Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1006 Година
2019,09.05. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
10.04.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 2974 описа за 2018 година и като обсъди:
Производство
пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от „Атена трейд“ЕООД седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Мизия“№4 срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-92-0296079/04.09.2018г., издадена
от Ж.М.– Началник отдел „Оперативни дейности“ – при ЦУ на НАП, с която е
наложена на търговеца принудителна административна мярка – “запечатване на
търговски обект”, стопанисван от дружеството, представляващ заведение за бързо хранене, гръцки дюнер „Гирос“, находящо се в гр.Пловдив,
бул.„Васил Априлов“№56, и забрана за достъп до него
за срок от 30 календарни дни.
Недоволен от така издадения административен акт, оспорващият счита същия за
незаконосъобразен, излага мотиви за това и настоява за отмяната му. Твърди, че налагането на
административната мярка не съответства на нито една от целите на ПАМ, които са
посочени в чл. 22 от ЗАНН и прилагането на посочената мярка ще възпрепятства
възможността жалбоподателят да упражнява търговска дейност за определен срок.
Излагат се доводи, че към момента на постановяване на ПАМ не е издадено НП,
като се твърди, че при изпълнението на ПАМ преди издаване на НП, наказаното лице се лишава от
предоставената от закона възможност да изпълни наложената по НП глоба и да иска
прекратяване на мярката.Или иначе казано се твърди, че с издаване на ЗНПАМ
преди издаване на НП, налага извода, че наложената ПАМ е „преждевременна“ и
няма да изпълни целите на чл. 22 от ЗАНН, поради което се твърди, че е
постановена в противоречие с целта на
закона.Претендира разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив счита жалбата за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII седми състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
На първо място следва съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
С оспорената
заповед ответникът е приложил спрямо ЕООД принудителна административна мярка
запечатване на обекта му в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов№
56, представляващ представляващ заведение за бързо хранене, гръцки дюнер „Гирос“, и забрана за достъп
до него тъй като на дата
29.08.2018г., при извършена контролна покупка на 2 броя дюнери, една минерална
вода и един айрян
на стойност 9,00 лева, платени в
брой от проверяващите, преди легитимацията не е издадена фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ Датекс DP 25 Т KL с ИН на ФУ DT507751 и ФП 02507751 нито от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
По този начин
е прието, че за субекта е осъществен съставът на чл.186 ал.1, т.1 б.„а“ ЗДДС,
тъй като не е издал съответен документ за извършената продажба, поради което му
e била приложена преустановителната и
превантивна принудителна административна мярка – запечатване на търговския му
обект и забрана за достъп за срок от 30 дни.
Във връзка с проверка относно компетентността на административния орган,
наложил обжалваната принудителна мярка, се установи, че последната
законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.186 ал.3, пр. второ ЗДДС е
наложена със заповед, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив. В тази връзка е и представената по делото Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. г. на
Изпълнителния Директор на НАП.
В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ
ЗО-0299332 от 12.03.2018 г., както и три броя НП, издадени на
дружеството-жалбоподател, ведно със съставените към тях АУАН, платежно нареждане и разпечатка от сайта на НАП с
посочените сметки на банките, обслужващи НАП. Представено е също НП № 366789-F405674 от 23.10.2018г., с което е наложена
имуществена санкция на дружеството за нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС.
Приложено по делото е и ч. адм. дело № 2864/2018 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, VІІ състав.
Установи се, че заповедта е издадена и по предвидения в закона ред и
форма. В тази връзка съдът констатира, че същата съдържа изчерпателно посочване
на фактическите и правни основания, за прилагане на процесната
ПАМ, изложени са и мотиви относно срока, за който се прилага, поради което и е
спазено изискването за мотивираност на тази категория актове. В тази смисъл не
се констатираха твърдяните от жалбоподателя нарушения
на административнопроизводствените правила при
издаване на акта.
Спори се относно приложението на материалния закон.
На първо място следва да се посочи, че правното основание за налагане на
принудителната административна мярка е чл.186 ал.1,
т.1 б. „а“ ЗДДС.
Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите или оправомощеното
от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на
реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по
установения ред за доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-1813.12.2006г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство/ФУ/.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че при осъщественото плащане, не е издадена касова бележка от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, което от друга страна
не се спори, че е било налично и е функционирало, като не са представени
каквито и да било доказателства за евентуалната му повреда или обективна
невъзможност за използването му, още повече, че безспорно в обекта е бил
наличен и кочан с ръчни касови бележки, които отговарят на изискванията на
приложимия подзаконов нормативен акт, но дори и такава не е била издадена на
лицето, извършило плащането в брой.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр.
с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа
изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.
186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. " В нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал.1 ЗДДС
при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС като източник на
правомощието си по чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б."а" ЗДДС, в случая ответният административен орган, в условията на
обвързана компетентност, е издал процесната заповед
за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в
който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Органът е
съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства
в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл.186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, вкл. и с оглед
срока на запечатване, който е в рамките на горната граница, с оглед специалния
максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС. Съдът напълно споделя аргументите на ответника в тази насока
и счита, че правилно и законосъобразно, с оглед конкретния обект/ стопанисван от дружеството, представляващ заведение за бързо хранене, гръцки дюнер „Гирос“, находящо се в гр.
Пловдив, бул.„Васил Априлов“№56, обемът на
реализираните в него обороти и констатираното нарушение, ПАМ е наложена за срок
в рамките на горната граница, именно с цел коригиране поведението на търговеца
към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху
реализираните доходи. Посочването на целите, за които се налага
административната мярка, отчитането на търговската площ на обекта, неговото
местоположение, реализирания оборот към момента на проверката, са
обстоятелства, отчетени от органа при определяне тежестта на нарушението и
определяне на максимална продължителност на наложената принудителна
административна мярка.
Неотразяването на извършените контролни покупки от „Атена
трейд“ ЕООД чрез издаване на фискални касови бележки от монтираното в обекта
фискално устройство, констатирано със съставеният протокол не е опровергано.
Положителният факт-издаване на фискална касова бележка за осъществена продажба
в търговския обект, следва да бъде установен и е в тежест на
търговеца-задължено лице, а не на органа по приходите, тъй като липсата на
издадена касова бележка е отрицателен факт, доказан със съставения протокол за
извършена проверка.
Доказателство за неотразените продажби при извършените контролни покупки
е и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в
касата и тази отразена, чрез фискалното устройство. Видно от приложения по делото
дневен финансов отчет, регистрирания оборот е в размер на 0,00 лв., а
фактическата касова наличност в обекта е констатирано, че е в размер на 71,10
лв., което свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
Съдът намира, че в процесния случай са налице
достатъчно доказателства, че „Атена трейд“ ЕООД е бил
задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такива,
безспорно е основание за налагане на ПАМ.
Обосновано и
в съгласие със закона административният орган е приел, че цитираното нарушение
е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на
чл. 22 от ЗАНН, с оглед което възраженията на жалбоподателя в тази посока са
неоснователни. Административният орган е изложил конкретни мотиви за този свой
извод, че предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага именно с цел да
бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от
същия вид, както и, че налагането на процесната ПАМ е
с цел да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати
извършването на нови нарушения. В случая издадената заповед цели именно това, с
оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на
продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения.
Без
съществено значение за законосъобразността на издадения административен акт се
явява осъществяване на евентуалната административнонаказателна
отговорност на лицето, респ. наложени наказанията за предходни нарушения, в
каквато насока са представени доказателства, тъй като мярката е наложена само с
оглед така констатираното нарушение от дата 29.08.2018г. и това е напълно
достатъчно/новелата на чл.186 ал.1 ЗДДС поставя ПАМ в независимост от
„предвидените глоби или имуществени санкции“/.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че няма издадено НП. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление,
съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност
на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на
търговската дейност.
При това
положение на нещата тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което
обосновава и извода на настоящия състав за отхвърляне на жалбата му, като
неоснователна.
По
разноските.
С оглед
изхода от спора, на ЦУ на
НАП – София се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а възнаграждението следва
да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с
чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атена трейд“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Мизия“№4 срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№ФК-92-0296079/04.09.2018г., издадена от Ж.М. – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена на търговеца
принудителна административна мярка – “запечатване на търговски обект”,
стопанисван от дружеството, представляващ
заведение за бързо хранене, гръцки дюнер „Гирос“,
находящо се в гр. Пловдив, бул.„Васил Априлов“№56, и забрана за достъп до него за срок от 30
календарни дни, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Атена трейд“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.„Мизия“№4 да заплати на ЦУ на НАП – София сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :