РЕШЕНИЕ № 15
гр. Пазарджик, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на единадесети януари през две хиляди
и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Величка Новакова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 116/2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени
евентуално съединени искове по чл. 74 от ТЗ от Т.Г.Т., роден на *** г., гражданин на Р Г, чрез адв. М.В. ***, със съдебен адрес:***-партер, срещу „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, представлявано от изпълнителния
директор Е.Г. за отмяна на решения на проведеното на 22.06.2017 г. общо събрание на
акционерите в „ДИМАНА“ АД, а именно: по т. 1 от дневния ред – за
преобразуване на дружеството от АД в ЕАД с едноличен собственик на капитала Е.Г.;
по т. 2 от дневния ред – за приемане на нов устав; по т. 3 – за приемане на отчета за управление на Съвета на
директорите за 2016 г.; по т. 4 – за одобряване на годишния финансов отчет за
2016 г.; по т. 5 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за
дейността им през 2016 г.; по т. 6 – за неразпределяне на печалбата на
дружеството за 2016 г.; по т. 7 – за избор на регистриран одитор за проверка и
заверка на ГФО на дружеството за 2017 г., по т. 8 – за одобряване и
потвърждаване на взето по т. 7 решение от ОС от 22.06.2016 г. за избор на
регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за 2016 г. по изложени твърдения за пороци в процедурни правила за свикване и провеждане
на ОС при условие на
евентуалност в посочената последователност на
релевираните пороци, както следва: 1/ липса на покана за
свикване на ОС, евентуално непубликуването й в ТР-АВп и невръчването й на ищеца, а и на едноличния собственик на капитала –
чл. 223, ал. 3 ТЗ; 2/ нарушения
досежно непредставяне на документи, свързани със свикването на ОС към
протоколите за провеждането му, в това число покани до другите
акционери, доказателства за евентуалното придобиване на всички акции от Е.Г.,
списък на акционерите – чл. 232,
ал. 3, т. 1 и 2 от ТЗ; 3/ липса на реквизити на поканата – чл.
223, ал. 4 от ТЗ; 4/ неспазен 30-дневен срок от публикуване
на поканата до провеждане на ОС – чл. 223, ал. 5 ТЗ; 5/ нарушение на правото на
сведение поради непредставяне на материали, свързани с дневния ред на ОС по чл.
224, ал. 1 ТЗ; 6/ липса на кворум за провеждане на ОС – чл. 227, ал. 2 от ТЗ; 7/ липса на
мнозинство за приемане на решенията – чл. 230 ТЗ; 8/ за нарушение на чл. 248 от ТЗ поради неизбиране на регистриран одитор за
проверка на ГФО за
2016 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е акционер
в „ДИМАНА“ АД на основание покупката на 7 921 бр. акции от акционера М.Д.Г.,
на дати, посочени в отделните алонжи – 01.10.2010 г., 04.10.2010 г., 05.10.2010
г., 06.10.2010 г., 18.07.2012 г. и 19.07.2012 г., инкорпорирани във временни
удостоверения, издадени от дружеството по реда на чл. 167 от ТЗ. Излага се, че
със заявление Образец Г2 вх. № 20170628172040, подадено от адв. Р.И., като
пълномощник на ответника, е заявен за обявяване ГФО на дружеството, въз основа
на решения на ОСА от 22.06.2017 г. Твърди се, че тези решения са взети при
нарушена процедура по свикване и провеждане на събранието. Оспорва се Е.Д.Г.
да е акционер в ответното дружество. Ищецът сочи, че с договор за продажба на
01.10.2010 г. М.Г.му е прехвърлила 20 обикновени поименни акции от капитала на
АД, прехвърлени по реда на чл. 187, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 2 от ТЗ с джиро
върху временно удостоверение № 121/26.08.1996 г. По същия начин били
прехвърлени и останалите акции до 7 921 бр., т. е. 7 901 бр. акции.
Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът
е
подал отговор на исковата молба. На първо място излага становище за
недопустимост на иска на посочени основания.
По същество се излагат доводи, че в
ОС следва да участват само тези акционери, които са били вписани в книгата на
акционерите към датата на провеждане на събранието, съгласно чл. 185, ал. 2,
изр. 1 от ТЗ. Към 22.06.2017 г. (датата на ОС) вписан в книгата е бил само
акционерът Е.Г.. Не отговаряло на истината, че М.Г.е прехвърляла акции на
ищеца. Твърди се, че акциите са винкулирани предвид ограничението в
устава за прехвърлянето им – чл. 8, ал. 2 и 4 във вр. с чл. 185, ал. 2, изр. 2
от ТЗ. Изрично се заявява, че „сделките, обективирани посредством алонжа от
06.07.2006 г. и от 01.10.2010 г. са нищожни/относително недействителни спрямо
дружеството, тъй като противоречат на чл. 8, ал. 2 от Устава и нямат правно
действие“ спрямо дружеството и поради това не може да легитимира ищеца като
акционер към 22.06.2017 г. Поради това е и взето решение на СД от 26.06.2015 г.
за заличаване на вписаните в акционерната книга акции на Т.Т.. За разрешаване
от страна на дружеството на извършеното прехвърляне не е имало подадена молба
нито от акционера М.Г., нито от третото лице-ищеца за разрешаване да ги закупи.
На това основание извършените сделки са недействителни и дружеството няма
задължение да се съобразява с тях. На 23.12.2015 г. М.Г.е уведомила писмено СД,
че желае да продаде акциите, но вече „на лице-акционер в АД“. Така същите били
закупени от Е.Г., който е едноличен собственик на капитала на АД. Навеждат се
съображение, че доколкото Е.Г. се явява едноличен собственик на капатала на
дружеството, няма основание и логика същият да изпраща до себе си покана за
събранието, достатъчно е взетото решение от 18.05.2016 г. на СД за насрочване
на РОСА на 22.06.2017 г. Към всяка една точка от дневния ред е бил предложен
проект на решение. Всички материали, свързани с дневния ред съгласно чл. 224 от ТЗ са били на разположение на акционерите на адреса на управление на
дружеството. Предвид всичко гореизложено, неоснователни се явяват твърденията
на ищеца, че липсвал кворум и мнозинство при провеждане на ОС и вземане на
решенията. Моли се исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба. Заявява се, че акционерното участие на ищеца не е
надлежно отразено в книгата на акционерите поради неправомерното поведение на
самия ответник, като се цитира т. 2 от представения с исковата молба протокол
от заседанието на СД от 26.06.2015 г., където е отразено решението да се заличи
вписването в книгата на акционерите на акциите на ищеца. Това обстоятелства е
причината ищецът да не участва в ОС, но то не води до саниране на
незаконосъобразно проведеното ОС. Поддържа се, че исковата молба е в
преклузивния срок. Навеждат се доводи, че доколкото особените условия за
прехвърляне на акциите подлежат на вписване в ТР – чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165,
т. 3 от ТЗ, а такива не са вписани по партидата на дружеството, дори и да има
такива, те не са противопоставими на третите лица, приобретатели на членствени
права. Единствено в ТР е вписано, че акциите се прехвърлят по общия ред, т. е.
с джиро. Сочи се, че при приложение на принципа никой не може да прехвърли
повече права, отколкото притежава, прехвърлените от М.Г.акции на Е.Г. не са
породили транслативно действие, тъй като същата е прехвърлила акциите на
ответника още през 2010 г. и 2012 г. Твърди се, че е недопустимо да се
преиздават временните удостоверения при условие, че първоначално издадената
ценна книга продължава да съществува, а не е унищожена или обезсилена. Дори да
се приеме, че, както твърди ответникът, прехвърлителната сделка между М.Г.и Т.
е недействителна, това не води до обезсилване на самата ценна книга и
невалидността й. Прехвърлянето на временните удостоверения от М.Г.на Е.Г. са
нищожни на основание чл. 468 от ТЗ, тъй като джирото не е написано върху гърба
на ценната книга или отделен алонж към нея (първоначално издадените временни
удостоверения), а върху новоиздадени временни удостоверения, от което следва,
че Е.Г. не е едноличен собственик на капитала.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на ДИМ, в която
поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Посочва се, че когато има
извършено и написано джиро върху временно удостоверение, което да удостоверява
прехвърляне на права на собственост върху определен тип и брой акции, то
приобретателят (купувачът) следва да представи тези „стари“ временни
удостоверения на СД, след което да се извърши отбелязване в книгата на акционерите
за новонастъпилото обстоятелство, да се постави печат „унищожено“ на старото ВУ
и да се издаде ново ВУ на новия акционер или акция. Всичко това било извършено
и записано в акционерната книга.
По допустимостта на производството:
По този въпрос съдът се е
произнесъл с Определение № 749 от 01.12.2017 г., към
което препраща. Преклузивният срок по чл.
74, ал. 2 ТЗ е спазен,
т. к. процесното ОС е проведено на 22.06.2017 г., а исковата молба е подадена на
06.07.2017 г.
По направеното искане за спиране на делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради преюдициалност на т. д. № 2/2016
г. на ОС – Пазарджик съдът е изложил съображения в определението по насрочване
на делото, като намира за нужно да добави и следното:
Съгласно константната практика на ВКС съществуването на
спорното право се установява към момента на
приключване на устните състезания в последната
инстанция по същество, след който момент правото не може да се
оспорва въз основа на обстоятелства, настъпили преди приключване на устните състезания (така т. 4 от ТР №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Т. е. силата на пресъдено нещо (СПН) ще преклудира всички факти
и обстоятелства, а оттук и това правно положение между страните, което е
съществувало към момента на приключване на съдебното дирене в последната
инстанция по съществото на спора.
Съгласно т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС със СПН се
ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото; с решението съдът подвежда
фактите под правната норма, и ги обявява в
диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено
нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на
силата на пресъдено нещо, а мотивите към решението не са част от него.
В тази връзка следва да се посочи, че с диспозитива на
решението по т. д. № 2/2016 г. съдът би отхвърлил иска по чл. 71 от ТЗ вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, ако към момента на
приключване на устните състезания в последната
инстанция по същество (вкл. въззивна) не се докаже че спорното право
съществува, т. е. че ищецът е акционер (макар и в един предходен момент да е
бил такъв, ако към момента на
приключване на устните състезания в последната
инстанция по същество ищецът не се легитимира като акционер, съдът ще отхвърли
иска) или би признал за
установено, че ищецът е акционер в
ответното дружество, но и в двата случая няма да отговори на въпроса към кой
момент е имал това качество и при какъв размер от капитала. Установяването на
тези обстоятелства би било видно от мотивите на решението, които обаче както се
посочи не се ползват със сила на пресъдено нещо и респективно не могат да
обвържат настоящия съдебен състав – така и Решение № 1352/30.05.2018 г. на САС по т.
д. № 4724/2017 г.
След като
диспозитива на решението по т. д. № 2/2016 г. няма да може да спомогне за
правилното решаване на настоящото дело, не е налице и твърдяната преюдициалност
между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Изхождайки от това становище, въпросът дали Т.Т. е акционер
към момента на приключване на устните
състезания в последната съдебна инстанция по същество след съобразяване на
всички, настъпили след предявяване на иска, факти от значение за спорното право
по т. д. № 2/2016 г. /чл. 235, ал. 3 от ГПК/ не е от значение за изхода на
настоящия спор, за който от значение е установяване качеството акционер на
ищеца към датата на
провеждане на ОС, на което са взети оспорените решения, а именно 22.06.2017
г. Или, решението по т. д. № 2/2016 г. няма да даде отговор на въпроса бил
ли е ищецът акционер към 22.06.2017 г., когато е
проведено процесното ОС. Искането за спиране е неоснователно.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С
доклада на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, между страните
е прието за безспорно, че на 22.06.2017 г. е проведено ОС, за което ищецът не е
поканен и на което не е присъствал. Тези
обстоятелства са видни и от представените от ответника писмени доказателства –
протокол от проведено на 22.06.2017 г. редовно общо събрание на акционерите на „ДИМАНА“ АД – л. 34 от делото.
От Протокола от 22.06.2017 г. е видно, че ОС е проведено и на него са взети
оспорените от ищеца решения, а именно: по т. 1 от дневния ред – преобразуване без прекратяване и
промяна на правната форма на дружеството от АД в ЕАД с едноличен собственик на
капитала Е.Г.; по т. 2 от дневния ред – отмяна на досегашния устав и приемане на
нов; по т. 3 – приемане на отчета за управление на Съвета на
директорите за 2016 г.; по т. 4 – одобряване на ГФО за 2016 г.; по т. 5 –
освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2016 г.;
по т. 6 – да не се разпределя печалбата на дружеството за 2016 г.; по т. 7 –
избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2017
г., по т. 8 – за одобряване и потвърждаване на взето по т. 7 решение от ОС от
22.06.2016 г. за избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за
2016 г.
Видно от изготвения съгласно чл. 225 от ТЗ списък на
присъствалите на ОС акционери е прието, че Е.Д.Г. притежава всички поименни акции
от 16 060 бр.
Видно от ТР към АВ, по партидата на дружеството не е публикувана покана за
процесното ОС от 22.06.2017 г., съгласно чл. 223, ал. 3 от ТЗ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от обявения в ТР устав на
дружеството, в случай, че някой от акционерите пожелае да прехвърли поименните
акции на трето лице, той е длъжен да предложи в писмена форма изкупуването им
първо от останалите акционери, респ. акциите могат да бъдат прехвърлени на
трето лице само ако останалите акционери откажат да ги изкупят.
В ТР към АВ е посочен начинът за прехвърляне на поименните акции, който се явява и законоустановеният по чл. 185, ал. 2 от ТЗ – чрез
джиро.
По делото се прие Протокол от 26.06.2015 г. от
заседание на СД, в което е удостоверено, че между акционера М.Д.Г. и ищеца Т.Т.
е извършено прехвърляне на акции (временни удостоверения) от „ДИМАНА“ АД с
посочване на датите на прехвърлянето – на 01.10.2010 г., 04.10.2010 г., 05.10.2010 г., 06.10.2010 г., 10.10.2010 г., 18.07.2012 г. и 19.07.2012
г., в общ размер от 5 403 бр., както и че прехвърлените акции са вписани в
Книгата на акционерите на името на новия собственик (трето лице) Т.Т., като СД
е взело решение – продажабата на акциите да се счита за недействителна поради
неспазване на чл. 8, ал. 4 вр. ал. 2 от Устава, както и да се извърши
заличаване на вписаните в книгата на акционерите акции
на ищеца като придобити в нарушение на устава, да се заличи
отписването на тези акции от партидата на М.Г.и същите да се впишат отново по
нейна партида в книгата.
Приети са като писмени доказателства 11 броя папки,
съдържащи заверени по реда на чл. 183 от ГПК временни удостоверения, към които върху алонжи,
чрез джира, М.Г.прехвърля на Т.Т. правата по поименни акции с поредни номера
посочени във временните удостоверения. Всички джира са подписани от джиранта
/наречен в документа продавач/, но само една част от тях са подписани и за
джиратаря /наречен купувач/. В текста на самите джира е инкорпорирана и
декларация на джиранта, с която заявява, че е собственик на акциите, предмет на
прехвърлянето и че „към датата на това джиро“ същите не са прехвърляни
на трети лица. Въпреки посочването на качеството на лицата като продавач и
купувач, от текста е видно, че се касае до джиро по смисъла на чл. 185,
ал. 2 от ТЗ, като и предвид липса на уговорки между страните за продажна цена,
сделката следва да се приеме, че има характер на едностранна
(джиро), а не на двустранна (за
продажба).
По делото се представиха две книги на акционерите.
Видно от първата книга, ищецът Т. е вписан в нея на
27.07.2012 г. като притежател на 42 бр. поименни акции, предмет на ВУ №
1/26.08.1996 г. и № 277/07.01.1999 г. Като последващ приобретател на същите, на
30.07.2015 г. е вписана М.Д.Г..
На л. 81-82 от първата книга, също на дата 27.07.2012 г.
ищецът е вписан и като притежател на 20 бр. поименни акции, обективирани във ВУ
№ 121/26.08.1996 г., а като предходен техен собственик в книгата от дата
06.07.2006 г. е отразена М.Д.Г.. Същата е вписана и като последващ
приобретател, след ищеца Т., на 30.07.2015 г.
По идентичен начин ищецът е вписан за притежател на
поименни акции, предмет на ВУ № 122/26.08.1996 г., № 123/26.08.1996 г., №
124/26.08.1996 г. и т. н., а като последващ приобретател е посочена М.Д.Г., вписана в
книгата на акционерите на 30.07.2015 г.
Въз основа на 2 бр. ВУ № 137/26.08.1996 г. (материализиращи
права върху записаните поименни акции от № 3581-3593 и № 3594-3607)
и 2 бр. ВУ № 402/07.01.1999 г. (общо № 8451-8452) – виж папка № 11 и на
основание извършени от М.Г.джира от 05.10.2010 г. върху алонжи
към всяко удостоверение за прехвърляне на акциите на ищеца, Т.Т. е вписан в
книгата на акционерите на 27.07.2012 г. като последен притежател на 29
бр. поименни акции. След него в книгата на акционерите няма отбелязване за
придобиване на тези акции от друго лице (л. 91 от книгата).
По делото са представени временни удостоверения, издадени на
01.09.2015 г. от № 1 до 11, които легитимират М.Г.като притежател на
7 978 бр. поименни акцции, които прехвърля на 12.01.2016 г. на Е.Г.
чрез джиро върху съответния алонж. Едно от тези ВУ № 4/01.09.2015 г. сочи М.Г.за притежател на 1000 бр. поименни акции от № 3001-4000, но по
делото няма доказателства нито за начина на придобиването им от нейна страна,
нито кой е прехвърлителят в нейна полза.
Втората книга се явява продължение на първата. Това
изрично е отбелязано в края на първата книга на акционерите. В тази втора книга
се съдържат вписвания за притежаваните от М.Г.временни
удостоверения, издадени на 01.09.2015 г. под № от 1
до 11, които впоследствие тя е прехвърлила на Е.Г. на 12.01.2016 г., респ. за притежаваните от Е.Г. ВУ от № 12 до 21.
С Уведомление от 23.12.2015 г. (л. 61 от делото) до Съвета на директорите на
„ДИМАНА“ АД акционерът М.Г., посочена като притежател на 7 978 бр.
поименни акции с право на глас, е заявила желанието си да продаде всичките си
акции, като на основание чл. 8, ал. 2 от Устава на дружеството е отправила
предложение за закупуване до останалите акционери. В тази връзка СД с решение
от същата дата е приело, че няма пречки М.Г.да продаде акциите си. Акционерът Е.Г.
е заявил жаление да закупи същите, с оглед на което на 12.01.2016 г. М.Г.чрез
джиро (върху алонжи) на притежаваните от нея 7 978 бр. поименни акции,
предмет на временните удостоверения с № 1-11, всички от 01.09.2015 г., е
прехвърлила същите на Е.Г.. Поради това и с оглед решение от 01.07.2016 г. на СД на
„ДИМАНА“ АД за анулиране на временни удостоверения от № 1 до 20/01.09.2015
г. за 16 060 бр. поименни акции, е издадено едно ново ВУ
№ 21/01.07.2016 г. за същите
на Е.Д.Г., с което той се
легитимира като собственик на всичките 16 060 бр. акции на дружеството.
От първото заключение по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза на вещото лице Г.Д. се прави извод, че подписите за М.Г.в алонж от
01.10.2010 г. към ВУ № 121/26.08.1996 г., 2 бр. алонжи от 19.07.2012 г. към ВУ
№ 249/06.07.2006 г. (относно акции № 7077-7096 и № 7097-7116) и алонж от
18.07.2012 г. към ВУ № 449/07.01.1999 г. вероятно са положени от нея. Изводът
за вероятност е обусловен от частичното съвпадение в общите и частни графични
признаци, простия по състав строеж на подписите и голямата вариационност при
изписването им. Доколкото експертиза, която установява само вероятност
подписа
да е изписан от лицето, посочено като негов автор,
не доказва автентичността на документа, съдът е назначил повторна СПЕ.
От второто заключение по съдебно-почерковата експертиза на
вещото лице И.Н. се прави извод, че подписът за М.Г.в алонж от 01.10.2010 г.
към ВУ № 121/26.08.1996 г. е положен от нея, а подписите в 2 бр. алонжи
от 19.07.2012 г. към ВУ № 249/06.07.2006 г. (относно акции № 7077-7096 и №
7097-7116) и алонж от 18.07.2012 г. към ВУ № 449/07.01.1999 г. не са положени
от нея. Изрично в последното открито съдебно заседание от 11.01.2019
г. вещото лице сочи, че изследваните подписи са с много добро качество на
изображението и дори изследваните документи да са били оригинали, то това няма
да промени изводите в заключението.
Съдът кредитира
изводите по второто (единствено еднозначно) заключение по СПЕ като приема, че
същото е обосновано и компетентно изготвено. Доколкото първото заключение установява
само вероятността подписът да е изписан от М.Г.,
като негов автор, то същото не може да се кредитира в един или друг смисъл.
От събраните гласни доказателства – св. А Д В, главен счетоводител
в ответното дружество от 1994 г., се установява, че през месец май 2017 г. е било проведено заседание
на СД за свикване на ОС на 22.06.2017 г. Твърди, че на това заседание на
СД е била връчена и поканата до Е.Г.. Твърди също, че
материалите за събранието се били на разположение на всеки заинтересован в стаята на секретарката в
сградата, където се намира управлението на дружеството. Никой не е идвал
да се запознае с тях.
Правни
изводи:
Ищецът
е предявил евентуално съединени искове по
чл. 74 от ТЗ.
В
производството по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ върху ответникът лежи
доказателствената тежест да установи онези юридически факти, от осъществяването
на които следва законосъобразността на взетите от общото събрание на
търговското дружество решения. Доказването на изпълнение на задълженията по
изготвянето на материалите по чл. 224 от ТЗ е в тежест
на ответника, а фактът на избирателно предоставяне на материалите следва да
бъде установен от този, който го твърди – ищецът. Ищецът доказва качеството си
на акционер в ответното дружество.
Временното удостоверение по чл. 167 от ТЗ
съставлява частен свидетелстващ документ, който се създава с нарочно
доказателствено значение. Удостоверението материализира права върху записани
поименни акции и едновременно с това направените от акционера имуществени
вноски.
Не
съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че поименната налична
акция е ценна книга на заповед, тъй като съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ТЗ
се прехвърля с джиро. По силата на чл. 187, ал. 1 от ТЗ временното
удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, с изключението,
установено в чл. 187, ал. 1 от ТЗ и удостоверяващо направените от акционерите
имуществени вноски същото е ценна книга. Господстващо е и доктринерното
становище, че макар и заповедните ценни книги да могат да се прехвърлят с
всички транслативни способи, които гражданското право познава и които по своята
правна природа също представляват сделки, то изричното уреждане в ТЗ на джирото
като транслативен способ при поименните акции, налага да се приеме, че то
предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции. Това означава,
че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на
последващото обективиране на едностранното
волеизявление на титуляра на
ценната книга в джиро.
Дефинитивно
джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен
ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в
качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява
правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т. е. за
заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната
книга с друг – джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието
за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права.
Тази причина /кауза/ се разкрива от съдържанието на съответната
"каузална" сделка, с която, по арг. от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е
съчетано. Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при
менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция - винаги обслужва
конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като придобиването на правата от
джиратаря е на деривативно
придобивно основание. Поради това и абстрактният характер на това джиро се
проявява при самото му обективиране върху документа, т. е. при изписването му
не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по
акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря
с трети лица. Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожността
му, съобразно общото правило на чл. 44 от ЗЗД, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, последица от която е и
отпадането с обратна сила на породения от него прехвърлителен ефект по
отношение на джиросаните акции (в този смисъл Решение № 133 от 14.01.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1834/2014 г., II т. о.).
В
настоящия процес възражения за липса на основание („кауза“) за процесното
извършено имуществено разместване не бяха въведени от ответника в срока за
отговор на исковата молба, поради което за съдът не съществува
нито задължение, нито правомощие да разширява служебно предмета на делото с
въпрос относно действителността както на евентуалната каузална сделка, така и
на извършените джира на непосочено от
ответника основание (единственото въведено основание за нищожност,
евентуално за относителна недействителност на джирата, е аргументирано с неспазване
на ограничението за прехвърляне на акциите предвид твърдяния им винкулиран
характер). Неправилно е да се
даде защита на ответната страна по възражение,
каквото не е заявила в срока за отговор на исковата
молба – така Решение № 128 от 18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
931/2015 г., II г. о.
По
възражението, че акциите са винкулирани:
В отклонение
от общия принцип за свободно прехвърляне на акции, акционерното дружество може
да издава акции, чието прехвърляне е поставено в зависимост от различни
условия. Горното следва от разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, даваща
възможност на дружеството да предвиди в Устава различни ограничения за
прехвърлянето на акции. Те могат да се изразят в наличието на предварително
съгласие на дружеството, забрана за прехвърляне в определен срок, забрана за
прехвърляне на определена категория приобретатели и т. н. В случая чл. 8, ал. 2
от Устава предвижда в случай, че някой
от акционерите пожелае да прехвърли поименните акции на трето лице, той е
длъжен да предложи в писмена форма изкупуването им първо от останалите
акционери, респ. акциите могат да бъдат прехвърлени на трето лице само ако
останалите акционери откажат да ги изкупят. Ограничението следва да бъде
отразено върху самата акция (в случая видно от издадените ВУ това не е
сторено). Ако същата бъде прехвърлена в нарушение на ограничението, то сделката
би била относително недействителна по отношение на дружеството, в чиято полза е
установено ограничението.
