П Р
О Т О
К О Л
Гр.
София, 16.09.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав в публично съдебно заседание на 16 септември 2019 г.,
в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЪР
СТОИЦЕВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Галина
ИВАНОВА |
|
|
Прокурор |
Андрей
ЯНКУЛОВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОИЦЕВ НЧД № 3080 по описа за 2019
година.
На именното повикване в 13.30 часа се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
С.Н. - се явява лично, доведен от Затвор – гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ:
Не съм упълномощил защитник по делото. Не желая такъв.
За
Началника на Затвора - София се явява Младен М.– инспектор режимна дейност с
днес представено пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема
самоличност на осъдения:
С.Н.Н. – роден на *** г. в гр.Русе, българин, български
гражданин, постоянен адрес:***, с основно образование, неженен, ЕГН **********,
осъждан.
СЪДЪТ
разясни правата на осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ:
Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме искания за отводи към съдебния състав.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА молбата на осъдения Н. за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Според мен молбата е неоснователна. Няма да представям доказателства.
Представителят
на Затвор – гр. София: Споделям становището на прокурора. Представям справка
относно изтърпяната част от наказанието на осъдения към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ:
Запознах се със справката, но считам, че тя не отговаря на това, което е отразено
в нея - на остатъка, който имам, до окончателното изтърпяване на наказанието ми,
признатото предварително задържане. Относно отработените дни мисля, че
отговорят. Оспорвам остатъка до окончателно изтърпяване на наказанието ми,
така, както е определено с присъдата, която изтърпявам и фактически изтърпяната
част към момента, както е постановена с присъдата, която изтърпявам, не
отговарят на това, което е постановено. Оспорвам, че съм изтърпял фактически 17
години, 5 месеца и 13 дни с включен предварителен арест. Твърдя, че съм
изтърпял 22 години и 24 дни към датата на пускане на молбата ми за условно
предсрочно освобождаване. Значи сега изтърпяната част е около 22 години, 2
месеца и 24 дни, така, както е с присъдата ми - признато предварително
задържане и всичко останало. Подробни съображения съм изложил в молбата си за условно
предсрочно освобождаване.
Представителят
на Затвора – гр. София: Относно оспорването на отразеното в справката моля да не
взимате предвид становището на молителя. Смятам, че справката е изготвена
обективно съобразно приложените документи. Същата справка беше приета и от друг
съдебен състав миналата година и беше подробно обяснено в съдебния акт, който
му беше отказано условно предсрочно, защо не е прав и това беше потвърдено и от
апелативната инстанция.
ОСЪДЕНИЯТ
/реплика/: Във връзка със справката на Затвора - град София аз на по-ранен етап
съм направил запитване до съда, изготвил кумулациите
на присъдата, как следва да се изпълнява присъдата ми и ще Ви представя
документ от Председателя на РС – гр. Ловеч с изх. № 2514 от 10.12.2014 г. по
описа на от РС – гр. Ловеч, в който е взето отношение как точно следва да ми
бъде изпълнена присъдата.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме.
Представителят
на Затвора – гр. София: Към момента не се изпълнява тази присъда, а това е предната
му присъда. В момента се изпълнява определение на ОС - град Плевен.
ОСЪДЕНИЯТ
/в допълнение/: Искам да оспоря писмените становища на ръководството на Затвора
- град София. Считам, че представените доказателства от Затвора – гр. София –
доклад от инспектор Е.Ч., становище на нач. сектор СДВР
П.Н.и доклада от зам. началник на Затвора г-н Д.Т.. Те са противоречиви, не
отговарят на изложеното в тях и не отговарят на присъдата, която изтърпявам към
момента.
Представям
писмените доказателства, изложени подробно и под опис във връзка със становищата
на ръководството на Затвора – гр. София, че от както съм настанен в затвора не
съществува никаква социална дейност и възпитателна работа, с мен не се работи по абсолютно никакъв
начин, не съм включен в никакви програми за намаляване на риска от рецидив и
риска от вреди. Именно по тази причина не са ми смъкнати рисковите точки. В
тази връзка представям писмени доказателства под опис, които се съдържат в 1
брой писмена защита, приложена към доказателствата.
Представителят
на Затвора – гр. София: Шиенето на гоблени не го третираме като някаква трудова
дейност, освен ако не е част от някакво обучение.
ОСЪДЕНИЯТ
/реплика/: Г-н М.преди да дойде в София е бил доста време в Затвора – гр. Враца
като ръководител деловодство. Аз изкарах 8 години в Затвора – гр. Враца и там имаше
изложба за гоблени. Тя беше за цялата петенециарна
система и вървеше 1 месец в Затвора – гр. Враца. Тогава аз участвах в тази
изложба с един ушит от мен гоблен. Той беше един от петте, които съм ушил и
мисля, че го има в досието ми, защото аз поисках от Министъра на правосъдието
да ми разреши да се занимавам с творческа дейност. Това беше по член осемдесет
и някой от ЗИНЗС, където времето, през което се занимавам с тази дейност, може да
ми се зачете за работни дни. Министърът на правосъдието препрати молбата ми по
компетентност на ГДИН и ГИДН мисля, че беше И.Й.временно главен директор, който
ми отказа, несе сещам точно причините. Отказът трябва да е приложен към досието
ми и аз не знам дали не го оспорвах пред Административен съд - София град.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приемат представените писмени доказателства от осъдения.
Представителят
на Затвор – гр. София: Запознат съм с тези документи.
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА
представеното писмено доказателство от Представителя на Затвора – гр. София,
както и представените под опис от осъдения писмени доказателства.
На
основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моето становище
е, че така подадената молба от молителя Н. е неоснователна, тъй като според мен
не е изпълнено още първото изискване на закона,
а именно, осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай 2/3 от
размера на наложеното му наказание. Осъденият изтърпява общо наказание, определено
му по реда на чл. 27 от НК, което е с присъединяване на последното наложено му
наказание по дело № 24 от 2016 година на РС – гр. Левски. Преди това обаче
общото наказание, отново по реда на чл. 27 от НК, което е изтърпявал, е такова,
формирано от общо най-тежко наказание по предишни дела и присъединено отново на
основание чл. 27 от НК. Наказанието, определено му с присъда по НОХД № 468 от 2006
г. на РС – гр. Хасково, е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което именно е извършено
при условията на опасен рецидив. Тоест в настоящия случай според мен при
изтърпяване на наказание, определено по реда на чл. 27 от НК, включващо в себе си
изцяло присъединено наказание за престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив, би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 1,
т. 2 от НК, а именно, в случаите на опасен рецидив осъденият следва да е
изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание. В конкретния
случай молителят, видно от представената справка на администрацията на Затвора
– гр. София, е изтърпял фактически по-малко от този изискуем от закона размер. А
относно твърденията на молителя, че фактически изтърпяното от него наказание е
в по-голям размер от така изложеното в справката на администрацията на Затвора
– гр. София, според мен същите твърдения не са основателни и не почиват на
никакви за тях представени доказателства.
Така че предвид липсата
на първата изискуема от закона предпоставка, според мен безпредметно се явява
обсъждането на наличието или липсата на доказателства за поправянето на
осъдения.
Представителят на Затвор
– гр. София: Становището на началника на Затвора – гр. София е идентично с това
на СГП. Смятам, че не е налице първата предпоставка относно изтърпяване
ефективно на 2/3 от наложеното наказание, тъй като, както отбеляза
представителят на СГП, едно от наказанията към момента е извършено при
условията на опасен рецидив. Следва да отбележа само за подробност, че той се
базира, че е изтърпял повече от което му е зачетено, тъй като има дублиране
един път на две мерки „Задържане под страж“ и веднъж на мярка „Задържане под
стража“ и присъда.
По отношение на втората
предпоставка – доказателства за поправяне на лицето, ако приемем, че първата е
налице, смятам, че такава към момента не е налична, тъй като рискът от вреди е все
още от средни към високи стойности – 71 точки, рискът от сериозни вреди към
обществото е във високите стойности все още, това са първоначално установените
стойности, има наложени дисциплинарни наказания от месец февруари тази година, което
обжалва пред Главната дирекция и е потвърдено със заповед на Главния директор, както
и наличието на актуални проблемни зони, по чиито работа все още продължава и към
момента. С оглед на изложеното Ви моля да не уважавате молбата му.
ОСЪДЕНИЯТ: Считам, че г-н
М.неправилно Ви упомена коя присъда изтърпявам. В становището на Затвора – гр.
София също не е правилна. От справката от зам. началника на Затвора – гр. София
е посочено, че изтърпявам присъда по ВЧНД № 675 от 2018 г. на Окръжен съд – гр.
Плевен. В противоречие на това твърдение, в доклада на ИСДВР г-н Ч.и посочено, че
изтърпявам друго наказание, т.е. по НЧД № 335 от 2017 г. на РС – гр. Левски. Не
е ясно кое наказание изтърпявам според тези становища. Идентично е становището и
на ИФЗ, нач. сектор СДВР г-жа Николова, че изтърпявам наказание по НЧД № 335
от 2017 г. на РС – гр. Левски. Това в никакъв случай не е вярно. Присъдата,
която изтърпявам, е определена с Определение № 767 от 25.10.2007 г. по НЧД № 485
от 2007 г. на РС – гр. Ловеч, потвърдена с определение на ОС – гр. Ловеч. С
посоченото от зам. началника на Затвора – гр. София Решение № 167 по ВЧНД № 675
от 2018 г. по описа на ОС – гр. Плевен е отменено изцяло определението по ЧНД №
335 от 2017 г. на РС – гр. Левски, с което присъединени са частично 1 година от
присъдата ми по НОХД № 24 от 2016 г. на РС – гр. Левски към неизтърпяната част с
цитираното определение на РС – гр. Ловеч. Това е присъдата, която изтърпявам.
Относно предварителното
ми задържане в определението на РС – гр. Ловеч, с което ми е направено
групиране на всички наказания, изрично е признато предварителното ми задържане
по присъдата ми на ОС – гр. Ямбол, ОС – гр. Варна и НОХД № 694 от 2009 г. на РС
– гр. Ловеч. Отделно от това към досието ми е приложено Постановление на Районна
прокуратура - гр. Русе от 30.10.2009 г., с което е признато предварителното ми
задържане по НОХД № 1630 от 1997 г. Представената справка от Председателя на РС
– гр. Ловеч изрично е посочено в чл. 413, ал. 1 от НПК, че определенията,
разпорежданията и решенията са задължителни за абсолютно всички държавни учреждения и следва да се изпълняват такива, каквито са
постановени и влезли в законна сила. Ако ръководството на Затвора – гр. Софи има
претенции към присъдата ми, може да депозира и искане Главна Прокуратура, ВКС
за възобновяване и да ми променят присъдата, да я направят правилна, щом считате,
че не е правилна и считам, че некоректно е посочено в справката признатото
предварително задържане. Ако има съображения, може да ги изложите в отделно
становище, но не и да отразявате това, което е фактически в присъдата, която се
изтърпява.
Относно това, че рискът
от вреди за обществото и рискът от рецидив са високи, считам, че е неоснователно,
защото към момента съм депозирал множество молби и жалби както до Председателя
на СГС, в СГП, вкл. и Президента на Р България да бъда включван в различни
такива програми, да се работи с мен, но откакто от 2002 година съм лишен от
свобода, не съм включван в нито една програма за намаляване на риска от рецидив,
за намаляване на риска от вреди към обществото, при което положение няма как да
ми бъдат смъкнати рисковите точки щом по никакъв начин не се работи с мен. Нещо
повече, в Затвора – гр. София не съществуват такива програми. Искал съм изрично
да бъда включен в спортни програми съобразно изискванията на ЗИНС. Също не
получавам отговор. От повече от година и половина, дори две години, каквото поискам
от затвора, винаги получавам отказ за най-малкото нещо. Депозирал съм над 14
молби за работа - отказ навсякъде, молби да бъдат включван в мероприятия –
отказ отвсякъде. Каквото и да поискам - отказ.
