоящото
престъпление не е маловажно по следните съображения: налице е вреда в размер на
942.79 лева, обществената опасност на престъплението дори е по-висока от
обичайната, тъй като престъплението е извършено след предварително проучване на
чуждия имот, в съучастие, подбудено от В., през нощта, чрез разрушаване на
прегради и използване на техническо средство.
Подсъдимият С.Т. е извършил престъплението
кражба при двата квалифициращи признака по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК.
Тримата подсъдими са действали при условията на
пряк умисъл – съзнавайки запретеността на извършеното
отнемане на чужди вещи и неблагоприятните последици, които то поражда за
пострадалия, като именно тези последици са целели – да отнемат вещите му.
Едновременно с това всеки от тримата съзнателно е участвал в мълчаливото
разпределение на задачите при осъществяване на посегателството.
По тези съображения съдът прие, че всеки от
тримата подсъдими виновно е осъществил престъплението, за което РП Луковит му е
повдигнала обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195,
ал.1, т. 3, предл. 1-во, т. 4, пр.2, във вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, във вр. чл. 20,
ал. 2 НК, в което съдът призна за виновен И.Ч., се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 3 до 12 години. Съдът, оценявайки всички обстоятелства,
свързани с отговорността на И.Ч., намери, че наказанието му следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – под законовия минимум от 3
години, и определи за справедливо наказание от 2 години лишаване от свобода.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха оценени направеното от
подсъдимия самопризнание, ниската стойност на отнетите от Ч. вещи - общо 105.79
лева, доброто му процесуално поведение, трайно влошеното му здравословно
състояние, затрудненото социално положение, желанието на Ч. още при първото
разглеждане на делото то да бъде решено по особения ред на съкратено съдебно
следствие, а така също и опитът му след разкриване на престъплението да
компенсира част от причиненото увреждане чрез работа при пострадалия. Отделно
от това, изключителна тежест при смекчаване на отговорността на подсъдимия Ч.
следва да бъде отдадена на необоснованата продължителност на наказателния
процес. Деянието е било извършено на 16/17 септември 2011 г. и наказателното
производство е образувано веднага на 17.09.2011 г. От този момент са изминали
почти 5 години, през които всеки един от подсъдимите търпи неблагоприятни
последици от висящността на процеса, вкл. търпи мерки
за процесуална принуда. Причините за продължителността на делото стоят извън
поведението на подсъдимите, а същите са резултат от процесуални нарушения,
допуснати от държавните органи.
Определеното от съда справедливо наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години И.Ч. следва да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, съобразно
правилата на чл. 60, ал. 1 и чл. 61 ЗИНЗС.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 195, ал.1, т. 3, предл.
1-во, т. 4, пр.2 и т. 7, във вр. чл.194, ал.1,
във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1, във вр.
чл. 20, ал. 2 НК, извършено от К.Т., е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 до 10
години. В рамките на закона и съобразно правилата на чл. 54 НК съдът определи
на В. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Съдът отчете
отегчаващите отговорността му обстоятелства – В. е извършил две деяния в
условията на продължавано престъпление, той е бил подбудителят в съучастническата
група и е имал водеща роля, проучвал е предварително условията на охрана в
обекта, включително е проявил изключителна дързост, завръщайки се на
местопрестъплението, за да отнеме вещите от казана за варене, след като по-рано
е бил заварен там от собственика П.П.. От друга
страна съдът съобрази смекчаващите обстоятелства - самопризнанието,
доброто му процесуално поведение, социалната занемареност на В., водеща до
затруднения в социалното му включване, както и съображенията, изложени по отношение
на подсъдимия Ч., свързани с нарушеното право на разглеждане и решаване на
наказателното дело в разумен срок.
Съдът съобрази, че настоящото престъпление и
това, за което В. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №213/14 г. на РС
Луковит, са извършени преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от
тях, на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК му определи
едно общо най-тежко наказание – Лишаване от свобода за срок от една година,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът приведе в
изпълнение отложеното наказание от 1 година, наложено на В. ***, тъй като
настоящото престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок на
отложеното наказание.
Съдът определи наказанието за извършеното от С.Т.
