№ 5212
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вилислава Янч. А.а
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
и прокурора Н. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Вилислава Янч. А.а Частно
наказателно дело № 20231100206186 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор К..
ОСЪДЕНИЯТ З. А. З. – редовно призован, се явява лично, доведен от
Затвора - София.
В залата се явява АДВ. П. К. – упълномощен защитник.
За ЗАТВОР - София – редовно призован, се явява инспектор Г. със
Заповед № Л-353/18.10.2021 г.
В залата се явява и Р. Б. – призована като свидетел.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил доклад от МПГДИН - Затвора Казичене
на 09.11.2023 г. с вх. № 10 36 98
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Осъденият З. А. З. СЪС СНЕТА по делото самоличност от предходно
съдебно заседание.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Р. Б..
СНЕМА самоличността на свидетелката:
Р. И. Б. – родена на **** г. в гр. Пазарджик, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, работи като инспектор „Социална дейност
и възпитателна работа“ в затворническо общежитие от открит тип „Казичене“
към Затвора – гр. София.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за отговорността й по чл. 290 от
НК.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на страните и осъдения, включително
правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ З.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда и секретаря.
АДВ. К.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ИНСПЕКТОР Г.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ З.: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
АДВ. К.: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям справка за изтърпяната част от
наказанието на осъдения З..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВАХА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелка Р. И. Б..
РАЗПИТ на свидетелката Р. Б.: Работя като инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ в затворническо общежитие от открит тип
2
„Казичене“ към Затвора-гр. София.
Въпрос на прокурора: Запозната сте с доклада от предходното съдебно
заседание, който е по делото, имате ли нещо ново което да допълните, във
връзка с това което е изложено там и най-вече констатациите за риска?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Нямам какво да допълня.
Мога да уточня нещо, ако говорим за оценката от риска за рецидив.
Същата се изготвен при постъпването на лишения от свобода в приемно
отделение в Затвора - София. Тя е на база съпътстващите документи, с които
пристига лишеният от свобода, на база структурирано интервю и се води от
друг инспектор „Социални дейности“, т.е. това е когато лицето е постъпило в
затвора.
Въпрос на прокурора: Тази оценка, която сте определили като средна -
актуална ли днешна дата?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Още едно уточнение, не съм я
определяла аз, в случая друг инспектор „Социална дейност“. Аз работя по
тази оценка и тя към днешна дата е актуална, понеже е предвидено в закона.
Ние на база на тази оценка изготвяме плана на присъдата, който следваме,
отчитаме резултатите от плана на присъда след една година, така е по закон,
така ни е по методически указания, затова се води актуална. Понеже не е
редуцирана, дали в низходящ или възходящ ред, ние пишем актуалното към
момента поведение на лишения от свобода в доклада, защото тя остава
непроменена.
Въпрос на адв. К.: Вие ли сте изготвила този доклад, който е
представена на 05.10.2023 г. и сте го подписали като инспектор от Затвора -
Казичене заедно с гл. инспектор Драганов.
Отговор на свидетелката Р. Б.: Аз съм го изготвила този доклад.
Въпрос на адв. К.: Има ли наказания по време на престоя З.?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Изрично е упоменато в доклада, че
няма наказание.
Въпрос на адв. К.: А награди има ли?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Има награди, по спомен две 4-часови
награди има лишеният от свобода. Мога да добавя, че с Началника и нашето
ръководство искахме да поощрим лишения от свобода с 12-часова награда, но
тъй като в закона е упоменато че тази награда, за да я ползва трябва да бъде
взет от общежитието от негов близък по първа линия или доказано съвместно
съжителство с жена или общи деца. В тази връзка, понеже имаше известна
трудност, беше възпрепятствана жената с която живее лишеният от свобода
да дойде, затова пак беше награден с 4-часова награда.
Въпрос на адв. К.: Вие лично работила ли сте със З. З., колко пъти сте
се виждали, кога са били тези дати? Защото конкретика не е отразена в
3
доклада, който е представен, нито като повторяемост, нито от кога са
започнали тези срещи.
Отговор на свидетелката Р. Б.: Обяснявам каква всъщност е нашата
работа насочена към местата за лишаване от свобода. Работата с лишените от
свобода започва от подписването на плана на присъдата, залагане на цели и
задачи, след което започва един процес, предвид ресурсите на общежитието,
това да предлагаме работа и желанието, от страна на лишените да се
възползват от това да работят. Още с подаване на заявлението започва
работата с лишения от свобода. Нашата работа е свързана с това ние да им
съдействаме, да им помагаме, да сме до тях за този труден за тях престой, все
пак те са ограничени от някакви права, отделно от това трябва да спазват
други такива, съгласно нормативните актове. За работещите лишени от
свобода Началникът на общежитието е издал заповед, в която ние социалните
работници един път седмично да оставаме, да сме с такова нереномирано
работно време, с което да можем да провеждаме срещи със самите лишени от
свобода. В тези срещи ние сме се виждали не са упоменати с документи,
защото те са ясни от това че всяка среща във връзка с това, да сменя работата
във връзка с някаква трудност, търси съдействие за нещо друго, абсолютно
цялата документация, всичките срещи всъщност са с нас. Ние сме
единствените хора които им предвижват цялата документация, които им
откликват на всички нужди, на всички потребности.
Въпрос на адв. К.: Колко пъти Вие лично се срещнахте със З. З. и кога,
след подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване за първи път
ли го видяхте или се срещахте и преди това? Какво правихте, какво говорихте
с него?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Не, разбира се. Преди това казвам, че
сме се срещали. Решавали сме актуални проблеми и трудности, съпътстващи
лишения от свобода, предимно с налагането на това да смени някаква работа.
По отношение за поощренията, срещали сме да подготвим декларациите, с
които обсъждаме датата на която да бъде поощрението, близките които ще го
посетят.
Въпрос на адв. К.: Как се справя, работи ли З. З., как се справя с
работата?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Описано е в доклада.
Въпрос на адв. К.: Има ли нарушения, има ли наказания, нещо в
работата да не се справя, да не е мотивиран?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Същият при последното му
назначаване на щат към администрацията, извършваха ремонти дейности на
общежитието, там изпъкна с трудовите си задачи, няма нарушения на
трудовата дисциплина. Това също мисля че трябва да е упоменато в моя
доклад.
Въпрос на адв. К.: Вписано е в доклада на Министерство на
4
правосъдието, че планът на присъдата не е изпълнен изцяло и с лицето трябва
да се работи. Вие ли сте писали, че начинът на живот на З. може да бъде
определен като хищнически, безразсъден и рисков? Какво означава това
определение хищнически и как то може да бъде отнесено към един човек,
който изтърпяван наказание не за най-тежкото умишлено престъпление
предвидено в НК, а за шофиране с алкохол 1.33. Аз не мога да си представя
какви думи биха били използвани за някакъв рецидивист с тежки
престъпления, след като за него определяме живота му като хищнически,
безразсъден и рисков. В същото време казвате, че той нямал пълна мотивация
за промяна, пък после бил склонен за промяна. Кое от двете е вярно, къде е
истината? Виждаме че не можете да кажете кога сте работили с него.
Отговор на свидетелката Р. Б.: Те всичките документи, с които са
заявленията за работа, самите заповеди за преназначаване, всичко това първо
излиза от нас. Ние се събираме комисия, в която се предлагат лишените от
свобода за работа, след като той като е имал една трудност, обсъдено е с мен,
аз като социален работник го представлявам пред тази комисия, в която са
включени и психолог, и Началникът на затвора, и друг инспектор „Социална
дейност“, решаваме конкретния проблем, с какво можем да бъдем ние
полезни на лишения от свобода и следователно да бъде преназначен.
Преди малко обясних, че първоначално изготвената оценка на риск се
констатира в приемно отделение от друг инспектор „Социална дейност“,
който е определил тази оценка на риск от рецидив въз основа на
съпътстващите документи с лишения от свобода, при постъпването му и въз
основа на структурирано интервю. Ние започваме да работим по тази оценка
и нашите наблюдения на този етап са, че е склонен към промяна, че върви в
положителна насока, че няма констатирани нарушения, че в трудовите си
ангажименти се справя съвестно, отговорно, участва в мероприятия за
осмисляне на свободното време. Ние констатираме поведението му по време
на изтърпяване на тази присъда.
След като изчете въпросният срок, в който аз трябва да отчета работата
си по индивидуалния план, тогава вече тези констатации отново ще бъдат
обсъдени с лишения от свобода и ще бъдат евентуално редуцирани или
завишени, или ще бъдат оставени в същите стойности. Понеже към момента,
аз познавам лишения от свобода З. А. З. за срок от 6 месеца, той толкова е
стоял в Казичене, това е малък срок за да отчета аз работата си по
индивидуалния план. Това колегата от приемно отделение въз основа на
какво е констатирал този риск от рецидив, не мога да кажа със сигурност,
защото не съм присъствала на интервюто.
Въпрос на адв. К.: Знаете ли какъв период остава на З. З. и кога трябва
да бъде освободен?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Наясно съм, че е с 11-месечна присъда,
наясно съм че редуцира присъдата с това че работи.
Въпрос на адв. К.: С труда знаете ли колко му е намалено? Днес сме
5
10.11.2023 г., на 10.12.2023 г. след 30 дни той трябва да излезе, без да броим
съботите и неделите.
За този оставащ един месец, в който е целият този цирк и сме се
събрали тук, как смятате да пречупите този хищник и да го накарате да си
изпълни плана за присъдата? Какви усилия ще положите, денонощно ли ще се
срещате с него, как ще бъде превъзпитан той? Има ли смисъл от този един
месец да остава или може да бъде освободен, точно на 10.12.2023 г. трябва да
бъде освободен.
Отговор на свидетелката Р. Б.: Не съм го нарекла аз хищник. Никъде
в доклада не е отразено, че този лишен от свобода трябва да остане, за да
работи определено време, за да бъде поправен. Аз съм констатирала, поне по
спомен, защото в момента нямам документите пред мен, защото идвам от
едно обучение, но аз съм описала че въпросната оценка на риска с въпросните
дефицити следва да бъдат отразени на по-късен етап, при последваща
атестация, когато дойде този момент. Просто аз на този етап не мога да ги
отразя, следователно нищо друго не съм описала в този доклад. Сега Вие как
го разбирате, не знам.
адв. К.: Той има 20 работни дни до тогава. Вие сте дали отрицателно
становище, че той трябва да изтърпи докрай присъдата.
Свидетелката Р. Б.: Първо, аз не давам становища, аз давам резултати от
плана на присъдата, становище може да даде единствено Началникът на
затвора.
Въпрос на адв. К.: Понеже становището на Началника на Затвора е, че
не са достатъчно данните за поправяне на лицето, че целите не са изпълнени
към момента, има актуални проблеми зони по които следва да се продължи
работата поради риск то рецидив.
Моля, обяснете ни как за следващите 15-20 работни дни това нещо ще
се случи?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Идеята е следната, ние няма как за
един месец или за някакъв по-голям период от време, да поправим лишения
от свобода така че той излизайки навън сред обществото, повече никога да не
извърши правонарушения. В крайна сметка местата са лишаване от свобода
са създадени за това, те да извършват някаква дейност. При нас работят,
спазват някакъв ред, спазват някаква дисциплина, което им създава навици и
това е нещото, на което ние стъпваме за впоследствие, когато излезе навън
сред обществото. То по тази логика, ние на изграден характер на една
определена възраст, как можеш да въздействаш чак до такава степен, че ти да
промениш изцяло възгледите на човек който ги е градил примерно едни 40
години.
Въпрос на адв. К.: Казвате че той работи, не е наказван, награждаван е,
6
има мотивация, отнася се съвестно към работата си, какво още трябва да
изпълни, за следващите дни до 10.12.2023 г., за да бъде поправен и
превъзпитан?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Ако говорим за цели и задачи, винаги
има какво да се изпълни, най-малкото наградите две денонощия навън, това
също като се дават се проследява поведението на човека, навън как се е
държал, дали е направил някакви нарушения, какви са му били
взаимоотношенията с близките, ние все пак си даваме обратна връзка за тези
неща .Говорим с лишените от свобода за тези неща, така че винаги има какво
да се проследява в поведението на един човек.
Въпрос на съда: Има ли конкретни срещи, които да следва да
проведете в периода в който остава, във връзка с плана на присъдата? Има ли
конкретно срещи с конкретни дати, на които следва да се срещате, до
10.12.2023 г. дати на които да се срещате, за колко време и какво ще
включват тези срещи, за да се променят нещата за по-добро?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Ние всъщност съдействаме, насочваме
и наставляваме лишените от свобода. Срещите са инициирани дали от наша
страна, дали от тяхна страна, във връзка с конкретни трудности. Ние не стоим
в кабинетите си и да си определяме точно определено време, в което да се
срещаме и да обсъждаме някакви теми. Ние по-скоро решаваме актуалните
проблеми, то това всъщност включва индивидуалната работа.
