РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 14.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 17 декември две
хиляди и двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N`796 по описа за 2021год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е във връзка с установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.дело № 3245/2020г. на ВРС искова молба от „ЮБЦ” ЕОО, гр.София против Р.Ц.М.
*** за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 59.97 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора с
клиентски номер 11518751001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/15.03.2018г.
Твърди се, че вземането е предмет на договор за цесия от 01.10.2019г. с
цесионер „С.Г.Груп“ ООД, което е придобило вземанията на БТК ЕАД. Поддържа, че
ответникът е неизправна страна по договора за мобилни услуги от 04.07.2013г.,
сключен с БТК ЕАД и в периода 15.10.2017г.-14.02.2018г. са издадени 4 бр.
фактури на обща стойност 385.78 лева, които не са заплатени. Твърди, че
неплащането в срок на фактурите е обусловило правото на оператора да прекрати
едностранно договора с абоната и да издаде крайна фактура № **********/15.03.2018г.,
с която е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобкщителни услуги в размер на 67.62 лева, от която сума интерес
представлява част от сумата до размер на 59.97 лева.
Искът е с
правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.92 ЗЗД и е процесуално допустим.
В срока и
по реда на чл.131 ГПК, ответникът, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че за посочените месеци 11.2017г.,
12.2017г., 01.2018г. и 02.2018г. не е потребявала мобилни услуги, а мобилната й
карта е била спряна. Въпреки това е заплатила текущите такси, в която връзка
представя вносни бележки. Поддържа, че след 26.10.2017г. мобилните услуги на
картата за посочения мобилен номер са били спрени.Заявява, че е направила
запитване в офис на Виваком, от където й казали, че има натрупана сметка за над
315 лева без ДДС и поискала картата да бъде спряна през м.09.2017г. Уверили я,
че при лимит 30 лв. в роуминг това ще бъде осъществено автоматично, но въпреки
това спирането станало след натрупване на сметка над 300 лева, без да има
изпратено съобщение до клиента за таксуване по друга тарифа и завишаване без
нейно съгласие на лимита с с над 1300%. Позовава се и на изтекла погасителна
давнос.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №3245/2020 г. на Районен съд-Враца на
07.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Р.Ц.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, *****, с адрес на управление: гр.София, бул.
„България” № 81, вх. „В”, ет. 8,
пълномощник – адв. В.Г. сумата - 59.97 лв., обективирана във фактура № **********/15.03.2018
г., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер 11518751001 от дата 04.07.2013 г., с подновени условия с допълнително
споразумение от дата 04.04.2016 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
договор, което вземането е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от
дата 16.10.2018 г, а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от дата 01.10.2019 г.; сумата от 25,00
лева - държавна такса, както и
сумата от 180,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
По повод
постъпило от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против
заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал
на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Установява
се, че на 04.07.2013 г. между „БТК“ ЕАД и ответницата М. е сключен безсрочен договор за предоставяне
на електронни далекосъобщителни услуги при уговорените в същия условия.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. първоначалният кредитор „Българска
Телекомуникационна компания” ЕАД, като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД,
като цесионер вземанията (без данни за техния размер и за отделните
правоотношения), произтичащи от договорите описани в Приложение № 1, а с
договора от 01.10.2019 г. цедентът „С.Г.Груп” ООД прехвърля на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, като цесионер, вземания от трети физически лица и/или юридически лица,
Приложено е извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия от
01.10.2019 г., издадено от „ЮБЦ“ ЕООД, съгласно което по силата на същия
договор вземането на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо Р.М., произтичащо от договор за мобилни
услуги е в размер на 59.97 лв., което задължение е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
От извлечение от Приложение № 1
е видно, че вземането срещу ответницата М. е сред прехвърлените с договора за
цесия.
По делото не е представено нарочно уведомление,
предхождащо подаването на исковата молба, с което ответникът да е уведомен за
извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор. Към исковата молба е приложено уведомление по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, което да бъде връчено ведно с преписа на исковата молба и с
което ищцовото дружество по делото уведомява ответника за двете последователно
извършени цесии на вземането.
Съгласно съдебната практика обаче уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за
възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т.
д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива
съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о.
на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Към
исковата молба е приложено уведомление
(потвърждение) за извършената цесия, което е връчено на ответника с преписа от
исковата молба, поради което съдът приема, че е налице валидно връчване на
уведомление за прехвърляне на вземането. (в този смисъл Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
С решение от 11.10.2021 г. по гр.д.№948/2021 г. по описа
на Районен съд Враца са отхвърлени
изцяло предявените от „ЮБЦ“ против Р.Ц.М. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и
вр. чл 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р.Ц.М., дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, следните суми: сумата от 385,78 лева, представляваща стойността на
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с кл. № 11518751001,
предоставени на ответника от „БТК“ ЕАД за периода от 15.10.2017 г. до
14.02.2018 г. и за които са издадени фактури №№ **********/15.11.2017 г.,
**********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г. и **********/15.02.2018 г.,
както и сумата от 102,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 03.03.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2812/2020 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, III състав.
При така установените
фактически данни се налагат следните правни изводи:
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена /глобално или в процент/ парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без
да е необходимо същите да бъдат доказвани. Тоест неустойката е уговорена в договор клауза, чийто
предмет е условното задължение за определена престация, което става изискуемо
при наличието на уговорената между страните форма на неизпълнение. Терминът
„неустойка“ означава и самото задължение за определена
престация, което се поражда от съответното неизпълнение.
Следователно, основателността на иск при квалификацията на чл. 422 ГПК, вр. 92,
ал. 1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното
задължение. В този смисъл е решение №78/10.07.2017 по дело №843/2016 на ВКС, ТК, I т.о. постановено по
реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.154, ал. 1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността - неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. да
докаже фактите, обуславящи прекратяването на правоотношението, които твърди.
От писмените доказателства, събрани в
хода на производството, се доказа съществуването на правоотношение между
страните, породено от сключен на 04.07.2013
г. между „БТК“ ЕАД и ответницата М. договор за предоставяне на електронни
далекосъобщителни услуги при уговорените в същия условия. Активната си
процесуална легитимация и придобитите права по сключения договор ищецът „ЮБЦ”
ЕООД установи със сключен договор за цесия от 01.10.2019 г., с който цедентът
„С.Г.Груп” по първоначалната цесия от 16.10.2018 г. между него и БТК АД
прехвърля на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, като цесионер, вземания от трети физически лица
и/или юридически лица.
Не
се установи обаче неизпълнение на главното задължение от страна на ответницата М.,
което да обуслови основателност на акцесорната претенция за претендираната неустойка.
Видно от решение от 11.10.2021 г. по гр.д.№948/2021 г. по описа на
Районен съд Враца са отхвърлени изцяло предявените от „ЮБЦ“ против Р.Ц.М.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и вр. чл 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Р.Ц.М., дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, следните суми: сумата от 385,78 лева,
представляваща стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги по
договор с кл. № 11518751001, предоставени на ответника от „БТК“ ЕАД за периода
от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. и за които са издадени фактури №№
**********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г. и
**********/15.02.2018 г.
Неизпълнение
на задълженията по договора за мобилни услуги, сключен с М. посочени в
цитираните фактури обуславя правен интерес от предявяване на исковата претенция
за неустойка.
Установи се обаче, че ответницата М. не е неизправна страна по сключения
договор и спрямо същата неоснователно се е претендирало задължението,
неизпълнението на което поражда
задължение за заплащане на неустойка.
С влязлото в сила решение от
11.10.2021 г. по гр.д.№948/2021 г. по описа на Районен съд Враца е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск за начислените суми по фактури № **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/15.01.2018 г. и **********/15.02.2018 г., за които се твърди, че неправомерно не са били
заплатени от ответницата и се обусловили прекратяване на сключения с М. договор
и е начислена претендираната неустойка.
След като не се е осъществил и доказал единият от правопораждащите
елементи от фактическия състав на вземането за неустойка, исковата претенция за
сумата от 59.97 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 11518751001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/15.03.2018г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от спора в полза на ответницата М. следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на
300.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ЮБЦ“ ЕООД, *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от управителя Юлиян Цампаров против Р.Ц.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 59.97 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора с
клиентски номер 11518751001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/15.03.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮБЦ“ ЕООД, *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от управителя Юлиян Цампаров, чрез адв. В.Г., да заплати на Р.Ц.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300.00 лева - разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………