Определение по дело №130/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Мария Дългичева
Дело: 20204200500130
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

10.06.2020 г., гр. Габрово

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

 

          Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА

                                                                       мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дългичева в.ч.гр.д. № 130 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, заявена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Л., против разпореждане № 1377 от 05.03.2020 г. по гр.д. № 399/2020 г. на РС-Габрово, в частта за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника К.И.И. за сумите: 105 лева договорна лихва в периода 01.05.2019 г. – 06.08.2019 г.; 1021,02 лева – възнаграждение за пакет допълнителни услуги; 11,43 лева – лихви за забава в периода 02.04.2019 г. – 06.08.2019 г.; 30 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.05.2019 г. – 06.08.2019 г., като вземанията произтичат от сключения между страните договор за кредит.

  С частната въззивна жалба са изложени оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са развити съображения, че процесните вземания не произтичат от неравноправни клаузи, поради което неправилно заповедният съд е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за тези суми.

Настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частна въззивна жалба е частично основателна по следните съображения:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е приел по същество, че претендираните вземания за извънсъдебно събиране на вземането и за възнаграждение за пакет допълнителни услуги произтичат от неравноправни клаузи. Размерът на възнаградителната лихва по кредита е прието, че надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва в размер на 38 % годишно е нищожна и не поражда права и задължения. Обезщетението за забава в размер на законната лихва е прието, че не се дължи, тъй като представлява акцесорно вземане, дължимо считано от поканата за плащане, която в случая се явява подаденото заявление по чл. 410 ГПК. Така мотивиран заповедният съд е издал заповед единствено за вземато за непогасената главница по сключения между страните договор за кредит.

Натоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е отхвърлено искането за издаване на заповед за вземанията за таксата за извънсъдебно събиране на вземането и за възнаграждението за пакет допълнителни услуги. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.

Настоящият съдебен съсътав приема, че въпросните вземания произтичат от нищожни клаузи, както правилно е приел  заповедният съд. Таксата за извънсъдебно събиране на вземане по договор за кредит по своето правно естество представлява задължение за заплащане на извънсъдебните разноски на кредитора по събиране на вземането. Подобна клауза противоречи на закона, на установения правов ред и е нищожна. При възникване на правен спор относно съществуването и изпълниението на субективно материално право, същият следва да бъде отнесен пред съд. При неизпълнение на вземанията по договора за кредит, дъжникът може да бъде принуден да изпълни само и единствено чрез средвата на държавната принуда, като спора следва да се отнесе пред компетентен държавен орган. Ето защо така наречената „такса за извънсъдебно събиране“,  свързана с направата на несъдебни разходи за събиране на едно спорно вземане, чрез способи, различни от законово установените - настойчиви телефонни обаждания и други подобни, е нищожна и не поражда обигационни права и задължения. Допустимо е страните да договорят разпределение на разходите във връзка с изпълнието на договора, но случаят не е такъв. Вземането, в размер на 1021,12 лева, за възнаграждение за пакет допълнителни услуги, по силата, на които кредиторът поема задължение за приоритетно разглеждане на заявлението за  отпускане на кредит, също произтича от нищожна договорка. Съглашение, с което се поема задължение за заплащане на определена сума за експресно разглеждане на заявление за отпускане на банков кредит е нищожно поради липсата на основание. В тази хипотеза не е налице юридически оправдана причана за поемане на подобно задължение. Кредитът е възмездна правна сделка, с която се поема задължение за въръщане на дадената в заем сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, представляваща цената на кредита. Заявлението за отпускане на кредит има характер на оферта по смисъла на 13, ал. 1 ЗЗД, като по аргумент от посочената  разпоредба, ако офертата не бъде приета в срок, то тя не обвързва предложителя. Следователно искането за приоритетно разглеждане на заявлението за отпускане на банков кредит е снабдено с произтичащите от закона правни последици, във връзка с приложението на чл. 13 ЗЗД. Не е налице правно оправдана причина лицето, което кандидатства за кредит да поеме задължние за заплащане парична сума, и то по-голяма от самия заем, с оглед  приоритено разглеждане на заявлението му, както и с оглед потенциални правни възможности за разсрочване на кредита и намаляване на вноските. При положение че заявлението не бъде разгледано в срок, то губи своето обвързващо действие. Отделно обстоятелството, че договорът за кредит е възмезден е достатъчно да обуслови интереса на кредитната институция да заяви дали приема направеното предложение или не. Разсрочването на дълга и намаляването на вноските са правна възможност, но те зависят от бъдещо договаряне при възникване на определени условия, които няма как да се регламентират отнапред. В случая свободата на договаряне не оправдава съществуването в правната действителност на подобен договор или анекс, поради което и той се явява нищожен като договор без основание.

Настоящяит съдебен състав намира, че неправилно заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането за възнаградителна лихва. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая годишният процент на разходите, формиран основно от възнаградителната лихва, в размер на 38 % годишно, е по-нисък от пет пъти размера на законната лихва, като съдебната практика, на която се е позовал заповедния съд, постановена преди приемане на редакцията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, следва да се приеме за изоставена, с оглед изричната законодателна уредба.

Неправилно заповедният съд е приел, че обезщетение в размер на законната лихва за забава върху просрочените анюитетни вноски до датата на предсрочната исискуемост се дължи считано от поканата. При паричните задължения с определен падеж изтичането на срока поставя длъжника в забава, без да е необходима покана - арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Доколкото съгласно чл.86 от ЗЗД мораторната лихва е законна последица от неизпълнението на парично задължение, то и в настоящия случай същата се дължи наред с уважената главница.

Водим от горното, Габровският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1377 от 05.03.2020 г. по гр.д. № 399/2020 г. на РС-Габрово, в частта за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника К.И.И. за сумите: 1021,02 лева – възнаграждение за пакет допълнителни услуги и 30 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.05.2019 г. – 06.08.2019 г.

ОТМЕНЯВА разпореждане № 1377 от 05.03.2020 г. по гр.д. № 399/2020г. на РС-Габрово в останалата му обжалвана част, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.И.И., ЕГН: ********** за сумите: 11, 43 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.04.2019 г. - 06.08.2019 г.; 105 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.05.2019 г. - 06.08.2019 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                            2.