Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Велинград , на осми юли две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 225
по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Б.Т., ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 931 от
07.06.2018 г. на Началника РУ Велинград, с което е наложено административно
наказание глоба на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД /Закон за българските лични
документи/, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят счита наказателното
постановление незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Релевира доводи за
допуснато от нарушение на закона при необсъждане е неприлагане от страна на
административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.Твърди,
че извършеното нарушение е първо за него, а личната карта била донесена от
родителите му 15 мин. след проверката, поради което случаят се явявал
маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не изпраща представител.
Органът, издал наказателното
постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище,
счита жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалваното наказателно постановление е
връчено на жалбоподателя на 06.03.2019 г., а жалбата е подадена на 08.03.2019
г./, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално
допустима.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители-актосъставителя В.О.С. и А. Р.Р. свидетел по акта, и приобщените
писмени доказателства, съдът намира за установено следното следното:
На 02.06.2018 г. служителите на РУ на
МВР- гр. Велинград С. и Реджеп, около 11, 00 часа, на път 84- изхода на град
Велинград в посока Пазарджик, предприели извърване на проверка на лице в
спряло зад патрулния автомобил МПС. Поискали на водача документ за самоличност,
който при проверката се държал съмнително и бил изнервен. Лицето не представило
документ за самоличност или друг заместващ документ, като първоначално се
представило с една фамилия, а после с друга. Бил представен талон на
автомобила, за който се установило, че е собственост на фирма.
Лицето било отведено от полицейските
служители в РУ Велинград за установяване на самоличността
му по справка БДС. Там установили, че това е жалбоподателят Т.. След установяване
на самоличността му бил съставен АУАН
за това, че на 02.06.2018 г., около 11, 05 часа в гр. Велинград на път II-84, в близост до бензиностанция
„Газпром“ , при извършена полицейска проверка по редовността на българските
документи за самоличност, се установило, че лицето Т.Б.Т. не носи и не представя
документ за самоличност-лична карта или друг заместващ документ, с което
виновно е нарушил чл. 6 от ЗБЛД. На мястото на нарушението и до съставяне на
акта, не били представени документи за установяване на самоличността на жалбоподателя.
При съставяне на акта Т. направил възражение,
че поради близостта на мястото от дома му, е забравил и не носи лична карта, че
се е представил на контролните органи с три имена и ЕГН, след което са били
донесени и документите му за самоличност.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.06.2018
г. началника на РУ Велинград издал
атакуваното наказателно постановление, в което е отразено, че на Т.Б.Т. ЕГН:**********,
на осн. чл. 80, т. 5 ЗБЛД се налага глоба в размер на 50 лв., за това, че при
извършена полицейска проверка лицето не представя личен документ/лична карта/,
с което виновно е нарушило чл. 6 ЗБЛД.
При така установената и приета фактическа
обстановка, съдът счита от правна страна следното:
В
тежест на органа, издал обжалвания акт е да установи предпоставките за неговата
законосъобразност.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗБЛД
компетентни да установяват нарушенията и да съставят актове за тях са
длъжностните лица, упълномощени от Министъра на вътрешните работи, Министъра на
външните работи, Министъра на транспорта и информационните технологии и
съобщенията и Министъра на
отбраната. Компетентни да издават наказателни постановления, съгласно
следващата алинея, са Министъра на вътрешните работи, Министъра на външните
работи, Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията
и Министъра на отбраната или
упълномощени от тях длъжностни лица. Когато компетентността на органа не
произтича от закона в негова тежест е да установи, че му е делегирана
правоспособност да я упражнява. В случая,
по делото не е посочена или представена заповед от Министъра на
вътрешните работи, с която съответните длъжностни лица, съставили АУАН №
931/4.06.2018 г. и обжалваното наказателно постановление № 931/07.06.2018 г. са
оправомощени с тези функции. Поради
което, съдът счита, че актът наказателното постановление са издадени от
некомпетентни органи.
Освен това при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на императивните
изисквания на чл. 57, ал.1, т. 3 и т. 5 ЗАНН, накърняващи правата на защита на
жалбоподателя. Налице е разминаване на датата на съставяне на акта, посочена в
него и тази посочена в наказателното постановление. Законът в чл. 57, ал.1, т.3 ЗАНН изисква като реквизит на наказателното постановление, да е посочена датата
на акта, въз основа на който се издава. Видно от приложения от РУ Полиция гр.
Велинград, към ОДМВР гр. Пазарджик заверен препис от АУАН 931, същият е с дата
04.07.2018 г., а в обжалваното Наказателно постановление № 931 от 07.06.2018 г.
е отразено, че се издава на основание акт № 931 от 02.06.2019 г. Доколкото наказателното постановление се
издава въз основа на съставения преди това акт за установяване на
административното нарушение между отразените в двата документа обстоятелства
трябва да има пълна идентичност, включително и относно датата на съставяне на
акта. По този начин се гарантира правото на защита на жалбоподателя в
административнонаказателното производство да узнае всички обстоятелства,
свързани с установяване на извършеното нарушение, в което е обвинен и да вземе
отношение по тях.
В обжалвания акт нарушението не е
индивидуализирано в достатъчна степен, чрез коректно посочване на обстоятелствата
относно датата и мястото на извършването му, с което е нарушен чл. 53, ал.1, т.
5 ЗАНН. Не е посочено кога и къде жалбоподателят е извършил вмененото нарушение на чл. 6 ЗБЛД. Административнонаказващият
орган е издал обжалваното постановление въз основа на съставения АУАН, но
в санкционния акт нарушението не е индивидуализирано до степен,
че да се счита за безспорно установено пълната идентичност между описаното в
акта и посоченото в наказателното постановление нарушение. Датата
и мястото на извършване на нарушението, освен че са елементи от обективната му
страна, очертават и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства
срещу, които наказаното лице трябва да се защитава. Датата, респ. периодът от време, на
извършване на нарушението и мястото на нарушението са съществени негови елементи и недвусмислено
следва да бъдат указани на установения като нарушител. Датата и мястото на
нарушението са императивни реквизити на акта и НП, заложен в нормата на
чл.42 т.3, предл.1 и в чл.57 ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Непосочването им
накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к.
го лишава от възможността да изгради защитната си версия. Липсата на дата на
извършване на нарушението има отношение и при преценка на спазването на давностните
срокове за административнонаказателно преследване. Датата на извършване, респ.
довършване на нарушението има значение за преценка и относно приложението на
чл.28 от ЗАНН, при положение, че едно конкретно нарушение бъде отстранено
кратко време след неговото извършване. Само това процесуално нарушение е
достатъчно да се отмени атакуваното НП. Непосочването на датата и мястото на
нарушението в наказателното постановление не може да бъде компенсирано чрез
извличането им от акта за установяване на административното нарушение. Актът за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление имат
различни функции. Актът има обвинителна функция и отразените в него констатации
очертават рамките, в които се развива административнонаказателното
производство, респ. въз основа на него се осъществява преценката на наказващия
орган налице ли е нарушение, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е то
виновно. С наказателното постановление на деецът се налага предвиденото в
закона наказание за така установеното нарушение и в него следва да са посочени
всички фактически обстоятелства, след установяването на които е прието, че то е
извършено. Ето защо следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ
началото на админстративнонаказателната процедура и финализиращия я акт, което
е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. Непосочването
на дата и място на извършване на нарушението в наказателното постановление,
ограничава възможността на сочения в него нарушител да узнае обективни обстоятелства от състава на нарушението и да
организира адекватно защитата си. Така
допуснатото процесуално нарушение води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради
което се явява основание за отмяна на наказателното постановление. В
наказателното постановление следва да се опишат всички обстоятелства по
извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна
подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са
нарушени, тъй като посоченото нарушение, което се твърди, че е извършено
подлежи на доказване, а обстоятелствата, при които е извършено, очертават
предметната рамка на доказването. По тези съображения този порок на акта в
случая не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че в
производството по ЗАНН, което е по своя характер санкционно, следва съдържанието
на актовете да е пълно и ясно, за да могат да породят правните си последици.
Като акт на правораздаване, наказателните постановления не могат за бъдат
допълвани или допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извличат по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в случая датата и мястото на извършеното нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира
атакуваното наказателно постановление за постановено в нарушение на
процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.
По
тези съображения и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
№ 931 от 07.06.2018 г. на Началника РУ
Веленград на Т.Б.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 80, т.5 ЗБЛД /Закон за българските лични документи/, за нарушение
на чл. 6 от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева