Решение по дело №573/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на И. М. И. от [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, чрез адв. Д. П., с която е предявен иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Кюстендил с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 800 лв. имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар за организирана правна защита и съдействие по анд № 454/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница. Претендира се и присъждане на законната лихва върху посочената сума, считано от 03.05.2023 г., до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски.

В исковата молба се сочи, че със заповед за задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., издадена от мл. разузнавач при група „ПИмП“, сектор „Криминална полиция“ при Районно управление (РУ) - Дупница, ищецът е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за задържане при РУ - Дупница, за това, че има данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, във връзка с ДП № 212/2023 г. по описа на РУ - Дупница. Сочи, че е подал жалба срещу така издадената заповед за задържане, за което е било образувано анд № 454/2014 г. по описа на Районен съд - Дупница и че с решение № 153 от 03.05.2023 г. по посоченото дело, заповедта за задържане на лице е отменена. В исковата молба се твърди още, че при задържането на лицето и в периода, вкл. след отмяната на процесната заповед, ищецът е имал сериозни отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания - страдание, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното му достойнство, притеснение. Изтъква, че всичко това го е довело до емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда, подозренията, че е извършил нещо нередно, насочени към него. Сочи се още, че се е притеснявал и последваща репресия, като поради натрупания стрес и притеснения е ограничил социалните си контакти и се е затворил в себе си, и всичко това се дължало единствено и само на незаконното задържане, предприето от органите на реда в РУ - [населено място] при ОДМВР – Кюстендил. Според ищца, негативните му изживявания, породени от незаконосъобразното му задържане под стража, представляват претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Отделно, по отношение на предявения иск за имуществени вреди, се сочи, че за проведеното обжалване, ищецът е ангажирал адвокат и съответно е направил разходи за него, като му е заплатил адвокатско възнаграждение. Счита, че разходът за адвокатско възнаграждение представлява пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразни действия на ответника и следва да бъде обезщетен.

С тези доводи ищцът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените от него искове, със законните последици от това, както и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът - ОДМВР - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. Б., оспорва предявените искове - и по основание, и по размер - като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Кюстендил, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че предявеният иск се явява основателен и доказан в частта, касаеща предявената претенция за имуществени вреди, а в останалата й част по отношение на неимуществените вреди като неоснователен и недоказан. Според представителя на прокуратурата не е установено да е настъпила вреда, която да се явява следствие на отменения като незаконосъобразен административен акт. Прокурорът счита, че в хода на съдебното производство от страна на ищеца са посочени неимуществени вреди, но не се установява, че тези вреди са претърпени и са в резултат на издадения и отменен като незаконосъобразен акт, а именно - заповед за задържане.

Административен съд - Кюстендил, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца И. И. е била издадена задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г. на мл. разузнавач при група „ПИмП“, сектор „Криминална полиция“ при РУ - Дупница, с която заповед е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи и данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е образувано досъдебно производство ДП № 212/2023 г. по описа на РУ - [населено място] да бъде задържан ищцът за срок до 24 часа. Не е спорно, а и това се установява от приложеното към настоящото дело анд № 454/2014 г. по описа на Районен съд - Дупница, че въз основа на така издадена заповед И. е бил задържан на 11.04.2023 г. в 17.30 часа.

Ищецът е обжалвал така издадената му заповед за задържане пред Районен съд - Дупница, за което е било образувано анд № 454/2014 г. по описа на съда, като с решение № 153 от 03.05.2023 г., заповедта за задържане на лице е отменена. Решението не е обжалвано и същото е влязло в сила на 19.07.2023 г. С посоченото решение е оставено без уважение искането на И. М. И. за присъждане на разноски в размер на 810 лв.

Във връзка с подадена молба от И. за изменение на решението в частта му относно разноските, е постановено определение № 239 от 20.06.2023 г. на Районен съд - Дупница, постановено по анд № 454/2023 г., с което съдът е оставил без разглеждане молбата за изменение на съдебното решение като му се присъдят разноски за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса в производството по обжалване на заповедта. Първоинстанционният съд в това определение, е препратил към реда на НПК за претендиране на съдебните разноски. Определението е влязло в сила на 19.07.2023 г., видно от отбелязването върху него.

За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди в настоящото производство е разпитана Р. Г. – майка на ищеца. Според свидетелката ищецът след ареста И. е станал по – тревожен, по-затворен, като според показанията й, че психически той не се е чувствал добре.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Административен съд - Кюстендил намира така предявените, обективно съединени искове, както следва: за имуществени вреди – за недопустим, а този за неимуществени вреди – за неоснователен и недоказан.

Исковете, с претенция за обезщетяване на вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл. 203, ал. 1, ал. 2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: административен акт, отменен по надлежния ред като незаконосъобразен (в случая тази предпоставка е налице предвид отмяната с влязло в сила решение на Районен съд – Дупница на задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г.); причинена вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Претендираните имуществени вреди в размер на 800 лв. за адвокат в производството пред Районен съд - Дупница по анд № 454/2023 г., не се установиха като подлежащи на обезщетяване в настоящото производство. Видно от обстоятелствената част и мотивите на определение № 239 от 20.06.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по анд № 454/2023 г. съдът е приел предвид, че с решението си е оставил без уважение претенцията за разноски, не може да допълни или измени съдебния си акт при наличие на отхвърлителен диспозитив. Посочено е, че чл. 306 от НПК визира въпросите, по които съдът може да се произнесе отделено с определение, като ал. 1, т. 4 от посочената норма включва и разноските, но е приложим само ако съдът не се е произнесъл по тях, какъвто не е конкретния случай. Поради това, е оставил без разглеждане депозираната жалба, представляваща искане за изменение на решението в частта за разноските.

В случая настоящата инстанция не е обвързана от тези мотиви относно реда, по който следва да се претендират тези разноски.

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4, предл. 1 от ЗМВР пред районния съд по седалището на органа. Ето защо производството пред районния съд по оспорване на заповед за задържане е по реда на АПК и в същото е предвидено да се присъждат разноски на страните съгласно разпоредбите на чл. 143 от АПК. В случая за ищеца е била налице възможност да оспори определението на районния съд относно молбата за разноски по реда на съдебния инстанционен контрол. По аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ е налице друг път за защита и следователно претенцията за присъждане сторени разноски по обжалване на заповед за задържане не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Предявеният иск за имуществени вреди, представляващи разноски за обжалване на заповед за задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., е недопустим и исковата молба следва да бъде върната в тази й част.

Поради недопустимостта на този иск е недопустима и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от 03.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.

Относно иска за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, причинени от незаконосъобразно задържане, въз основа на отменена от съда заповед за задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., съдът намира следното:

Анализът на събраните в хода на съдебното производство доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че е осъществена първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения от И. иск за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт и конкретно за обезщетяване на претърпените от ищеца негативни изживявания – страдание, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното му достойнство, притеснение - в резултат на незаконното задържане, предприето от органите на РУ - Дупница, със заповед за задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., издадена от полицейски орган при РУ – Дупница.

Доказано е по несъмнен начин, както се посочи по-горе, че въпросната заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е отменена с влязло в сила решение № 153/03.05.2023 г., постановено по адм. д. № 454/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница. Отмененият като незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане на лице представлява административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който акт ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Ето защо съдът намира, че по несъмнен и безспорен начин, посредством ангажираните от ищеца доказателства, е установено изпълнението на първата предпоставка за уважаване на претенцията за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на тази незаконосъобразна заповед, тъй като същата е отменена като незаконосъобразна, с влязло в законна сила съдебно решение.

Съдът намира обаче, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от И. иск за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на този незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане на лице, а именно причиняване на неимуществени вреди, произтичащи от този незаконосъобразен акт – страдание, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното му достойнство, притеснение. Въпреки ангажираните гласни доказателства ищецът не съумя да докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, стрес, унижение, накърняване на личното му достойнство, притеснение в резултат именно на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. На първо място липсват категорични и безспорни доказателства, които да могат да обосноват извод, че конкретната заповед за задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., издадена от полицейски орган при РУ - Дупница действително е повлияла негативно на ищеца и в частност е довело до изживяване на негативни преживявания. Разпитаната по делото свидетелка не можа да обясни в какво точно се изразяват тези негативни преживявания на И., да разкаже свои наблюдения за промяна в психичното му състояние, за накърняване на личното му достойнство и ограничаване на социалните му контакти. Показанията на свидетелката Г. не са конкретни конкретна и същата не можа да посочи конкретни факти, които да дават основание на съда да направи извод, че действително ищецът е претърпял негативни емоции, че се е намирал в стресова ситуация заради издадената му заповед за задържане. Сам по себе си факта, че и към настоящия момент И. продължава да работи не се е отразило негативно на работа му, нито по някакъв начин е променило отношението на работодателя и на близките му към него. Следователно не бе установено по делото на ищеца да са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в промяна на социалното му положение, както и в цялостна промяна на поведението му като е станал по-затворен човек, който страни от хората, нито пък се доказа да е било накърнено личното му достойнство.

На следващо място, недоказани останаха и твърденията, че именно като последица от незаконосъобразната заповед за задържане И. е изпаднал в стресово състояние, изразяващо се в чувство на страдание, безпомощност, унижение, притеснение, да се е затворил в себе си и да е ограничил сериозно социалните си контакти. Нито ищецът, нито разпитаната свидетелка могат да конкретизират кога точно са настъпили и дали действително са настъпили негативни преживявания – страдание, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното му достойнство, както и че това е в резултат именно на въпросната незаконосъобразна заповед за задържане. Не се представят доказателства да е търсена медицинска помощ или да са приемани медикаменти във връзка с твърдените негативни преживявания.

Недоказано е и твърдението, че И. е ограничил сериозно социалните си контакти и станал затворен. Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да счита че и след отмяната на заповедта за задържане като незаконосъобразна с вляло в законна сила съдебно решение, ищецът продължава да работи, да води нормален живот, т. е. въпросната заповед за задържане на лице по никакъв начин не се е отразила неблагоприятно на личното му достойнство и социалното положение на И..

Липсват каквито и да било доказателства, ангажирани от ищеца, установяващи, че дълго време след като е освободен от РУ -Дупница същият е бил притеснен, като това да е било причинено именно от незаконното му задържане и че това полицейско задържане продължило да влияе на неговия живот, пораждайки редица чувства на страдание, чувство на безпомощност, унижение.

В рамките на това съдебно производство в тежест на ищца е да докаже, че е претърпял сочените неимуществени вреди само и единствено от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице с рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., издадена от полицейски орган при РУ – Дупница. В конкретното дело се преценява изпълнен ли е фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и доказано ли е да са претърпени неимуществени вреди от конкретният отменен като незаконосъобразен акт. Посредством ангажираните доказателства в хода на настоящото производство ищецът не успя да докаже да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно въздействие на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице.

Настъпването на неимуществените вреди не може да бъде предполагано. Установяването им, вида им, техния интензитет, трайността им е в тежест на ищеца и поради това съдът е дал изрични указания. Съдът не може да събира служебно доказателства, установяващи тезата на едната или другата страна в процеса, а единствено има задължението да укаже, че за релевантни за спора обстоятелства, не се сочат доказателства. Съдът счита, че показанията на разпитаната свидетелка са недостатъчни, а и в голямата си част негодни да установят, че действително на И. са причинени неимуществени вреди в резултат на въпросния незаконосъобразен акт. Следователно, въпреки ангажираните доказателства ищецът не доказа, че действително е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане.

Ищецът не доказа и наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде уважен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените да са претърпени неимуществени вреди. Съдът споделя довода на ответника, че претендираните то ищцата вреди не могат да бъдат квалифицирани като преки и непосредствени такива по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Както вече бе посочено, липсата на която й да е от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде осъществен фактическия състав за уважаване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, със законните последици от това.

В рамките на това съдебно производство И. е предявил и акцесорен иск за присъждане на законна лихва от 03.05.2023 г. – датата на постановяване на решение № 153/03.05.2023 г. по анд № 454/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница до окончателното изплащане на сумата. Съдът намира тази претенция за неоснователна и недоказана. След като е неоснователен и недоказан главният иск, то неоснователен и недоказан е и акцесорният иск.

При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, сторените от ищцата разноски остават в негова тежест. С оглед своевременно направеното искане от страна на ответника и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ОДМВР – Кюстендил разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение

Воден от изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. М. И. от [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., за причинени неимуществени вреди, настъпили от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 348-зз-86/11.04.2023 г., издадена от полицейски орган при РУ - Дупница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА исковата молба, в частта й на предявен от И. М. И. от [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил недопустим за разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за имуществени вреди в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи възнаграждение за адвокат по анд № 454/2023 г. на Районен съд – Дупница, както и за законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. М. И. от [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил сумата 100 лв. (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му, а в частта с характер на определение за връщане на исковата молба относно имуществените вреди - с частна жалба, в 7 - дневен срок от съобщаването му.