Отделно от горното, уставно
предвидените особени условия за прехвърляне на акции са сред подлежащите на
вписване в търговския регистър обстоятелства – чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165,
т. 3 от ТЗ, като видно от ТР подобни ограничения не са вписани по партидата на
дружеството. Единственото отразено в ТР е
установеният в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ начин за прехвърляне на
акциите чрез джиро.
На посоченото основание, съдът
приема, че наведените от ответника твърдения за винкулиран характер на
процесните акции са неоснователни и не обуславят недействителността на
разпоредителните сделки, от които ищецът черпи права.
По същество:
Постоянна е съдебната практика, че вписването
в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 от ТЗ не е елемент от
фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие
по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен
ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и
инкорпорираните в прехвърлените акции права (лични и имуществени)
възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на
акционерите. С акта на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се
прехвърлят материализираните в ценната книга права, включително и правото му на
участие в ОС на дружеството – чл. 220, ал. 1 от ТЗ. Правата на акционера
възникват с прехвърляне на акциите, а не с вписване в книгата на акционерите. Съобразно нормата на чл. 179 от ТЗ, указваща
изчерпателно съдържанието и изискванията за водене на книгата на акционерите, по
своята правна същност същата представлява частен документ, от категорията на т.
н. свидетелстващи документи, и като такъв тя се ползва само с формална
доказателствена сила, която не обвързва съда, т. е. до доказване на противното
книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни
обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото
е вярно. Обвързващото действие на вписването в книгата на акционерите при
провеждане на ОС на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието
могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери (в този смисъл са Решение № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС
по т. д. № 472/2012 г., I т. о., Решение № 204
от 06.06.12 г. на ВКС по т. д. № 898/10 г., ІІ т. о., Решение № 327/14.04.2003 г. по гр. д. №
2650/2002 г. на ВКС).
Както
се изложи вече, джирото е едностранна
сделка, поради което е достатъчно едностранното волеизявление на титуляра на
ценната книга в джиро – М.Г., без да е необходимо съгласие или действие от
джиратаря – Т.Т.. Ето защо липсата на подпис за джиратар в част от
процесните джира е без значение за прехвърлителния ефект на посочените сделки. От
приетите по делото писмени доказателства (11-те бр. папки) се установи, че
ищецът е придобил поименните акции, обект на временните удостоверения, по реда
на чл. 187, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 2 от ТЗ, с изключение
на тези по ВУ № 249/06.07.2006
г. и № 449/07.01.1999 г., доколкото се установи, че подписът на
прехвърлителя М.Г.в алонжите към тях е неавтентичен.
По делото безспорно се
установи, че ищецът е бил вписан като акционер в книгата на акционерите
на 27.07.2012 г., след което по
решение на СД от 26.06.2015 г. същият е
бил заличен от нея, а като
последващ приобретател на притежаваните от него поименни акции, на 30.07.2015
г. е вписана М.Д.Г.. Доколкото по делото нито се
твърди, нито се събраха доказателства за начина
на придобиване на поименните акции от нея обратно от
ищеца, и при условие, че възражението за винкулирания им характер се прие за неоснователно,
не може да се заключи, че М.Г.надлежно се легитимира нито като настоящ, нито като последващ
ищеца приобретател на акции. Оттук приложение намира правилото,
че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, поради което джиросването
на акциите от М.Г.в полза на джиратаря Е.Г. на 12.01.2016 г. не може да
породи вещно-прехвърлителен ефект в негова
полза, тъй като са прехвърлени от несобственик. Тези обстоятелства са достатъчни съдът да приеме, че не се
опровергават твърденията на ищеца, че е акционер към момента на провеждане на процесното ОС от
22.06.2017 г.
Дори само с оглед на формалната доказателствена сила на вписванията в книгата на акционерите /л. 91
от първата/ ищецът
се легитимира като акционер, видно от вписването на 27.07.2012 г. за
притежаваните от него 29 бр.
поименни акции, предмет на 2 бр. ВУ № 137/26.08.1996 г. (акции № 3581-3593
и 3594-3607) и 2 бр. ВУ № 402/07.01.1999 г. (№ 8451-8452). За разлика
от другите отбелязвания в книгата, в този случай няма вписване на последващ приобретател в лицето на М.Г., въпреки взетото решение от СД от
26.06.2015 г. за заличаване на ищеца и вписване на акциите по нейна партида. Тоест
дори с оглед само на формалната доказателствена
сила на акционерната книга, ищецът се легитимира като акционер. Обвързващото
действие на вписването в книгата на акционерите е налагало при
провеждане на процесното ОС на акционерите до участие в
събранието да бъде поканен и ищецът, като лице,
вписано в нея като акционер.
Всичко
изложено води до извод, че са доказани
твърденията на ищеца, че е акционер към момента на провеждане на процесното ОС от
22.06.2017 г. Щом ищецът удостоверява качеството си
на акционер към него момент, същият е следвало да бъде
поканен и да участва в проведеното РОСА. Доколкото се установи, че същият не е
поканен нито с писмена покана, нито с обявена в ТР покана – чл. 223, ал. 3 от ТЗ, респ. чл. 14, ал. 3 от Устава, това нарушение на правата му като акционер
по чл. 220, ал. 1 от ТЗ, е основание да се приеме, че са опорочени взетите
решения от ОС на акционерите на „ДИМАНА“ АД, проведено на 22.06.2017
г. Последиците от това нарушение, довело до опорочаване на взетите решения,
налага тяхната отмяна при предявен иск по чл. 74 от ТЗ.
С оглед евентуалното
съединяване на искове и уважаването на първия от тях, съдът намира, че не е възникнало
вътрешното процесуално условие за изследване на
посочените от ищеца други пороци по свикване и провеждане на ОС, предмет на
останалите искове.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил, чрез
процесуалния си представител, списък по чл. 80 от ГПК, видно от който
претендира разноски за държавна такса от 80 лева, адв. възнаграждение от 1300 лева за настоящото исково производство, 25 лева д. т. за производство по спиране на вписването по чл. 536 ГПК и депозит за вещо лице 550 лева. Налице са доказателства за реалното изплащане на
сумите.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В случая са предявени осем
евентуално съединени иска. Без значение за адвокатското възнаграждение е дали
исковете са кумулативно или евентуално съединени, доколкото страната следва да
се защитава и представя доказателства, респ. и съдът следва да събира
доказателства за всички искове, като и страната и съдът предварително не знаят
дали ще се стигне да разглеждане и на евентуалния иск. Ето защо, съгласно чл.
7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. (за п-ва по ТЗ по иск на съдружник или акционер срещу
дружеството) съдът приема, че дължимото
адвокатско възнаграждение за настоящото производство е в минимален размер от 800
лева. Претендираното възнаграждение от 1 300 лева не се явява прекомерно.
Искането за присъждане на разноски за охранителното производство по чл. 536 от ГПК не следва да се уважава, с оглед
специалното правило на чл. 541 от ГПК, регламентиращо, че разноските
по охранителните производства са за сметка на молителя. С оглед изложеното, ответникът следва да понесе
разноски в общ размер от 1 930 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решенията на
проведеното на 22.06.2017 г. общо събрание на акционерите в „ДИМАНА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, по
иска на Т.Г.Т., роден на *** г., гражданин на Р Г, а именно: по т. 1 от дневния
ред – за преобразуване на дружеството от АД в ЕАД с едноличен собственик на
капитала Е.Г.; по т. 2 от дневния ред – за приемане на нов устав; по т. 3 – за приемане на отчета за управление на Съвета на
директорите за 2016 г.; по т. 4 – за одобряване на годишния финансов отчет за
2016 г.; по т. 5 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за
дейността им през 2016 г.; по т. 6 – за неразпределяне на печалбата на
дружеството за 2016 г.; по т. 7 – за избор на регистриран одитор за проверка и
заверка на ГФО на дружеството за 2017 г., по т. 8 – за одобряване и
потвърждаване на взето по т. 7 решение от ОС от 22.06.2016 г. за избор на
регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за 2016 г., на основание чл. 74 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, да плати на Т.Г.Т., роден на *** г.,
гражданин на Р Г, сумата от 1 930 лева /хиляда деветстотин и
тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: