Р Е Ш
Е Н И Е
N627
гр.Р., 02.11.2012 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.НСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври
през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА Д.
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Т.Н. и в
присъствието на прокурора .........,
като разгледа докладваното от съдия Герасимова в.гр.д. № 840 по описа за 2012
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ
„Е.И.” против решение №849/03.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 230/2012 г. по
описа на Районен съд – гр. Р.. Твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата и претендира неговата
отмяна и отхвърляне на предявеният иск. Конкретизира се, че в хода на
производството пред първоинстанционния съд не е бил конкретизиран по надлежен
начин процесния имот отдаван под наем, като същият не е бил индивидуализиран,
че не е било изяснено и предназначението на същия. Претендира и направените
разноски в двете съдебни инстанции.
Постъпила е и жалба от Етажна
собственост на ж. бл. „Петър”, ул. „Рига”№26, гр. Р. , чрез управителя си Д.Р.В.
срещу решението в частта, с която са били отхвърлени исковите претенции за
разликата за разликата над 918 лв. до 1620 лв. наемна
цена и за разликата над 169.87 лв. до 249.40 лв. мораторна лихва, а производството
по предявен срещу Е.П.И. като собственик на апартамент В на 13 етаж иск да
заплати сумите 72 лв. общо консумативни разходи и разходи за текущо поддържане
на общите части от месец ноември
След преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото, въззивният съд приема следното:
Жалбите са подадени от
процесуално легитимирани страни, в законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК
срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението на първоинстанционния
съд е валидно и допустимо.
Съдът възприема изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Постановеният извод за
неоснователност на предявените искове кореспондира с доказателствата по делото
като правилно е приложен и материалния закон. В този смисъл решението следва да
бъде потвърдено и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на същото.
Производството по делото е образувано
по предявени от Етажна собственост на ж. бл. „Петър”, ул. „Рига”№26, гр. Р. ,
чрез управителя си Д.Р.В. против ЕТ „Е.И.” искове с правно основание по чл.79 във вр. с
чл.232, ал.2 ЗЗД, по чл.86 ЗЗД и по чл.233 ЗЗД. Претендирало се е търговецът да
освободи и върне наето помещение в страничен вход на сграда, обща част на ЕС на
ж.бл. “Петър”, да заплати дължимия наем за периода от месец ноември 2008г. до
месец ноември 2011г. в размер на 1620 лв. (45 лв. х 36 мес.), 249.40 лв. лихва
за забава върху сумата за същия период, да се осъди Е.П.И. като собственик на
апартамент В на 13 етаж да заплати сумите 72 лв. общо консумативни разходи и
разходи за текущо поддържане на общите части от месец ноември
С атакувания съдебен акт
първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция чл.79 във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД като осъдил ЕТ “Е.И.”,
седалище и адрес на управление в гр. Р. да заплати на Д.Р.В., в качеството му на управител на Етажна собственост на ж.
бл. “Петър”, ул. “Рига” №26, гр. Р., сумите 918 лв. наемна цена за периода от
м. ноември
Безспорно е било установено, че жилищен блок „Петър”, намиращ се в гр. Р., ж.к. “Изток”,
е бил вписан в публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост под
№223/14.05.2010 г., като към момента на построяването на сградата същата е
разполагала със 132 бр. самостоятелни обособени обекти, притежавани от различни
собственици - физически и юридически лица, свързани помежду си с общи части на
сградата, посочени в чл.38, ал.1 ЗС. В този смисъл и общите части в жилищната
сграда са били в режим на етажна собственост. Безспорно в рамките на
производството е било установено и че между собствениците (притежатели на
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти) - участници
в Етажната собственост и ЕТ „Е.И.” на 10.02.1993 г. е бил сключен писмен
договор за наем за срок от 5 години. Предмет на същия е било отдаването
ползването на приземно помещение, представляващо обща част на сградата на ж.
бл. „Петър”, при дължима наемна цена в размер на 1500 неденоминирани лева,
платими в края на всеки месец. В този смисъл и не бипа могли да се споделят
съображенията от въззивната жалба досежно липсата на надлежна индивидуализация
на процесния имот. По несъмнен начин е
било доказано и осъщественото от страна
на наемателя преустройство на процесното помещение в магазин за хранителни
стоки (узаконено с Акт за узаконяване
№11/10.02.1994 г. - л.29, гр.д. №36/2011г.). Безспорно е обстоятелството че след
изтичане на наемния срок използването на наетия обект е продължило със знанието
и без противопоставянето на наемодателя, поради което договорът се счита
продължен за неопределен срок - чл.236,ал.1 ЗЗД, както и че наемателят е
продължил ползването на наетото помещение, за което до месец ноември 2008г. е
заплащал наем по 30 лв. месечно.
Правилни и
законосъобразни са и изводите на контролираната съдебна инстанция, че в случая
се касае до етажна собственост, в която 50 от всичките 132 самостоятелно
обособени обекти (апартаменти) принадлежат на ТЕЦ Р., което обстоятелство обаче
не изменя правния режим на ЕС, при която обща вещ са частите от общата сграда,
изброени в чл.38 ЗС, както и „всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване”.
Коригирането на
наемната цена на 45 лв. месечно е било оспорено от наемателя, но същият е продължил
ползването, без да изпълнява задълженията си по наемния договор до прекратяване
на договорът - с решение на ОС от 16.05.2011г. - на основание чл.238 във вр. с
чл.235 ЗЗД. За освобождаването му и предаване на държането на същия е била
надлежно отправена и покана-връчена на 18.05.2011г. По несъмнен начин пред
първата инстанция е било установено и обстоятелството, че търговецът не е
освободил наетото помещение и за периода след 18.05.2011г. е продължил
ползването му въпреки противопоставянето на наемодателите.
Правилни и
законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съдебен състав относно дължимия размер на договорената
и актуализирана наемна цена в размер на 30 лева. Това е така, доколкото
страните не са съгласували волите си в насока изменение на първоначално
постигнатото съглашение. В този смисъл и за периода от м. ноември 2008 г. до
18.05.2011 г. правилно и законосъобразно е било прието, че същият бил осъден да
заплати 918 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска -
29.12.2011г. до окончателното изплащане в размер на 169.87 лв. Правилно е било
прието и че за разликата над 918 лв. до 1620 лв. наемна цена и за разликата над
169.87 лв. до 249.40 лв. мораторна лихва, исковете следва да бъдат отхвърлени.
В този смисъл не биха могли да бъдат споделени доводите на Етажната собственост,
доколкот както правилно е посочил контролирания съдебен състав липсва надлежно
предявена отделна искова претенция за заплащане на обезщетение за ползването на
вещта след прекратяване наемното правоотношение – по чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Основателна се явява
и претенцията за предаване на наетото помещение и в този смисъл правилно и
законосъобразно ответник пред първата инстанция
е бил осъден да предаде наетата вещ.
Правилно и
законосъобразно производството по делото относно иска по чл.232, ал.2 ЗЗД за
заплащане на 72 лв. разходи, свързани с ползването и текущото поддържане на
общите части за периода 1.11.2008 - 1.11.2011г. и за 12.53 лв мораторна лихва
върху сумата е било прекратено предвид обстоятелството, че исковете са били насочени
не срещу търговеца, а срещу физическото лице Е.П.И., който не е страна по
делото и в този смисъл не са налице предпоставките на чл.210 от ГПК за
съединяване на искови претенции съобразно предписанията на чл.210 от ГПК. В последната насока
практиката е категорична, че по принцип предпоставка за допустимост на
първоначалното обективно съединение на искове е идентичността на страните, т.е.
ответникът по претенциите, обективирани в исковата молба, да е един и същ,
което се извежда от цитираната норма на процесуалния закон. По изключение е
допустимо съединяване на искове срещу различни ответници, но единствено и само
ако между тях е налице връзка, каквато в конкретния случай липсва. Предвид на
това и правилно производството в тази му част е било прекратено от
контролирания съдебен състав.
В обобщение решението на
районния съд като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора разноски
за въззивната инстанция не се дължат в полза на нито една от двете страни.
По изложените съображения Р.нският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №849 от 09.05.2012 г., постановено по
гр.д.№ 230/2012 г. по описа на Р.нски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.