Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244
10.11.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при
секретаря Светла Иванова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 722 по описа на Административен съд –
Хасково за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Д.М.Д., ЕГН : **********, с адрес: ***, против
Решение № 21 от 11.06.2021 г., постановено по АНД № 233 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Димитровград.
Касационният
жалбоподател счита постановеното
решение за незаконосъобразно, неправилно и издадено при наличието на съществени
процесуални пропуски. Първата съдебна инстанция не взела предвид следните
обстоятелства:
При
съставяне на АУАН и издаване на НП били налице процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагали отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговарял на
изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
установяваща необходимите реквизити. Липсвало ясно описание на визираното
деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране
правото на защита. Не ставало ясно по никакъв начин за какво конкретно деяние
била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Дори да се приемело, че касационният
жалбоподател бил привлечен към административнонаказателна отговорност за
неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки, то
позоваването на основанието за тяхното въвеждане — „чл. 209, ал. 1 от Закона за
здравето на Министъра на здравеопазването във връзка с ал. 1“ граничело с
абсурдността. Дори след намесата на наказващия орган да се имало предвид чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето, както впоследствие било добавено в
наказателното постановление, то тази правна норма касаела основанието за
обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази
връзка. Липсвала необходимата конкретика при фактическото изложение относно
обективната страна на описаното деяние относно механизма на осъществяване,
както и относно дадената правна квалификация, в което се изразявало и
визираното нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, водещо правно логически и до
допускане на следващото констатирано от съда - по чл. 42, т. 5 от ЗАНН.
Изискването по този текст от закона се отнасяло до задължението на контролните
органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, които
били нарушени. В този смисъл правилната правна квалификация на деянието била единствено
и само възможна и следвало да е релативна на словесното описание на деянието.
Нещо, което в случая не било изпълнено по адекватен начин, а това обосновавало
извода за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. То, наред с вече посоченото, както и
с визираното нанасяне на поправки в съдържанието на акта не по установения ред,
отнасящи се до основни негови реквизити, следвало да се квалифицира като
съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
С оглед тези
съображения, същият счита постановеното решение за неправилно, поради което моли
да бъде отменено и бъде постановено ново такова, с което обжалваният
административен акт да бъде отменен.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на Районен съд – Димитровград, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд - Димитровград е потвърдил като законосъобразно
Наказателно Постановление № 254р-365/09.03.2021 г. на Директора на ОДМВР - Хасково,
с което на Д.М.Д. за това, че на 02.03.2021 г. около 03:55 часа в гр.Д, на ул.“Х.
ш.“ № .., в бензиностанция „Газпром“, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-51/2021 г. на
Министъра на здравеопазването - въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща
се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е
установено, че нарушава посоченото в заповедта, като се намира в горепосоченото
закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата му, в нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 4 от 33, вр. т. 7 от Заповед № РД-01-675/2020 г. на Министъра на
здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал. 1 от 33 му е
наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 02.03.2021 г. около 03:55 часа в гр.Д., на ул.“Х. ш.“
№ .., в бензиностанция „Газпром“, служители на ОД на МВР – Хасково възприели
жалбоподателя без маска на лицето, за което му бил съставен акт за установяване
на административно нарушение и въз основа на него впоследствие издадено и процесното
наказателно постановление.
Съдът е
цитирал разпоредбите на чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за здравето,
както и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в
сила от 13.03.2020 г., впоследствие изменяна многократно, въвеждаща
противоепидемични мерки на територията на Република България, както и Заповед №
РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването, въвеждаща изискване всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, да имат поставена защитна
маска за лице. Цитирана е и административнонаказателната разпоредба на чл.
209а, ал. 1 от 33, която свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване
или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал.
1 или ал. 2 от 33 с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ,
съответно е приел, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно
словесно описание на административното нарушение. Изложени са и доводи във
връзка с извода, че в случая вмененото нарушение по чл. 209а, ал. 1 от 33 не е
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Посочено е също, че наказанието е определено
в минималния размер.
При
извършената служебна проверка касационната инстанция счита, че в обжалваното
решение относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като
фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото
доказателства.
При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени
са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени
от компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения
и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие
на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на наказателното
постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при
съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Такива в конкретния случай не са налице. Изрично в процесното наказателно
постановление, при посочване на правната квалификация на нарушението, е
отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с т. 7 от
Заповед № РД-01-51/2021 г. на Министъра на здравеопазването". Релевантната
т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., регламентираща изискването всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3,
е действаща към момента на извършване на нарушението – 02.03.2021 г., респективно
посочената в нея противоепидемична мярка е била задължителна за изпълнение на
територията на Република България – чл. 209а, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в
съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е
отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето. В този смисъл, касационният състав намира, че е
налице правилна квалификация на нарушението и при словесното описание на
административното нарушение.
Споделят
се и правните изводи на въззивния съд относно безспорната установеност на вмененото
на лицето нарушение. С разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, в
приложимата към процесния период редакция, е предвидено административно
наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за нарушаване или неизпълнение
на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. С нормата на чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период редакция, в правомощие на
министъра на здравеопазването, е вменено при възникване на извънредна
епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон, са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай, такава се
явява Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването, с която в т. I, подточка 7 е въведена противоепидемична
мярка, съгласно която лицата, намиращи се на закрити или открити обществени
места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата. За целите на наложената мярка като "обществени
места" са дефинирани и пространствата, на които се предоставят обществени
услуги. Към датата на извършване на процесното нарушение въпросната заповед не
е била отменена. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е
квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
както правилно е приел и въззивният съд. Наложеното наказание е съобразено със
законовия минимум и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН. Не се установяват
извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се
установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението
на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната
мерки, поради и което случаят не може да се квалифицира като маловажен.
С
оглед на изложеното, настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за
правилни и законосъобразни, поради което решението на Районен съд - Димитровград
следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 11.06.2021 г., постановено по АНД №
233 по описа за 2021 г. на Районен съд – Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.