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1-во, т. 4,
пр.2, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е предвидено лишаване от
свобода от 1 до 10 години, при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, въз основа на
който съответното наказание може да се определи под минимума. Съдът счете, че
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца може да изпълни в пълна
степен целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК – поправяне и превъзпитание
на осъдения. Отговорността на Т. следва да бъде смекчена поради
обстоятелството, че не е осъждан, младата му възраст, направеното самопризнание,
ниската стойност на отнетите от него вещи - общо 105.79 лева, доброто му
процесуално поведение, затрудненото социално положение, както и необоснованата
продължителност на наказателния процес. Съобразявайки горните обстоятелства и
чистото съдебно минало на Т., съдът прие, че той не следва да търпи ефективно
наложеното наказание, а същото следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, съобразно предвидената законова възможност за това в чл. 66, ал. 1 НК.
За да се гарантира, че отложеното наказание ще има възпиращо въздействие върху С.Т.
и че ще се подпомогне бъдещата му социализация, съдът намери за подходящо в
рамките на изпитателния срок спрямо него да се полагат възпитателни грижи по
чл. 67, ал. 2 НК, чието изпълнение възложи на наблюдателната комисия по чл. 170 ЗИНЗС при ОбС Луковит.
По тези съображения относно справедливите
наказания съдът намери за неоснователно искането на прокурор Петя Грънчарова за
налагане на по-тежки наказания на подсъдимите, а именно – на И.Ч. 5 години
лишаване от свобода, и на К.В. и С.Т. – по 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода. Становището на прокурора не е съобразено с изискванията на материалния
закон – чл. 36, чл. 54, чл. 55 НК. Отделно от тези аргументи срещу материалната
незаконосъобразност на поисканите наказания, настоящият състав на съда намира,
че в случая е налице и процесуална забрана, която принципно препятства
възможността да се удовлетвори подобно становище. Принципът reformatio in pejus – забрана
да се влошава положение на подсъдимия, осигурява свободата на подсъдимия да
обжалва присъдата. Принципът гарантира на всеки недоволен от присъдата
подсъдими, че той сам с жалбата си няма да стане причина за влошаване на
положението му, като се увеличи наложеното наказание или като се приложи закон
за по-тежко наказуемо престъпление или да се отмени оправдателна присъда.
Забраната може да се дерогира само при наличието на
съответен протест на прокурора, респ. съответна жалба на частния
обвинител/тъжител. Забраната и нейното изключение се съдържат в чл. 337 НПК,
уреждащи правомощията на въззивната инстанция, като
принципът намира приложение и при връщане на делото за ново разглеждане.
В конкретния случай следва да бъде съобразено,
че при първото разглеждане на делото от РС Луковит по НОХД №571/11 г. за
извършената кражба на К.В. е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година, а на И.Ч. – за срок от 2 години. По техни жалби се е
произнесъл Окръжен съд Ловеч като въззивна инстанция
с решение по ВНОХД №222/12 г., като е върнал делото на досъдебната фаза поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Присъдата на РС Луковит не е била протестирана от прокурора, а частен обвинител не е бил
конституиран. При новото обвинение по НОХД №477/12 г. друг състав на РС Луковит
е осъдил за същото престъпление – кражба, К.В. на 1
г. лишаване от свобода, И.Ч. на 3 години лишаване от свобода (влошавайки
положението му) и новият подсъдим С.Т. – на 8 месеца лишаване от свобода. Срещу
тази присъда са били депозирани жалби от В. и Ч., а в съдебно заседание към
подадените жалби се е присъединил и С.Т..
Тази процесуална фактология
в светлината на изяснения принцип, забраняващ влошаване положение на
подсъдимите, означава, че от процесуална гледна точка най-тежкото допустимо
наказание лишаване от свобода, което може да се наложи е ограничено, съответно
до: 1 година за К.В., 2 години за И.Ч. и 8 месеца за С.Т.. След като прокурорът
не е упражнил правото си да подаде съответен протест, т.е. протест, с който да
е отправил искане от въззивната инстанция да се влоши
положението на всеки от подсъдимите при първото им осъждане, то процесуално
недопустимо е да иска при третото разглеждане на делото да бъдат налагани
по-тежки наказания.
След като призна подсъдимите за виновни и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК им възложи да понесат по равно сторените разноски
на досъдебната и на съдебната фаза.
При тези съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: