РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Монтана, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев
Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаВ. Ст. С.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600289 по описа за 2021 година
С присъда на РС Монтана от 20.11.2020г. по НОХД № 901/2020г., подсъд. З. Р. ИВ.
от гр. Б , обл. М е признат за виновен в това, че на 23.08.2019г. в гр.Монтана, по ул. „хххх”
до №ххх, с посока на движение бул.”хххх” към бул.”хххххт”, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „ххххх”, модел „ххххх”, с peг. № хххх, след употреба на
наркотично вещество - упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/,
установено по надлежния ред - със съдебна химикотоксикологична експертиза
/токсикохимична/ експертиза № И - 553/21.01.2020 година на ВМА - гр.С , поради което и на
основание чл.343б ал.3 от НК във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване
от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнение на наказанието за
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, както и на глоба в размер на
500лв. платима в полза на Държавата.
На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъд. З. Р. ИВ. от право да управлява
МПС за срок от една година, считано от отнемането на свидетелството за управление.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. З Р И., който я е
обжалвал в срок, с молба присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
С решение по ВНОХД №1/2021г. ОС Монтана е потвърдил присъдата от 20.11. 2020г.
по НОХД № 901/2020г.
По реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК АС София с Решение №366/25.11.2021г. по НД
1
№1107/2021г. е възобновил наказателно производство №1/2021г. по описа на ОС Монтана,
отменил е решение от 10.05.2021г. по същото дело и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна, не страда от пороци, не са налице съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното и съдебното производство, както и че
наложеното наказание дори е занижено при липса на смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание подсъд. З.И. се явява лично и с адв. К , заявява, че поддържа
жалбата си, излага устно същите доводи които са визирани в нея и моли съда да отмени
постановената присъда и постанови нова с която го признае за невиновен и го оправдае по
повдигнатото му обвинение. Твърди се, че липсват мотиви в към постановената присъда от
първостепенният съд поради незадълбочено обсъждане на свидетелските показания и липса
на анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и по отделно. Поддържа се
също така и че няма доказателства подсъдимият да е бил повлиян от наркотично вещество,
поради което и липсва умисъл за извършване на деянието, а също така и се изразяват
съмнения относно начина на вземане и съхранение на пробите на кръв и урина от подсъд.
И..
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС
Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възмож-ния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство,
проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първо-инстанционния съд,
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество,
личността на подсъдимия, авторството на деянието, времето и мястото на извършването му,
както и вината.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд,
законосъобразно и обосновано е приел, че е установено по несъмнен и катего-ричен начин
от събраните по делото доказателства подсъд. З. Р. ИВ. да е извършител на престъплението
по чл. 343б, ал.3 НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
На 23.08.2019г. свидетелите Й Ц и И Ге били дежурен патрул при РУ Монтана.
Около 14.30ч. същият ден двамата забелязали лек автомо-бил марка хххх. „хххх”, с ДК№
2
хххх по ул.”хххх” в гр. М в движение с деформирана задна броня и липсващ заден
регистационен номер. Спрели водача на автомобила за проверка и това бил подсъд. З. Р.
ИВ.. Пред двамата служители на РУ Монтана подсъд. И. заявил, че идва от Б като от там е
купил автомобила във вида, в който е при про-верката. При направена справка в ОДЧ – ОД
на МВР Монтана било установено, че подсъдимият представлява интерес за органите на
МВР, тъй като е с многобройни установени нарушения на ЗДвП и многобройни санкции в
тази връзка от надлежните органи – арг. справка картон на водач л. 36 - л. 38 от ДП. Двамата
служители на РУ Монтана извикали дежурен екип на „Пътна полиция” при ОДМВР М за
да извършат на подсъд. И. проба за алкохол, респективно да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества.
На място пристигнал екип в състав от мл. автоконтрольор М Д и мл. автоконтрольор
И И които били дежурен наряд към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР. На място
свидетелите Д и И констатирали, че автомобилът е без поставена задна регистрационна
табела и съставили АУАН на водача на автомобила за нарушаване разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Тъй като автомобилът бил и с деформирана задна броня, лицето било
санкционирано и за нарушаване разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДвП, както и за това, че
при проверката не представил контролен талон на управляваното от него МПС. На място
двамата служители на ОД МВР Монтана забелязали, че подсъд. И. има странно поведение,
което наложило същият да бъде изпробван с техническо сред-ство за употреба на алкохол.
Пробата на уреда била отрицателна. Служителите на МВР предложили на И. да го тестват и
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „ххххх, но
лицето отказало. Пред свидетелите Д и И заявил, че е пушил трева, но не вярва на техните
тестове и желае да даде кръв за изследване. На подсъд. З.И. бил съставен АУАН, с бл.№
91311/ 23.08.2019г, за нарушаване разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и били иззети
СУ на МПС, с №ххххх и СР на МПС, с №хххх, както и регистрационна табела с №
ЕВххххх. Полицейските служители издали на подсъд. З.И. талон за медицинско изследване
с №0063105 от дата 23.08.2019г. в 15.20ч. като му е указано да се яви за медицинско
изследване в „ЦСМП –МБАЛ” АД М до 45 минути в присъствието на служителите на
ОДМВР.
Подсъдимият дал биологични проби от кръв и урина за изследване, за установяване
концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества.
Биологичните проби са изпратени в Токсикохимична лаборатория при ВМА гр. С на
27.08.2019г. и в периода 02.09. – 11.09.2019г. са извършени лабораторни анализи, като въз
основа на тях и на назначена на досъдебното производство съдебно - токсикохимична
експертиза, е извърщена и депозирана такава /л.55 - л.58 от ДП/. Експертизата е изпълнена
от д-р И И. и главен асистент д-р Б М – съдебни токсиколози от специализираната
Токсикохимична лаборатория към ВМА С . От заключението, което правилно и
законосъобразно съдът е приел за дадено обективно и компетентно, се установява, че от
извършените изследвания на представените биологични проби от подсъдимия З. Р. ИВ. е
установено присъствие на специфичен метаболит - карбокси -ТНС в кръв, доказващ
3
употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /канабис, марихуана и
др. производни/ - Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект и злоупотребата с тях, забранени за приложение във
ветеринарната и хуманната медицина на Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични към ЗКНВП.
В заключението е визирано, че употребата на ТНС – съдържащи продукти
/марихуана, канабис и производни/ може да предизвика различни по вид и продължителност
ефекти в зависимост от количеството на активното вещество и начина на прием
/инхалаторно, орално/. В общия случай при употребата на марихуана, наблюдаваните
ефекти могат да варират между отделните индивиди, като се наблюдават промени в
настроението, предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за
пространство и време. Възможно е да се наблюдават слаби халюцинации. Употребата на
ТНС повлиява концентрацията и фината кординация на движенията и употребилите не
следва да управляват МПС и работят с машини.
Идентифицираният специфичен метаболит на ТНС е фармакологично неактивен,
поради което количественият анализ няма съдебно-токсикологична значимост, а установява
и доказва единствено употребата на веществото /т. нар. нулев толеранс/.
Факторите които в най-голяма степен определят ефекта на наркотичното вещество,
продължителността на изявата и времето му на детекция в биологичните среди са:
съдържанието на наркотичното вещество в употребения продукт /дозата приета от
организма/, начина на постъпване на наркотичното вещество в организма, честота на
употреба /инцидентна/ еднократна или системна /регулярна/, индиви-дуални особености на
организма.
В тази връзка, изследването на въздействие на наркотичното вещество върху
съзнанието и поведението не предполага лабораторно изследване, а провеждане на невро-
психологично изследване, което да установи въздействието и повлияването на изследваното
лице. В нашата страна такова изследване не се извършва за водачите на МПС, а единствено
се установява и доказва употребата на наркотичното вещество при изследваното лице
/“нулев толеранс“/. По тази причина и специално предназначената част от протокола за
медицинско изследване не съдържа показатели, свързани с оценка на състоянието на лицето
/за разлика от първата част на протокола – алкохол/.
В настоящия случай е установена и доказана употреба на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол от изследваното лице – подсъд. З.И..
От разпита в съдебно заседание на вещо лице главен асистент д-р Б М – съдебен
токсиколог от специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА-С се установява
още, че във връзка с установената от експертите концентрация на наркотичното вещество в
кръвта може да се посочи единствено период на употреба на наркотичното вещество, който
с най-голяма вероятност е до 24 часа от взимането на пробите кръв и урина. В урината
съдържанието на метаболита на тетрахидроканабинол е установено с експертен
имуноаналитечен тест, който е бил положителен резултат, доколкото в кръвта е проведено
4
специ-фично изследване, т.нар. доказателствен анализ за съдържание на специфичен
метаболизъм на наркотичното вещество тетрахидроканабинол. Според вещо лице
Мечкарска „...урината се използва единствено като материал, от който може да се направи
един бърз скрининг и ни подпомага нас във взимане на решения за по-нататъшно изследване
на пробата кръв, посочено в Наредба №1, а всъщност установяването на наркотично
вещество става по наличието на самото наркотично вещество или негов метаболит от
пробата кръв. Дори да не е правен доказателствен анализ, достатъчно би било и само
изследването с тест...”.
Правилно и законосъобразно горното заключение е прието от съда, като дадено
обективно и компетентно, макар и формално оспорено от защитата на подсъдимия.
Заключението е извършено от компетентни лица, в компетентна лаборатория при ВМА С
същото е изчерпателно и дава отговор на много от поставените от защитата на подсъдимия
въпроси.
Упълномощеният защитник на подсъдимия оспорва експертизата, тъй като твърди,
че е основана на чуждо изследване, съдържа правни изводи и е изготвена в един
продължителен срок. Тези твърдения са необосновани и неоснователни. Защитата развива
собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който
твърди, че подсъдимият няма как да е имал неадекватно поведение констатирано от
служителите на полицията, защото вещото лице било казало в съдебно заседание, че
идентифицираният специфичен метаболит на ТНС е фармакологично неактивен, поради
което количественият анализ няма съдебно - токсикологична значимост, че не е заявявал
пред служите-лите, че е пушил трева /съответно същите депозират неистина, както на
досъдебното, така и в съдебното производство/, че в тоалетната е могло да има и урина и на
други лица, без да се сочи начина на попадането й в пробата от подсъдимия, както и че от
субективна страна деянието не е умишлено.
За разлика от шофирането в пияно състояние (чл. 343б, ал. 1 НК), то при шофиране
след употреба на наркотици(чл. 343б, ал. 3 НК) не се предвижда като елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба
по надлежен ред, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017г.
Съответно – установяването може да се извърши с всички допустими доказателствени
средства.
Видно от придружително писмо на л. 41 от делото, на 27.08.2019г. ОД на МВР М е
изпратила на ВМА, Лаборатория по токсикология - Со 2 бр. кръвни проби и 1 бр. урина на
подсъдимия, ведно с талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване.
Видно от протокол за предаване и приемане на проби л. 42 от делото още същият ден в 13ч
пробите са предоставени за експертиза, като изрично е отбелязано, че са донесени в
хладилна чанта, а пробите имат съответните стикери. Фактът, че експертизата е с изходящ
номер от 21.01.2020г. по същество не променя резултата от пробите и заключителното
мнение на експертите. Не са налице никакви данни, нежели доказателства, че експертите са
използвали чужди резултати, каквото възражение се прави. Съдът не намира, експертното
5
съдържание да съдържа правни изводи. Продължителният срок за изписването на
експертизата от експертите не е основание за невярно заключение, а единствено
свидетелства за натовареността на експертите. Нещо повече, видно от т.2, II от експертизата
/л.56 от делото/ се установява, че пробите са получени на 27.08.2019г, а лабораторните
анализи са извършени на 02.09 - 11.09.2019г, тоест при изготвянето на лабораторните
резултати е спазен реда на Наредба № 1/2017г. Тези резултати са оформени като експертиза
на 16.01.2020г, която е изведена под съответния номер на 21.01.2020г.
Предвид всичко гореизложено и настоящата инстанция възприема експертизата като
обективна и компетентно дадена. От експертите в случая е доказана и установена употреба
на наркотичното вещество - татрахидроканабинол от изследваното лице – подсъд. З.И..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетелите И Г М Д , Й Ц и И И , на които съдът правилно и законосъобразно е дал
вяра, като е приел показанията им за обективни, логически последователни,
непротиворечиви и безпристрастни и съответстващи в най- голяма степен и на събраните и
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателствени
средства. Съдът не е кредитира показанията на свидетелите М С Р И. и Н К , тъй като,
доколкото въобще техните показания са относими към основните факти обуславящи
съставомерността на деянието, то същите са от лица близки на подсъдимия и естествено
заинтересовани, като първата е приятелка на подсъдимия, вторият - негов баща, а третият -
приятел. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че тези показания се явяват изолирани
напълно от останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства.
По отношение на исканата и пред първостепенният съд и пред въззивната инстанция
съдебно-психиатрична експертиза, която следва да установи въздействието на наркотика
върху способността на водача да управлява МПС, съдът намира следното:
Законите с нулева толерантност определят границите на концентрацията на
наркотичното вещество „нула”. Това означава, че всяко количество се разглежда като
престъпление. Именно такава е волята на българския законодател. В чл.343б, ал.3 от НК
изпълнителното деяние е определено като „управление на МПС след употреба на
наркотични вещества”, а не „управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на
наркотични вещества“. Законодателят е приел, че употребата на наркотични вещества без
значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и
уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и това
поведение следва да се криминализира.
В този случай, изследването на водача цели да установи единствено употребата на
наркотично вещество (или аналог), без значение на количеството и въздействието върху
водача. В този смисъл е и Решение № 81 от 15.05.2018г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н.
о., НК и Решение № 4 от 11.05.2018г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК. Въпреки
това е налице и решение /единствено и любимо на защитата по този вид дела/ с което
съдебният състав приема, че освен употре-бата на наркотични вещества е необходимо да е
6
налице повлияване на водача от способността му да управлява превозното средство
(Решение № 483 от 17.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1488/2015 г., I н. о., НК), както и
цитирани от защитата решения, определящи деянието като малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 НК, с липсваща или явно незначителна обществена опасност.
Тези решение са изолирани и инцидентни, нямат тълкувателен характер и тяхното
прилагане е въпрос на споделяне. Настоящият състав не споделя становището, че е
необходимо да е налице повлияване на способността на водача на МПС от употребеното
наркотично вещество, нещо повече, при изразената категорична позиция на законодателя и
недопустимостта на разширително тълку-ване на наказателноправна норма, ясно и
императивно сочеща „СЛЕД УПОТРЕБА“, не е и необходимо и се явява ирелевантно
установяването на такова повлияване с каквито и да е способи. Преобладаващата съдебна
практика сочи, че е достатъчно деецът да управлява МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, без да се изисква доказване на повлияване, както и на времето
на употреба на наркотичното вещество, като законът не въвежда количествен критерий –
/Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК/. Ирелевантно за
съставомерността на престъплението от субективна страна е обстоятелството дали
извършителят е приел упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието; дали се е
чувствал повлиян от приетите от него наркотични вещества, както и дали ги е приел лично
или са му били дадени от трети лица.
Предвид гореизложеното съдът намира, че недопускането на съдебно-психиатрична
експертиза от първостепенният съд, споделено от настоящата инстанция, не е процесуално
нарушение, а право на съда с оглед преценката относно относимостта на този способ на
доказване в настоящото наказателно производство.
Правилно съдът не е допуснал изслушване на свидетелски показания относно
евентуално участие на подсъдимия в ПТП и деформираната задна част на колата, както и
съдебно-медицинска експертиза която да установи дали урината дадена от подсъд. И.
представлява урина, негова ли е и съответно съдържа ли следи и с каква концентрация на
наркотично вещество и какъв е периодът на детекция. По първото възражение, по делото е
изяснено, че свидетелите Ц и Г са спряли подсъдимия в качеството му на водач на МПС не
поради неадекватно поведение на пътя, а поради липсваща задна регистрационна табела и
деформи-рана задна част на автомобила. Личните впечатления на тези служители относно
поведението на подсъдимия са формирани, след неговото спиране за проверка.
По отношение на второто възражение, вещото лице д-р д-р Б М – съдебен
токсиколог от специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА-С при разпита й,
ясно е заявила, че „...урината се използва единствено като материал, от който може да се
направи един бърз скрининг и ни подпомага нас във взимане на решения за по-нататъшно
изследване на пробата кръв, посочено в Наредба №1, а всъщност установяването на
наркотично вещество става по наличието на самото наркотично вещество или негов
метаболит от пробата кръв. Дори да не е правен доказателствен анализ, достатъчно би било
и само изслед-ването с тест...”.
7
Предвид това заявление и неприемайки въобще въпроса досежно собствеността на
изследваната урина за спорен, при липса на каквито и да са данни за противното, съдът
правилно и законосъобразно не е уважил това искане.
Неоснователно е и възражението досежно съществуващи и неизяснени противоречия
в показанията на свидетелите Г , Д Ц и И относно поведението на подсъд. З.И., на кой
какво впечатление е направил последния. Съставът на чл. 343б, ал.3 НК изисква от
обективна страна установяване по несъмнен и безспорен начин на управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и макар и законът да допуска при това установяване
всички допустими доказателствени средства, в конкретния случай, то е извършено чрез
изготвянето на лабораторни резултати на база кръвна биологична проба при спазен
регламент по реда на Наредба № 1/2017г., а не въз основа на лични впечатления на
полицейските служители, поради което и поведението на подсъдимия е процесуално
неотносимо. Не е обаче процесуално неотносимо заявеното от подсъдимия пред свидетелите
И И и М Д , че е пушил трева, но не вярва на техните тестови и ще даде кръв. Това
обстоятелство свидетелите са заявили, както на съдебното, така и на досъдебното
производство /л.67, л.68/ и съдът правилно и законосъобразно е ценил тези косвени
доказателства във взаимовръзка и съвкупност с останалите събрани по делото.
По отношение на субективната страна на деянието, съдът счита, че престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК не е резултатно, а формално, на просто извършване, и за
съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат при което
умисълът може да бъде само пряк. За прекия умисъл е необходимо деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши.
За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно
употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на
престъплението. Т.е., не е необходимо да има настъпило ПТП или да се установява отделно
създадена опасност за безопасността на участниците в движението.
Защитата на подсъдимия навежда доводи, че подсъдимият не е знаел, че управлява
МПС след употреба на наркотици, както и че не е бил повлиян от такива.
От разпита в съдебно заседание на вещо лице д-р Б. М се установява, че
концентрацията на намереното наркотичното вещество в кръвта на подсъд. И. може да се
посочи като период на употреба, който е с най-голяма вероятност до 24 часа от взимането на
пробите кръв и урина. Това обстоятелство навежда на извода, че към инкриминираната дата
и час подсъдимият е знаел, че е употребил наркотично вещество. В този смисъл са и
свидетелските показанията на полицейските служители, които след като са го приканили за
изпробване за употреба на наркотични вещества, подсъдимият е заявил, че е пушил трева и
не вярва на уреда, тъй като преди време е имал проблем за същото в РУ Берковица.
Ето защо и предвид гореизложеното, първостепенният съд законосъобразно е приел,
че подсъд. З.И. е знаел, че управлява автомобил след употреба на наркотично вещество и
предвид заявеното от самия него, че пристига от Бургас в Монтана, прави деянието с висока
обществена опасност, а не малозначително.
8
При така установената и анализирана по-горе фактическа обстановка, съдът намира,
за установено по несъмнен и безспорен начин, както от обективна, така и от субективна
страна, че на 23.08.2019г. в гр.М , по ул. „хххх” до №ххх, с посока на движение бул.”Х Б
към бул.”Тхххт”, подсъд. З. Р. ИВ. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „ххх”, модел „ххх2”, с peг. № ЕхххТ, след употреба на наркотично вещество -
упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/, устано-вено по надлежния ред
- със съдебна химикотоксикологична експертиза /токсикохи-мична/ експертиза № И -
553/21.01.2020 година на ВМА - гр.С с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343б ал.3 от НК.
По отношение на наложеното наказание и искането за неговото намаляване, като
несъразмерно тежко и явно несправедливо, съдът намира следното: съставът на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една
до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Съдът е определил на
подсъд. И. наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложил изпълнение на наказанието за срок от три години, както и глоба в размер на
500лв. Т.е. съдът е наложил минимума и по двете кумулативно предвидени наказания, като
в тази част от мотивите настоящата инстанция се съгласява със защитата, че същите са бегло
маркирали и избегнали анализа на наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като е визирана единствено младата възраст на посъдимия, определена като
„крехко“ доказателство и това е било достатъчно, за определяне на минималното
предвидено наказание. По отношение прилагането на чл. 66 НК липсват мотиви, извън
констатацията, че няма законна пречка и не е наложително ефективното изтърпяване.
Поради липса на протест обаче, съдът намира този пропуск за несъществен, тъй като същият
е и процесуално неотстраним.
За да бъде определено наказание под предвидения законен минимум хипотетично е
необходимо или делото да бъде разгледано на реда на предвидените в гл. XXVII и гл. XXIX
съкратени съдебни процедури за приключване на наказател-ното производство, от които
подсъдимият и защитника му очевидно не са се възползвали, или ако в хода на съдебното
следствие при разглеждане на делото по общия ред се установят многобройни и/ли
изключително смекчаващи вината обстоятелства. Както правилно първостепенният съд е
констатирал, единственото, доколкото се явява такова, смекчаващо вината обстоятелство е
младата възраст на подсъдимия. Същият към момента вече е и осъждан за друго
престъпление /липсва актуално удостоверение за съдимост, но е служебно известно на съда
и упоменато от защитата в искането за отвод/, поради което не са налице нито многобройни,
нито изключително смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-
лекото предвидено в закона наказание да би се оказало несъразмерно тежко в конкретния
случай и по отношение на този подсъдим.
При извършената служебна проверка ОС Монтана не намира основание за отмяна,
респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК
го потвърждава.
9
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.11.2020г. по НОХД №901/2020г. по описа на РС
Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10