Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца,
13.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВРАЦА, първи граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4157 по описа за 2019 год. на РС-Враца и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба от Н.Б.Н. срещу Г.М.К. и П.К.К. с правно основание чл.227, ал.1,
б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 65, том II, рег. №2454, дело № 118 от 2013г. на нотариус Рейна Стефанова,
вписана под № 026 в НК на РБ, поради непредоставена издръжка, от която
дарителят се е нуждаел.
Ищцата твърди, че с НА за
дарение на недвижим имот № 65, том II, рег. №2454, дело № 118 от 2013г. на
нотариус Рейна Стефанова, вписана под № 026 в НК на РБ, дарила на своя внук К.Р.К.свой
недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1018.323.4.7 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр. **, ж.к. „***“, ул. „****“ №**,
ет.**, ап.**, който се намира в сграда №**, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1018.323, и представляващ жилище с площ от 78,69 кв.м.,
ведно с прилежащи части: мазе №7 с площ от 7,3 кв.м. и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия
етаж – 12259.1018.323.4.8; под обекта – 12259.1018.323.4.5; над обекта –
12259.1018.323.4.9. Данъчната оценка на имота към момента на сделката била 31
833,80 лева. Излага, че имала уговорка с внука си тя да му дари апартамента, а
той да ѝ помага да я издържа докато е жива. Прехвърлянето на имота
извършила срещу поето от внука ѝ К. задължение да я гледа и издържа, да
ѝ осигурява спокоен и нормален живот. Твърди, че на 27.04.2019г. цялото
семейство се било събрало за Великден – тя, внукът ѝ К., съпругата му –
ответницата Г., дъщерята на ищцата – С. К. Ц. и нейният съпруг. Пред всички
била заявила, че се нуждае от финансова издръжка, защото получавала малка
пенсия от 365 лева месечно, била стара и болна, имала много разходи за лекарства,
сметки и не можела да се издържа и храни нормално. Всички присъстващи знаели,
че е дарила апартамента на К.. Сочи, че не живеела в дарения имот, тъй като
ответницата Г. не позволявала да живее заедно с тях. Помолила внука си К. да
ѝ помага финансово всеки месец, тъй като му била дарила апартамента си.
Той бил обещал при тази семейна среща да ѝ помага финансово, но след това
не го изпълнил. Търсила ги в дарения апартамент, но те се криели от нея и не
ѝ отваряли вратата. Дъщеря ѝ била разговаряла с К. да помага
финансово на ищцата, след като тя живее с нея, а не с него, но той
отказал. На 30.07.2019г. К. починал
внезапно. След този момент се опитвала да се свърже със съпругата му, но тя я
отбягвала, като от дъщеря си разбрала, че ответницата Г. обявила за продажба
процесния апартамент. С прехвърлянето на апартамента искала да си осигури
издръжка и грижи с оглед възрастта си и здравословното състояние. Очакванията
ѝ надарения К. и съпругата му да я издържат останали неоправдани. Надежда
доводи, че е осъществена предпоставката издръжката да е поискана от надарения
преди смъртта му, за да бъде ангажирана и отговорността на неговите наследници
за нейното предоставяне. Моли да бъде отменено дарението и да ѝ бъде
върнато владението върху имота. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от
ответниците, е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се
оспорват. Оспорва се, че между надарения и ищцата е имало уговорка в замяна на
дарението, К. да я издържа докато е жива. Възразяват и срещу твърденията на
ищцата, че е била осъществена такава среща на 27.04.2019г., на която ищцата е
поискала от К. да ѝ предостави издръжка и той да е дал такова обещание,
както и факта, че многократно ги е търсила в дома им. Не се оспорва, че между
ищцата и К. е бил сключен договор за дарение с предмет процесния имот.
Ответницата Г. сочи, че е присъствала при подписването на този договор и нито
тогава, нито преди това е била постигана уговорка К. да издържа ищцата докато е
жива, липсвала и уговорка за издръжка и гледане в договора. Заявява, че
27.04.2019г. нейното семейство прекарало в дома си и не се е виждало с ищцата,
нейната дъщеря и зет. Моли показанията на поисканите от ищцата свидетели да
бъдат преценени с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора. Излага, че
не е вярно твърдението на ищцата, че ответницата Г. не позволявала да живее в
жилището. Ищцата притежавала друг недвижим имот, в който живеела, а процесния
имот дарила на внука си, за да може неговото семейство да живее самостоятелно.
