№ 122
гр. Ихтиман, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200210 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано по жалба на „е“ ЕООД, представлявано от управителя ск,
против Наказателно постановление № 41/18.03.2022 г. на директора на
Регионална дирекция по околната среда и водите - София, с което за
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ на
жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000
лв.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател стопанисва обект Ураново находище „бв“,
с. о, общ. к, обл. Софийска в качеството на титуляр на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№ 33120061/08.12.2011 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“. С Решение № РР-3308/04.06.2018 г., издадено
1
от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, са
изменени индивидуалните емисионни ограничения по показатели в точки на
зауставене в първото разрешително, което дружеството жалбоподател следва
3
да спазва, като общата бета активност Bq/dmе променена от 750 на 1, а
3
общата алфа активност Bq/dmна 0,5.
На 01.07.2021 г. в Централна научно-изследователска лаборатория
ЦНИЛ към „д“ ООД са предоставени проби от обекта, взети от Заустване № 1
руднични отпадъчни води след Инсталация за сорбционна очистка на
замърсени с уран руднични води, Пункт № 1 МП 4 на изход Инсталация за
сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води (ИСОЗУВР). В
периода 01.07.2021 г. – 05.07.2021 г. в Централна научно-изследователска
лаборатория ЦНИЛ към „д“ ООД са извършени изпитвания на пробите вода
от обекта. Отчетеният резултат от изпитването по показателя обща бета
3 3.
активност е 1.341±0.070 Bq/dmпри норма 1 Bq/dmи по показателя обща
3 3.
алфа активност е 0.978±0.052 Bq/dmпри норма 0,5 Bq/dmЗа резултата от
изпитването е изготвено Протокол от изпитване № 2021/1852 от 27.07.2021 г.
За констатираното изхвърляне на отпадъчни води при неспазване на
емисионните норми (индивидуалните емисионни ограничения) срещу
жалбоподателя от свид. В.А. в качеството на главен експерти в отдел отдел
„Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция
„Контролна превантивна дейност към РИОСВ – София срещу жалбоподателя
е издаден Акт № 193/2021 г. от 29.09.2021 г. за установяване на
административно нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ.
Въз основа АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 42/18.03.2022 г. на директора на Регионална дирекция по околната среда и
водите - София, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ на основание чл.
200, ал. 1, т. 6 ЗВ на жалбоподателя е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява събраните пред
настоящия състав гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите А., В., Г., както и от писмените доказателства – Протокол от
изпитване № 2021/1854А от 29.07.2021 г., № 2021/1854 от 29.07.2021 г., №
2021/1853А от 29.07.2021 г., № 2021/1853 от 29.07.2021 г., № 2021/1852 от
2
27.07.2021 г., разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 33120061/08.12.2011 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Решение №
РР-3308/04.06.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, Заповед №№ РД-8/10.01.2011 г., РД-
839/29.10.2019 г., РД 154/28.02.2019 г., издадени от министъра на околната
среда и водите, експертна оценка, известия за доставяне.
Съдът намира изброените доказателствени източници за логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат
кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от
фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия. Предвид
това е безпредметно да бъдат анализирани по-подробно.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените
заповеди, с които са оправомощени.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
3
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било
извършено нарушениято.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.
Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
С процесното наказателно постановление административна санкция е
наложена за нарушение, изразяващо се изхвърляне на отпадъчни води във
воден обект, нарушавайки емисионните норми (в отклонение от
предвидените условия за поддържане необходимото качество на водата в
съответствие с издаденото разрешително).
Безспорно е, че въззивникът е титуляр на разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33120061/08.12.2011 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ за обект „Ураново находище „бв“, с. о, общ. к,
обл. Софийска. С Решение № РР-3308/04.06.2018 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, са изменени
индивидуалните емисионни ограничения по показатели в точки на зауставене
в първото решение, които дружеството жалбоподател следва да спазва, като
3
общата бета активност Bq/dmе променена от 750 на 1, а общата алфа
3
активност Bq/dmе променена от на 0,5. Също така безспорно се установява,
че на 27.07.2021 г. в Централна научно-изследователска лаборатория ЦНИЛ
към „д“ ООД са предоставени проби от обекта, взети от Заустване № 1
4
руднични отпадъчни води след Инсталация за сорбционна очистка на
замърсени с уран руднични води, Пункт № 1 МП 4 на изход Инсталация за
сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води (ИСОЗУВР) и
отчетеният резултат от изпитването по показателя обща бета активност е
1.341±0.070 Bq/dm3 при норма 1 Bq/dm3 и по показателя обща алфа
активност е 0.978±0.052 Bq/dm3 при норма 0,5 Bq/dm3.
При това положение жалбоподателят законосъобразно е санкциониран
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ.
Изхвърлени са отпадъчни води в река Очушница, като съдържанието им е в
отклонение от емисионните норми, обективирани в индивидуалните
емисионни ограничения в издаденото решение. Съгласно дадената в чл. 38,
ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване дефиниция по
смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на
емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното
за заустване индивидуални емисионни ограничения. Ето защо настоящият
състав приема, че деянието е подведено под нарушената
административнонаказателна норма.
Неоснователно въззивникът възразява, че приложение е следвало да
намери разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Цитираната норма
предвижда санкция в случаите, когато се ползва воден обект, без основание
или в отклонение на предвидените условия и е неприложима в случая с
допуснатото от касатора нарушение чл. 48, ал. 1 от ЗВ. Последната би била
приложима при допуснато нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ, ако например
нерегламентирано се заустват формираните отпадъчни води или това се
прави на място и по начин, различни от даденото разрешение за ползване на
обекта, което в случая не отговаря на констатациите на проверяващия орган
(вж. в този смисъл Решение № 424 от 27.04.2022 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 249/2022 г. и Решение № 337 от 31.03.2022 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 154/2022 г.).
Не се споделят доводите, че дружеството е титуляр за разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, а изследваните са
руднични. Двете понятия не са взаимно изключващи се, а се отнасят като род
5
към вид. Законът за водите не съдържа дефиниция за „отпадъчни води“, но
такава, както е посочено в писмената защита, е дадена в ДР към Наредба № 2
от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, съгласно която „Отпадъчни води“ са
водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена,
стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните
системи на населените места, селищните и курортните образувания. Съгласно
§ 1, т. 100 от ДР на ЗВ „руднични води“ са водите, които изтичат на
повърхността от действащи или ликвидирани миннодобивни обекти,
включително обекти с геотехнологичен добив, през минни или сондажни
изработки.
От анализа на дадените легални дефиниции следва извод, че няма
пречка да има отпадъчни води, когато източник на замърсяването е стопанска
дейност. Добивът на уран, като в процесното ликвидирано находище,
представлява стопанска дейност, поради което, доколкото замърсяването се
дължи на извършваната преди ликвидирането стопанска дейност, то няма
пречка водите да бъдат определени като руднични отпадъчни води, както
правилно е посочил АНО в обжалваното НП. Дейността е стопанска, тъй като
уронодобивът е дейност, която се извършва с цел реализиране на печалба, а
не с идеална цел в полза на обществото. Жалбопоподателят е допуснал
отклонение от предвиденото в разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33120061/08.12.2011 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за
обект „Ураново находище „бв“, с. о, общ. к, обл. Софийска., изменено с
Решение № РР-3308/04.06.2018 г., издадени от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, индивидуални емисионни
ограничения по показателя обща бета активност, който при предоставената на
27.07.2021 г. проба е бил 1.341±0.070 Bq/dm3 при норма 1 Bq/dm3, а по
показателя обща алфа активност е бил 0.978±0.052 Bq/dm3 при норма 0.5
Bq/dm3.
Без значение за съставомерността на деянието е дали замърсяването се
дължи дейността на дружеството жалбоподател или друг правен субект.
Дружеството на основание на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ има обективна отговорност
да спазва във всеки един момент предвиденото в разрешението. Като не го е
6
направило и е изхвърлило замърсени води ъв воден обект, което е
констатирано при извършената проверка, е допуснало процесното нарушение.
Не е налице маловажен или явно маловажен случай. Деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо най-леките от този
вид. Касае се до превишаване на заложените индивидуални емисионни
ограничения по два показателя. Отпадъчните води са изхвърлени във воден
обект, което неминуемо създава опасност за биоразнообразието и околната
среда, като резултира във влошаване качеството на водата. Няма значение за
обществената опасност дали в близост има населено място, тъй като водните
обекти по естеството се използванат не само от хора, но и от други
биологични видове. Значителността на отклонението следва да се преценява
единствено на плоскостта на индивидуализация на наказанието.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Видът на наказанието е правилно определен съобразно предвиденото в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.
Наложеното наказание е в минималния размер предвиден в
разпоредбата и не подлежи на намаляване, като АНО правилно е съобразил,
че отклоненията не са твърде значителни.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42/18.03.2022 г. на
директора на Регионална дирекция по околната среда и водите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7