Решение по дело №162/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на ОД на МВР-Варна , подадена чрез пълномощник- ст. юриск. К. Л.-А. , срещу решение № 1362/20.11.2024г. , постановено по АНД № 2638/2024 г. по описа на Районен съд – Варна .

Заявеното основание за обжалване е допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Погрешна е преценката на решаващия съд за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. В даденото описание на нарушението в електронния фиш / ЕФ / не е посочено, че пътен знак В26 е поставен на километър 8+700. Освен това към табелата на посочения пътен знак има и табела Т2 / 1900/ . От съдържанието на процесния ЕФ става ясно, че нарушението е извършено на км 8+800 и в зоната на действие на пътен знак В26 , който въвежда ограничение на скоростта от 60 км/ч. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на решение, с което да се потвърди издадения ЕФ . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение . Прави се възражение за прекомерност .

В съдебно заседание касаторът , не се представлява, но депозира писмени бележки.

Ответникът по касация – Д. Н. Ф. , се представлява от адв. Е. Т. , който поддържа депозиран по делото писмен отговор на жалбата с обективирана в него позиция за нейната неоснователност . Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и се прави възражение за прекомерност на юриск. възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е бил ЕФ серия К №7651906 на ОД МВР Варна, с който на Д. Н. Ф., управител на „Феонекс“ ЕООД , е наложено административно наказание“глоба“ от 50 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП.

От фактическа страна РС-Варна е приел, че на 17.06.2023г. в 13.04ч. в обл.Варна общ.Аксаково на път 2-29 на километър 8+700 товарен автомобил с рег. №[рег. номер] , собственост на Феонекс“ ЕООД ,представлявано от Д. Ф. , се е движел със скорост 75 км/час при разрешена скорост 60 км/час-ограничение въведено с пътен знак В-26. Скоростта била измерена с техническо средство ATCC ARH CAM S1.

От събрана схема на пътен участък на път ІІ-29 , представена по делото от Агенция „Пътна инфраструктура“ , е установено , че към 17.06.2023 г. има поставен пътен знак В26 на км 7+700 заедно с пътен знак А40 и Т2 / 1900м/.

За да отмени издадения ЕФ , ВРС е счел, че обжалваният ел. фиш не съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП . Визираното в него административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква закона. Извършеното нарушение не е подробно описано, не е посочено как е била определена скоростта на движение на автомобила. Не е описано при определяне на скоростта на движение зачетена при допустимата грешка от 3 км/ч. Видно от схемата на процесния пътен участък при километър 8+700 липсва поставен пътен знак В 26 , въвеждащ ограничение на скоростта -60 км. час. Такъв знак е бил поставен в пътен участък км.7+700.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на закона. Електронният фиш има свои задължителни реквизити / арг. чл.189 , ал.4 от ЗдвП / и след тях не фигурира начинът на определяне на скоростта на движение . Освен това дори и с приспадане на допустима грешка от 3 км/ч в конкретния случай се получава скорост на движение от 72 км/ч т.е. превишение над допустимата скорост от 12 км, а според приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 182 , ал.2, т.2 от ЗДвП подлежи на санкция управление на МПС извън населено място с превишение над разрешената скорост от 11 до 20 км/ч.

На следващо място , погрешна е тезата на решаващия съд за несъставомерност на деянието, понеже на км 8+700 не е действало ограничението на пътен знак В26 , който е бил поставен на км 7+700 заедно с пътен знак Т2 / 1900 м/.

Според предписанието на чл. 61 , ал.1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната.

Новелата на алинея 5 от тази правна норма гласи, че когато зоната на пътен знак В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената" е по-голяма от 4000 m при автомагистрали, скоростни пътища и скоростни градски магистрали и от 2000 m при останалите пътища и улици, пътният знак се повтаря съответно на всеки 2000 m и 1000 m.

Съгласно чл. 61 , ал. 6 от Наредбата в случаите по ал. 5 под пътните знаци, въвеждащи забрана, се поставят допълнителни табели Т2, които указват разстоянието до края на зоната на действие на забраната.

След като в настоящия случай на км 7+700 по път ІІ- 29 е имало пътен знак пътен знак В26 заедно с пътен знак Т2 /1900 м/ , това означава , че въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч. е действало 1900 м. след км 7+700 и поради тази причина е обхващало и пътния участък на км 8+700, където е имало поставено АТСС и където е преминал товарния автомобил на „Феонекс“ ЕООД, с управител на дружеството санкционираното физическо лице .

В обобщение обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна поради неговата неправилност и вместо него следва да се постанови потвърждаване на издадения от касационния жалбоподател електронен фиш.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи претендираното от касационния жалбоподател юриск. възнаграждение за въззивна и касационна съдебни инстанции - 160 лв. , което е в минимален размер предвид регламентацията на чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д , ал.4 от ЗАНН .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222 , ал.2 , т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 1362/20.11.2024г. , постановено по АНД № 2638/2024 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява: ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №7651906 на ОД на МВР - Варна, с който на Д. Н. Ф. с [ЕГН] е наложено административно наказание“глоба“ от 50 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Н. Ф. от [населено място], ул. С.“ № 2а с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юристконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер от 160 лева.

Решението не подлежи на обжалване.