№ 257
гр. Бургас , 18.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА И.
МАВРОДИЕВА
СъдебниВАЛЯ ХРИСТОВА
заседатели:ИВАНОВА
ЛИНА ГРИГОРОВА
КАНДАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА Частно
наказателно дело № 20212120201715 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Постъпило е предложение от прокурор при Районна прокуратура Бургас за
определяне на общо най-тежко наказание по отношение на осъжданията на Х. А. Т., ЕГН
**********, след което да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК.
В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас
поддържа изцяло внесеното предложение.
Защитникът на осъденото лице счита, че са налице предпоставките за определяне на
общо наказание. Моли да не се увеличава определеното общо наказание.
Осъденото лице изразява съжаление и моли да не се увеличава общо определеното
наказание.
Съдът, след съвещание, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Х. А. Т., ЕГН ********** съгласно справка за съдимост е осъждан десет пъти. По
отношение на осъжданията по НОХД № 86/2014г. на РС Бургас; НОХД № 2760/2015г. на РС
Бургас; НОХД № 1392/2016г. на РС Пазарджик, НОХД № 5581/2017г. на РС Бургас, НОХД
№ 2961/2018г. на РС Бургас и НОХД № 581/2019г. на РС Бургас същите по принцип са
отдалечени във времето и липсват основания за преразглеждане на предходно направените
групирания на наказанията по тези осъждания. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009г., ОСНК, когато бъдат събрани нови данни за
осъжданията на лицето, въпросът за общото наказание, което трябва да бъде наложено,
следва да бъде пререшен. По отношение на тези осъждания е определено общо най-тежко
наказание и липсват основания за преразглеждане на въпроса като правилно БРП се
концентрира върху осъжданията, както следва:
1
1. Със Споразумение по НОХД 5177/2019г. на PC- Бургас Х. А. Т. е осъден на 1
година и 6 месеца ЛОС, за деяние извършено от 18.02.2019г. до 01.03.2019г.
Определен е първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. Влязло
в сила на 19.11.2019г.
2. Със Споразумение по НОХД 2656/2020г. на PC- Бургас е осъден на 1 година
ЛОС, за деяние извършено от 23.02.2019г. Определен е първоначален „строг”
режим за изтърпяване на наказанието. Влязло в сила на 16.07.2020г.
3. Със Споразумение по НОХД 3436/2020г. на PC- Бургас е осъден на 1 година
ЛОС, за деяние извършено от 18.02.2019г. Определен е първоначален „строг”
режим за изтърпяване на наказанието. Влязло в сила на 25.09.2020г.
4. С Присъда № 5 по НОХД 3678/2020г. . на PC- Бургас е осъден на 2 години ЛОС,
за деяние извършено от 18.02.2019г. до 05.03.2020г. Определен е първоначален
„строг” режим за изтърпяване на наказанието. Влязла в сила на 18.03.2021г.
По отношение на тези осъждания са налице предпоставките за определяне на общо
наказание, съгласно правилата на чл.23 - чл. 25 от НК, предвид обстоятелството, че деянията
са били извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях.
Съдът отчита обстоятелството, че по осъждането на НОХД № 581/2019г. на БРС в сила от
13.03.2019г., е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца за деяние
извършено в периода 31.01.2018г. – 18.02.2018г. Това наказание обаче вече веднъж е било
групирано по НЧД № 1289/2019г. на РС-Бургас и е било включено в група с по-тежко
наказание – това по НОХД № 2961/2018г. на РС-Бургас, което не влиза в съвкупност с
осъжданията по настоящето произнасяне и реално вече е било изтърпяно. При това
положение, включването в настоящето произнасяне на НОХД № 581/2019г. на РС-Бургас
по-скоро би довело до неблагоприятни последици за осъдения, доколкото би „развалило“
предходна група и би наложило преизчисляване на изтърпените наказания. От друга страна
такова включване е лишено от смисъл с оглед обстоятелството, че наказанието по него е по-
леко и то от една страна вече участва в друга група с по-тежко наказание, което е изтърпяно,
а от друга страна в настоящата група отново е по-леко и не би се отразило по-благоприятно
за осъдения. С оглед горното съдът счита, че правилно РП-Бургас се е съсредоточила около
последните четири осъждания на Т. доколкото единствено тяхното групиране има
практически смисъл.
Районен съд Бургас, провери приложимостта на чл.23 и чл.25 от НК и като съпостави
датите на извършване на всяко от посочените деяния, както и съпостави датите на влизане в
сила на всяко от осъжданията, счита, че по отношение на деянията по горепосочените
осъждания, са налице предпоставките за определяне на общо наказание, съгласно правилата
на чл.23 - чл. 25 от НК. При избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се
ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на
Пленума на ВС, съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере
този, който е най-благоприятен за осъденото лице.
В случая най-благоприятен за осъденото лице е този вариант, при който най-тежкото
наказание, това по НОХД № 3678/2020г. по описа на БРС, „поглъща” наказанията по
останалите три осъждания, предмет на предложението. Предложеният от РП-Бургас вариант
за групиране се явява най-благоприятен като при него се формира само една група,
включваща в себе си и четирите осъждания: НОХД № 5177/19г. по описа на Районен съд -
Бургас, НОХД № 2656/20г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № 3436/20г. по описа
на Районен съд – Бургас и НОХД № 3678/2020г. на БРС, като най-тежко измежду
наказанията е „Лишаване от свобода” за срок от две години, поради което и именно то
следва да се наложи за изтърпяване от осъдения.
2
Съдебният състав намира, че са налице основанията за увеличаване на така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода и се солидаризира към
становището на БРП, че се касае за личност с трайни престъпни навици. Касае се за лице
упорито извършващо престъпления. Осъжданията на Т. не са изиграли своята превантивна и
превъзпитателна функция и той по никакъв начин не желае да се съобразява с установения в
страната правов ред, а системно и упорито извършва противоправни деяния. Нещо повече –
Т. е извършил престъпление и докато изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, което
сочи, че върху него не е оказано нужното поправително и превъзпитателно въздействие. В
периода, в който същият е избягал от затвора, е извършил отново престъпления като
съгласно изисканата справка от Началника на Затвора Бургас, по време на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода Т. има наложени дисциплинарни наказания като се изразява
мнение, че трудно би могла да настъпи промяна в положителна посока.
По тези съображения неприлагането на хипотезата на чл. 24 НК за процесната
съвкупност не би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК. Съгласно разпоредбата
на чл. 24 НК когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи
определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното
наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание. В случая съдебният състав се солидаризира с
предложението на БРП, че е необходимо да се увеличи определеното общо най-тежко
наказание с една година лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите на
наказанието в максимална степен и ще се ограничи възможността за извършване на
престъпления за периода от време, през който осъденият е лишен от свобода. С увеличение
от една година лишаване от свобода осъденият следва да изтърпи общо наказание лишаване
от свобода за срок от три години, при първоначален „строг” режим. Така увеличеното
наказание не надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден
за съответния вид наказание.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК следва да се приспадне времето, през което
осъденото лице е било с мярка за неотклонение задържане под стража.
На основание чл. 25, ал. 2 НК следва да се приспадне времето, през което осъденото
лице е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“ по която и да е присъда, включена в
съвкупността.
По изложените съображения и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК Районен съд
Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Х.
А. Т., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД
5177/2019г. на PC- Бургас , НОХД 2656/2020г. на PC- Бургас , по НОХД 3436/2020г. на PC-
Бургас и по НОХД 3678/2020г. на PC- Бургас в размер на най-тежкото, а именно „лишаване
от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
УВЕЛИЧАВА НА ОСНОВАНИЕ чл. 24 от НК определеното общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ с ЕДНА ГОДИНА, до
общия размер от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС определеното общо най-
тежко увеличено наказание да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
3
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал.2 НК от така наложеното увеличено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ изтърпяната част от наказанието лишаване
от свобода по която и да е присъда, включена в съвкупността.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 НК от така определеното и увеличено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ времето, през което Х. А. Т. е бил
задържан по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64, ал.2 НПК или е изтърпявал МНО
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно
от осъжданията, включени в съвкупността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4