№ 39
гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ Й.
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й. Административно наказателно
дело № 20234110201783 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. Русе, представлявано по пълномощие от
адв. *** от РАК, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
електронния фиш като правилен и законосъобразен. Също претендира разноски.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Процесният електронен фиш № ********** е издаден за това, че на 22.02.2022 г., в
1
06:09 часа, в община П. Тръмбеш, за движение по път I-5 км 68+946, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №
D9620D2FD30A363EE053021F160A717F, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 1828 АКСОР, с регистрационен номер Р 84 66
ВХ, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването – квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството -
жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.
Нарушението e установено с устройство № 40351, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I - 5, км. 68+946.
Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения
запис от електронната система на 22.02.2022 г., в 06:09:50 часа, е заснет автомобил, с рег. №
Р 84 66 ВХ.
От представената по делото справка от история на обработка на нарушение №
********** е видно, че процесният електронен фиш е издаден не по-рано от 01.12.2022 г.,
когато е подписан с квалифициран електронен подпис.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. Съгласно установената константна практика на Административен съд –
Велико Търново по идентични казуси и съобразно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г.
на ВАС на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
3/2019 г., приложимо към настоящия казус, се приема, че "откриването" на нарушителя е
налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за
това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да
определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и от субективна страна. В процесния случай, видно
от снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш, нарушението
е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 22.02.2022 г. и
ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в
закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на
22.08.2022 г. Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, че процесният ЕФ е
съставен на 01.12.2022 г. и връчен на жалбоподателя на 10.03.2023 г.
2
Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и
ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод,
че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от
ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на
административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на
атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден.
В тази връзка съдът не споделят доводите на въззиваемата страна, че ЕФ не може да
се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове към НП и по отношение на него
са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В редица свои решения АС – Велико Търново изтъква, че приемането за електронния
фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би
означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в
зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано
от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34
от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително
бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на
производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да
тече от датата на заснемането с техническото средство.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като
такъв следва де се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 226, ал. 3 от
АПК в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за въззивното и касационното производство, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции
са в общ размер от 1 100 лв., което се явява договорено и платено в размер не надвишаващ
този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.
3
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на
„***“ ЕООД гр. Русе, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2
500 /две хиляди и петстотин/ лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на „***“ ЕООД гр.
Русе направените по делото разноски за въззивното и касационното производство в размер
на 1 100 /хиляда и сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4