Оспорва се твърдението, че ищцата е изпаднала в нужда и няма средства с които
да осигури издръжката си. Навежда доводи, че ищцата през 2007г. е продала два
свои съсобствени имота, като делът от продажната цена, който ѝ се полагал
бил 192 733,84 лева. През 2009 г. закупила процесния недвижим имот за цена от
23 015,30 лева, но ответниците считат, че след тази сделка все още е
разполагала с остатъка от получената от нея сума в размер на 169 718 лева.
Освен това била наследила и недвижим имот в гр. ***, ул. „**“ №***,
представляващ етаж от къща с двор, където живеела. Притежавала и пет броя
недвижими имоти в съсобственост, четири от които с обща площ от 15 098 дка и
един с площ от 109.500 дка. Оспорва се и обстоятелството, че дареният К.,
наследодател на ответниците, е имал възможност да предостави исканата от ищцата
издръжка. Той работел като заварчик и издържал цялото си семейство с
получаваната от него заплата от 510 лева. Ответницата Г. не работела, а се
грижела за детето им от неговото раждане. Нейните родители ги подпомагали
финансово, като продължавали и към този момент. Считат исковете за недопустими
и неоснователни. Счита, че не са легитимирани като ответници, тъй като не са
встъпили в правното задължение да предоставят издръжка на ищцата по договора за
дарение, тя не била изпаднала в нужда и не е поканила надлежно К. приживе да
ѝ осигури такава. Считат исковете и за неоснователни, защото
наследодателят им К. не е имал възможност да предоставя издръжка на ищцата, тъй
като с това би оставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в
по-лошо положение от дарителя. Моли исковете да бъдат оставени без уважение и
претендират разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:Предявеният иск е
допустим.
За основателността на иска, в тежест на ищцата
е да докаже в кумулативност наличието на следните предпоставки: наличието на договор
за дарение на процесния недвижим имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка
и отправянето на покана до наследодателя на ответниците за предоставянето на
такава. Ответната страна следва да проведе насрещно доказване, както и да
установи възражението си за невъзможност поради липса на достатъчно средства за
предоставя издръжка, а при установяването им, да докаже, че е предоставил
такава.
Между страните няма
спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в полза на наследодателя
на ответниците дарение на процесния имот. Наличието на договор се установява от
представените по делото доказателства - нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 65, том II, рег. №2454, дело № 118 от 2013г. на нотариус Рейна Стефанова.
Ищцата твърди да е
отправила искания за предоставяне на издръжка от наследодателя на ответниците К.
Р. К., които останали неудовлетворени. По делото няма ангажирани доказателства
за отправена покана в тази насока.Разпитаният свидетел по делото З.Ц.Ц.заяви,
че не знае ищцата да е искала издръжка от К. Р. К. Неустановяването на този елемент от
фактическия състав на претенцията, принципно обуславя отхвърляне на иска, тъй
като ищцата не доказва да е уведомила наследодателя на ответниците за
възникнала й нужда от издръжка за минал период, преди подаване на исковата
молба, съответно да е отправила надлежно искане да й бъде осигурявана такава. В практиката си ВКС
приема, че исковата молба сама по себе си също има значение на покана /в т. см.
Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/
20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о. ВКС и др. /.Тази практика е
обаче е относима само в случаите, когато искът е предявен срещу надарения. Наследниците на
надарения не са страни по договора за дарение и не дължат благодарност на
дарителя. Те, също така, не придобиват моралните задължения на наследодателя по
наследствено правоприемство, защото те не са част от наследствената маса. Само
когато към момента на откриване на наследството, наследодателят вече е бил и
правно задължен да окаже икономическа помощ на дарителя (налице е трайна нужда
и искане за издръжка), това правно задължение се наследява / в.т.см. Решение № 24/
28.03.2014г. на ВКС, постановено по гр.дело № 974/2012 г. IV г. о. ВКС и др./
Съгласно разпоредбата
на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на
дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя,
искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или
мълчалив/ да дава издръжка. Както в теорията, така и в съдебната практика се
приема, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било
правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и
допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава -
т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това
правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие, е
свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на
неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост към надарения. Така
материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за
благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на
държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да
обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка.
Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е
установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при
които за дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде
върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на
правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на
дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с
едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията
за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на дарението може
да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той
се нуждае.
От изложеното следва,
че договорът за дарение е едностранен, а правни задължения по него възникват
със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй
като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, свързва определени обстоятелства в
правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се
трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на
дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за
разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да
няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата
му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се
превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на
такава е основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение.
Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно
наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху
ищеца.
В практиката си ВКС
приема, че при този иск е необходимо да бъде изследвано и дали дарителят е
изпаднал в трайна нужда към към датата на поканата, отправена преди исковата
молба /каквато в случая не е доказана./
От събраните в
производството доказателства се установи, че ищцата – дарител е възрастен
човек. От приетите писмени доказателства във връзка със здравословното й
състояние, се установява, че е тя има хронични заболявания. Приема лекарствени
медикаменти.Други доказателства за здравословното състояние или необходимост от
лечение и приемане на медикаменти не са ангажирани. Няма данни например за
нужда от спазване на специален хранителен режим или извършване на
възстановителни и поддържащи процедури. В подкрепа на изложеното са и събраните
в съдебно заседание гласни доказателства, като свидетеля Цеков заявява, че
лекарствата, които той лично закупува на ищцата са около 100 лева на месец.Посочва,
че ищцата получава ниска пенсия.
Поначало дарението не създава за дарения
задължение да издържа дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне
в трайна нужда и поиска издръжка. В този случай, задължението на дарения от
морално се превръща в правно, доколкото законът изрично предвижда отмяна на
дарението, когато се отказва помощ, от която дарителят трайно се нуждае.
Смисълът на закона е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага
със средства, за да се издържа и гледа. От анализа на доказателствата по делото
не се установи ищцата да е изпаднала в такова трайно материално затруднение,
което да налага отмяна на дарението като изключителна и крайна санкция. Не се
установи липсата на средства за задоволяване на елементарни житейски нужди.
Такава нужда е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от
получаваните от него средства или притежаваното имущество /в този смисъл решение
№ 275/26.03.2009 г. по гр. д. 5837/2007 г. на ВКС, IV г. о. /. В случая
разходите, необходими за задоволяване на нуждите на ищцата се установяват от
приетите по делото доказателства, като същите не надвишават приходите. Не се
установи елемент от фактическия състав на нормата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, а именно нужда от издръжка, още по - малко
имаща траен характер, като доказателствената тежест в случая е върху ищеца.
Отмяната на дарението е изключителна мярка,
която се допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е приела
драстична форма. В случая не се установява подобна непризнателност, тъй като от
доказателствата по делото се установи, че наследодателя на ответниците през сочения период е получавал трудово
възнаграждение около 500.00 лева,като самият той е бил в невъзможност да осигурява исканата от
ищцата издръжка, предвид обстоятелството, че същият има малолетно дете.
Съгласно ТР № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС
правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице
обществено укоримо поведение на дарения, а такова не се установява.
Систематичното тълкуване
на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД води до извод, че правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на
дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в
другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо
да се приравняват по последици случаите на убийство и опит на убийство на
дарителя, съответно в набедяване в тежко престъпление, на случаите, в които дареният
сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите
низходящи, на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е
неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред
моралния избор да избере интереса на своя дарител пред този на своите
ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят
има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури,
освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в
такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне
до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо
по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. "а" и "б" ЗЗД.
От изложеното и въз основа
на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира предявеният
иск за неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските: При
този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ищцата дължи на ответниците сторените
в производството разноски.
Процесуалният
представител на ответниците претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от по 1408.00 лева за всеки от ответниците.
Съгласно чл. 38, ал.2
ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да
сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза.
Релевирано е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответниците.Същото е неоснователно, тъй като исканото възнаграждение е в
рамките на минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 9 ЮЛИ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕСНОВАТЕЛЕН иска на Н.Б.Н.,ЕГН ********** срещу Г.М.К., ЕГН ********** и П.К.К., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.М.К. за отмяна поради
непризнателност на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
65, том II, рег. №2454, дело № 118 от 2013г. на нотариус
Рейна Стефанова, вписана под № 026 в НК на РБ, дарила на своя внук К.Р.К.свой
недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1018.323.4.7 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр. ***, ж.к. „****“, ул. „****“
№**, ет.**, ап.***, който се намира в сграда №4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1018.323, и представляващ жилище с площ от 78,69 кв.м.,
ведно с прилежащи части: мазе №7 с площ от 7,3 кв.м. и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия
етаж – 12259.1018.323.4.8; под обекта – 12259.1018.323.4.5; над обекта –
12259.1018.323.4.9.
ОСЪЖДА на основание чл.
38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2
от Закона за адвокатурата Н.Б.Н., ЕГН ********** да заплати на адвокат Б.Ц.Н.,
с адрес *** сумата от 2816.00 лв. / две
хиляди осемстотин и шестнадесет лева / - за осъществено процесуално
представителство на ответниците.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от съобщението
до страните.
Районен съдия: