№ 1010
гр. Пазарджик, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20255220100907 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове с
материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №5504/2024 г. по описа на РС - Пазарджик в размер на
6220.77 лв., от които 4000 лв. - главница на задължение по договор за
потребителски кредит; 1597.04 лв. – договорно възнаграждение за периода
10.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 459.30 лв. – лихва за забава за периода 11.05.2023
г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ – 09.05.2024 г. /датата на
предсрочна изискуемост на кредита/; 164.43 лв. – лихва за забава, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 30.12.2024 г. до плащането.
Освен това ищецът е предявил и осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 4600 лв. – дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на
1600 лв. и „Флекси“ в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2025 г. до плащането.
Този иск е изцяло оттеглен и не се поддържа от ищеца, поради което е
1
съдът го е оставил без разглеждане с протоколно определение от 14.07.2025 г.,
което е влязло в сила.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В твърди, че
е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Д. С. П. с
ЕГН ********** от гр. С. , обл. П., ул. ******** № **, произтичащо от
договор за потребителски кредит №40016509595, сключен на 02.04.2023 г., по
който е предоставил на ответника за срок от 36 месеца потребителски кредит в
размер на 4000 лв. срещу фиксирана годишна лихва в размер на 41 % и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49 %. Твърди, че във връзка с
кредита ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на
стойност 1600 лв. и „Флекси“ на стойност 3000 лв., като цената на двата
пакета е платима разсрочено на 36 месечни погасителни вноски с падежи като
на погасителните вноски по кредита. Твърди още, че общата дължима сума по
договора възлиза на 11612.20 лв., а ответникът е заплатил само 1000 лв. на
17.05.2024 г., с които са погасени лихви за забава в размер на 742.72 лв., 227.28
лв. – съдебни разноски по ч.гр.д. №5504/2024 г. по описа на РС – Пазарджик и
30 лв. – такси по тарифата на кредитора. Твърди, че за останалата част от
вземането е поискал от съда да издаде срещу ответника заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, което съдът е уважил частично, с изключение на претенцията
за заплащане на възнаграждение за пакета от допълнителни услуги. Поради
подадено от длъжникът възражение по чл.414, ал.2 ГПК иска от съда да
установи съществуване вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Освен това, на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК, претендира
осъждането на ответника да му заплати сумата от 4600 лв. – дължимо
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 27.06.2024 г. до плащането. Претендира и съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора и предоставянето на
кредита. Оспорва установителния иск по чл.422 ГПК при твърдение, че е
погасил задълженията по издадената заповед за изпълнение, като е заплатил
на ищеца 7190.77 лв., от които на 16.01.2025 г. - 1000 лв. и на 31.03.2025 г. -
6190.77 лв.
2
Оспорва осъдителния иск за заплащане на сумата от 4600 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по кредита, като
твърди, че договора за кредит е нищожен, поради което дължи на ищеца само
чистата стойност на кредита в размер на 400 лв. Нищожността на договора се
претендира на основание чл.22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора начина за
формиране на годишния процент на разходите по кредита и кои са неговите
компоненти. Твърди, че ГПР е посочен грешно, тъй като в него не е включено
дължимото от потребителя възнаграждение за пакета от допълнителни услуги,
което оскъпява кредита. Твърди, че заедно с това възнаграждение ГПР би
надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва действителността на клаузата
за заплащане на договорна лихва от потребителя, която накърнява добрите
нрави поради високия размер на лихвата.
В хода на производството ищецът е оттеглил частично исковата
претенция и е поддържал иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 139.33 лв. от главницата на
кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.12.2024 г. до плащането. Изцяло е
оттеглил осъдителния иск за заплащане на сумата 4600 лв. – дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на
1600 лв. и „Флекси“ в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2025 г. до плащането.
В оттеглената част исковата молба е оставена без разглеждане с
определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 10.07.2025
г., което е влязло в сила.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Искът по чл.422 ГПК в поддържаната част е допустим, тъй като е
предявен в срок между страните в заповедното производство и има за предмет
част от вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на ответника кредит в
размера най-малко на сумата, чието връщане претендира, както и
3
изискуемостта на вземането.
При установяване на горното ответникът следа да установи
положителния факт на изпълнението.
Във връзка с възражението на ответника за недействителност на
договора за потребителски кредит същият следва да установи
обстоятелствата, които го опорочават, като съдът е задължен служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.
Страните не спорят и съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че са
сключили договор за потребителски кредит в изпълнение на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 4000 лв., както и че във връзка с
този договор ответникът е заплатил на ищеца общо 7190.77 лв.
От представения от ищеца договор за потребителски кредит
№40016509595 от 05.04.2023 г. е видно, че кредитът е с фиксирана годишна
лихва от 41 % и в него е посочен ГПР в размер на 49 %. Срокът на кредита е
36 месеца. Предвидено е задължение на потребителя да заплати на кредитора
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към кредита в
размер на 4600 лв., което е разсрочено и включено в месечните погасителни
вноски. Общата дължима сума от потребителя по договора за кредит е в
размер на 11612.20 лв., а брутната месечна погасителна вноска е 322.55 лв.
Спорът се свежда до това, дали заплатената от ответника сума е
достатъчна за погасяването на претендираната от ищеца главница. За да даде
отговор на този въпрос съдът следва да извърши преценка за
действителността на договора за кредит, което освен по възражение на
ответника може да направи и служебно, когато нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /вж. ТР №1 от
27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК/.
В случая действителността на договора за потребителски кредит зависи
от неговото съответствие с изискването за форма и съдържание по чл.10 и
чл.11, ал.1 ЗПК. Едно от тях е да посочва правилно годишния процент на
разходите на потребителя, които са свързани с кредита. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по
4
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя
към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на годишна
договорна лихва от 41 % /общо 3012.20 лв. за целия срок на кредита/ и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4600
лв. В този случай годишният процент на разходите, /изчислен от съда с
калкулатора за ГПР по бързи кредити от електронната страница calculator.bg/ е
в размер на 137.08 %. Следователно посоченият в договорите за кредит ГПР
не съответства на действителния.
В т.55 и 56 от решение на СЕС по дело С-714/22 съдът е акцентирал на
съществения характер на задължението за посочване на ГПР в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителя да се запознае с
правата и задълженията си и да се ориентира правилно за финансова тежест
на договора. В тази връзка СЕС е приел, че посочването на ГПР, който не
отразява точно разходите по кредита лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и
непосочването на този процент.
Освен това, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за
кредит е сключен на 05.04.2023 г. Към 1 януари, 2023 г. ОЛП е 1.42 %, респ.
5
към 05.04.2023 г. размерът на законната лихва е 11.42 %, а максимално
допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 57.01 %.
Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит не
съответства на посочения в договора и превишава максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Това означава, че изискването на чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗЗП.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят
дължи единствено чистата стойност на кредита. Чистата стойност на
процесния кредит е 4000 лв. Ответникът е заплатил на ищеца 7190.77 лв., с
което е погасил задължението. Затова искът за претендираната част от
вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 139.33 лв. от
главницата на кредита ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.12.2024 г. до плащането,
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на съдебни разноски. Представил е доказателства за платено
възнаграждение на един адвокат в размер на 1370 лв., което следва да се
присъди в тежест на ищеца. В заповедното производство ответникът не е
направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422 ГПК от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В против Д. С. П. с ЕГН ********** от гр. С. ,
обл. П., ул. ******** № ** за съществуване на част от вземането по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №5504/2024 г. по
описа на РС – Пазарджик, до размера на 139.33 лв. - главница на
потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.12.2024 г. до плащането.
ОСЪЖДА ищеца „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на
ответника Д. С. П. съдебни разноски в размер на 1370 лв.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7