Въпрос на съда: Има представен документ със зони, в които остава да
се работи - умения за мислене и начин живот на обкръжение и пише че
времето е един път месечно - има ли назначени дати на които следва да се
срещнете, за колко време по тези две зони и какво ще се прави на тези срещи?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Те са един път месечно заложени, но
ние реално се срещаме много повече, когато се работи в администрацията
ежедневно се виждаме с лишените от свобода, когато се работи на външни
работни обекти един път в седмицата оставаме дежурни, във време в което те
могат да минат през инспектора „Социални дейности“. Единственото което
мога да извадя за минало време е справка, водим една книга в която
отбелязваме лишените от свобода, кога са съпътстващи нужди, ние не
панирам точно определено време с точно определена тема. Имам такава
среща, която също мога да предоставя ксерокопие, но те за в бъдеще не са
така панирани. Конкретиката ни е решаване на актуални проблеми, трудности
и съдействие.
Въпрос на прокурора: Дали колегата, който е изготвил първоначалната
оценка за риск, дали може да даде актуална информация, отколкото Вие
днес?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Не мога да кажа, дали той може да
7
даде актуална информация. Предполагам че може да каже по начина по който
е работил.
Въпрос на съда: Вие казахте, че рискът се определя в приемно
отделение, този човек който приема хората в приемно отделение, колко време
контактува с лишените от свобода, за да може да има такива сериозни
изводи?
Отговор на свидетелката Р. Б.: Не мога да кажа точно колко време е
отделил.
Въпрос на съда: Колко време стоят лицата в приемно отделение?
ИНСПЕКТОР Г.: По-скоро аз мога да отговоря на този въпрос, от 14 до
30 денонощия с влезли в сила присъди, обвиняеми и подсъдими 7 денонощия.
Въпрос на съда: А конкретно този лишен от свобода, колко време е
прекарал в приемно отделение?
Свидетелката Р. Б. отговори: Можем да го изчислим от датата на
постъпване в Затвора и от датата на постъпване в общежитието Казичене.
ИНСПЕКТОР Г.: На 28.03.2023 г. е постъпил в Затвора, а на 10.04.2023
г. е постъпил в общежитието Казичене, т.е. 12 дни е бил в приемно
отделение.
Въпрос на съда: Оценката за риска от рецидив е дадена въз основа на
тези 12 дни, в които е бил в приемно отделение лишеният от свобода, така ли
е?
Свидетелката Р. Б. отговори: Въз основа на съпътстващи документи и
на структурирано интервю проведено с лишения от свобода.
Въпрос на съда: След това оценката на риска не може да променя,
докато не мине една година, така ли?
Свидетелката Р. Б. отговори: Отчитаме резултатите от работата по
индивидуалния план, който всъщност е изготвен на база на оценката на риска
след една година.
Въпрос на съда: По-рано не може, така ли?
Свидетелката Р. Б. отговори: Може да варираме, доколкото съм
запозната, с един месец, при някакви обстоятелства, но разберете за 6 месеца,
говорим фактически престой, нямаме чак такива доказателства, за да отчетем.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси.
ОСЪДЕНИЯТ З.: До тук изложеното, което е от инспектор „Социална
дейност“ в групата, нещата са точно така, както ги казва. Единственият път
когато сме водили точен, конкретен разговор за моето лично поведение, за
8
това как възприемам тази среда, как ще продължа да живея натам, това е било
един единствен път, точно когато дойдоха документите в Затвора за
предсрочното освобождаване. Тогава проведохме такава беседа.
Тя наистина е права, ние контактуваме с тях, когато има проблеми и
нещо битовизми в затвора. Аз винаги съм се стремял да не я натоварвам с
глупости, защото сега групата ни е от 69 човека. При един приемен ден, 2
часа след работно време, знаете че е нещо страшно за нея. Беседи са
извършвани само един единствен път, за проблематиката ми с присъдата
която изпълнявам. Това исках да кажа за самия план на присъдата.
Свидетелката Р. Б.: По принцип индивидуалната работа, ако отворим
закона, пише в 4 точки: съдействие на лишените от свобода, информиран
относно правния и социалния им статус; съдействие за разрешаване на
проблеми и трудности, съдействие за връзка с външни неправителствени
организации за решаване на конкретен проблем. Нали 4-тата точка не е
относима към въпросния лишен от свобода, защото тя е мотивиране за
участие в подготовка за живот на свобода, когато те се възползват от условно
предсрочно освобождаване лишените от свобода, всъщност това нещо не
влиза.
Не приемайте че беседите, която сме имали в случая по-сериозна за
това той как се вижда навън, какви цели има, какви перспективи, ресурсите,
защото той е от хората които нямат нужда от кой знае каква социална
подкрепа, при освобождаването му. Има жилище, има и работа, доколкото
съм запозната и близки, но другите неща които се коментират, те са реално
тези трудности и тези беседи. Те пак са под формата на беседи, но те не ги
възприемат така, а те са много важни и всъщност това е работата на
социалния работник, да е до тях точно на момента в проблемите. Като е
написано в плана на присъдата наблюдение на поведението, адекватно
разрешаване на проблеми, трудности, точно това се визира. Хубавото при
него е, което ми е направило впечатление в хода на моята работа с лишения
от свобода, той е търсил съдействие точно когато има конкретен проблем.
Нали не на своя глава е тръгвал да разрешава, както си иска проблемите.
Питал е как да постъпи, какво да направи, но това е също част от нашето
събеседване и за мен като социален инспектор е много важна живата връзка.
Аз когато седна срещу един човек и всичко попълваме едни документи, с
едни описани зони, с едни описани цели, те тогава го приемат много делово и
тогава са много по-притеснителни. Овен нали и другата натовареност, както и
лишеният от свобода каза, ние работим с по 69 човека поне до отиването ми
на обучение. В смисъл, времето което ще ми отнеме аз да опиша точно
каквото ще говорили, защото ние нямаме протоколчик, нямаме и камери и
т.н., е загуба на още един от лишен от свобода, който ще влезне с конкретен
проблем за разрешаването му, а те повярвайте ми са много, от различен
характер и нашата работа е ние адекватно да взимаме актуално най-добрите
9
решения за тях и да сме им в подкрепа до изтърпяване на присъдата.
Въпрос на прокурора: Какво обсъдихте на тази беседа последната?
Свидетелката Р. Б. отговори: Всъщност обсъдихме какво е
мотивацията след освобождаване на лишения от свобода. Каква му е
мотивацията да не извършва повече същото правонарушение, във връзка с
това че нали е имал един път, да не конкретизирам, защото не съм сигурна,
със сигурност един път е имал рецидив на едно и също правонарушение,
което се явява нали системност. За това сме говорили, каква подкрепа ще
очаква отвън. Разговаряли сме има ли нужда от съдействие, аз не съм го
питала конкретно има ли нужда от съдействие, по-скоро съм разбрала в този
разговор, че той ще продължи да работи, не е човек който ще остане без
работа, има кой да го подкрепи има човек до него, да помага, да съдейства,
има жилище. Такива неща сме говорили, чисто социални, ако едва ли не ако
има отново нужда от някаква помощ или съдействие, ако можем ние някъде
да го насочим или с нещо да съдействаме.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ, след като се изчерпаха въпросите към свидетелката,
ПРИКЛЮЧВА нейния разпит и свидетелката Р. Б. се освободи от съдебната
зала.
СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, включително съдържащите се в затворническо досие на
осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора - София,
включително и днес представените от процесуалния представител на Затвора
- гр.София доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
осн. чл.286, ал. 2 и чл. 291, ал.1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. К.: Поддържам изцяло казаното и обобщено в предходното
съдебно заседание, като фактология и правна рамка изложение.
10
От новия, повторния доклад, който е представен и от изслушаното до
момента от социалния работник, това са едни абсолютно общи постановки.
Информация как е организирана работата, без абсолютно никаква конкретика
по отношение на З. З.. Изпълнени доклади с клишета, без да се посочи колко
пъти, кога, упорито се прикриваше това нещо. Човекът сам си го каза, че една
единствена среща е имало за тези 6 месеца и т. нар. решаване на неговите
проблеми и работеното по проблемни зони, от 10 април до месец септември,
прехвърляне на едни документи. В крайна сметка социалният работник не е
бюро по труда, което да му намира работа или пък само с това да се занимава.
Да, това е една от дейностите, но като цяло по нищо друго не е работено.
Възмутен съм обаче и висша форма на цинизма е, слагането на етикети
като „хищник“ и забележете някой поставя такъв, без да има ни най-малка
представа или време да беседва с лицето, поставя един такъв етикет, който
цяла година не може да бъде ревизирано и не може да бъде променено. В
случая неговата присъда е дори под една година, а именно 11 месеца е. Не
мога да си обясня как е възможно.
Пак Ви казвам, думи не биха стигнали сигурно на този социален
работник да опише един тежък рецидивист, с изключително тежки
престъпления, който е подал молба за условно предсрочно освобождаване, в
сравнение с едно лице, което е наказано за шофиране с алкохол в размер на
1.3 промила.
По този начин и най-вече в оставащата невероятна съпротива, която
виждам за оставащия един месец, изцяло обезсмисля това производство по
предсрочно освобождаване и изобщо целия институт, обезсмисля и
преценката на съда, защото тук в случая сме поставени единствено да
вярваме на едни бланкетни, неверни констатации, изписани в едни доклади,
без всякаква конкретика на социални служители. Буквално съда се явява
безгласна буква в случая и принуден да приеме нещо казано и написано за
абсолютно вярно, което не следва да е така. Защото се нарушава вярата в
правосъдието, от една страна и в целите на наказанието и най-вече в целите
на индивидуалната и генерална превенция.
Не знам, ако се поставим на мястото на този човек, на който му остават
30 дни, докато излезе на свобода и му се правят такива проблеми за
оставащите 30 дни, и му се внушава как през тези 30 дни, при положение че
не е работено цяла година с него, на високи обороти ще бъде поправен,
превъзпитан, ще бъде изпълнен този план на присъдата, което е пълен абсурд
и той ще бъде изцяло променен, ще бъдат елиминирани всички рискове от
рецидив и т.н.
Той няма да повярва, напротив, той ще се озлоби, ще се озлобят и
неговите близки, ще озлобят и всички други лишени от свобода, като виждат
че за едни месец се прави такъв проблем.
Включително дори и казаното от прокуратурата, да искаме друг
свидетел. То няма никакъв смисъл да искаме и да разпитваме друг. Няма
11
смисъл дори при едно обжалване, също се обезсмисля това производство,
защото докато приключи обжалването на Апелативен съд, той ще излезе на
свобода.
Моля да уважите молбата на подзащитния ми, предвид останалия
кратък период от време, предвид това че и в двата доклада няма абсолютно
никаква конкретика. Пълни са с противоречия, че един път нямал мотивация,
не се наблюдавала, пък после че бил склонен към промяна, че не бил
награждаван, пък по-надолу пише че е награждаван. Това са абсолютни
клишета, за съжаление такава е работата на администрацията -
стандартизирана, автоматизирана, на която съдът трябва да вярва, вижда се
какъв е резултатът от всичкото това.
Моля да уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на
подзащитния ми.
ОСЪДЕНИЯТ З. З.: Както и в предходното заседание, искам ясно да Ви
заявя, че наистина поведението ми от тук нататък ще бъде коренно различно.
Не мога да си позволявам волности от типа да шофирам и управлявам
автомобил. Взел съм си абсолютно, лично за себе си, вътре в съзнанието си
това решение. Това не е продиктувано нито от социалния ми работник, нито
от обкръжаващата ме среда която е в затвора, нито от работата която ми дават
да боядисвам и какво ли не. Просто съм си го взел решението за себе си, в ума
и в сърцето си, защото това рефлектира най-вече върху моето семейство. Не
искам повече да слагам семейството си в такива екстремни ситуации, в които
повярвайте ми, настина доста утежнено стана положението с тази ми присъда,
която изтърпявам „Лишаване от свобода“.
Моля да вземете правилното за Вас решение.
АДВ. К.: Допълнение към казаното е, че в оставащия период,
социалният работник не можа да посочи конкретни дати и форми на работа,
които да са планирани в оставащите 15-20 работни дни до освобождаване на
лицето, което също е основание за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, в подкрепа на нашие твърдения.
ИНСПЕКТОР Г.: Предвид представения доклад на социалния
инспектор, становището на Началника на Затвора е отрицателно и възразява
на молбата на З. за условно предсрочно освобождаване.
Той действително е трудово ангажиран, това е основният корекционен
процес в неговия случай. Настанените лишени от свобода в открит тип се
доказват именно с това – полагането на труд, не е нарушавал реда и
дисциплината, за което разбира се получават приспадане на част от
наказанието. Регистрирал е две награди, няма дисциплинарно нарушение, но
от друга страна рискът от рецидив е среден и не е променен, както и рискът за
12
обществото е среден.
Не на последно място, осъденият З. не е за първи път в местата за
лишаване от свобода. Към момента режимът продължава да бъде
първоначално определеният общ, не е заменен в лек и съобразно тези
обстоятелства, считаме че целите на наказанието не са постигнати в цялост,
макар остатъкът да е около 40 дни календарни, следва да остане в
общежитието до изтърпяване на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да преповтарям изцяло заявеното в предходното
съдебно заседание.
Искам да допълня, че считам че молбата следва да бъде отхвърлена и
поради други обстоятелства, които се изясниха днес. Разпитаният свидетел,
заяви че не може за краткото време на престой около 6 месеца, да се направи
извод че рискът е различен от вече упоменатия в доклада, а именно среден.
Също така не се събраха доказателства лишеният от свобода да е
осъзнал последиците от извършеното. Следва да се има предвид, че лицето
макар да е осъдено за употреба на алкохол и шофиране в това състояние,
както заяви защитата, 1.3 промила, все пак това не е първото му осъждане за
такова престъпление и в този мисъл считам че свидетелката, която беше
разпитана днес, тя не може извън тази оценка която е дала, да поеме
ангажимент в рамките както каза на тези 6 месеца пребиваване, да я коригира.
Категорично заяви, че рискът и към днешна дата остава среден. Както заяви
че имат и ясни критерии за работа и именно това е начина.
Считам също, че определеният срок по това наказание за изтърпява,
още при постановяване на присъдата е бил съвсем разумен, както се вижда
престоят в затвора не е прекалено дълъг, извън определеното наказание и
отчетеното с работа.
Следва да се има предвид и това, че този вид престъпление са с висока
степен на обществена опасност, предвид честотата от извършването им, както
и редица последици при управление на МПС след употреба на алкохол. В
тази връзка са налице и нови законодателни промени, т.е. този риск за
обществото е отчетен вече като доста по-висок.
Моля да отхвърлите молбата за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 от НПК, ДАВА последна дума на
осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ З. З.: Взел съм ясна и много адекватна лична оценка за
моето поведение. Не смятам че наистина ще бъда чак толкова променен,
възпитан или нещо по-различно ще измисля в рамките на един месец. При
положение, от моя гледана точка как го виждам, наистина това е една загуба
13
за мен на време. Не е нещо което ще ме дисциплинира в повече.
Смятам че с работа, както каза и прокурора, не могат да ме
дисциплинират. Работя около 35 години, през целия си съзнателен живот
работя, така че тези дисциплиниращи поведения да работя и т.н., не знам
какво още ще ми послужат.
Втората награда ми е дадена лично от Началника на затвора, когато
мога да поема отговорност, аз я поемам лично. Мисля че ще се справя за
напред с това, че ще мога да бъда дисциплиниран в обществото и няма да
бъда заплаха за никой.
Считам че Вашето решение ще бъде правилното.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
В 11:50 часа съдебното заседание продължава, при непроменен
съдебен състав и в присъствието на същите страни.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1
от НК.
Образувано по молба на осъдения З. А. З. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.
В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник -
поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите
изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК. Надлежно упълномощеният
представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде
уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените
доклади и становището на затворническата администрация.
Представителят на СГП ЗАЯВЯВА, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на
затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на
осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума,
осъденият моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му,
подадена до съда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НО, 33ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият З. А. З. е роден на 16.05.1972 г. в гр. София.
Видно от данните по делото осъденият З. А. З. е постъпил в Затвора -
София на 28.03.2023г. в изпълнение на приведено наказание „Лишаване от
свобода“ 11/единадесет/ месеца по нохд №19426/2019 на СРС.
Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на
14
провеждане на днешното с.з. - 2023г., лишеният от свобода З. А. З. е търпял
фактически 9 месеца 20 дни с остатък за изтърпяване 1 месец и 10 дни, т.е
налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1
от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му
наказание.
От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за
поправяне на лишения от свобода отделно от тази фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, осъденият е постъпил в
затвора на 28.03.2023г. при първоначален общ режим. За период от 12 дни се
е намирал в приемно отделение, където е преценен и риска от рецидив 44
точки или същият е определен като среден за обществото.
По делото са приобщени доклада на инспектор социална дейност и
възпитателна работа от 05.10.23г; В съдебно заседание от 03.11.2023г. е
изискан от съда приложен на 09.11.2023г. нов доклад, приложено е
Затворническо досие. От представените писмени доказателства се установява
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода- Не е
наказван.Трудово устроен първоначално със заповед №70/07.04.2023г на
външен работен обект –фирма „Н и К Т.“. Със заповед №87/23.06.23
преназначен външен обект фирма „М.“. Със заповед №146/30.06.23
назначен на външиен обект фирма „Б.с.и.“, а със заповед №205 /25.10.23
преназначен във фирма „М.к.“. По здравословни причини със Заповед
Д/12.09.23 назначен на длъжност „Строителен работник- поддръжка и ремонт
ВИК „ на щат към домакинството на ЗООТ Казичене. Участвал в турнир по
шах. Спазва ЗИНЗС и режимните изисквания. Награждаван със заповед
№84/–03.08.23 и със Заповед № 122/26.10.23 с „удължено свиждане за срок от
4 часа“
От доклада на инспектор социална дейност и възпитателна работа във
връзка с провежданата корекционна дейност с осъдения се установява, че в
приемно отделение на затвора рискът от рецидив е бил 44т. Рискът от
рецидив е нисък за лишения от свобода, среден за обществото и персонала.
Във връзка с изразените становища в Доклада от 05.10.2323г. съдът не приема
за достоверни изводите досежно начина на живот и използваната
терминология. Приема се за достоверно , заявеното от осъдения за трайни
трудови навици и дисциплинираност във връзка с тях.
Становището на администрацията на затвора е отрицателно като е
посочено, че целите и задачите на присъдата не са изпълнени изцяло има
актуални проблемни зони като риска от рецидив и вреди са с непроменени
стойности. В хода на съдебното следствие е разпитан социален работник,
работил с осъдения по плана за изпълнение на присъдата. Свидетелката
заявява, че дейността за изпълнение на присъдата се изразява в инцидентни
срещи във връзка с разрешаване на конкретни проблеми на осъденото лице,
но тези срещи са многократни и непринудени, а не в конкретна форма.
Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички
обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
15
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
По настоящето производство липсват данни за изключително поправяне
на лишения от свобода, надхвърлящи нормите и изискванията за обичайно
дължимото поведение в местата за лишени от свобода. Действително
осъденият е постоянно трудово ангажиран, проявява дисциплинираност и
чувство за отговорност, но това рефлектира на времето на пребиваването му в
пенитенциарното заведение.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155,
също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по
чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано съдържанието на
понятието „поправяне“ в поведението на осъдения З. А. З. по чиято молба е
искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на
ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали
от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за
лишаване от свобода, рискът от рецидив е с непроменени стойности, като
въпросните проблемни зони не са преодолени. С оглед на личната преценка
на риска от рецидив съдът взе предвид, че времето, през което осъденият
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ реално е 7 месеца и 17 дни, като
това наказание е последвало след многократни идентични прояви, а именно
шест на брой осъждания , като последната присъда е ефективна. При
предходните осъждания многократно е налагана възпитателно- възпираща
МПП „Срещи с пробационен служител“, като същата не е дала адекватен
резултат и не е възпрепятствала последващо правонарушение от страна на
осъждания. Периодът на извършване на правонарушения, свързани с
управляване на МПС в нетрезво състояние при осъдения датира от 2007г. до
момента на настоящата присъда. Този период е твърде значителен във връзка
с периода на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ с оглед на
преценка на волевата мотивация на осъдения. Липсва гаранция,че рискът от
рецидив е намалял, такава ще липсва и след изтичане на времето , предвидено
по настоящата присъда. При анализ на риска от рецидив съдът отчете и
обратната страна – риска за обществото, който е прекомерно голям. Вярно е ,
че оставащият период до пълното изтърпяване на присъдата е незначителен,
но липсва гаранция за поведението на осъдения в този кратък период, при
евентуално предсрочно освобождаване. Липсват убедителни, безспорни
доказателства, че начинът на мислене на осъдения досежно извършеното от
него правонарушение се е променил. Евентуалното му излизане на свобода
един ден или един час по- рано би могло да представлява риск за нечий
живот, окончателна присъда за нищо неподозиращ, случайно намиращ се в
близост до управлявано от осъдения МПС .
Поради горното, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира
от изводите и становищата на служителите от затворническата
16
администрация.
Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения З. А. З., ЕГН /със снета
самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на
лишения от свобода З. А. З., Началника на Затвора – София и СГП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22
от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 12:20 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
17