№ 372
гр. П., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
362/08.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2021522102540 Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на ищцата Е. М. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“М.“ № 107, че ответницата Й. М. С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., общ.П., ул.“Х.А.“ № 5 не е
собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост от: УПИ XVIII-
2018 в кв.147 по плана на гр.С., одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от
928 кв.м., който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 в квартал 147 по плана
на гр.С. с площ на поземления имот от 965 кв.м., като имотът участва в УПИ
XVIII-2018 с 928 кв.м., при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.С.,
ул.“Х.А.“ № 5, обл.П., ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена
площ от 60 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ
от 17 кв.м и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи:
УПИ XIX-2009, УПИ III-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017
и улица Х.А..
Отменил е по реда на чл.537 ал.2 от ГПК за ½ идеална част констативен
нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по
1
наследство и давностно владение № 120, том II, рег. № 3599, дело №
297/01.09.2020 г. на Нотариус Т.Д., с район на действие РС- П., вписана в
Нотариалната камара с рег. № 422 - Акт № 140, том 19, дело № 3259/2020 г.,
дв. вх. рег.№ 5522/01.09.2020 г. на Службата по вписвания - П..
Осъдил е Й. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., общ.П.,
ул.“Х.А.“ №5 да заплати на Е. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.П., ул. “М.“ № 107, с процесуален представител - адв.С. М., вписан в АК -
П., със съдебен адрес: гр.П., бул.“Ш. С.“ № 187, ет.5 да заплати на Е. М. Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“М.“ № 107 разноски по делото
в общ размер на 850 лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Й. М. С. чрез нейния процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
неправилно районният съд е приел, че С. не е отблъснала владението на
ищцата и съответно не е придобила на основание изтекла придобивна давност
нейната ½ ид.ч. от спорния наследствен имот. По делото били събрани гласни
доказателства, от които можел да се направи несъмнен извод за преобръщане
на владението, при което ответницата се е превърната от държател във
владелец на наследствените идеални части от имота на сестра си. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че при
всяко посещение на съпруга на ищцата в двора на имота ответницата е викала
полиция и е вдигала скандал за това, че нахлуват в собствения й имот и това е
продължавало във всичките години, след като през 2003 г. ответницата се
установила да живее в имота на совите родители до датата на предявяване на
исковата молба. Не било установено Е. да притежава лични вещи в
наследствения имот, а и тя никога не е притежавала ключ нито от дворната
врата, нито от къщата. Искането е решението да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Д. чрез
нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да
бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са
съображения в подкрепа на изводите на районния съд за основателност на
претенцията.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за устаонвено
следното:
2
В исковата си молба против Й. С. ищцата Е. Д. е твърдяла, че с
ответницата са сестри и единствени наследници на М.К.М., бивш жител на
гр.С., починал на 24.07.2000 г. и Й. И. М., бивш жител на гр.С., починала на
09.10.2003 г.
Приживе М.К.М. придобил на 20.05.1963 г. с нотариален акт за
покупко-продажба, том II, дело 592/1963 г., издаден от съдия при
Пазарджишки народен съд, следния недвижим имот, находящ се в гр.С.,
общ.П., а именно: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.111 - десети за имот
хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и единадесет, заедно с
построената в него полупаянтова жилищна сграда, състоящ се от 950 -
деветстотин и петдесет квадратни метра, застроен и незастрон, по плана на
гр.С., Пазарджишко, при съседи: Г.Б., М.М., Е. Й. и улица. Описанието на
имота е извършено, съгласно действащия към онзи момент регулационен
план на гр.С..
Ищцата е твърдяла, че след смъртта на М.К.М. и Й. И. М., техните
наследници - Е. М. Д. и Й. М. С. придобили по наследство по 1/2 идеална част
от правото на собственост от гореописания недвижим имот, като от 2003 г. до
март 2021 г. Д. упражнявала в пълен обем правата си на собственик на 1/2
идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.
През месец март 2021 г., когато посетила Община С., за да заплати
дължимите от нея данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци,
установила, че Й. С. се е сдобила с констативен нотариален акт за
собственост, по силата на който последната е призната за собственик на целия
имот на основание давностно владение и наследство. Констативният
нотариален акт бил вписан в СВп - гр. П. с Акт №140, том 19, дело №
3259/2020 г., дв. вх. рег. № 5522/01.09.2020 г. При съставянето на
констативния нотариален акт, пред нотариуса бил представен нотариален акт
за покупко-продажба, Акт № 95, том II, дело 592/1963 г., издаден от Съдия
при Пазарджишки народен съд, а описанието на имота било извършено
съгласно действащия план на гр. С. от 1980 г. и представлявал УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 в кв.147 по плана на гр.С., одобрен със
Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м, който е отреден от поземлен имот
ПИ 2018 в квартал 147 по плана на гр.С. с площ на поземления имот от 965
кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с 928 кв.м, при неуредени
регулационни сметки, с адрес: гр.С., ул.“Х.А.“ № 5, обл.П., ВЕДНО с
построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 17 кв.м (седемнадесет квадратни
метра) и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи:
УПИ XIX-2009, УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017
3
и улица Х.А..
Ищцата е твърдяла, че ответницата не е владяла като своя
притежаваната от Е. Д. 1/2 идеална част от правото на собственост от
наследствения имот, а напротив, след смъртта на родителите си в
продължение на години двете сестри били водили преговори да извършат
доброволна делба на недвижимия имот, а по-късно и преговори за покупко-
продажба. Ищцата била предложила на ответницата да изкупи притежаваната
от нея 1/2 идеална част, но ответницата отказала, тъй като не притежавала
друго жилище и нямало къде да живее. Тогава Е. Д. предложила на сестра си
Й. С. да изкупи собствената на ищцата 1/2 идеална част от правото на
собственост от гореописания недвижим имот, но ответницата отговорила, че
няма финансова възможност и при първа възможност ще й заплати нейната
1/2 идеална част от правото на собственост от недвижимия имот и ще
оформят нотариално прехвърлянето на имота.
Именно поради обстоятелството, че ответницата нямала къде да живее,
ищцата я оставила да живее в недвижимия имот, но това по никакъв начин не
водело до извод за своене на цялата вещта.
Твърдяла е, че в периода 2003-2015 г. многократно е посещавала
недвижимия имот и къщата в него, в които имала множество собствени
движими вещи - бял кухненски диван, пералня, масивен гардероб, пътеки,
одеяла, чугунени радиатори и други. През 2013 г. във връзка с поредните
между сестрите разговори да бъде извършена покупко-продажба, ищцата Е.
Д. упълномощила с нотариално заверено пълномощно съпруга си Н.Б.Д. да я
представлява пред държавни и частни институции и да извършва действия на
управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти, в това
число наследствените й такива. Така през пролетта на 2013 г. Н.Б.Д. в
качеството си на пълномощник на ищцата посетил недвижимия имот и
жилищната сграда в която бил влязъл, и започнал разговори с ответницата за
ликвидиране на съсобствеността между сестрите, но помежду им се разразил
спор, тъй като ответницата заявила, че нямала пари и нямало къде другаде да
живее и по тази причина подала сигнал в РУП - С., който бил регистриран.
Дежурен униформен от РУП-С. посетил адреса и регистрирал сигнала.
Спорът между страните се разразил в къщата, а при пристигането на
униформен от РУ-С. страните били разпитани от него на пейка, находяща се в
дворното място.
В допълнение на изложеното ищцата е твърдяла, че от 2003 г. до 2020 г.
е заплащала изцяло всички дължими данъци и такса битови отпадъци за
притежаваната от нея 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, за
което представя платежни нареждания към Община С.. Твърдяла е, че към
настоящия момент ответницата е сменила ключовете на входната врата на
4
къщата и не допускала ищцата в недвижимия имот, основавайки се на
придобитата по давност 1/2 идеална част на ищцата.
Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка за нейната 1/2 идеална част обосновавало правния интерес на Е. Д.
да оспори собствеността до този размер и да отрече правото на собственост на
Й. С. до размера на ½ ид.ч. от наследствения имот. Обосновава се с мотивите
на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което било прието,
че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Владението като фактическо отношение бил
част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължавало от наследниците по право, независимо, че само един от тях
оставал в наследствения имот. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава
и на останалите съсобственици, това го правело държател на техните идеални
части и било достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Ищцата е твърдяла, че от ответницата не било налице осъществено
десетгодишно явно манифестирано, несъмнено, спокойно отричане на
владението и съответно не били отречени правата на ищцата като
съсобственик. В конкретния случай липсвали действия от страна на
ответницата, чрез които да е обективирала спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си в период от десет
години. Липсвало и явно, несъмнено и продължително владение от страна на
ответницата, тъй като обстоятелството, че ищцата като нейна сестра я е
оставила да живее там, поради липсата на друго жилище не водело до извод
за своене на вещта.
Твърди, че ответницата била държател на собствената на ищцата 1/2
идеална част и не бил изминал период по-дълъг от 10 години, в които
ответницата да е владяла имота и да е демонстрирала, че владее същия за себе
си. Напротив, ищцата посещавала имота, неин пълномощник бил водил
преговори с нея и се е стигало до спор, за който бил изпратен сигнал в РУ-С.
през 2013 г. Владението не е било необезпокоявано, напротив на ответницата
били противопоставяни собственически права от страна на ищцата лично и
чрез нейни пълномощници.
Ищцата била плащала данъци за притежаваната от нея идеална част от
недвижимия имот от датата на наследяване до 2020 г. когато установила, че с
декларация по чл.14 ЗМДТ имотът бил деклариран като собственост на
ответницата. Твърдяла е, че едва през март 2021 г. ответницата била
демонстрирала спрямо Д. намерение за своене на имота, когато била сменила
ключовете на входната врата и препятствала достъп на ищцата.
5
Твърдяла е, че нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползвал с
материална доказателствена сила по смисъла чл.179 ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава била присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носела от оспорващата страна, без да намира приложение редът
на чл.193 ГПК. В тази връзка е оспорила констатациите на нотариуса
дадените пред него свидетелски показания.
Искането е да бъде прието за установено, че ответницата не е
собственик на 1/2 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-
2018 в кв.147 по плана на гр.С., одобрен със Заповед № 1517/1980г. с площ от
928 кв.м, който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 в квартал 147 по плана
на гр.С. с площ на поземления имот от 965 кв.м., като имотът участва в УПИ
XVIII-2018 с 928 кв.м, при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.С.,
ул.“Х.А.“ № 5, обл. П., ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена
площ от 60 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ
от 17 кв.м и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи:
УПИ XIX-2009, УПИ III-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017
и улица Х.А..
Моли съда на основание чл.537 ал.2 ГПК да отмените за ½ идеална част
констативен нотариален акт, вписан в СВп-П. под Акт №140 том 19, дело №
3259/2020г., дв. вх. рег.№5522/01.09.2020 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който
ответницата е оспорила предявения иск. Неверни били твърденията на
ищцата, според които същата от 2003 г. упражнявала права върху имота,
находящ се в гр.С., ул.„Х.А.“ № 5.
Възразила е, че ищцата не е водила преговори с нея за прекратяване на
съсобствеността, нито й е предлагала да изкупи идеална част от описания в
исковата молба имот. На погребението на майка им на 10.10.2003 г. Е. била
заявила пред свидетели, че повече няма да стъпи в къщата и двора в гр.С.,
останали им по наследство. Оттогава не била посещавала имота на ул.„Х.А.“
№ 5, като отказвала всякакъв контакт и разговор с ответницата. Много от
живеещите на улицата знаели, че Й. има сестра, която идвала единствено за
погребението на майка им, но никога не е ходила в имота до 2021 година.
Неверни били и твърденията й, че притежава множество вещи,
находящи се в къщата. Описаните в исковата молба вещи не съществували в
6
имота.
Ответницата е оспорила твърдението, че през 2013 г. съпругът на сестра
й - Н.Б.Д. е посетил имота в гр.С. и започнал разговори със С. за прекратяване
на съсобствеността. Твърдяла е, че Н.Д. влязъл без нейно знание в имота през
лятото на 2007 г. - юли или август месец. Проникнал на втория етаж и
започнал да вдига шум. Ответницата била в подземието и веднага реагирала,
като излязла и започнала да го гони от имота с думите: „Нямаш никаква
работа тук!“. Веднага извикала полиция и понеже се оплакала от
неправомерните му действия в нейния собствен имот, поискала съдействие от
полицията. Тогава му съставили предупредителен протокол, с който го
предупредили да не извършва занапред подобни действия. Заявила на Д. пред
полицая, че няма право да идва тук. Непосредствено след случая ответницата
сменила секретността на всички врати - входната за двора и тези за къщата,
като по този начин предотвратила последващи влизания в имота от страна на
сестра й, съпруга й или трети лица. От този момент до 2021 г. съпругът й Н.Д.
не е посещавал имота, нито пък сестра й Е. Д. го била посещавала още от
погребението на майка им. Не били осъществявали никакви срещи и
разговори.
Ответницата е заявила, че от този момент ищцата била наясно, че С. не
държи нейна наследствена част за нея, а явно е заявила и манифестирала
намерение да владее целия имот за себе си, като това й изявление било
достигнало до знанието на ищцата.
От м. август 2007 г. до момента на снабдяването й с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение от 01.09.2020 г.
владеела явно и спокойно целия имот за себе си и отрекла правата на сестра
си върху него.
Ответницата е оспорила датата на пълномощното, с което ищцата е
упълномощила съпруга си да представлява нейните интереси по отношение
на наследствените имоти. В исковата молба било посочено, че пълномощното
е от 2013 год., но конкретна дата върху не се виждала.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се отхвърли като
неоснователен отрицателния установителен иск, че Й. М. С. не е собственик
на идеална част от спорния имот.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че ищцата и ответницата са сестри и законни
наследници на М.К.М., с ЕГН **********, бивш жител на гр.С., починал на
24.07.2000г. и на Й. И. М., с ЕГН **********, бивш жител на гр.С., починала
на 09.10.2003 г.
Не е спорно също така, че на 20.05.1963 г., въз основа на договор за
7
продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. за продажба на недвижим
имот № 95, том II, дело № 592/1963 г. на Пазарджишки народен съдия,
наследодателят М.К.М. е придобил следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.111 - десети за имот хиляда деветстотин шестдесет и
седем в квартал сто и единадесет, заедно с построената в него полупаянтова
жилищна сграда, състоящ се от 950 кв.м. - деветстотин и петдесет квадратни
метра, застроен и незастрон, по плана на гр.С., Пазарджишко, при съседи:
Г.Б., М.М., Е. Й. и улица.
След смъртта на техните родители и наследодатели - М.К.М. и Й. И. М.
- двете им дъщери и законни наследници - ищцата Е. М. Д. и ответницата Й.
М. С. са придобили по наследство, при равни права - по 1/2 идеална част от
правото на собственост от гореописания недвижим имот, за което страните
също не спорят. Не спорят и за това, че след смъртта на родителите им,
ответницата Й. М. С. е останала да живее в наследствения имот в гр.С..
На 01.09.2020 г., ответницата Й. М. С. се е снабдила с н.а. за право на
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение
№ 120, том II, рег. № 3599, дело № 297/01.09.2020 г. на Нотариус Т.Д., с
район на действие РС- П., вписана в Нотариалната камара с рег. № 422 - Акт
№ 140, том 19, дело № 3259/2020 г., дв. вх. рег. № 5522/01.09.2020 г. на
Службата по вписвания - П., с който е призната за собственик по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско тире две хиляди и
осемнадесет) в кв.147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.С., одобрен
със Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м (деветстотин двадесет и осем
квадратни метра), който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 (две хиляди и
осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.С. с площ
на поземления имот от 965 (деветстотин шестдесет и пет) кв.м., като имотът
участва в УПИ XVIII-2018 с 928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни
метра), при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.С., ул.“Х.А.“ №5
(пет), обл.П., ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от
60кв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
със застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички
подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009,
УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица Х.А..
Страните не спорят, че двата нотариални акта касаят процесния
недвижим имот и че в първия от тях същият е описан съгласно действащия
към онзи момент - 1963 г. - регулационен план на гр.С., а в Констативния
нотариален акт описанието е съгласно действащия план на гр.С. от 1980 г.
Спорът е за това дали ответницата Й. М. С. е придобила наследствената
8
½ ид.ч. от правото на собственост върху наследствения имот на своята сестра
въз основа на осъществено от нея давностно владение в продължение на
повече от 10 години.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е снабдила своя
съпруг Никола Благов Д. с генерално пълномощно с нотариална заверка на
подписа й, с което го е упълномощнила да я представлява и действа от нейно
име и за нейна сметка, като неин генерален пълномощник, включително и с
правото да извършва всякакви действия на управления с наследствените й
имоти, останали от общия им наследодател. Спорна е датата на
упълномощаването, тъй като върху представеното по делото копие липсва
посочена дата на нотариалната заверка на подписа. В с.з., проведено на
08.03.2022 г. районният съд е извършил констатация от представения
оригинал на генералното пълномощно като е отразил на стр.8 от протокола за
проведеното открито съдебно заседание, че датата на нотариалната заверка на
подписа на Е. Д. е 22.12.2011 г.
Като доказателство по делото пред районния съд са представени и
книтанции за платени данъци от Е. Д. за ½ ид.ч. от спорния имот за периода
от 2003 г. до 2020 г. включително.
Представено е и писмо рег.№ 340000-7714/30.11.2021 г., от което се
установява, че през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в РУ-С. са регистрирани
докладни записки и съставени протоколи за предупреждение на С. и Д. във
връзка с възникнали помежду им скандали за това, че С. не допуска Д. в
наследствената къща и във връзка с изнесени от Д. движими вещи от имота.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
разпитани и свидетели.
От показанията на свидетеля Н.Д., съпруг на ищцата, се установява, че е
посещавал имота както преди 2011 г., така и след 2011 г. – през 2012, 2013 и
2014 г., когато ходил там с полицаи, защото ответницата го гонела.
Свидетелят твърди, че през 2011 г. влизал веднъж в къщата, защото имал там
едни радиатори, но Й. го изгонила и казала, че радиаторите са в бараката.
През 2012 г., когато вече имал пълномощно, отишъл в имота в полицай, но
вратата била заключена и Ъ. не отваряла.. Отворила чак след като дошъл
полицаят и въпреки уверенията на полицая, че Д. има пълномощно и може да
влиза в имота, Й. заявила, че пълномощното е фалшиво и не го допуснала.
През 2012 и 2013 г. Д. влизал в къщата, но Й. винаги го гонела и викала
полиция. Свидетелят твърди, че когато е влизал в двора, той не е бил
заключен, в къщата се е качвал само по стълбите, но Й. го гонела. Ключ за
къщата той нямал. Взел от бараката в двора една коса, собственост на тъста
му и едно колело, което било на свидетеля и било останало там от времето,
9
когато децата му били малки. Изрично е заявил, че вътре в къщата не е
влизал, защото Й. не го пуска.
От показанията на свидетелката М.Д. се установява, че знае за
неприятностите между двете сестри от Е. и съпруга й. Заявява, че Й. винаги е
имала желание да живее в къщата на родителите си сама и това свидетелката
го знаела от самата Й.. От Е. знаела пък, че тя иска да поделят къщата по
някакъв начин, но Й. не искала. Й. винаги викала полиция, когато някой иска
да отиде в къщата.
От показанията на свидетелката С. М. се установява, че още на
погребението на майка си Й. заявила, че остава в къщата, ще се грижи за нея и
че къщата ще е нейна. От тогава само Й. живеела в къщата и имала ключ за
нея. Съпругът на Е. ходел там от време на време, но Й. го гонела с полиция. В
началото Й. не заключвана, но когато изгонила зет си окончателно, започнала
да заключва, за да не може той да влиза. Сама правела ремонти на къщата и
сама работела двора.
От показанията на свидетелката Е.Д. се установява, че с Й. са съседи –
врата срещу врата. Знае, че Й. сама се грижи за къщата, сама плаща за
ремонтите, както и че винаги гони зет си, когато той ходи в имота. Заявява, че
само Й. има ключ за двора и пътната врата се заключва. Й. заявявала, че
къщата си е нейна. Свидетелката знае за скандалите със сестра й. Миналата
година внучката на Й., която е на 10 години, отворила вратата на Е.. Пътната
врата винаги се заключвала още от 2003 г. Свидетелката знае, че съпругът на
Е. няма ключ за къщата и за да влезе, вероятно някое дете му е отворило.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова
презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай,
че някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада
върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие
съсобствен имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира
явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като
своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
10
ОСГК, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.“ Следователно при наличието на спор съдът следва
да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана
фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по
упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по
такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като
отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията,
чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/.
В своята практика ВКС е разглеждал и въпроса с какви действия
владеещият съсобственик може да отблъсне владението на невладеещия
съсобственик. Така в Решение № 276 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3036/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че владението на невладеещия съсобственик
се счита отблъснато, когато с действията си владеещия съсобственик го
препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат
да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица,
че владее за себе си както и други, които изключват недвусмислено властта
върху вещта. Съществените признаци на владението са два: обективен -
упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за
себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се
борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те
са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са
11
нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила,
като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона
при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС).
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка
във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от
25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се
приема, че словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на
претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с
действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на
владеещия сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова
полза придобивна давност и не смущават владението му.
В светлината на така направения анализ на практиката на ВКС, относима
към настоящия спор, настоящият съдебен състав приема, че от показанията на
разпитаните свидетели, в т.ч. и показанията на съпруга на ищцата Н.Д. може
да се приеме, че от момента, в който ответницата Й. С. е установила
еднолично владение на процесния имот /от деня на погребението на майка си
през 2003 г./, тя е заявила намерение да владее имота само за себе си.
Проявление на така демонстрирания animus е последователното й поведение
да не допуска сестра си и нейния съпруг /със и без пълномощно/ до имота, а
при всеки техен опит да влязат в него срещат категоричното й несъгласие,
придружено с явна демонстрация че тя е негов едноличен собственик. Ярък
пример за това е заключването на двора и къщата, като ищцата и нейният
съпруг нямат и никога не са имали ключ както за двора, така и за къщата.
12
Спорадичното влизане в имота от страна на Н.Д. /около веднъж годишно до
2014 г./ е ставало или когато пътната врата е останала незаключена, или
когато внучето на ответницата е отваряло вратата. Самият Н.Д. заявява, че
той и съпругата му нямат ключ, а в къщата не е влизал, защото Й. не го
допуска. Еднократното влизане в къщата е било съпроводено с изгонване и
викане на полиция от страна на Й., което отново е проява на демонстрирано
владеене за себе си. Наличието на ключ за имота в конкретния случай се
приравнява на осъществяване на фактическа власт върху имота, доколкото
липсата на ключ препятства достъпа на другата страна до него. За да си
осигури достъп до имота /без съдействие на другата страна/ страната без ключ
следва да извърши самоуправни действия, които са престъпление по НК.
Поради това липсата на ключ означава отблъсната фактическа власт върху
имота.
Съгласно чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116 ЗЗД, давностният срок на
владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона
действия. Прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се
постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както
и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва да
установи наличието на съсобственост между определени лица, както това
става с решението по допускането на делбата. В конкретния случай липсват
както твърдения, така и доказателства, че от 2003 г. до предявяването на
настоящия иск – 21.07.2021 г. - Е. Д. е предприемала действия, с които
ефективно да прекъсне установената от ответницата еднолична фактическа
власт върху наследствения имот с явното намерение да владее само за себе
си. В този смисъл плащането на данъци за целия период от страна на ищцата
не може да се счете за действие, прекъсващо установеното давностно
владение. С опитите на Н.Д. да влиза в имота и словесните пререкания с
ответницата Й. С. теченето на придобивната давност не е било прекъснато
съгласно цитираната по-горе практика на ВКС.
Следва да се приеме и че владението е било спокойно, тъй като липсват
твърдения, а и доказателства то да е установено или поддържано от Й. С. с
насилие или по скрит начин.
Въз основа на така направения доказателствен анализ настоящият
съдебен състав приема, че от момента на установяване на еднолична
фактическа власт върху имота през 2003 г., Й. С. е заявила намерението си да
владее само за себе си и последователно е заявявала своята воля до момента
на предявяване на настоящия иск, следователно е успяла да „преобърне“
владението за период от повече от 10 години, в резултат на което е придобила
правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, наследена от
ищцата след смъртта на общите на страните родители.
13
В заключение предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен. Заедно с него следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск по чл. 537 ал.2 ГПК.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо
което следва да бъде постановено ново, с което отрицателният установителен
иск и акцесорният по чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отхвърлени като
неосноватени.
Тъй като ответницата не е претендирала присъждане на разноски както в
първата, така и във въззивната инстанция, такива не следва да й бъдат
присъждани.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 362/08.04.2022 г., постановено по гр.д. №
2021522102540 по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Е. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.П., ул.“М.“ № 107, против Й. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С., общ.П., ул.“Х.А.“ № 5, за приемане за установено, че ответницата не е
собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост от: УПИ XVIII-
2018 в кв.147 по плана на гр.С., одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от
928 кв.м., който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 в квартал 147 по плана
на гр.С. с площ на поземления имот от 965 кв.м., като имотът участва в УПИ
XVIII-2018 с 928 кв.м., при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.С.,
ул.“Х.А.“ № 5, обл.П., ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена
площ от 60 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ
от 17 кв.м и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи:
УПИ XIX-2009, УПИ III-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017
и улица Х.А., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на ½ идеална част
от констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № 120, том II, рег. № 3599,
дело № 297/01.09.2020 г. на Нотариус Т.Д., с район на действие РС- П.,
вписана в Нотариалната камара с рег. № 422 - Акт № 140, том 19, дело №
3259/2020 г., дв. вх. рег.№ 5522/01.09.2020 г. на Службата по вписвания - П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
14
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15