№ 794
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205599 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 94/13.08.2021 год., издадено от
Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /ДБ ИБР/, с
което на „ИВЕСТ КОМЕРС 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, 4003, ул.“П. С. М.“ № **, ет.*, ап.*, р-н
„С.“, представлявано от И. К. Н., на основание чл.200, ал.1, т.43 от Закона за
водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.40, ал.2 от
ЗВ.
Жалбоподателят, в жалбата и в допълнително становище оспорва НП като
неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи за това. Прави искане
за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.М., сочи доводи за отмяна на НП. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, Басейнова дирекция ИБР чрез процесуалния си
представител – юрк.К., моли съда да отхвърли жалбата, като неправилна и
неоснователна и да потвърди НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира присъждане
1
на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване на административно нарушение от 06.07.2021г.,
издаден от св.Ст. Ил. Ил., старши инспектор в Дирекция „Контрол“, БД ИБР,
било установено следното:
На 21.05.2021г. от експерт на БД ИБР съвместно с инспектор отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив била извършена проверка
на обект „Автомивка“, разположен на бул.“6-ти септември“ № 235,
гр.Пловдив, общ.Пловдив, област Пловдив /УПИ ХІ, кв.7, ИИЗ-гр.Пловдив,
общ.Пловдив, обл.Пловдив/, за който има издадено разрешително за
водоползване с № 31591427 (300590-стар)/11.11.2004 г. от Директора на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, продължено с
Решение № РР-1208/10.11.2010 г., продължено с Решение № РР-
4177/05.03.2021 г. с краен срок на действие 11.11.2025г., с титуляр „ИВЕСТ
КОМЕРС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ПК 4003, ул.“П. С. М.“ № **, ет.*, ап.*, р-н „С.“, общ.Пловдив,
обл.Пловдив, представлявано от И. К. Н. се установи, че обекта се стопанисва
от ЕТ „М. С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. З.,
ПК ****, ж.к.“*** *****“ бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, общ.С. З., обл.С. З.
представлявано от М. К. С.. В момента на проверката било констатирано
наличието на един брой изградено и оборудвано водовземане съоръжение –
тръбен кладенец /ТК/, разположен на територията на имот с административен
адрес в гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ № 235, общ.Пловдив, обл.Пловдив.
Устието на ТК се намирало в изградена бетонова шахта, затворена с
метален капак. Видимата част от екплоатационната колона била от PVC тръба
с ø160. В устието на ТК била спусната потопяема помпа с нагнетателна тръба
PEHD ø32, на която бил монтиран водомер „Беласица“ ВКМСВ 10 МКБ,
Qmax=10 m³/h, с фабр.№ 33032 с показание към момента на проверката 00659
м³, пломбиран с оловна пломба на МОСВ-Пловдив.
Заснети били географските координати на ТК, както следва N 42 9′8.4″ Е
024 46′ 23.76″.
Установено било, че се водовзема от подземна вода за други цели.
Обектът бил водоснабден и от градската водопроводна мрежа на гр.Пловдив,
2
като отпадъчните води, след КМУ, постъпват в градската канализационна
мрежа на гр.Пловдив.
Актосъставителят И. приел, че към датата на проверката /21.05.2021 г./
дружеството „Ивест Комерс 2001“ ЕООД било преотстъпило правото си на
използване на водния обект, предоставено с горепосоченото разрешително за
водовземане на ЕТ „М. С.“ да ползва водовземното съоръжение – тръбен
кладенец, изграден на територията на проверения обект, като осъществява
водовземане от подземна вода, която се използва за водоснабдяване на
процесната автомивка. По този начин дружеството-жалбоподател нарушило
законовото изискване на чл.40, ал.2 от Закона за водите.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗВ на дружеството-
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на
основание чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетеля Ст. Ил. Ил. / актосъставител/ и приложените по
делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на този
свидетел като обективни, последователни, непротиворечиви и съответни на
приложените по делото писмени доказателства.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи
в кръга на техните правомощия, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и са съобразени с целта на закона. Същите съдържат
всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно към
съответната уреждаща състава му правна норма, както в акта от
актосъставителя, така и в наказателното постановление от
административнонаказващият орган. При описане на обстоятелствата на
нарушението са изложени всички такива, които са от значение за правилната
преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение,
а и за ясното и пълно разбиране от страна на дружеството нарушител за това,
за което се подвежда под административна отговорност. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
3
Настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по категоричен начин извършено от
жалбоподателят „Ивест Комерс 2001“ ЕООД административното нарушение,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нарушената разпоредба на чл.40, ал.2 от ЗВ съдържа забрана да се прехвърля
на трети лица индивидуално право за използване на водите и водните обекти,
предоставено с административен акт на индивидуално определено лице. В
случая безспорно с договор за наем от 01.07.2020 г. дружеството-
жалбоподател е отдало под наем на ЕТ „М. С.“ проверената автомивка,
находяща се на посочения в акта и НП административен адрес. Безспорно на
територията на наетия имот е имало изградено и оборудвано едно водовземно
съоръжение – тръбен кладенец, подробно описан в двата акта на
администрацията. Не се спори и установеното в хода на проверката и
категорично потвърдено в настоящото производство, фактическо използване
на тръбния кладенец от наемателя за целите на наетата автомивка, за
водовземането, за което разрешение притежава единствено жалбоподателя
„Инвест Комерс 2001“ ЕООД. Фактът на водовземане се потвърждава с
категоричност и от кредитираните от съда като обективни и последователни
показания на актосъставителя, който сочи, че при проверката, представител
на наемателя „призна, че ползва сондажен кладенец“. Същевременно липсват
данни, водата, черпена за дейността на автомивката, да е била добивана по
друг начин, освен от изграденото в обекта и оборудвано водовземно
съоръжение, за използването на което, както бе посочено по-горе, разрешение
има единствено жалбоподателя. Липсват и данни, а и не се твърди от страна
на жалбоподателя, че същият е предприел всички необходими мерки, за да
избегне фактическото използване на тръбния кладенец от наемателя. По този
начин е предоставил своето индивидуално право за използване на водата,
добивана от намиращия се в автомивката тръбен кладенец, на трето лице –
наемателя, който обаче не може да се ползва от издаденото на
санкционираното дружество разрешение. Ако жалбоподателят не е
предоставил фактическото използване на намиращия се в проверената
автомивка тръбен кладенец, то би следвало да е предприел действия по
невъможност същия да бъде достъпен и използван от това трето лице,
доказателства за което не бяха представени. Нещо повече, в договора за
наем, жалбоподателя в качеството си наемодател, е отдал под наем и
4
сондажна помпа, наред с изброените в договора вещи и обекти, което
допълнително оборва защитната теза на санкционираното дружество.
Изложеното води до еднозначният и категоричен извод за нарушение от
страна на „Ивест Комерс 2001“ ЕООД на съдържащата се в чл.40, ал.2 от ЗВ
забрана.
Предвид на това настоящият съдебен състав счита, че така установената в
АУАН и възприета и в НП фактическа обстановка, подкрепена от
показанията на актосъставителя, обосновава извод за противоправно
поведение от страна на „Ивест Комерс 2001“ ЕООД.
Правилно наказващият орган е наложил наказание по реда на чл.200, ал.1,
т.43 от ЗВ, като е определил наказание имуществена санкция в минимално
предвидения в закона размер от 500 лв. Наложеното наказание е съответно на
обстоятелствата по извършеното нарушение и с размер, необходим за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като разглежданото деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
При извършена служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, съдът отхвърля
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като уважава
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, на основание чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът уважава претенцията на
въззиваемата страна, като следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева в полза на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което Съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 94/13.08.2021 год.,
издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“
/ДБ ИБР/, с което на „ИВЕСТ КОМЕРС 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, 4003, ул.“П. С. М.“ № **, ет.*,
ап.*, р-н „С.“, представлявано от И. К. Н., на основание чл.200, ал.1, т.43 от
Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.40, ал.2 от ЗВ.
ОСЪЖДА „ИВЕСТ КОМЕРС 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, 4003, ул.“П. С. М.“ № **, ет.*, ап.*, р-н
„С.“, представлявано от И. К. Н., да заплати на Басейнова Дирекция
“Източнобеломорски район“ сумата в размер на 80 лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6