Решение по дело №2183/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1371
Дата: 30 юли 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20183110202183
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1371/30.7.2018г.

                                   Година 2018                             Град в.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На двадесет и седми юли                                    Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2183  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от Ю.Ж.К. с ЕГН **********, в качеството и на управител на ДЗЗД „ К.” ЕИК *********, чрез пълномощника сни адв.Вл. Д., ВАК срещу НП № 03-008362/30.08.2017 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” в., с което за извършено нарушение на чл.403а,ал.1 от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ и е наложено административно наказание глоба в размер на 1600 лв..

В жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения при издаването му, както и поради липса на извършено нарушение, поради което се иска неговата отмяна.

В  съдебно заседание,жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява се от адв. Д., ВАК, който поддържа жалбата. В хода по същество на делото излага тезата, че НП е съставено срещу физическо лице, в качеството му на работодател, а трудовия договор е сключен с ДДЗ „К.”, което се явява работодател на осн. пар.1 от КТ. В тази връзка се твърди, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на физическото лице като работодател. Твърди се, че е допусната грешка при изписване фамилията на жалбобподателката, което се явява грешка в субекта на нарушението . Твърди се, че както в АУАН, така и в НП са налице различни посочени факти: в АУАН е посочено, че на определена дата е била извършена проверка в обекта, докато в НП такива факти няма.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк О., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е АУАН  с № 03-008362/22.08.2017 год. , затова, че при извършена проверка по  работни места на 12.07.2017 год. в обект „ О. К.”, находящ се в гр.в., ул.” А. К.№ *, стопанисван от ДЗЗД „ К.” се, констатира, че работодателят не държи на разположение на контролните органи за инспекция по труда документи, свързани с разпределението на работното време и организация на работа, а именно поименни графици за работа – за три месеца за периода, за който  е установени сумирано отчитане на работното време, видно от представен Правилник за вътрешния трудов ред и № 1/01.12.2011 год. заповед за отчитане на работното време.

Нарушението е извършено на 12.07.2017 год. в обект -  Оптика „ К.”, находящ се в гр.в., ул.”А. К.” № *, стопанисван от ДЗЗД „ К.”  чл.403а,ал.1 от КТ.

Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателката, предявен и е бил, като в графата  бележки и възражения същата е отразила, че оспорва нарушението, тъй като в обекта е имало графици. Служителят – работник е нов и не е бил упълномощен да представя документи. Графиците са предоставени по време на проверката.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок са постъпили писмени възражения.

АНО не взел предвид направените възражения и въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  На осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ наложил на жалбоподателката К. административно наказание глоба в размер на 1600 лв..

            Разпитан в хода на съдебното производство св. Д. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че на 12.07.2017 год.  заедно с колегата и А., водеща проверката  извършили проверка на обект „ О. К.” на ул.”А. К.”. След като се легитимирали и открили проверката поискали да им бъдат представени правилникът за вътрешния ред и графиците за сумирано изчисляване на работното време, които не им били представени от служителя в обекта на контрол. Впоследствие, след призоваване в ИТ в. тези документи били представени. Св. Д. посочва, че към момента на проверката тези документи не им били представени, като служителя който присъствал в обекта не могъл да ги намери.

За посоченото нарушение бил съставен АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – сигнал за нарушение на трудовото законодателство  от Н. В. с ЕГН **********,Заповед № 011/06.03.2017 год., Допълнително споразумение към трудов договор № 010/31.08.2015 год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, Заповед № 001/24.02.2017 год., допълнително споразумение към трудов договор № 8/14.01.2013 год.,  декларация на осн. чл.402, ал.1,т.3 от КТ, Протокол ПР 1725876/04.08.2017 год., сертификат № 2152/08.06.2017 год. от служба по трудова медицина,идентификационна карта, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган –Директор Дирекция „ Инспекция по труда” в., съгласно Заповед № З 071/12.01.2010 год. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице .

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.  

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

От показанията на св.Д. и приложените към административно-наказателната преписка писмени  доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не представя правилник за вътрешния трудов ред и не представя документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Нарушението е формално и то не може да бъде отстранено впоследствие, както и без значение за извършването му е факта дали са настъпили вредни последици за работници и служители, тъй като законодателят е въвел същата с оглед дейността на контролните органи. Анализът на нормата на чл. 403а от КТ налага извода, че работодателя е длъжен да държи на разположение на контролните органи посочените документи на местата на които се полага наемен труд.             Липсата на представяне в хода на проверката на място на изискваните документи, независимо от кого, следва да се възприеме като липса на „държане на разположение“

Състава на съда намира направените от процесуалния представител на жалбоподателката възражения за неоснователни. Разпоредбата на чл. 357 от ЗЗД предвижда, че с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Дружеството, създадено по този ред (чл. 357 от ЗЗД) е неперсонифициран правен субект, като правата и задълженията при осъществяване на дружествената дейност не възникват за дружеството, а за самите негови съдружници. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е дадено легално определение на понятието „работодател” – всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

          В конкретния случай качеството „работодател” има „К.” ДЗЗД-в., което се отнася към категорията на посочените в цитираната разпоредба „организационно и икономически обособени образувания и дружества”.Предвид горното съдът намира, че доколкото като неперсонифицирано дружество, същото няма правосубектност,  отделна от тази на неговите съдружници, съответно представляващи, тази липсата на правосубектност сочи на невъзможността да се ангажира административно-наказателната отговорност на самото дружество,  с оглед на което правно задължен по отношение разпоредбите на трудовото законодателство се явява единствено неговия представител.

            За извършеното нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, АНО е наложил на жалбоподателката административно наказание на осн.чл.414,ал.1 от КТ глоба в размер на 1600 лв..

Съдът намери, че АНО не е отчел , че нарушението е отстранено веднага следустановяването му, след като на документалната проверка изисканите документи били представени и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители. Освен това съдът приема, че нарушението не разкрива висока степен на обществена опасност, както и няма данни за други нарушения на трудовото законодателство от наказаното дружество. Съобразно предходното наказващият орган е следвало да квалифицира деянието по чл. 415в от КТ, съобразно който маловажни са онези нарушения, които са отстранени веднага след установяването им по  реда предвиден в кодекса, и от които не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Като не е направил това, той е постановил наказателното постановление в противоречие с материалноправните разпоредби. Поради изложеното, след като констатира наличието и на трите предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажно”, такова по см. на чл. 415в от КТ и като отчете, че не е налице ограничението на чл.415в,ал.2 от КТ, съдът намира, че нарушението следва да се преквалифицира по чл.415в, ал.1 от КТ като НП се измени и наложеното административно наказание се намали от 1600 лв. по чл.414,ал.1 от КТ на 100 лв. по чл.415в, ал.1 от КТ.

Съдът намира, че с така определения среден размер на санкцията по чл. 415в ал. 1 КТ ще се изпълнят заложените в чл. 12 ЗАНН цели при налагане на наказанието.   

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-008362/30.08.2017 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” , с което на Ю.Ж.К. с ЕГН **********, в качеството и на управител на ДЗЗД „ Косеви 4” ЕИК ********* за извършено нарушение на чл.403а,ал.1 от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ и е наложено административно наказание глоба в размер на 1600 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 лв. на осн. чл.415в, ал.1 от КТ

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. в. на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                           Съдия при РС в.: