ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
гр. Пазарджик, 26.03.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в закрито заседание на
двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа материалите по АНД № 624/2020 г. по описа на
РС- Пазарджик и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и
чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по заявление от въззивника по горепосоченото
АНД- ЕТ „М.- С.А.“*** чрез пълномощника адв. И.Т., с искане за изменение на постановеното по
делото Решение № 260007 от 26.08.2020 г., в частта за разноските. Сочи се, че
със съдебното решение ЕТ „М.- С.А.“ е осъден да заплати на НАП- София разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Иска се в тази част
решението да бъде отменено като не се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като се излагат подробни съображения в подкрепа на искането.
Препис от заявлението е
връчен на насрещната страна- ТД на НАП- Пловдив, която в предоставения
едноседмичен срок е депозирала отговор по допустимостта и основателността на
същата, в който излага съображения, че не следва да се уважава направеното
искане, излагайки аргументи в тази насока.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите
посочени в заявлението и възражението на двете страни, намира следното:
Заявлението за изменение на крайния съдебен акт изхожда от
лице, за което е налице правен интерес- въззивника- ЕТ „М.- С.А.“, чрез неговия
процесуален представител, който е надлежно упълномощен и е депозирано преди
изтичането на преклузивния срок по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока за
обжалване на постановеното съдебно решение. Поради това и съдът намира, че
заявлението е процесуално допустимо.
Съдът намира направеното с молбата искане за изменение на
горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, за основателно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, АНО е бил
представляван от представител с юридическо образование, който е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ЦУ на НАП. С оглед
изхода на делото- изменение на обжалваното НП, с намаляване размера на
наложената санкция, принципно въззиваемата страна има право на разноски в своя
полза, които следва да бъдат определени съразмерно на уважената претенция.
Искането за разноски е направено своевременно- в хода на съдебното
производство, от процесуалния представител на АНО, упълномощен от изпълнителния
директор на НАП, да представлява агенцията, като ЮЛ със самостоятелен бюджет,
чието структурно звено е ТД на НАП- Пловдив- органът издал НП. Това искане обаче
е следвало да бъде отхвърлено. Това е така, тъй като въззиваемата страна в
процеса не е представлявана от юрисконсулт. От представеното по делото
пълномощно (л.37) се установява, че пълномощникът Г.Г.е правоспособен юрист-
началник отдел „Обжалване“ при ТД на НАП- Пловдив, т.е. е лице с юридическо
образование, но не юрисконсулт.
Принципно страните имат право на разноски, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на чл.143 от АПК. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чиито
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, към която препраща в неуредените случай
чл.144 от АПК.
Несъмнено НАП- София е ЮЛ и има право на разноски след като
издаденото НП е изменено, но само ако е представлявана от юрисконсулт. Тоест в
тази хипотеза на присъждане на разноски не попадат случаите, при които страната
е представлявана от служители с юридическо образование по смисъла на чл.32 т.3
пр.2 от ГПК. Съгласно последната норма изпълнителният директор на НАП- София е
бил надлежно представляван от началника отдел „Обжалване“ при ТД на НАП-
Пловдив, който е правоспособен юрист и своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е налице законово основание
за присъждане на такова, тъй като НАП не е била представлявана от юрисконсулт.
В този смисъл е и съдебната практика, като за пример биха могли да се посочат
Решение № 1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015 г.; Решение №
1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015 г.; Определение №
47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017 г. и
други.
При това положение неправилно съдът с решение № 260007/26.08.2020
г. е присъдил в полза на НАП- София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева, като е осъдил ЕТ „М.- С.А.“ да заплати тези разноски на въззивника.
С оглед на изложеното
съдът намира, че са налице законовите предпоставки за изменение на цитираното
съдебно решение в частта за разноските, като се постанови отхвърляне на
претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
НАП.
Така мотивиран и на
основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК във вр. с чл.63
ал.3 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик, в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 260007 от 26.08.2020 г. по настоящето АНД № 624/2020
г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските, дължими на въззиваемата
страна, а именно: ОТХВЪРЛЯ искането
на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане разноски в полза
на ЦУ на НАП- София за юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се
обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: