№106
гр.
Силистра, 31.03.2020 год.
Силистренски окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание проведено на тридесет и първи март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 61/2020 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 413, ал. 2 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
по частна жалба на " БАНКА ДСК" ЕАД - със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. Московска № 19 регистрирано с решение №1/26.01.1999
г. на СГС по фирмено дело № № 756 / 99г. пререгистрирано в Търговския регистър
с ЕИК: *********, представлявана Д.В.Р. - юрисконсулт в „Банка ДСК" ЕАД,
упълномощена от изпълнителните директори и законни представители на БАНКА ДСК
ЕАД а именно Юрий Благоев Генов, и Славейко Любомиров Славейков, с пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържание с peг. № № 18441, 18442,
том 6, акт. 159 от 12.12.2019 г. на Маргарита Шамлиян - нотариус с рег.№ 042 с
район на действие PC - гр. София; служебен адрес: гр. Силистра, ул. „Симеон
Велики" №50, сл. телефон: 086/878113, против Разпореждане № 365 от 07/02/2020 по ч.гр.д. № 162/2020 на РС –
Силистра.
Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Претендира разноски за настоящото производство.
Съдът, след
като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Заповедното
производство е инициирано на 05/02/2020г., от Банка ДСК
ЕАД, в качеството на кредитор, със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 срещу Б.С.М.,
с кредитополучател и Д.С.А., с - поръчител по изискуем банков кредит.
С
Разпореждане № 366 от 07/02/2020 по частно гражданско дело № 162/2020 на PC -
СИЛИСТРА, заповедния съдът уважил заявлението по отношение на претенцията за
главница, обезщетение за забава, законна лихва и разходи при изискуемост на
кредит, а с Разпореждане № 365 от същата дата отхвърлил претенцията за
възнаградителна лихва в размер на 479,33 лева /четиристотин седемдесет и девет
лева и тридесет и три стотинки/, изцяло, като в тази връзка редуцирал и
претендираните разноски по делото до сумата от 93,78лв.
За
да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита е настъпила на 03.01.2020г., а съгласно
разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017г.
на ВКС, ОСГТК след тази дата договорна лихва не се дължи. В тази връзка съдът
приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за вземането на
кредитора за възнаградителна лихва за посочения в заявлението период е
неоснователно, тъй като този период надхвърля във времето датата на
предсрочната изискуемост на задълженията и тъй като спецификите на заповедното
производство не позволяват да се определи като сума дължимата по договора лихва
до датата на изискуемостта.
За
да обоснове жалбата си жалбоподателя сочи следните аргументи:
Освен
договорните предпоставки за настъпването на предсрочната изискуемост е
необходимо и връчено на длъжника изявление на кредитора, че упражнява правото
си да обяви предсрочната изискуемост. В случая изявлението
е връчено на 02.01.2020г. което мотивира и заповедния съд да приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 03.01.2020г.
Не
такова е становището на жалбоподателя, който счита, че дата на предсрочна
изискуемост на вземането е 03/02/2020г. Според
кредитора предсрочната изискуемост е едностранно негово право и само той може
да се позовава на последиците му. Съответно дори и фактическият състав,
трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да е изпълнен по-рано,
според жалбоподателя само кредиторът може да определи момента, в който да се
позове на ефекта му. В този смисъл, отчитането на цялата главница като
предсрочно изискуема на 03/02/2020г. и преустановяването на начисляване на
договорните лихви след тази дата е съответно на последиците от достигналото
вече до длъжника уведомление. Цитира се практика на ОС – Варна.
от правна страна
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира жалбата за неоснователна по следните причини:
ОС не кредитира
аргументите на въззивника, а изцяло споделя доводите изложени от заповедния съд
в мотивите, към обжалваното разпореждане и препраща, към тях по реда на чл. 272
от ГПК.
Предсрочната
изискуемост в едно кредитно правоотоншение е обективен факт, който настъпва при
наличието на определен фактически състав. В конкретния случай това е наличието
на договорните предпоставки и валидно изявление на кредитора в този смисъл достигнало
до длъжника, от който момент се счита, че предсрочната изискуемост е
настъпила. Тезата на въззивника, че дори
изброените предпоставки да са налице предсрочната изискуемост на задълженията
по кредита не настъпва при осъществяването им, а в един друг неуточнен и изцяло
зависещ от волята на кредитора момент е неприемлива и не се подкрепя нито от
нормативните разпоредби, нито от основните принципи на правото. Няма как
правните последици от предсрочната изискуемост на кредитните задължения да
настъпят за длъжника в един бъдещ неопределен момент, който да се постави в
зависимост от волята на кредитора след, като последния вече му е съобщил,
че обявява задълженията по кредита за предсрочно изискуеми.
По тези съображения
ОС приема, че в случая предсрочната изискуемост на задълженията на Б.С.М.,
кредитополучател и Д.С.А., - поръчител, към " БАНКА ДСК" ЕАД,
основани на сключения между тях Договор от 23.01.2018г. е настъпила на 03.01.2020г. след
връчването на уведомлението по чл. 60 от ЗКИ, поради което пък съобразно
указанията дадени с дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017г. на ВКС, ОСГТК след тази дата договорна лихва не се дължи.
Изложеното
мотивира въззивния съд да приеме, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли, а атакуваното с нея разпореждане следва да се потвърди.
Воден
от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 365 от 07/02/2020 по
ч.гр.д. № 162/2020 на РС – Силистра.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
На основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
Определението от 31.03.2020г., постановено по въззивно гражданско дело № 61/2020г. на Силистренски
окръжен съд, не е подписано от младши съдия Огнян Маладжиков, който е участвал
в състава при разглеждането и произнасянето му, но в деня на постановяването е
работил дистанционно от дома си в изпълнение на Заповед № 157 ат 16.03.2020г.
на Административния ръководител на ОС – Силистра.
Председател на състава:
/П. Неделчев /