Определение по дело №787/2020 на Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер    1471                  31 юли 2020 година                      град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в закрито заседание на тридесет и първи юли,  две хиляди и двадесета година, в състав:    

                                          

                                                                     СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от  съдия  Димитров  административно дело номер 787 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  е образувано по исковата претенция на Д.Т.Г. ***, против РИОСВ Бургас със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, ул. Перущица, №67, ет.3, БУЛСТАТ ********* за заплащане на обезщетение за хипотетични имуществени вреди, презупмтивно сочени като причинени от несвоевременното предаване на служебната книжка на ищеца след прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на щата на заеманата длъжност Директор на Дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ Бургас в размер на две брутни възнаграждения за периода 03.02.2020г. до 03.04.2020г.

В о.с.з. на 16.03.2016г. Съдебният състав е приел, че делото е пълно всестранно и обективно изяснено от фактическа страна, приключил е събирането на доказателства, дал е ход на устни състазания и е обявил, че ще се произнесе по съществото на спора в законния месечен срок.

След преценка на доказателствената съвкупност, Съдът констатира, че твърдението на ищцата не сочи на наличето на конкретни вреди, а презумира такива на база разпоредбата на чл.226, ал.3 КТ.

Със свое определение №1098 от 24.06.2020г. по настоящото дело съдебният състав е отменил свое протоколно определение от 17.06.2020г. по адм. дело №787/2020г. по описа на Адм. съд Бургас за приключване събирането на доказателства. Оставил е исковата молба без движение. Указал е на ищцата, че не излага твърдение за наличието на конкретна вреда, намираща израз в невъзможността за започване на друга държавна служба, заради забавеното връчване на служебната й книжка, както и конкретният размер на пропуснатото по тази причина да бъде получено служебно възнаграждение. Със същото определение съдебният състав е предоставил 7-дневен срок от уведомяване на ищцата, в който същата е следвало да отстрани противоречията в собствените си твърдения, като посочи категорично и с необходимата конкретика държавната длъжност, която е пропуснала да заеме и размера на възнаграждението, което е пропуснала да получи за периода на соченото противоправно задържане на служебната й книжка от органа по назначението, като представи и доказателства за тези конкретни твърдения, в случай че разполага с такива. Предупредил е ищцата, че при неизпълнение на горните указания в срок производставото по делото ще бъде прекратено, а исковата молба оставена без разглеждане и върната на ищеца.

В срока за отговор такъв е постъпил от страна на Д.Г., като в него ищцата не е отстранила, констатираните нередовности и е потвърдила изложените в първоначалната искова молба хипотетични вреди, като е уточнила, че принципно без служебна книжка не би могла да кандидатства за друга държавна служба, без да сочи конкретен конкурс при провеждането на който същата се е опитала да заяви участие, но е била възпрепятствана.

Отговорът на ищцата е бил изпратен за становище на ответната страна, която в предоставения й срок е заявила, че предпоставки за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са настъпването на вреди, намиращи се в причинноследствена връзка с противоправното поведение на ответника, каквито не се сочат с конкретика. От друга страна е обърнато внимание на специалния х-р на ЗДСл спрямо КТ и липсата на препращаща норма, чрез която би могло да се направи привръзка с разпоредбата на чл.226 от КТ. Предират за прекратяване на производството.

Съдът като взе предвид становищата на двете страни намира следното:

            Предявеният иск е особен вид гражданско правна претенция за обезвреда и за същата важат правилата и принципите на гражданския процес, при приоритет на особените разпоредби на глава единадесета на АПК.

За да бъде налице правна възможност за разглеждане на същата по същество по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, следва тя да бъде насочена срещу надлежен ответник, което е сторено. С исковата молба следва да бъде посочено конкретно противоправно действие или бездействие, реализирано от страна на ответника, което обстоятелство също е налице. На следващо място следва да бъдат индивидуализирани претендираните за обезвреда вреди от процесното противоправно действие или бездействие, които ищецът желае да бъдат обезщетени. Индивидуализацията на същите е необходима предпоставка за допустимостта на иска в административното производство, доколкото липсата на такава възпрепятства процесуалната възможност на ответника за пълно и ефективно реализиране на правото му на защита. Наличието на посочена като претърпяна конкретна вреда опосредява и възможността да бъде изследвана и доказвана причинноследствената връзка между вредата и соченото за противоправно действие, респ. бездействие. Липсата на подобна вреда изначално лишава иска и от твърдения за наличие на подобна причинноследвена връзка.

Съдът е дал изрични указания за отстраняване в срок на констатираните недостатъци в исковата молба, което не е било осторено от страна на ищеца.

Липсата на съществени елементи от хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно вредите да са „причинени на граждани и юридически лица“, т.е. да са действително настъпили, предопределя недопустимостта на конкретната искова претенция.

Налице е правна възможност за предявяване на същия иск отново при надлежно посочване на конкретна настъпила вреда.

Предвид констатираната недопустимост на исковата претенция  по настоящото производство, то следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца на основание чл.130, ГПК вр. чл.144 АПК.

При този изход на спора на ответната страна следва да бъдат пръсъдени разноски в минимален размер от 100,00 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК, чр. чл.37 ЗПП, ер. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, вр. чл.204 АПК, Бургаският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 787/2020г. по описа на Административен съд Бургас, образувано по искова молба от Д.Т.Г. ***, против РИОСВ Бургас със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, ул. Перущица, №67, ет.3, БУЛСТАТ ********* за заплащане на обезщетение за хипотетични имуществени вреди, презупмтивно сочени като причинени от несвоевременното предаване на служебната книжка на ищеца след прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на щата на заеманата длъжност Директор на Дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ Бургас в размер на две брутни възнаграждения за периода 03.02.2020г. до 03.04.2020г.

 

ВРЪЩА исковата молба на Д.Т.Г. ***.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването.

 

 

                                                          

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: