№ 8501
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110160060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т“ ЕАД, с която са предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П.
М. И., че дължи сумата 1690,08 лева - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в гр. София, ***********, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и
сумата 278,08 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022-05.04.2024 г.; сумата
35,12 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 7,71 лева - мораторна лихва за периода
16.07.2021-05.04.2024 г.; ведно със законна лихва върху главниците от 18.04.2024
г. до окончателното им изплащане; и срещу Б. К. Б., че дължи сумата 1690,08
лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София,
***********, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 278,08 лева - мораторна
лихва за периода 15.09.2022-05.04.2024 г.; сумата 35,11 лева - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и
сумата 7,71 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2021-05.04.2024 г.; ведно със
законна лихва върху главниците от 18.04.2024 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. дело №23394/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът И. оспорва исковете по основание и размер с доводи, че не е
вещен ползвател или собственик, евентуално е погасено правото на ползване;
ползването на жилището е ограничено от отв. Б.. След прекратяване на брака им
не живее в имота, за което е уведомила ищеца, и в този смисъл не дължи сумите
като клиент на топлинна енергия. Оспорва акцесорните искове като недоказани и
неоснователни.
1
Ответникът Б., чрез особен представител, оспорва исковете по основание
и размер с доводи, че не е собственик и липсват доказателства, че е ползвал
имота през исковия период; стойността на топлинната енергия не съответства на
реално доставеното количество. Оспорва акцесорните искове като недоказани и
неоснователни.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
ищецът трябва да установи, че ответникът е потребител/клиент на топлинна
енергия, съобразно изложените твърдения, в исковия период; че му доставял
топлинна енергия и услуга дялово разпределение на стойност в претендирания
размер; както и правото на обезщетение за забава, като се установи наличието на
главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на
такъв покана за плащане, получена от ответника, за което не сочи доказателства.
При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираните парични вземания, за което му се указва, че не сочи
доказателства.
Ищецът направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Д Е“
ЕООД като трето лице – помагач, обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Искането е допустимо и основателно.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, както и
тези на отв. И., освен писмени сведения и декларация са недопустими, доколкото
са гласни доказателства, събрани извънпроцесуално. Подлежи на уважение
искането по чл. 190 и чл. 195 /СТЕ и ССчЕ/ от ГПК на ищеца, като поставените
от отв. И. въпроси са включени във въпросите на ищеца, а по 1.2. е ирелевантно
за процесния период, по 1.3 и 1.4 са правни и извън предмет на СТЕ. Искането
по чл. 164 от ГПК за гласни доказателства на отв. И. е недопустимо ad hoc със
свидетел да се установява хипотези на чл. 59 от ЗС. Искането по чл. 183 от ГПК
не е необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач – „Д Е“ ЕООД, с посочен адрес на управление в
исковата молба или служебно известен електронен адрес за връчване на
съобщения и призовки. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в
насроченото съдебно заседание може да представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства, освен по т. 4-6 приложение към отговор на искова молба
на отв. И.. УКАЗВА на отв. И., ако желае да се ползва от документа по т. 7 към
отговор на искова молба да представи най-късно в насроченото открито съдебно
2
заседание
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице-помагач в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документите,
посочените р. V-VI от „доказателствени искания“ от искова молба. При
неизпълнение случай съдът ще приложи спрямо подпомаганата страна и
помагача чл. 161 от ГПК и ще приеме за недоказани фактите, установими от
тези доказателства в тяхна полза.
ДОПУСКА съдебна техническа експертиза със задачи, посочени в искова
молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по СТЕ от 350,00 лв., което ДА
се внесе от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по
сметка на Софийски районен съд и представи доказателство за това в този срок.
При неизпълнение доказателството не се събира.
ВЪЗЛАГА на вещо лице С Б изготвяне на СТЕ.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза със задачи, посочени в искова
молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 350,00 лв., което
ДА се внесе от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по
сметка на Софийски районен съд и представи доказателство за това в този срок.
При неизпълнение доказателството не се събира.
ВЪЗЛАГА на вещо лице М М изготвяне на ССчЕ.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 164, чл. 183 и чл. 195 от ГПК на отв.
И..
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
3
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.04.2025 гoдина от 09,45 часа, за които дата и час да се призоват страните и
трето лице-помагач.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-
помагач, като на ищеца и препис от отговори на искова молба, а на третото
лице – помагач и препис от искова молба, ведно с приложения, чрез
пълномощник.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещо лице СЛЕД внасяне на определеното
възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4