В досието ми има наказание,
което е от преди 17 – 18 години и не е махнато нито едно от тях. Съгласно чл.
100 от ЗИНЗС, когато изтече 1 година от наказанието, в следващите 6 месеца
ръководството на затвора е длъжно да извади наказанието и да го унищожи. Нито едно от наказанията ми от преди 15 – 16
години не са ми махнати и на са ми унищожени.
Считам, че от писмената защита,
която приехте и приложените към нея доказателства и изложеното в нея, няма
пречки да бъде постановено решение, с което да бъда условно предсрочно освободен,
защото е изтърпяно 2/3 от наложеното ми наказание, с което е налице и първата
предпоставка, поради което моля да постановите решение, с което да бъда условно
предсрочно освободен.
СЪДЪТ дава последна дума
на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ /последна дума/:
Считам, че престоят ми вече от 20 години в затвора е оказал нужното влияние. Колкото
и да стоя повече в затвора, ръководството на Затвора – гр. София и пенетенциарната система в лицето на ГДИН и МП, след като не
работят с мен и не полагат никакви усилия да бъда включван в такива програми,
безсмислено е повече да оставам в затвора. Моля да бъда условно предсрочно
освободен.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След
съвещание СЪДЪТ намира следното:
Производството
е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Образувано
е по молба на осъдения С.Н. за предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“.
СЪДЪТ намира
молбата на осъдения за предсрочно освобождаване, за неоснователна.
По
отношение на осъдения Н. не е налице първата, формална предпоставка на чл. 70,
ал. 1, т. 2 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, а именно - осъденият да е изтърпял фактически
не по-малко от 2/3 от наложеното наказание. В момента Н. изтърпява общо
наказание, определено на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК и чл.24 от НК в размер на 28 години лишаване от свобода,
което му е наложено с определение на Районен съд гр. Ловеч по НЧД №485/07 г.,
като към общото наказание на основание чл.27, ал.2 от НК изцяло е присъединено
наказание лишаване от свобода в размер на 11 месеца, наложено по НОХД №468/06
г. на Районен съд гр. Хасково и на основание чл.27, ал.1 от НК частично е
присъединено наказание лишаване от свобода за частта от 1 година от наказание лишаване
от свобода в размер на 2 години, наложено по НОХД №24/16 г. на Районен съд гр.
Левски, като общият размер на наказанията, които следва да се изтърпят от Н.,
възлиза на 29 години и 11 месеца лишаване от свобода. Едно от наказанията,
включени в посочената по-горе съвкупност – това по НОХД №468/06 г. на Районен
съд гр. Хасково е наложено за престъпление, извършено при условията на опасен
рецидив, поради което при преценка на предпоставките за условно предсрочно
освобождаване във връзка с изтърпяваното от осъдения Н. общо наказание, следва
да се прилага императивното изискване на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК той да е
изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наложеното наказание т.е. да е
изтърпял фактически не по-малко от 19 години 11 месеца и 10 дни, докато
осъденият към днешна дата е изтърпял фактически 17 години 5 месеца 13 дни, в
това число и зачетен предварителен арест.
При
липсата на първата, формална предпоставка за условно предсрочно освобождаване,
в настоящото производство е безпредметно да се обсъждат останалите предвидени в
закона предпоставки, а именно дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне.
Съдът намира
представената от затворническата администрация справка относно изтърпяната част
от наказанието от осъдения, за достоверна, доколкото справката има качеството
на официален удостоверителен документ и не е опровергана от други приложени по
делото доказателства; твърденията на осъдения за това, че фактически е изтърпял
по-голяма част от наказанието от тази, която е отразена в справката, се
основават на неправилно изчисляване на периода на предварително задържане, по-конкретно
на паралелно /дублирано/ зачитане на едни и същи периоди на предварително задържане,
което е недопустимо.
Предвид
горното,
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.Н.Н. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.15 часа.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: