Решение по дело №288/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20194120200288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

 

град Г. О., 20.05.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-Г. О., девети състав, в публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 288 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.П.Д. обжалва електронен фиш серия К № 1138856, издаден от ОД на МВР-В. Т., с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

В проведеното по делото съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован, не се яви, не изпрати и процесуален представител.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-В. Т., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Г. О., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2016 г. в 15:47 часа на територията на община Л. на път I-4 при км 153+343 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 товарен автомобил „Ситроен Ц 4” с рег. № ***, движещ се в посока към град В. със скорост 93 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч., превишена стойност на скоростта от 33 км/ч.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против Т.П.Д. в качеството на законен представител (управител) на дружеството „ОМАТЕХ“ ЕООД, регистрирано като собственик на товарния автомобил в базата данни на Пътна полиция, бил издаден електронен фиш серия К № 1138856, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 93 км/ч.

От жалбата на Т.Д. е видно, че на 20.03.2019 г. той  е извършил справка в Пътна полиция – гр. Б. Тогава е установил, че следва да му се връчи в качеството му на законен представител на „Оматех“ ЕООД електронен фиш (ЕФ). По тази причина в срока по чл. 189,ал. 8 от ЗДвП той е подал процесната жалба. В нея е изразил становище, че издадения срещу него ЕФ е неправилен и незаконосъобразен. Същият е бил издаден при неспазване на процесуалните права и при наличие на порок във формата и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Изтъква доводи в тази насока.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.

Датата на издаване на фиша, индивидуализиращите данни за органа, който го е издал, указания в какъв срок и пред кой орган фишът подлежи на обжалване и подписът на издателя на фиша не са сред задължителните реквизити, регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това непосочването на тези реквизити в обжалвания електронен фиш не съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото издаване. Следва да се има предвид, че  разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална по отношение на общата разпоредба на чл.57 от ЗАНН. По силата на правилото, че действието на специалната норма изключва приложението на общата, за съдържанието на електронния фиш намира приложение разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и общата разпоредба на чл.57 от ЗАНН.

В обжалвания фиш точно е конкретизирано мястото на нарушението. Използваният във фиша израз „ПП I-4 /София-В./, км 153+343, общ. Л., в посока към гр.В.“ удовлетворява в пълна степен изискването на процесуалния закон за посочването на мястото на нарушението.

От данните съдържащи се в електронния фиш (лист 7), в снимка 024 (лист 9) и в разпечатката „преглед фиш“ (лист 33) е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 12.02.2018 г., т.е. преди изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от датата на установяване (заснемане) на нарушението, съвпадаща с датата на неговото извършване (08.02.2016 г.).

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, актуална към 08.02.2016 г.  (л.34 – 35 от делото), се установява, че мястото на заснемане на нарушението е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи“. Знакът е поставен на км. 153+200м от път I-4, в лентата за движение посока от В. Т. към В.. От тук и извода, че стационарната камера е монтирана на 137 м. след този знак в посока на движение към гр. В., а нарушението е заснето на 143 м. след този знак в указаната посока.

Във фиша са посочени трите имена, ЕГН и постоянният адрес на жалбоподателя, а до трите му имена е изписано пояснението, че същият е представител на „Оматех“. От това съдържание на електронния фиш се установява по категоричен начин, че административното наказание глоба е наложено на физическото лице Т.П.Д. с ЕГН: **********, а не на представляваното от него юридическото лице „Оматех“ ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава и от справката извършена от търговския регистър (лист 22). В нея изрично е записано, че Т.П.Д. е управител и едноличен собственик на капитала на „Оматех“ ЕООД, ЕИК: ….. От справката  за собственост на „Ситроен Ц4“ с рег. № *** (лист 8) е видно, че „Оматех“ ЕООД, ЕИК: *** е негов собственик.

Непосочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП във фиша не съставлява нарушение на процесуалните правила. Процесуалният закон изисква във фиша да се посочи нарушената законна разпоредба и това в случая е сторено с вписването на израза „член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. Законът не изисква във фиша да са посочени всички приложими за случая разпоредби от действащото законодателство, регламентиращи отговорността на наказаното лице.

Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приетата като доказателство снимка № 024, изготвена с автоматизирано техническо средство MultaRadar № 00209D33F1A0 (л.9 от делото), представляваща веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес (чл.189, ал.15 от ЗДвП), както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 08.02.2016 г. в 15:47:42 часа при км 153+343 на път I-4 (С. – В.), на територията на община Л.,  автомобил с рег. № *** се е движел със  96 км/ч. – 3 км/ч толеранс. От приетата ведно с писмо с рег. № 11-00-166/02.05.2019 г. на ОПУ В.Т., схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация  на път I-4 (С. – В. Т. – А.) в участъка от км 153+000 до км 154+000 км, актуална към 08.02.2016 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300. С този знак е въведено ограничение на скоростта на ППС от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 14 – 18 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.13), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение (08.02.2016 г.).

Видно от протокол за проверка № 2 - ИСИ/14.01.2016 г. (л.11), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

От съвкупната преценка на данните в справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л.8) и в справката от търговския регистър (л.22) се установява, че жалбоподателят Т.П.Д. е законният представител на дружеството „ОМАТЕХ” ЕООД, което е със седалище и адрес на управление: гр. С., район ….е, ул. „…..“ № ….. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР-В. Т. декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен представител на юридическото лице, което е собственик на  автомобила.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 150,00 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 96 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 93 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 33 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

Съдът не е съгласен със становището на жалбоподателя, че настоящото административно-наказателно производство следва да бъде прекратено поради – „изтичане на тригодишния давностен  срок съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК“. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че възраженията на жалбоподателя за „изтичане на тригодишния давностен  срок съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК“, е неоснователно. Процесното адм. нарушение е допуснато на 08.02.2016г. Обжалвания електронен фиш не е влязъл в сила, поради което и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл.81, ал.3 от  НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 08.02.2016г., поради това към момента на постановяване на настоящото решение същият не е изтекъл.

По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1138856, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-В. Т., с който на Т.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес посочен в жалбата: гр. П., бул. „….“ № 59, офис …., е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-В. Т. в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….