РЕШЕНИЕ
№144
гр. Пазарджик, 05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение,
въззивен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Венцислав Маратилов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър
Бозаджиев
Р.В.
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Р.В. в.гр.д. № 139 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 191 от 07.06.2019 г., постановено
по гр.д. № 721/2018 г. по описа на Районен съд-В. са отхвърлени предявените от Община В., Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Х.А.” № 35, срещу „А.-2008” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. К., общ. В., ул. „С.” № 13, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, за признаване за установено, че
„А.-2008” ЕООД няма вземане към Община В., произтичащо от следните 4 броя
фактури: фактура № 1077/10.11.2014 г. на стойност 19 891,80 лв. с ДДС,
фактура № 1076/10.11.2014 г. на стойност 19 934,40 лв. с ДДС, фактура №
1100/15.12.2014 г. на стойност 19 032,00 лв. с ДДС и фактура №
1099/15.12.2014 г. на стойност 19 909,20 лв. с ДДС, всичките издадени от „А.-2008”
ЕООД с получател Община В..
Със
същото решение са уважени предявените от „А.-2008” ЕООД срещу Община В.
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 266
от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата
от 19934,40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени услуги
с механизация и натурални видове СМР за възстановяване на път, свързващ с. К. с
махала К. и махала Г.Б., дължима по фактура № 1076/10.11.2014 г.; сумата от
19891,80 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени услуги с
механизация и натурални видове СМР за възстановяване на път К.-Карантиите,
дължима по фактура № 1077/10.11.2014 г.;
сумата от 19909,20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
извършени услуги с механизация и натурални видове СМР, дължима по фактура №
1099/15.12.2014 г.; сумата от 19032,00 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за извършените услуги с механизация и натурални видове СМР,
дължима по фактура № 1100/15.12.2014 г., както и сумата в общ размер на 23947
лв., представляваща сбор от
обезщетения за забавено плащане на горните суми, в това число: 6060,58 лв. –
мораторна лихва върху сумата по фактура № 1076/10.11.2014 г., за периода от
29.07.2015 г. до 26.07.2018 г.; 6047,63 лв. – мораторна лихва върху сумата по
фактура № 1077/10.11.2014 г., за периода от 29.07.2015 г. до 26.07.2018 г.;
6052,92 лв. – мораторна лихва върху сумата по фактура № 1099/15.12.2014 г. за
периода от 29.07.2015 г. до 26.07.2018 г. и 5786,24 лв. – мораторна лихва върху
сумата по фактура № 1100/15.12.2014 г. за периода от 29.07.2015 г. до
26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците по посочените
фактури, считано от 29.07.2018 г. до окончателното им плащане.
Община В.
е осъдена да заплати на „А.-2008” ЕООД разноски по делото в размер на
4359,00 лв.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Община В., чрез
адв. Г.Б., в която се излагат съображения за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. На първо място, твърди се, че предявените насрещни
осъдителни искове са недопустими и постановеното по тях решение следва да бъде
обезсилено. На следващо място, поддържа се, че производството, образувано по
исковата молба на Община В. срещу „А.-2008” ЕООД, с която са предявени
отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията по горецитираните
4 бр. фактури е преюдициално по отношение на предявените насрещни осъдителни
претенции. Поради това производството, в частта относно насрещните искови
претенции, следва да бъде спряно. Твърди се, че не е налице валидно възлагане
на работата, за която са издадени процесните 4 бр. фактури, тъй като заповедите,
въз основа на които е възложена работата, не са подписани от кмета на Община В..
Отделно от това, сочи се, че Заповед № 336/20.03.2014 г. и Заповед №
380/28.03.2014 г., въз основа на които се претендира да е възложена работата по
фактури № 1076/10.11.2014 г. и № 1077/10.11.2014 г., не са издавани от Община В..
Този извод не се променя и от обстоятелството, че по делото са представени
Протоколи от 30.04.2014 г. и от 30.05.2014 г., защото същите се подписани от
заместник-кмета на Община В., без да има такова правомощие. Изтъква се, че
доколкото Заповед № 2095/02.12.2014 г. и Заповед № 2082/01.12.2014 г., въз
основа на които се твърди, че е възложена работата по фактури № 1099/15.12.2014
г. и № 1100/15.12.2014 г., са подписани от заместник – кмета на Община В., а по
същото време кметът се е водел на работа, то не е налице валидно възлагане на
работата и по тези две фактури. В тази връзка без значение е издадената Заповед
№ 1354/08.11.2011 г., съгласно която лицето Г. Я., на длъжност „заместник-кмет“
е определен да замества кмета на Община В. при отсъствието му от общината. Протоколите
от 12.12.2014 г. и стойностните сметки към тях също не са подписани от кмета на
общината. На следващо място, твърди се, че доколкото общината не е търговско
дружество, не може да се приеме, че осчетоводяването на процесните фактури е
доказателство за сключен договор с „А.-2008” ЕООД. Валидно възникнала
облигационна връзка между страните по делото не може да бъде доказана и въз
основа на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като Община В. не е търговец. В
случай, че се приеме, че между страните са възникнали договорни правоотношения,
релевира се възражение за нищожност на сключените договори поради противоречие
със закона, а при условията на евентуалност – при заобикаляне на закона (ЗОП), като се излагат съображения
за това. Сочи се, че извършването на дейности по поддръжка на общинската пътна
мрежа през зимния сезон на 2013/2014 г. и 2014/2015 г., изразяващи се в
ликвидиране на щети, нанесени от неблагоприятни атмосферни условия на пътната
мрежа на Община В., може да се осъществи само след провеждането на процедура по
възлагане на обществена поръчка по ЗОП (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., действащ към 2014 г.). Изтъква се, че работата по процесните фактури е
следвало да бъде предмет на една обществена поръчка, а не да бъде разделена
умишлено на отделни дейности с цел заобикаляне прилагането на ЗОП. Излага се,
че въззиваемата страна „А.-2008” ЕООД не е доказала наличие на законово
основание „изключение“, което да й даде право да изпълнява работата „по
договор“, без да е участвала и спечелила обществена поръчка. Акцентира се, че в
настоящия правен спор не намира приложение разпоредбата на чл. 122 и, ал. 3 от
ЗОП (отм. в
сила от 15.04.2016 г.), съгласно която недействителност на договора може да се
иска в срок не по-късно от една година от сключването му, тъй като
посочената норма предвижда обявяване
недействителност на сключен договор или на рамково споразумение на основанията,
посочени в чл. 41б, ал. 1 от същия закон, но само по отношение на лицата,
посочени в чл. 122 и, ал. 1 от ЗОП (отм.) – трети заинтерисовани
лица, но не и по отношение на страните
по договора. В тази връзка твърди се, че възражението на Община В. за нищожност
на договорите по процесните фактури не е преклудирано.
Въззивникът моли да се постанови ново решение по съществото на спора,
с което предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени,
първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта относно уважените
насрещни осъдителни искове и производството по делото да бъде прекратено в тази
част, а при условията на евентуалност решението да бъде отменено в тази част,
като насрещните осъдителни искове бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С
въззивната жалба не се сочат нови писмени и
гласни доказателства, не се правят
доказателствени искания. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на възивната
жалба от въззиваемата страна „А.-2008” ЕООД, чрез адв. Ч.Ч.. Намира въззивната
жалба за неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Едновременно с това сочи,
че първоначалните отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията
и насрещните осъдителни искове, включващи в себе си установяване дължимостта на
тези вземания, са предявени на едно и също основание, поради което следва да се
приеме, че предметът на спора е един и същ и отрицателните установителни искове
са недопустими. Интересът на първоначалния ищец Община В. е защитим с
осъдителен иск за процесното вземане, с който със сила на пресъдено нещо ще се
установи съществуването на спорното право и дължимостта на вземането с източник
договора между страните за извършени от ответника натурални видове СМР и услуги
с механизации. Оспорва твърдението на въззивника, че между страните по делото
не са налице валидни договорни отношения във връзка с процесните 4 бр. фактури.
Поддържа, че между страните са сключени договори за изработка, имащи за предмет
изпълнение на задължение на въззиваемия – ищец по осъдителните искове да извърши
възстановяване на щети на общински пътища в района на селища от територията на
Община В., които съставляват дейност по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 13 от ЗЗБ
и са възложени на ищеца от заместник-кмета Г. Я., въз основа на издадената от
кмета И.Л. Заповед № 1354/08.11.2011 г., във връзка с правомощията му по чл.
65, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 вр. чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗБ. Твърди, че
ответникът Община В. се е задължила по всяко едно от възникналите договорни
правоотношения да заплати стойността на извършените СМР и услуги. Заявява, че
работата е извършена в съответствие с поръчката и е приета без възражения от
Община В., за което са съставени съответните протоколи за установяване на
извършените услуги и СМР – описани по вид, обем и стойност, както и издадени
фактури. Сочи, че процесните 4 бр. фактури са осчетоводени от Община В., която
е ползвала и данъчен кредит, поради което същите са доказателство за сключени
между страните валидни договори. Издадените и приети фактури имат действието на
покана за плащане на изискуемото възнаграждение за извършените СМР и услуги, по
смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, след което длъжникът изпада в забава. Изтъква,
че дори и коментираните заповеди и протоколи за установяване на извършените
услуги и СМР да са подписани от лице без представителна власт, каквито
съображения се навеждат от въззивника по отношение на заместник-кмета Г. Я.,
доколкото фактурите са осчетоводени, включени са в дневника за покупките и за
тях е ползван данъчен кредит, приложение намира презумпцията на чл. 301 от ТЗ.
Поддържа, че в случая не намират приложение разпоредбите на ЗОП. В тази връзка
се изтъква, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм. на 15.04.2016 г.)
процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на обществени
поръчки за строителство с обект по чл. 3, ал. 1 от ЗОП, които имат стойност без
ДДС по-високи от 264 000 лв. В
случая, нито поотделно, нито взети заедно стойността на извършените строителни
работи е над този размер. Твърди, че на основание чл. 122 и, ал. 3 от ЗОП (отм.
на 15.04.2016 г.) недействителност на договора може да се иска в срок не
по-късно от една година от сключването му, поради което възраженията в тази
насока са преклудирани. С отговора на въззивната жалба не се правят
доказателствени искания.
В открито
съдебно заседание въззивникът Община В., редовно призована, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - „А.-2008” ЕООД,
редовно призована, не изпраща представител. За нея се
явява пълномощникът адв. Ч.Ч., който поддържа отговора на въззивната жалба. Не
прави доказателствени искания и не представя нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирана страна в съдебното производство срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по същество - правилно.
Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 266 от ЗЗД
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с молба от 20.06.2018 г.,
срещу „А.-2008” ЕООД ищецът Община В. твърди, че не дължи плащане по
издадените от ответното дружество четири
броя фактури, а именно: фактура № 1077/10.11.2014 г. на стойност 19 891,80
лв. с ДДС, издадена за извършени строително монтажни работи (СМР) и услуги с
механизация на обект „Възстановяване на
път с. К. - Карантиите“; фактура № 1076/10.11.2014 г. на стойност
19 934,40 лв. с ДДС, издадена за извършени СМР и услуги с механизация на обект „Възстановяване на път с. К. - махала К. и
махала Г.Б.“; фактура № 1100/15.12.2014 г. на стойност 19 032,00 лв. с
ДДС, издадена за извършени СМР и услуги с механизация на обект „Възстановяване на път с. К. - махала Г.Б. и махала А. (Горица)“; фактура №
1099/15.12.2014 г. на стойност 19 909,20 лв. с ДДС, издадена за извършени
СМР и
услуги с механизация на обект
„Възстановяване на път и ликвидиране на щети от обилни валежи“. Сочи, че ответникът „А.-2008” ЕООД няма
вземане към Община В. по посочените 4 бр. фактури, тъй като не е налице валидно
възлагане на работата - извършените услуги и СМР от ищеца на ответника. Процесните
фактури не са издадени от Община В.. Липсва договор между страните за
извършване на поръчката. Твърдяната работа не е реално извършена – в тази
връзка се сочи, че процесните фактури не са доказателство за извършване и
приемане на работата от възложителя, тъй като не са подписани от кмета на
Община В.. На следващо място, твърди, че дори и да се приеме, че са налице облигационни
правоотношения между страните по посочените четири броя фактури, то същите не
са произвели действие, защото са нищожни, поради противоречие и заобикаляне на
закона – ЗОП. Следователно не е налице задължение на Община В. за заплащане на
възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за извършените услуги и СМР. Сочи, че
дейностите по поддръжка на общинската пътна мрежа през зимния сезон следва да
бъдат извършвани само след провеждане на процедура по възлагане на обществена
поръчка, съгласно разпоредбите на ЗОП (обн. ДВ бр. 38 от 06.04.2004 г., действащ към
2013 г. и 2014 г.). В случая работата
умишлено била разделена на отделни дейности с цел избягване изискването на ЗОП
за обявяване на обществена поръчка и сключване на договор за изпълнение на тези
дейности само с кандидата, спечелил поръчката. Формулирано е искане за
уважаване на предявените отрицателни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че „А.-2008” ЕООД няма
вземане към Община В., произтичащо от процесните 4 бр. фактури. Претендират се
разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва
основателността на предявените отрицателни установителни искове и моли същите
да бъдат отхвърлени.
В срока
за отговор на исковата молба ответникът по предявените отрицателни
установителни искове - „А.-2008” ЕООД е предявил насрещни осъдителни искове
срещу Община В. за заплащане на сумите по горепосочените 4 бр. фактури, както и
на обезщетения за забавено плащане на вземанията по процесните фактури, които
са приети за разглеждане от първоинстанционния съд и включени в предмета на
делото.
В
насрещната искова молба против Община В. ищецът „А.-2008” ЕООД твърди, че през
месеците април, май и декември на 2014 г. дружеството изпълнило възложени
му от ответника Община В. СМР и услуги с
механизация на обекти по възстановяване на общински пътища в населени места, за
които били съставени протоколи за установяване на извършването и за заплащане
на натурални видове СМР за същите
обекти, като били издадени фактури, както следва: 1. Обект „Възстановяване
на път, свързващ с. К. с махала К. и махала Г.Б.“, който бил силно амортизиран от неблагоприятни атмосферни влияния (снеготопене, дъждове и др.), поради което били извършени: изкоп на кипа с натоварване на
самосвал на 1100 куб.м, с единична цена 1,96 лв., на обща стойност 2156 лв.;
превоз на кипа до 10 км на 1100 куб.м, с единична цена 2,50 лв., на обща
стойност 2750 лв.; трамбоване насип на път на 1100 куб.м, с единична цена 2,37 лв.,
на обща стойност 2067 лв.; натоварване на скална маса с багер на 900 куб.м, с
единична цена 4,69 лв., на обща стойност 4221 лв.; разриване на скална маса с
трактор на 800 куб.м, с единична цена 3,06 лв., на обща стойност 2448 лв.; превоз
скална маса до 10 км на 900 куб.м, с единична цена 2,70 лв., на обща стойност
2430 лв. За извършването им бил съставен Протокол от 30.04.2014 г., подписан от представител на Община В. - гл.експерт отдел „ИСИ“ – Г. Н. и представител на ищцовото дружество – управителя Ф.Е., с който били одобрени и
приети за плащане СМР и услуги, на обща
стойност 19934,40 лв. с ДДС, като
била издадена и фактура № 1076/10.11.2014 г.; 2. Обект „Възстановяване на черен път с. К. с махала Карантиите“,
който път бил силно амортизиран от снеготопенето, дъждовете и др., където са
били извършени: изкоп на кипа с натоварване на самосвал на 1050 куб.м, с
единична цена 1,96 лв., на обща стойност
2058 лв.; превоз на кипа до 10 км на 1050 куб.м, с единична цена 2,50 лв., на
обща на стойност 2625 лв.; трамбоване насип на път на 1050 куб.м, с единична
цена 2,37 лв., на обща стойност 2488,50 лв.; натоварване на скална маса с багер
на 900 куб.м, с единична цена 4,69 лв., на обща стойност 4221 лв.; разриване на
скална маса с трактор на 900 куб.м, с единична цена 3,06 лв., на обща стойност
2754 лв.; превоз скална маса до 10 км на 900 куб.м, с единична цена 2,70 лв., на
обща стойност 2430 лв. За извършването им бил съставен Протокол от 30.05.2014 г., подписан
от представител
на Община В. - гл.експерт отдел „ИСИ“ – Г. Н. и представител на ищцовото
дружество – управителя Ф.Е., с който били
одобрени и приети за плащане СМР и услуги, на обща
стойност 19891,80 лв. с ДДС, като
била издадена и фактура № 1077/10.11.2014 г.; 3. Обект „Възстановяване на черни пътища, намиращи се в с. Б.,
на които са нанесени щети от неблагоприятни атмосферни условия, касаещи следните
отсечки: черен път, започващ от асфалтов път преди с. К. до с. Б., отсечка от м.
Б. до махала Алан Дере“, където били извършени: изкоп на кипа с натоварване на
самосвал на 2000 куб.м, с единична цена 1,96 лв., на обща стойност 3920 лв.; превоз
на кипа до 7 км на 2000 куб.м, с единична цена 2,50 лв., на обща стойност 5000
лв.; трамбоване насип на път на 1800 куб.м, с единична цена 2,37 лв., на обща
стойност 4266 лв.; натоварване на скална маса с багер на 300 куб.м, с единична
цена 4,69 лв., на обща стойност 1407 лв.; разриване на скална маса с булдозер на
300 куб.м, с единична цена 3,06 лв., на обща стойност 1188 лв.; превоз скална
маса до 5 км на 300 куб.м, с единична цена 2,70 лв., на обща стойност 810 лв. За извършването
им бил съставен Протокол от 12.12.2014 г., подписан от представител на Община В. - гл.експерт отдел „ИСИ“ – Г. Н. и представител на ищцовото дружество – управителя Ф.Е., с който били одобрени и
приети за плащане СМР, на обща стойност 19909,20 лв. с ДДС, като била издадена и фактура № 1099/15.12.2014 г.; 4. Обект „Възстановяване на път с. К. до махала Г.Б. и черен
път от с. К. до махала А. (Горица)“, които пътища (отсечки) са силно
армотизирани от снеготопенето и дъждовете, като има и частично скъсани, където
са извършени: изкоп на кипа с натоварване на самосвал на 1800 куб.м, с единична
цена 1,96 лв., на обща стойност 3528 лв.; превоз на кипа до 7 км на 1800 куб.м,
с единична цена 2,50 лв., на обща стойност 4500 лв.; трамбоване насип на път на
1100 куб.м, с единична цена 2,37 лв., на обща стойност 2607 лв.; натоварване на
скална маса с багер на 500 куб.м; с единична цена 4,69 лв., на обща стойност
2345 лв.; разриване на скална маса с трактор на 500 куб.м, с единична цена 3,06
лв., на обща стойност 1530 лв.; превоз скална маса до 7 км на 500 куб.м, с
единична цена 2,70 лв., на обща стойност 1350 лв. За извършването им бил
съставен Протокол от 12.12.2014 г., подписан от представител на Община В. - гл.експерт отдел „ИСИ“ – Г. Н. и представител на ищцовото дружество – управителя Ф.Е., с който били одобрени и
приети за плащане СМР, на обща стойност 19032,00 лв. с ДДС, като
била издадена и фактура № 1100/15.12.2014 г. Сочи, че извършените услуги
и СМР са изпълнени въз основа на Заповеди №№ 336/20.03.2014 г., 380/28.03.2014 г.,
2082/01.12.2014 г. и 2095/02.12.2014 г. на Кмета на Община В.. Твърди, че
ответникът по насрещните осъдителни искове не изпълнил задължението си да
заплати на ищеца „А.-2008” ЕООД уговореното
възнаграждение за извършените СМР и услуги с механизация по посочените 4 бр. фактури.
Моли съдът
да постанови решение, с което Община В. да бъде осъдена на заплати на „А.-2008”
ЕООД сумите по процесните 4 бр. фактури, представляващи неизплатено
възнаграждение за извършени СМР и услуги с механизация, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и да заплати сумата в общ размер на
23 947 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забавено плащане на сумите по горепосочените фактури, в това
число: 6060,58 лв. – мораторна лихва върху сумата по фактура № 1076/10.11.2014
г., за периода от 29.07.2015 г. до 26.07.2018 г.; 6047,63 лв. – мораторна лихва
върху сумата по фактура № 1077/10.11.2014 г., за периода от 29.07.2015 г. до
26.07.2018 г.; 6052,92 лв. – мораторна лихва върху сумата по фактура №
1099/15.12.2014 г. за периода от 29.07.2015 г. до 26.07.2018 г. и 5786,24 лв. –
мораторна лихва върху сумата по фактура № 1100/15.12.2014 г. за периода от
29.07.2015 г. до 26.07.2018 г. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника Община В.,
в който се оспорва допустимостта и основателността на предявените насрещни
осъдителни искове. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото Протокол от 30.04.2014 г. е видно, че същият е съставен
за установяване извършването и приемането на работа, възложена на „А.-2008“
ЕООД от Община В. на основание Заповед № 336/20.03.2014 г. на кмета на Община В.,
за ликвидиране на щети, нанесени от неблагоприятни атмосферни условия на черни
пътища, отсечки, свързващи с. К. с махалите към нея Г.Б. и К., както и че при
възстановяването им са извършени следните по обем работи: изкоп на кипа и
натоварване на самосвал и превоз до 10 км, с общо количество 1100 куб.м;
натоварване на скална маса с багер 900 куб.м и превоз до 10 км; разстилане на
скалната маса с трактор с общ обем 800 куб.м и др. Протоколът е подписан и
подпечатан от страна на възложителя Община В. и от страна на изпълнителя „А.-2008“
ЕООД. В протокола е посочено, че няма констатирани нарушения при изпълнение на
поставената задача. Върху него е положен подпис в частта за „одобрява“ от името
на кмета на общината И.Л..
По
делото е представена стойностна сметка за Обект „Възстановяване на път, свързващ с. К. с махала К. и
махала Г.Б.“, в която е отразено, че възстановяването на пътя е извършено
съгласно Заповед № 336/20.03.2014 г., издадена от кмета на Община В.. В
стойностната сметка са остойностени работите, установени за извършени и приети с
Протокола от 30.04.2014 г., като общата им стойност е 19934,40 лв. с ДДС.
Подписана е от страна на възложителя Община В. от Г. Н.-главен експерт отдел
„ИСИ“ и от управителя на изпълнителя „А.-2008“ ЕООД Ф.Е., като е посочено, че е
одобрена от кмета на общината И.Л..
От
представения Протокол от 30.05.2014 г. е видно, че същият е съставен за
установяване извършването и приемането на работа, възложена на „А.-2008“ ЕООД
от Община В. въз основа на Заповед № 380/28.03.2014 г. за ликвидиране на щети
нанесени от неблагоприятни атмосферни условия на черни пътища, отсечки,
свързващи с. К. с махала Карантиите, както и че при възстановяването им са
извършени следните по обем работи: изкоп на кипа и натоварване на самосвал и
превоз до 10 км на общо количество 1050 куб.м, натоварване на скална маса с
багер 900 куб.м и превоз до 10 км; разстилане на скалната маса с трактор с общ
обем 900 куб.м и др. Протоколът е подписан и подпечатан от представители на
възложителя Община В. и на изпълнителя „А.-2008“ ЕООД, като изрично е посочено,
че няма констатирани нарушения при изпълнение на възложената работа. Върху него
е положен подпис в частта за „одобрява“ от името на кмета на общината И.Л..
По
делото е представена количествено-стойностна сметка за Обект „Възстановяване на
черен път, свързващ с. К. с махала Карантиите“, в която е посочено, че
ремонтните работи са извършени съгласно Заповед № 380/28.03.2014 г., издадена
от кмета на Община В.. В стойностната сметка са остойностени работите,
установени за извършени с Протокола от 30.05.2014 г., като общата им стойност е
19891,80 лв. с ДДС. Подписана е от страна на възложителя Община В. от лицето Г.
Н. – главен експерт отдел „ИСИ“ и от изпълнителя А.-2008 ЕООД, чрез управителя Ф.Е.,
като е посочено, че е одобрена от Кмета И.Л..
По
делото е представен Протокол от 12.12.2014 г., видно от който същият е съставен
за установяване извършването и приемането на работа, възложена на „А.-2008“
ЕООД от Община В. със Заповед № 2095/02.12.2014 г. на Кмета на Община В., за
ликвидиране на щети, нанесени от неблагоприятни атмосферни условия на черни
пътища – отсечка черен път, започващ от асфалтов път преди с. К. до с. Б. и отсечка
м. Б. до махала Алан Дере, както и че при възстановяването им са извършени
следните по обем работи: изкоп на кипа с натоварване на самосвал и превоз до 7
км, с общо количество 2000 куб.м; трамбоване насип за път 1800 кубика,
натоварване на скална маса с багер 300 куб.м и превоз до 7 км; разриване на
скалната маса с трактор с общ обем 300 куб.м и др. Протоколът е подписан и
подпечатан от страна на възложителя Община В. и от представител на изпълнителя
„А.-2008“ ЕООД. Посочено е, че няма констатирани нарушения при извършване на
ремонтните дейности, възложени с посочената Заповед № 2095/02.12.2014 г. Одобрен
е от името на кмета на общината.
От
представената стойностна сметка за извършените ремонтни дейности на отсечка
черен път, започващ от асфалтов път преди с. К. до с. Б. и отсечка м. Б. до
махала Алан Дере, приети с Протокола от
12.12.2014 г., се установява, че извършените работи са остойностени на обща
стойност от 19909,20 лв. Подписана е от Г. Н.-главен експерт отдел „ИСИ“ при
възложителя Община В. и от изпълнителя „А.-2008“ ЕООД, като е посочено, че е
одобрена от кмета И.Л..
От
представения по делото втори Протокол от 12.12.2014 г. е видно, че същият е
съставен за установяване извършването и приемането на работа, възложена на „А.-2008“
ЕООД от Община В. въз основа на Заповед № 2082/02.12.2014 г. на Кмета на Община
В., за ликвидиране на щети, нанесени от неблагоприятни атмосферни условия на
черни пътища – отсечка черен път, започващ от асфалтов път преди с. К. до
махала Г.Б. и отсечка център с. К. – махала А. (Горица), както и че при възстановяването им
са извършени следните по обем работи: изкоп на кипа с натоварване на самосвал и
превоз до 7 км, с общо количество 1800 куб.м; трамбоване насип за път 1100 куб.м,
натоварване на скална маса с багер 500 куб.м и превоз до 7 км; разриване на
скалната маса с трактор с общ обем 500 куб.м и др. Протоколът е подписан и
подпечатан от страна на възложителя Община В. и от изпълнителя „А.-2008“ ЕООД.
Посочено е, че няма констатирани нарушения при извършване на ремонтните
дейности в изпълнение на Заповед № 2082/02.12.2014 г. Одобрен е от името на
кмета на общината.
От
представената стойностна сметка за извършените ремонтни дейности на отсечка
черен път, започващ от асфалтов път преди с. К. до махала Г.Б. и отсечка център
с. К. – махала А. (Горица), приети с Протокола от 12.12.2014 г., се установява, че извършените
работи са остойностени на обща стойност от 19032,00 лв. Подписана е от страна
на възложителя Община В. от Г. Н. и от изпълнителя „А.-2008“ ЕООД, като е
посочено, че е одобрена от кмета на общината И.Л..
По
делото са представени Заповед № 2082/01.12.2014 г. и Заповед № 2095/02.12.2014 г., изготвени от Г. Н. – служител
инвеститорски контрол в Община В., издадени от кмета на Община В., подписани от заместник-кмета Г. Я., видно от
съдържанието на които е наредено на фирма „А. 2008“ ЕООД да ликвидира щетите
нанесени от неблагоприятни атмосферни условия на черни пътища, както следва: по
първата заповед – на черен път, намиращ се на територията на с.К. и свързващ
селото с махала „А.“ и махала Г.Б., а по втората – на пътища, намиращи се на
територията на с. Б. – отсечка с. К.-с. Б. и отсечка м. Б.-махала Алан дере.
Заповедите са издадени по повод постъпили сигнали на кмета на с. К. и кметския
наместник на с. Б. за необходимост от извършване на неотложни ремонтни дейности
на горепосочените пътища с цел привеждането им във вид, годен за ползване от
жителите на посочените населени места.
От
представените на хартиен носител копия от електронен регистър на Община В. за
заведени в него издадени заповеди, се установява, че в него са отбелязани
Заповед с № 336 (без дата на издаване) и съдържание, находяща се между Заповед №
335/20.03.2014 г. и Заповед № 337/21.03.2014 г., както и Заповед № 380/28.03.2014 г. без да е
записано съдържанието на същата.
Във връзка с извършените и приети ремонтни дейности - услуги с механизация и СМР, „А.-2008“ ЕООД е издало на въззивника
Община В., следните фактури, а именно:
Фактура
№ 1076/10.11.2014 г., на стойност 19934,40 лв., с включен ДДС, за
възстановяване на път „К.-К.-Г.Б.“, съгласно стойностна сметка и Заповед № 336/20.03.2014 г.;
Фактура
№ 1077/10.11.2014 г., на стойност 19891,80 лв., с включен ДДС, за
възстановяване на път „К.-Карантиите“, съгласно стойностна сметка и Заповед №
380/28.03.2014 г. ;
Фактура
№ 1099/15.12.2014 г., на стойност 19909,20 лв. с включен ДДС, за
възстановяване на път и ликвидиране на щети от обилни валежи в с. Б., съгласно
стойностна сметка и Заповед № 2095/02.12.2014 г. и
Фактура
№ 1100/15.12.2014 г., на стойност 19032,00 лв. с включен ДДС, за
възстановяване на път „К. - Г.Б. и К. – А.“, съгласно стойностна сметка и
Заповед № 2082/01.12.2014 г.
Горепосочените
4 бр. фактури са подписани от страна на въззиваемия „А.-2008“ ЕООД и от представител
на въззивника Община В..
По
делото е представена Заповед № 1354/08.01.2011 г.,
издадена на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА от кмета И.Л.,
видно от съдържанието на която е наредено на Г. В. Я. на длъжност
заместник-кмет, да замества кмета на Община В. при отсъствието му от общината,
считано от 07.11.2011 г.
От
представеното Удостоверение № 447/22.04.2019 г., издадено от
Община В., и приложените към него 2 броя болнични листове, се установява, че в периода
от 13.05.2014 г. – 06.06.2014 г., включително кметът на Община В. е бил в
отпуск по болест поради временна неработоспособност. Във въпросното
удостоверение е посочено, че в периода от 01.12.2014 г. - 12.12.2014 г.,
включително, лицето И.Л. не е отсъствал от работата си като кмет на Община В..
За
изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетел е разпитан Г. В. Я. – заместник-кмет
на Община В. към 2014 г. Същият, след като са му предявени от районния съд
оспорените от процесуалния представител на въззивника документи в частта
относно положения подпис от кмета на общината, а именно: заповеди №№ 2095 и 2082, протоколите за
приемане на извършена работа и стойностните сметки към тях, свързани със
Заповеди №№ 336, 380, 2095 и 2082, всички от 2014 г., изрично е заявил, че
подписите положени в Заповеди №№ 2095 и 2082, както и в процесните протоколи за
приемане на извършена работа и стойностните сметки към тях от името на кмета И.Л.,
са изпълнени от него, в качеството му на заместник-кмет на Община В..
Свидетелят Г. Я. е заявил, че въпросните дейности по извършването на СМР за
възстановяване на пътищата по сигнали на кметове на села на територията на
Община В. са възлагани през 2014 г. Проверката на извършената работа се осъществявала
от служители от Отдел „Инвеститорски контрол“ на общината. Те съставяли
съответните протоколи и документи за одобрение. Свидетелят Г. Я. сочи, че
подписал представените му за одобрение документи, тъй като те преди него били
подписани от служител – инвеститорски контрол на общината. След одобрението от
страна на свид. Г. Я., служителят-инвеститорски контрол носел въпросните
документи в счетоводството на общината за извършване на плащане по тях.
Свидетелят твърди, че замествал кмета, когато отсъства и поради това се
подписвал вместо него на процесните заповеди, протоколи за приемане на работата
и стойностни сметки към тях. Въззивният съд дава вяра на показанията на свид. Г.
Я., тъй като същите са обективни и логични.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебна финансово-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена от
вещото лице. Видно от експертното заключение процесните 4 бр. фактури - именно:
фактура № 1077/10.11.2014 г. на стойност 19 891,80 лв. с ДДС, фактура №
1076/10.11.2014 г. на стойност 19 934,40 лв. с ДДС, фактура № 1100/15.12.2014
г. на стойност 19 032,00 лв. с ДДС и фактура № 1099/15.12.2014 г. на
стойност 19 909,20 лв с ДДС. са
издадени от „А.-2008“ ЕООД през 2014 г. за извършени СМР на пътища на
територията на Община В., изразяващи се в изкоп на земни маси с багер, машинен
товарач, превози на отпадъци до градско депо и превози на къси разстояния. Фактурите
са осчетоводени в счетоводството на „А.-2008“
ЕООД в сметка 703 „Приходи от продажби“, като начисленият в тях ДДС е включен в
дневника за продажби и е внесен в бюджета. Вземанията на „А.-2008“ ЕООД по тези
фактури към момента на проверката съществуват като дебитни салда в сметка 411
„Клиенти“. Процесните 4 бр. фактури са осчетоводени и в счетоводството на
Община В.. Задължението по тях е осчетоводено
в сметка гр. 60-извършени разходи. Същите са включени в дневника за
покупки и с начисления в тях ДДС е ползван данъчен кредит. По фактурите не е
регистрирано плащане. Според експертното заключение лихвата за забавено
плащане на вземанията по фактурите е в следния размер: 6060,58 лв. - мораторна
лихва за периода 29.07.2015 г. - 26.07.2018 г. по фактура № 1076/10.11.2014г.;
6047,63 лв. - мораторна лихва за периода 29.07.2015 г. - 26.07.2018 г. по
фактура № 1077/10.11.2014 г.; 6052,92 лв. - мораторна лихва за периода
29.07.2015 г. - 26.07.2018 г. по фактура № 1099/15.12.2014 г.; 5786,24 лв. - мораторна
лихва за периода 29.07.2015 г. - 26.07.2018 г. по фактура № 1100/15.12.2014 г.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни
изводи:
Предявените
отрицателни установителни искове и насрещни осъдителни искове са допустими. Не съществува
идентитет между посочените искове, доколкото
защитата, която се търси с осъдителните искове, е различна от тази, която
ответникът по първоначалните искове и ищец по
насрещните осъдителни искове би получил от
отхвърлянето на първоначалните отрицателни установителни искове. Неоснователни
са наведените в тази връзка оплаквания.
Предявените
от Община В. отрицателни установителни искове за установяване недължимост на
вземанията по процесните четири броя фактури, издадени от „А.-2008“ ЕООД, не се
явяват и преюдициални по отношение на насрещните осъдителни искове за осъждане
на ответника Община В. да заплати на ищеца „А.-2008“ ЕООД сумите по въпросните
4 бр. фактури, каквито възражения е навел въззивника. Производството по
отрицателните установителни искове и насрещните осъдителни искове по
необходимост налага установяването на идентични факти и обстоятелства, но
същите не се намират в отношение на преюдициалност. Породи това неоснователно е
оплакването за наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
изискващи спиране на производството по предявените насрещни осъдителни искове.
На
следващо място, въззивният съд счита, че следва да се произнесе по релевираното
възражение за нищожност на процесните договорни правоотношения, поради противоречие със закона и при условията на
евентуалност - при заобикаляне на закона, защото само валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение по договор за изработка може да породи съответните
правни последици, изразяващи се в съществуващо задължение за заплащане на
дължимо възнаграждение по договора, както и реализиране на договорната
отговорност за неизпълнение. Съгласно чл. 120 и, ал. 1 от ЗОП (отм. 15.04.2016 г.)
всяко заинтересовано лице може да иска обявяване на недействителност на
договор, който е сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка,
въпреки наличието на основания за провеждането й. Същевременно обаче според нормата
на чл. 122 и, ал. 3 от ЗОП (отм.) недействителност на договора може да се иска в
срок не по-късно от една година от сключването му. Този срок е преклузивен - с изтичането му се погасява
самото материално право да се иска прогласяването на недействителността на
договора на посоченото основание. В случая процесните правоотношения са от 2014
г., а възражението за тяхната нищожност е релевирано дълго време след изтичане
на срока по чл. 122 и, ал. 3 от ЗОП (отм.), доколкото исковата молба е
депозирана на 22.05.2018 г. Следователно възраженията на въззивника в тази насока са
преклудирани.
Само за пълнота на мотивите въззивният съд намира за
необходимо да посочи следното: Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм.) процедурите по
закона се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки с обект по
чл. 3, ал. 1 от същия закон, които имат
стойности без ДДС: за строителство - по-високи от 264
000 лв., а за доставки и услуги -
по-високи от 66 000 лв., с място на изпълнение в страната. Според чл. 3,
ал. 1, т. 3 от ЗОП (отм.) към строителство спадат изпълнение
или проектиране и изпълнение на строеж, изпълнение или проектиране и изпълнение
на един или няколко вида строителни и монтажни работи по приложение № 1,
каквито са ремонтните дейности, а съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ „строежи“ са и
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на предназначението,
каквито са явяват и пътищата. В случая безспорно процесните обекти, предмет на
облигационните правоотношения между страните, касаят извършване на ремонтни
дейности по възстановяване на пътища на територията на Община В.. Следователно
поръчките са за строителство по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. В настоящия казус се установява, че стойността на
извършените СМР, нито поотделно, нито взети
заедно, надвишава размера по чл. 14,
ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм.) и провеждането на обществена поръчка не се явява задължително, както
твърди въззивникът. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗОП (отм.) възложителите могат да не провеждат процедурите по
закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на глава осма „а“ при
обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1 на стойност
без ДДС, както следва: за строителство - от 60 000 до 264 000 лв., а за
доставки или услуги - от 20 000 до 66 000 лв., когато поръчката е с място на
изпълнение в страната. Според чл. 14,
ал. 5 от ЗОП
(отм.) възложителите не са длъжни да
прилагат процедурите по закона и условията и реда на глава осма „а“ при поръчки
по чл. 3, ал. 1 на
стойност без ДДС: за строителство - под 60 000 лв., а за доставки или услуги - под 20 000 лв., когато поръчката е с място на
изпълнение в страната. Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че в
настоящия случай възложителят не е длъжен да прилага процедурите по ЗОП (отм.), както и условията и реда на глава глава осма „а“ от
него. Отделно от това, следва да се отбележи, че процесните облигационни
отношения по сключените договори за изработка са възникнали на основание чл. 65
от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) във
вр. с чл.
90, ал. 1, т. 4 и чл. 93, т. 2 от ЗОП (отм.). Съгласно чл. 90, ал. 1, т. 4 от
ЗОП (отм.) възложителите могат да възлагат обществени поръчки, чрез процедура
на договаряне без обявление, когато е
възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от
настъпване на събитие от извънреден характер, което възложителят при полагане
на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати и
за преодоляването на което не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на
открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление, а
според изменението на нормата с ДВ, бр. 40 в сила от 01.07.2014 г., възложителите могат да
възлагат обществени поръчки, чрез процедура на договаряне без обявление, когато е възникнала необходимост от предприемане на
неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците
от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане
на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.
Съгласно чл.
93, т. 2 от ЗОП (отм.) в тези случаи не е необходимо нито мотивиране за избора
на изпълнител, нито предварително уведомяване на извършителя.
Процесните правоотношения между страните имат за предмет
извършването на описаните във фактурите услуги и дейности по извършване на
неотложно аварийно-възстановителни работи по защита на населението в случай на
опасност или възникване на бедствие по смисъла на чл. 19, ал.1, т.13 от ЗЗБ, като
са описани по вид, обем и стойност в протоколите за установяване на
извършването и приемането на реализираните СМР, вкл. и в съставените стойностни
сметки. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗЗБ, като структура на
единната спасителна система по този закон, общината, респ. нейни структури, има
правомощия по извършване на дейностите по чл.19, ал.1 от същия закон,
в това число и неотложни аварийно-възстановителни работи - т.13. В конкретния казус за възникване на
договорните правоотношения между страните не е от значение дали възлагането е
следвало да стане по реда на ЗОП (отм.), предвид хипотезите на чл. 90, ал.1, т.
4, вр. с чл. 93, т. 2 от ЗОП (отм.) и чл. 103 от ЗОП (отм.), които допускат в случаи
на необходимост от извършване на неотложни аварийно-възстановителни, какъвто е
настоящият, и договаряне без процедура.
Въззивният съд счита, че представените по делото писмени доказателства, а именно: Протокол от 30.04.2014 г., Протокол от 30.05.2014 г. и два Протокола от
12.12.2014 г., 4 бр. количествено стойностни сметки към тях, както и фактура №
1077/10.11.2014 г., фактура № 1076/10.11.2014 г., фактура № 1100/15.12.2014 г.
и фактура № 1099/15.12.2014 г. по безспорен начин установяват наличието на валидни облигационни отношения между страните,
произтичащи от договори, имащи правната характеристика на договори за изработка
по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, сключени
при специалните условия на чл. 19, ал.1, т. 13 от ЗЗБ. По силата на тези договорни отношения въззивникът - община В., в качеството си на възложител, е възложил на въззиваемия - „А.-2008“
ЕООД,
в качеството му на изпълнител, да извърши СМР
и услуги с механизация на стойност от 19 934,40 лв. с ДДС за Обект
„Възстановяване на път, свързващ с. К. с
махала К. и махала Г.Б.“, на стойност от 19
891,80
лв. с ДДС за Обект „Възстановяване на
черен път с. К. с махала Карантиите“, на стойност от 19 909,20 лв. с ДДС за обект „Възстановяване на черни пътища, намиращи се в с. Б.,
на които са нанесени щети от неблагоприятни атмосферни условия, касаещи
следните отсечки: черен път, започващ от асфалтов път преди с. К. до с. Б.,
отсечка от м. Б. до махала Алан Дере“ и на стойност от 19 032 лв. с ДДС за обект Обект „Възстановяване на път с. К. до махала Г.Б. и черен
път от с. К. до махала А. (Горица)“.
Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258-чл.
269 от ЗЗД. По своята правна същност договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден, като при учреденото от него материално правоотношение за
изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги
и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри)
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя -
арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 от ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на
изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата
съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия
да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. И ако не направи такива възражения,
работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.
264, ал. 3 от ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец,
която е свързана с упражнявано от него занятие. Съгласно чл. 287 от ТЗ
разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за
едната от тях сделката е търговска и не следва друго по този закон. В случая страни по договорите за изработка са „А.-2008“
ЕООД и Община В., като същите са сключени във връзка с упражняваното от
изпълнителя-търговското дружество занятие – имат за предмет извършването на неотложни
аварийно-възстановителни работи на обекти на територията на общината. Следователно
налице са търговски сделки (договори за изработка), като разпоредбите за тях се отнасят и за двете страни – в това число и за Община В..
В конкретния
случай, ирелевантно за валидното възникване на облигационните отношения между
страните по горепосочените 4 бр. фактури е обстоятелството дали към момента на
подписване на процесните заповеди за възлагане на въззиваемото дружество
извършването на услуги с механизация и СМР, заместник-кметът е разполагал с
необходимата компетентност да ги подпише от името на кмета на общината. Действително
съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА кметът на общината определя със
заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината.
В случая със Заповед № 1354/08.01.2011 г. кметът на Община В. е определил заместник
- кмета на общината Г. Я. да го замества при отсъствие, считано от 07.11.2011 г.
Заместването обаче се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия
е в обективна невъзможност да ги изпълнява, в каквато насока са и изложените
мотиви в ТР № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС, като, за да е налице валидно
упражняване на правомощия по заместване, освен надлежна заповед за заместване
следва да бъде доказана и обективната невъзможност за изпълняване на
правомощията от титуляра. По настоящото дело не са представени такива
доказателства - например заповед за отпуск, командировъчна заповед, болничен
лист или др. за периода, към който са издадени заповеди № 2082/01.12.2014 г. и
№ 2095/02.12.2014 г., поради което следва да се приеме, че те са издадени без
да е налице хипотеза на заместване. Извършените от заместник-кмета действия без
необходимата представителна власт по възлагане на въззиваемото дружество на
строително-монтажните работи, чрез
подписване на процесните заповеди, не могат да бъдат потвърдени по реда на чл.
301 от ТЗ, с оглед обстоятелството, че общината не притежава качеството „търговец“ по смисъла на
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съгласно трайно установената практика на ВКС задължителното
условие за приложимостта на нормата на
чл. 301 от ТЗ е действията без представителна власт да са извършени от името на „търговец“, т.е. акцентът е
поставен върху търговското качество на субекта, а не върху търговския характер
на сделката. В този смисъл основателно е
оплакването на общината, че чл. 301 от ТЗ в случая не се прилага.
Що се отнася до това дали е имало издадени Заповеди № № 336/20.03.2014
г. и 380/28.03.2014 г. от кмета на Община В., то определено такива е имало,
след като са отразени в регистъра на издадени заповеди, а и въз основа на тях
са съставени констативни протоколи за извършена и приета работа, и стойностни
сметки за заплащане на такава.
Независимо от обстоятелството, че Заповеди № №
2082/01.12.2014 г. и 2095/02.12.2014 г. са подписани от заместник-кмета без да
е налице хипотеза на заместване, доколкото от заключението на приетата и неоспорена при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебна
финансово-счетоводна експертиза, се установява, че процесните 4 бр. фактури са осчетоводени, както в счетоводството на „А.-2008“
ЕООД,
така и в счетоводството на Община В., която е
ползвала и данъчен кредит, въззивният съд намира, че между страните съществуват
валидни облигационни правоотношение по посочените фактури, във всяка от които е написано основанието за
дължимост на съответната сума.
Отразяването
на фактурите в счетоводството на възложителя, включването им в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите,
представляват недвусмислено признание на задълженията по процесните договори за
изработка и доказват тяхното съществуване. Вписването на фактурата в
счетоводните регистри на въззивника е доказателство
за приемане от него на фактически
изпълнените работи и недвусмислено признание на задължение за заплащане на
възнаграждение в размерите, отразени в осчетоводените документи. В този смисъл е константната съдебна
практика на ВКС, съгласно която фактурата може да
се приеме като доказателство за сключен договор и за възникнало между страните
правоотношение. В Решение № 45/28.03.2014
г. по т.д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че дори неподписаната
фактура от възложителя по договор за изработка, може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства –
горепосочените Протокол от 30.04.2014 г.,
Протокол от 30.05.2014 г., два Протокола от 12.12.2014 г., 4 бр.
количествено-стойностни сметки към тях, подписани от представител на
изпълнителя и представител на възложителя
Община В. и процесните фактури, осчетоводени в счетоводството на страните по делото, и след съпоставката им с депозираните гласни доказателства
- показанията на свид. Г. *** към исковия
период, първоинстанционният съд е направил правилния и единствено възможен
правен извод за приемане на възложената работа от страна на възложителя - Община В..
По делото е безспорно доказано,
че въззиваемото дружество е било изправна страна по договорите за изработка,
като е изпълнило в срок възложените дейности. Последните са били приети от
възложителя, видно от съставените двустранно подписани протоколи за
установяване извършването и приемането на възложените СМР и услуги, без
възражения за недостатъци, извършените работи са остойностени в съответните
стойностни сметки, а съгласно приетото и неоспореното експертно заключение по извършената съдебна финансово-счетоводна експертиза процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на въззивника Община В. и на въззиваемото
дружество, като по същите не е
регистрирано плащане. Община В. е ползвала и правото на приспадане на
данъчен кредит. На практика е налице извънсъдебно признание на неизгоден за
страната – общината факт. В случая фактът на приемането на
работата от възложителя не може да се
опровергае от обстоятелството, че заместник-кмета не е бил изрично упълномощен
от кмета да одобри процесните протоколи за установяване извършването и приемането на
възложените СМР и услуги, като ги подпише от негово име в графата „одобрявам“. Това е така, защото съгласно трайно установената
практика на ВКС, дори и да липсва приемо-предавателен протокол, ако възложителят, респ.
негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените
СМР по договора или фактурата
е
отразена в счетоводството на възложителя и той е ползвал правото на приспадане
на данъчен кредит (какъвто е настоящият случай), то се налага
изводът, че е налице приемане от поръчващия на изпълнените СМР (в този смисъл Решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г.
на ВКС, II т.о.). Следва да се отбележи, че в случая процесните протоколи са одобрени от свид. Г. ***, вместо от кмета на общината, но преди това са двустранно
подписани от изпълнителя и от представител на възложителя Община В. в лицето на
служител-инвеститорски контрол, за извършените СМР и услуги по договорите,
което обстоятелство не се оспорва по делото. В подписаните между страните протоколи за
приемане на извършената работа изрично е
отразен извършеният обем работа, както и че няма констатирани нарушения при изпълнение на
поставените задачи на основание горепосочените заповеди. Както бе посочено
по-горе, процесните фактури са осчетоводени от възложителя-общината, освен
това, видно от доказателствата по делото, липсват възражения за
неправилно изпълнение на работата при приемането й, поради което и същата се счита за
приета - чл. 264, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗЗД, респективно
- възнаграждението за нея, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, се дължи.
По изложените по-горе
съображения, основани на анализа на събраната доказателствена съвкупност,
въззивният съд счита, че по делото е безспорно установено изпълнение от страна на
изпълнителя на поетите договорни задължения,
приемане на изработеното от въззивника и неизпълнение от страна на
възложителя - общината на задължението
да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя по процесните договори за изработка.
Ето защо предявените от Община В. отрицателни установителни
искове за недължимост на сумите по горепосочените 4 бр. фактури са
неоснователни и правилно отхвърлени от първата инстанция.
По отношение на насрещните осъдителни искове:
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че между страните по делото
съществуват валидни облигационни правоотношения относно отстраняване на вредни последици от природни бедствия
– дъждове и снегове на пътища на територията на Община В., чрез извършване на
съответните услуги с механизация и СМР.
Безспорно е установено, че въззиваемото дружество А.-2008 ЕООД е изправна страна по
договорите за изработка, като е изпълнило
в срок и в съответствие с поръчките възложените му дейности по извършване на
СМР и услуги с механизация по процесните 4 бр. фактури, които дейности са
приети от възложителя – Община В.. За заплащането на извършената и приета работа
са издадени фактури, получени от общината и отразени в счетоводството й, за
които е и ползван данъчен кредит. Няма данни да са заплатени задълженията по
фактурите. Заплащането на възнаграждението за извършената работа подлежи на
пълно и главно доказване от Община В. по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В
хода на процеса въззивникът не е установил този правно релевантен факт, поради
което обосновано и правилно са били уважени изцяло предявените с насрещната
искова молба осъдителни искове, като Община В. е осъдена да заплати на „А.-2008”
ЕООД следните суми: сумата от 19 891,80 лв. с ДДС - главница по фактура №
1077/10.11.2014 г. ; сумата от 19 934,40 лв. с ДДС - главница по фактура № 1076/10.11.2014 г.;
сумата от 19 032,00 лв. с ДДС - главница по фактура № 1100/15.12.2014 г. и
сумата от 19 909,20 лв. с ДДС - главница по фактура № 1099/15.12.2014 г. Законосъобразно
като законна последица от уважаването на насрещните осъдителни искове в полза
на „А.-2008“ ЕООД е присъдена законната лихва върху главниците по посочените
фактури от датата на подаване на насрещната искова молба – 26.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземанията, тъй като е направено такова искане с
насрещната искова молба.
По отношение на акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от
деня, в който бъде поканен от кредитора.
По делото се доказа по безспорен
начин, че ответникът по насрещните осъдителни искове Община В. не е изпълнил
своята насрещна престация за заплащане на възнаграждението по съществуващите
между страните облигационни правоотношения по сключените договори за извършване
на неотложни услуги и ремонтни дейности на общински обекти на територията на
Община В., които услуги и ремонтни дейности са извършени от изпълнителя и
приети от възложителя-общината с осчетоводяването на процесните 4 бр. фактури.
Страните по коментираните търговски сделки не са уговорили
срок за изпълнение на паричното задължение за заплащане на изработеното от
страна на възложителя Община В.. Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Следователно, доколкото не е уговорен срок за
плащане, издаването и получаването на фактурите е релевантно за момента на изпадане
в забава. Процесните фактури с №№ 1076 и
1077 са издадени на 10.11.2014 г., а с №№ 1099 и 1100 – на 15.12.2014 г., на
които дати са получени от Община В., видно от съдържанието им. В съответствие с разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ възложителят
Община В. е изпаднал в забава по отношение на обективираното във всяка фактура
вземане след изтичането на 14-дневен срок от датата на получаване на съответната
фактура - т.е. по отношение на вземанията по фактури с №№ 1076 и 1077,
издадени на 10.11.2014 г., е в забава от 25.11.2014 г.,
а по отношение на вземанията по фактури с №№ 1099 и 1100, издадени на
15.12.2014 г., е в забава от 30.12.2014 г., поради
което дължи обезщетение за забавено плащане в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съобразявайки
заключението на изготвената съдебна финансово-счетоводна еспертиза правилно и
законосъобразно районият съд е уважил насрещните осъдителни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в пълния претендиран размер от общо 23947 лв., в
това число: 6060,58 лв. – мораторна лихва върху сумата по фактура №
1076/10.11.2014 г., за периода от 29.07.2015 г. до 26.07.2018 г.; 6047,63 лв. –
мораторна лихва върху сумата по фактура № 1077/10.11.2014 г., за периода от 29.07.2015
г. до 26.07.2018 г.; 6052,92 лв. – мораторна лихва върху сумата по фактура №
1099/15.12.2014 г. за периода от 29.07.2015 г. до 26.07.2018 г. и 5786,24 лв. –
мораторна лихва върху сумата по фактура № 1100/15.12.2014 г. за периода от
29.07.2015 г. до 26.07.2018 г.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор, предмет
на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна - „А.-2008“
ЕООД. Въззиваемото дружество не е
направило своевременно искане за присъждане на разноски по делото, поради което
такива не следва да се присъждат в негова полза.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
Тъй като вземането, предмет на установителните
искове и насрещните осъдителните искове, произтича от няколко
търговски сделки, всяка от които е на стойност под 20 000 лв., настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191 от 07.06.2019 г., постановено
по гр.д. № 721/2018 г. по описа на Районен съд-В..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.