Присъда по дело №136/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 12
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201700600136
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
Номер 1217.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви наказателен състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
Секретар:ИВА Н. ЦВЕТКОВА
Прокурор:Моника Любомирова Цветкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600136 по описа за
2020 година

въз основа на доказателствата и закона
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК присъда № 419/26.06.2019 година,
постановена по НОХД 1333/2018 година по описа на Пернишкия районен съд, НО, 3
състав в частта, с която подсъдимият И. Н. П. , с ЕГН **********, е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подс. И. Н. П. , роден на *** година в ***, българин, български
гражданин, с *** образование, неженен, ***, неосъждан, с ЕГН **********,
ЗА НЕВИНОВЕН в това на *** г. в ***, в багажното отделение на лек автомобил
марка „Ауди“, с рег. ***, като извършител в съучастие със С. Б. К. , с ЕГН: **********, като
съизвършител, да е държал акцизни стоки /тютюневи изделия/ - 1500 броя кутии с цигари
марка „Ева“, всяка съдържаща по 20 къса, на обща стойност 7350 лв. и с общ размер на
дължимия, но невнесен акциз 5115 лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон,
1
поради което и на основание чл. 304 от НПК
ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
234, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ горепосочената присъда и в частта, с която подсъдимата С. Б. К. , родена
на *** година в ***, българка, български гражданин, с *** образование, разведена,
месторабота ***, неосъждана, ЕГН: **********, е призната за виновна в това, да е
извършила престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро, от НК в съучастие, като съизвършител
с И. Н. П. , като я ОПРАВДАВА за това обстоятелство.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която подсъдимият И. Н. П. е осъден да заплати
сумата от 55,00 лева по сметка на Районен съд – гр.Перник, представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство, които на основание чл. 190, ал. 1 НПК остават
за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата в частта, с която подсъдимият И. Н. П. е признат за невиновен в
извършването на повдигнатото му престъпление и оправдан изцяло, а подсъдимата С. Б. К. в
частта по обвинението за съучастие, подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Върховен касационен съд, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ

по присъда № 12 от 17.09.2020 година, постановена по ВНОХД
№ 136/2020 година по описа на Пернишкия окръжен съд

С Присъда № 419 от 26.06.2020 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимия И.
Н. П., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 09.03.2018 г. в ***, в багажното отделение
на лек автомобил марка „Ауди“, с рег. ********, като извършител в съучастие със С. Б. К., с
ЕГН: **********, като съизвършител, е държал акцизни стоки /тютюневи изделия/ - 1500
броя кутии с цигари марка „Eва“, всяка съдържаща по 20 къса, на обща стойност 7350 лв. и
с общ размер на дължимия, но невнесен акциз 5115 лв., без бандерол, когато такъв се
изисква по закон, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 54 НК го осъдил на една година „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на
7350,00 лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С Присъдата съдът е признал подсъдимата С. Б. К., ЕГН: **********, за виновна в
това, че на 09.03.2018г., в *** срещу № **, в багажното отделение на лек автомобил марка
„Ауди“, модел АЗ с рег. ********, като извършител в съучастие с И. Н. П., като
съизвършител, е държала акцизни стоки /тютюневи изделия/ - 1500 /хиляда и петстотин/
броя кутии с цигари марка „Eва“, всяка съдържаща по 20 къса, на обща на стойност 7350
лева и с общ размер на дължимия, но невнесен акциз 5115 лева, без бандерол, когато такъв
се изисква по закон, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 54 НК я осъдил на една година „лишаване от свобода“, както и глоба в размер
на 7350,00 лв., като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С
Присъдата на основание чл. 234, ал. 3 НК, вещите, предмет на престъплението – 1500 броя
кутии с цигари марка „Eва“ без бандерол, са отнети в полза на държавата. На основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят всеки от тях от по 55,00 лева по сметка
на Районен съд – гр.Перник, представляващи направени разноски за вещо лице в хода на
съдебното производство.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимата С. Б. К.
- адв. А.. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт, поради несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно не била приложена разпоредбата на чл. 55 НК. По изложените съображения
моли съда да измени постановената присъда и определи наказанието спрямо подзащитната
му при условията на чл. 55, ал.3 НК.
Постановената присъда е обжалвана и от защитника на подсъдимия И. Н. П. - адв. В.,
по изложени в жалбата и допълнението към нея оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост
и несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят обосновава довод за липса на
вина у подзащитния му. В тази връзка счита показанията на св. Н. и Г., в частта им, касаеща
изявлението на подсъдимия П., че знае какво има в кашоните, за тенденциозни, като
изхождащи от лица, заинтересовани от изхода на делото. Позовава се на отразеното
1
изявление на подзащитния му в протокола за претърсване и изземване, че намерените
кашони не са негови. Отделно от това се основава на показанията на св. Б. Й., според които
същият е преговарял само с подсъдимата К., на нея е предал вещите. Обосновава се
нарушение на материалния закон, допуснато чрез определяне на неправилна правна
квалификация. Вмененото на подсъдимия П. деяние следвало да се квалифицира като такова
по чл. 234, ал.2, т. 2 и т.3 НК. Поддържаното нарушението на процесуалния закон се
изразява в това, че на досъдебното производство адв. А. е участвал в качеството на
защитник на двамата обвиняеми, при наличие на крещящи противоречия в интересите им.
Районният съд не само не поставил за обсъждане този въпрос в разпоредително заседание,
но и допуснал участието на адв. А. и в съдебната фаза, което съществено ограничило
защитата на подсъдимия П.. Също така в нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК съдът е обосновал
изводите си на показания, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК.
Неправилно съдът не е отчел характеристичните данни, семейния и социален статус,
здравословното състояние и други обстоятелства при определяне на наказанието, което
следвало да се определи при приложение на чл. 55, ал. 3 НК. Предвид изложеното
жалбоподателят моли съда да се постанови нова присъда, с която да оправдае подзащитния
му, евентуално за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане, евентуално за нейното изменение и определяне на наказанието при прилагане
на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НПК.
В съдебни прения през въззивната инстанция прокурорът от ОП-Перник поддържа,
че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимите са извършители на
престъплението, за което са дадени на съд. Атакуваната присъда счита за обоснована и
правилна и предлага да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. К. - адв. А., пледира за уважаване на въззивната жалба по
изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че е допуснато процесуално нарушение,
доколкото на досъдебното производство е бил защитник и на двамата подсъдими, а те са с
противоречиви интереси.
В последната си дума подс. К. моли за по-лека присъда.
Защитникът на подс. П. - адв. Б. поддържа, че от събраните доказателства по делото
не може да се обоснове категоричен извод за съпричастност на подзащитния му в
инкриминираното деяние. Пледира се , че под. П. не е установил фактическа власт върху
вещта, поради което не е налице съставомерния признак на престъплението – осъществено
владение. Моли за изменение на присъдата.
В последната си дума подс. П. моли да бъде оправдан.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страните, материалите
по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно
провери правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на
събраните доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери, че
първоинстанционната присъда е постановена, в частта, касаеща престъпната деятелност на
подсъдимия П., при превратно тълкуване на събраните от първата инстанция доказателства,
при нарушаване на забраната по чл. 281, ал.8 НПК и при нарушение на изискванията на чл.
116 НПК, предвид липсата на доказателства, които да подкрепят извънсъдебните
самопризнания на подсъдимия.
От фактическа страна настоящият въззивен състав приема за установено следното:
Подсъдимият И. Н. П., с ЕГН **********, е роден на *** г. в ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес: ***, с *** образование, неженен, ***.
2
Подсъдимата С. Б. К., с ЕГН **********, е родена на *** година в ***, българка,
български гражданин, с постоянен адрес: ***, с*** образование, разведена, месторабота
„***“.
Подсъдимите са неосъждани.
На 09.03.2018г. около 16.00ч. по пътя между *** и *** се срещнали подсъдимите И.
П. и С. К. и свидетелят Б. В. Й., като по време на срещата подс. К. се уговорила със св. Й. да
се видят по-късно вечерта, около 19.00ч, за да й предаде той багаж - три кашона с цигари
без бандерол, в близост до игрището в ***.
Около 19.00ч. на 09.03.2018г. подсъдимите отишли с управлявания от И. П. лек
автомобил марка „Ауди“, модел АЗ с рег. № ******** в ***. След няколко минути при тях
пристигнал св. Й., със своя автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***.
Последният извадил от багажното отделение на автомобила си три кашона и ги предал на
подсъдимата К., която ги поставила в багажното отделение на управлявания от П., нейна
собственост, лек автомобил марка „Ауди“, модел АЗ с рег. № ********.
Същата вечер св. Й. И. А. - *** отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при
Митница ***, заедно със свои колеги от отдела, се намирали в ***, където разпределени на
няколко екипа, проверявали получена оперативна информация за нерегламентирана
търговия с акцизни стоки без бандерол. Около 19.00ч. на 09.03.2018г. св. А. бил тръгнал със
служебния си автомобил след управлявания от св. Б. Й. лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ***, за който имало информация, че транспортира акцизни стоки
/цигари/ без бандерол. Св. А. спрял на улицата, успоредна на главната улица на селото,
изчакал две - три минути, след което завил, продължавайки по ул. „***“, в която малко
преди това било навлязло управляваното от св. Й. моторно превозно средство. Свидетелят
възприел, че автомобилите на подсъдимата К. и св. Й. са паркирани един до друг, а водачите
им си говорили помежду си. Когато подс. П. и св. Й. видели, че управляваният от св. А.
автомобил идва към тях, те се качили в своите моторни превозни средства и обърнали,
продължавайки надолу по ул. „***“. Св. А. също обърнал автомобила си и тръгнал след тях,
като се обадил на колегите си Н., П. Г. и С. Н., които по същото време се намирали на
главната улица на ***, и им казал да спрат двете моторни превозни средства за извършване
на проверка за наличие на акцизни стоки без бандерол в автомобилите, тъй като може би в
тях се намирали такива. Свидетелите С. Н. и П. Г. се насочили към указаното им от св. А.
място, като приближавайки те видели управлявания от П. лек автомобил марка „Ауди“,
модел АЗ с рег. № ********, като непосредствено зад него се движело моторното превозно
средство на св.Й., включили светлинната сигнализация на служебния си автомобил и спрели
пред първия автомобил, управляван от П., препречвайки пътя му. Вторият автомобил,
управляван от св. Й., върнал леко назад, след което с висока скорост завил в странична
улица и избягал, като след него тръгнал друг екип от Митница „***“, състоящ се от
свидетелите Л. Ил. Л., Ф. Ф. Ф. и С. В. Р.. След като митническите служители спрели на ул.
„***“ срещу дом № ** в *** лекия автомобил марка „Ауди“, модел АЗ, с рег. ********,
свидетелите Н. и Г. отишли до него и се легитимирали на водача му - подс. П., който седял
на шофьорската седалка, а на предната дясна седалка била подс. К.. Свидетелите Н. и Г.
помолили подс. П. да изключи двигателя на моторното превозно средство и да отвори
багажника му, за да извършат проверка. Подсъдимият П. изпълнил указанията им и излязъл
от автомобила, а подс. К. останала вътре в него. След като подс. П. отворил капака на
багажното отделение свидетелите Н. и Г. видели, че вътре в него има три кафеви на цвят
кашона, отворили един кашон и установили, че в него се съдържат цигари без бандерол, за
което уведомили разследващ митнически инспектор от Митница „***“, който извършил
претърсване на лекия автомобил марка „Ауди“, модел АЗ с рег. ********, паркиран в ***,
на ул. „***“ срещу дом № **, в присъствието на собственика му - С. К. и на водача му - И.
П.. В хода на претърсването се установило, че във всеки един от трите кашона, намерени в
багажното отделение на моторното превозно средство, се съдържат по 50 /петдесет/
3
фабрично запечатани с прозрачно фолио стека, като във всеки стек имало по 10/десет/ броя
кутии с цигари от търговската марка „Eва“. Общото количество на намерените в багажното
отделение на горепосочения автомобил цигари било 1500 /хиляда и петстотин/ броя кутии с
по 20 /двадесет/ къса във всяка една от тях. Същите били иззети заедно с трите кашона, в
които били поставени.
Междувременно свидетелите Л., Ф. и Р. в местност между *** и *** били установили
затънал в калта управлявания от св. Й. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № ***, в който също били намерени три кашона, съдържащи общо 1500 бр. кутии с
цигари марка „Eва“ без бандерол. Последвало претърсване и изземване в условията на
неотложност, с което на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно
производство № 14/2018г. по описа на Митница „***“.
Към инкриминираната дата - 09.03.2018г. пазарната стойност на 1500 кутии с цигари
от търговската марка „Eва” възлизала на 7350 лева, а размерът на дължимия за тях акциз е
5115 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява при съвкупната оценка на следните
доказателствени източници: гласни – обясненията на двамата подсъдими, показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. С. Н., П. Г. Г., Й. И. А., Л. И. Л., Ф.
Ф. Ф. и С. В. Р., вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр., ал.1 т.1 и т. 2 от НПК, Ю. А.
Т. и Д. Е. Е., писмени доказателства и доказателствени средства: справки за съдимост на
подсъдимите, протокол за претърсване и изземване с приложен фотоалбум, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, веществени доказателства: 1500 бр.
кутии с цигари марка ”Eва”, на съхранение в склад към Митница „***“ и способи за
доказване: приетото заключение на оценителната експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие.
От показанията на свидетелите С. Н., П. Г., А. – служители в Митница „***“, дадени
в съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.2 НПК, на
свидетелите Л., Ф., Р. , Й., Т. и Е., които са последователни, еднопосочни и логични, както и
от обясненията на страните, които съдът кредитира в тази част, като подкрепящи се от
останалия доказателствен материал, се установа фактическите констатации относно деня,
мястото и поведението на страните при извършената проверка и резултатът от нея.
Според показанията на св. Б. Й., дадени в съдебно заседание, той е имал уговорка с
подсъдимата да се срещнат на посоченото място вечерта. На уреченото място, той е
паркирал своя автомобил до този, собственост на подсъдимата, управляван от подс. П. /това
съответства на възприятията на св. А. за разположението на автомобилите/ . Според
свидетеля подсъдимата С. отворила багажника, сложила 3 мастербокса цигари в багажника
на колата си. Когато е възприела идващата към тях кола, се изплашила и влязла в колата,
след което потеглили. Според свидетеля и двамата подсъдими били отвън, което се подкрепя
от показанията на св. А., който е възприел как водачите на автомобилите си говорят. По
нататък св. Й. сочи, че е говорил с жената за цигарите, с нея имал уговорка от преди това.
Не знае дали И. е знаел, че товарят автомобила с цигари. По реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1,
т.1 НПК са прочетени показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство. В
тези показания свидетелят сочи, че предварително за цигарите е говорил с И. и С., а също,
че вечерта С. е слязла от автомобила и поставила кашоните в багажника на собствения й
автомобил. Относно констатираното противоречие в съдебно заседание свидетелят заявява,
че при разпита в досъдебното производство разследващият полицай непрекъснато е
задававъпросите за двамата заедно. Посочва, че С. е трябвало да му даде парите за цигарите.
Показанията на свидетеля Й., дадени на досъдебното производство, прочетени в
съдебното следствие, в частта, с която свидетелят сочи, че е имал уговорка и с двамата
подсъдими, не се подкрепят от нито едно друго събрано доказателство, поради което в
4
случая с оглед забраната по чл. 281, ал. 8 НПК съдът не може да формира извод за
съпричастността на подсъдимия П. в извършване на инкриминираното деяние въз основа на
тях.
Дадените в съдебно заседание показания на свидетеля Й. се подкрепят от обясненията
на страните относно това, че свидетелят и подсъдимата са се видели по-рано през деня на
инкриминираната дата, уговорили се вечерта да се срещнат и свидетелят да предаде на
подсъдимата багаж. Според подсъдимата не й е било известно съдържанието на багажа,
нито е познавала преди срещата свидетеля, а действала в изпълнение на поет ангажимент.
Съдът не дава вяра на обясненията й в тази част, като отчита факта, че обясненията на
подсъдимата имат двойствена природа, те са доказателствено средство и средство за защита.
В тази си част същите съдът намира, че са проявление на правото на защита на подсъдимата.
Твърденията й не се подкрепят с никакви други доказателства. Независимо от това, дори да
се приеме, че не е знаела за съдържанието на багажа, то от обясненията й, дадени по реда на
съдебното следствие, се установява, че в момента, в който е видяла кашоните е разбрала за
съдържанието им и въпреки това е взела същите.
Показанията на свидетелите Н. и Г. в частта им, в която сочат, че при проверката,
когато спрели подсъдимите, при запитване от тяхна страна към подсъдимия П. какво е
съдържанието на багажника, той им отговорил, че там се намират евтини цигари,
възпроизвеждат негово извънсъдебно признание. Заявеното от служителите има характер на
производно доказателство, което не се потвърждава от други доказателствени източници.
Първоинстнационният съд неправилно е основал мотивите си на тези показания.
Когато става въпрос за извънпроцесуални изявления на подсъдимия, с които той
признава да е съпричастен към инкриминираното деяние, е необходимо да се държи сметка
и за още едно обстоятелство - че след като придобие качеството на обвиняем той има право
да откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в престъплението.
Разпоредбата на чл. 116 НПК не допуска присъдата и обвинението да се основават
единствено на самопризнания, като законодателят не е направил разграничение дали те са
депозирани при разпит в качеството на обвиняем или се касае за извънпроцесуални
изявления на подсъдимия. Ето защо, за да се обоснове несъмнен извод относно авторството
на деянието, наред с коментираните производни доказателства трябва да бъдат събрани и
достатъчно други преки доказателства или косвени доказателства.
Съдът по никакъв начин не би могъл да ползва и извънпроцесуалните самопризнания
на подсъдимия П., направени пред митническите служители на инкриминираната дата. Към
този момент подсъдимият не е имал процесуална фигура в образувано производство, не са
му разяснявани правата по НПК (вкл. правото на защита от адвокат по свой избор и правото
да запази мълчание и да не се самоуличава). Изявленията му не биха могли по никакъв
начин да обосноват негова наказателна отговорност в тази насока - вж. § 55 от делото С.
срещу Т. (решение от 27.11.2008 г. на Голямата камара - "Правата на защита по принцип ще
бъде безвъзвратно нарушени, когато показания, уличаващи обвиняемия, направени по време
на разпит пред полицията в отсъствието на адвокат, се използват като основание за
осъждане") и цитираната в това решение по-стара практика на ЕСПЧ.
С изготвения в съответствие с изискванията на НПК протокол за претърсване и
изземване от *** г. на лек автомобил марка „Ауди“, модел АЗ с рег. № ******** се
установява надлежното изземване на 1 500 броя кутии с цигари марка „Eva“, 20 къса в
кутия.
Съобразно изготвената в съдебното следствие съдебно – оценителна експертиза към
инкриминираната дата - 09.03.2018г. пазарната стойност на 1500 кутии с цигари от
търговската марка „Eва” възлизала на 7350 лева. и се равнява на 14,41 пъти МРЗ в страната
към тази дата, а размерът на дължимия за тях акциз е 5115 лева. Съдът кредитира
5
заключението като вярно, обосновано и компетентно.
От справките за съдимост съдът установява факта, че към момента на деянията
подсъдимите са неосъждани.
Въз основа на така описаната и приета за установена фактическа обстановка, изведена
въз основа на горепосочения анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, съдът достигна до
следните правни изводи:
Повдигнати са обвинения за извършени престъпления по чл. 234, ал.1, предл. 2, вр. с
чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 НК.
Относно заявеното от адв. В. във въззивната жалба оспорване на квалификацията на
деянието, която той счита, че следва да е по чл. 234, ал.2 , т. 2 и 3 НК – когато деянието е от
две или повече лица, сговорили се предварително и ако предметът на престъплението е в
големи размери, в приложимата към инкриминираната дата редакция на закона/ Дв, бр. 26 от
2010 г./, следва да се посочи, че без изменение на обвинението съдът не може да осъди
подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление. Отделно от това подобно твърдение,
направено от защитника, не е в защита на подсъдимия.
Непосредственият обект на разглеждания престъпен състав обхваща обществените
отношения, които гарантират спазването на специалния нормативен режим, регулиращ
дейностите с акцизни стоки, както и осигуряването на постъпления от данъци (акцизи) в
държавния бюджет по повод на такъв вид стоки.
Предмет на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК са акцизни стоки по смисъла на чл. 4,
т. 1 във вр. с чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на които
изисквания отговарят инкриминираните цигари. Важна обективна особеност,
характеризираща предмета, е обстоятелството, че акцизните стоки следва да бъдат без
бандерол, какъвто е и процесният случай. Нужно е обаче такъв да се изисква по закон. За
съставомерността на деянието по чл. 234, ал. 1 НК е необходимо да се установи наличието
на държане или продаване в немаловажен случай на акцизни стоки без изискуемия по закон
бандерол. Специалният нормативен акт, сочещ облагаемите с акциз стоки чрез бандеролна
система, е Законът за акцизите и данъчните складове, чийто чл. 2 визира: На облагане с
акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки (т. 1); тютюневите изделия (т. 2); в
разпоредбата на чл. 4, т. 7 ЗАДС е дадено разяснение на понятието „бандерол” – държавна
ценна книга, доказваща внасянето на дължимия акциз, а нормата на чл. 99, ал. 2 ЗАДС към
датата на инкриминираното деяние, гласи: Забраняват се: държането, пренасянето,
превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е
задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл
срок на валидност. Същевременно Законът за тютюна и тютюневите изделия също
регламентира защита от поставяне в опасност или от увреждане на обществените интереси,
свързан с търговските и данъчните отношения: Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за
акцизите и данъчните складове (чл. 28, ал. 1).
Изпълнителното деяние се изразява в държане на инкриминирания предмет, т. е. в
осъществяване от страна на дееца на фактическата власт върху акцизните стоки.
Поведението на подсъдимата С. К. покрива изцяло съдържанието на посочените белези.
Това е така, защото на посочените в обвинителния акт време – 09.03.2018 г., и място,
вземайки от свидетеля Й. и поставяйки в собствения си автомобил процесните цигари и
впоследствие отпътувайки с него, подсъдимата е установила фактическа власт по
отношение на предмета на престъплението. По изложените по-горе съображения съдът
6
приема, че същата е узнала най-късно при предаването на цигарите за тяхното естество,
както сама посочва в обясненията си, и независимо от това е запазила фактическа власт
върху тях.
За да бъде криминализирано едно деяние по чл. 234, ал. 1, предл. 2 НК, изразяващо се
в държане на акцизни стоки без бандерол, като престъпление, то следва да притежава
определена степен на обществена опасност т.е. да застрашава или уврежда в тази степен
обществените отношения, които са предмет на регулиране с него. Законодателят изрично е
посочил, че деянието е престъпление което дава основание за използване средствата на
държавната принуда чрез осъждането на дееца само ако не представлява маловажен случаи.
В разпоредбата на чл. 93 т.9 НК е дадено определение на понятието маловажен случай.
Съгласно законовата дефиниция такъв е този случай, при който извършеното престъпление,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Ниската или незначителната стойност на
предмета на престъплението не предпоставя задължително извод за малозначителност на
деянието. От значение са и всички други обстоятелства, определящи степента на
обществената опасност на деянието и дееца. Деяния от вида на инкриминираното нанасят
сериозни вреди на фиска. В конкретния случай само количеството на държаните акцизни
стоки (1500 броя кутии) и стойността им (7350лв. – 14 пъти МРЗ към инкриминираната
дата), както и размерът на дължимия акциз (5115 лв.), чието заплащане е избегнато, сами по
себе си са достатъчни да се приеме, че случаят е немаловажен.
В субективно отношение анализираният престъпен състав се характеризира с
наличието на умишлена вина във формата на пряк умисъл.
От поведението на подсъдимата К. може да се заключи, че тя е действала именно при
условията на прекия умисъл. Същата е съзнавала, че упражнява фактическа власт върху
акцизни стоки (цигари), за които липсва бандерол на българската държава, въпреки че такъв
е бил нужен по закон. Тя е разбирала, че това й поведение има общественоопасен характер,
защото засяга нормативния режим за боравене с акцизни стоки и накърнява постъпленията
на приходи в държавния бюджет от акцизи.
Не така стои въпросът при подсъдимия П..
От събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е осъществил
държане на вещта. За криминализираното в особената правна норма на НК престъпление
при форма на изпълнително деяние – държане на акцизни стоки без бандерол, е достатъчно
инкриминираният предмет да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа
власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За покриване на
признаците на визираната форма на изпълнително деяние, е ирелевантно правото на
собственост и принадлежността на инкриминираната вещ, а обективното отношение на
извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от
действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Държането е
фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху
инкриминиранираната вещ, при изискуемите се субективни измерения, и няма вещноправен
характер. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и
времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно
за продължените престъпления, които траят непрекъснато /чл.80, ал.3 НК/ и чието
изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не
настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват,
необвързано с определени параметри.
В случая подсъдимият П. не е осъществил фактическа власт върху вещта. Същата е
предадена от свидетеля Й. на подс. К., която я поставила в багажника на собствения си
7
автомобил, който бил управляван от подс. П. по нейна молба. От събраните по делото
доказателства не се установи подс. П. да е знаел какво е съдържанието на предадения багаж
и да е имал намерение да установи владение върху него. Това обстоятелство обуславя
несъставомерност на деянието и от субективна страна.
По изложените съображения съдът намира повдигнато срещу подсъдимия П.
обвинение за несъставомерно.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.2 НПК съдът следва да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в противен случай, съгласно
разпоредбата на чл. 304 НПК го признава за невиновен. Присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението следва да е доказано по безспорен и несъмнен начин. В
случая не се събраха годни доказателства, установяващи съпричастността на подсъдимия П.
към престъплението.
По изложените съображения, ПОС отмени присъдата на ПРС и оправда подс. П. по
обвинението в извършването на престъпленията по чл.234, ал.1, предл. 2 НК.
Не е налице съвместна и задружна умишлена дейност. Подсъдимата К. обективно е
осъществила фактическа власт върху инкриминираните цигари сама и е съзнавала липсата
на участие на подс. П. в престъпната деятелност, поради което съдът признава подсъдимата
за невиновна и я оправдава по обвинението за съучастие.
За престъплението по чл. 234 ал.1 НК се предвижда наказание от една до шест
години лишаване от свобода и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните
стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 НК.
Въззивният съд е сезиран единствено с жалба и при липсата на съответен протест не
би могъл да влоши положението на жалбоподателя.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се наложи наказание по реда на чл.
54 НК в размер на една година и глоба в размер на 7350 лв. Смекчаващи вината
обстоятелства са липсата на предходна съдимост на подсъдимата и данни за други нейни
противообществени прояви. Отегчаващи обстоятелства не са налице.
Настоящият въззивен съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е неприложима,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило
извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. В
случая липсват такива типични за приложението на чл. 55 НК обстоятелства като признание
на вината, съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване на обективната истина.
Съдът намира, че така определеното наказание 1 година ЛОС ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата. Налагането на по-тежко
наказание на подсъдимата за деяние, което очевидно се явява изолирана проява в живота й
съществено би накърнило принципите за справедливост на налаганото наказание и за
съответност между използваната наказателна репресия и степента на обществена опасност
на деянието и дееца.
Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени
престъпни навици у подсъдимата, правилно е прието, че за поправянето и превъзпитанието
на дееца ще е достатъчно отлагането на наложеното наказание на основание чл. 66 НК за
изпитателен срок от 3 години.
8
Кумулативното наказание глоба правилно е наложено в минимален размер, който
съответства на имотното състояние и доходите на подсъдимата, удостоверени в
попълнената от нея декларация.
По изложените съображения присъдата бе потвърдена в тази част. В съответствие с
изискването на чл. 234, ал. 3 НК предметът на престъплението – стоките без бандерол, са
отнети в полза на държавата и в тази част присъдата бе потвърдена като правилна и
законосъобразна. С оглед оправдаването на подс. П. за деянието по чл. 234, ал.1, предл. 2
НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което е бил признат за виновен и осъден от
първоинстанционния съд, присъдата бе отменена съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1
НПК в частта относно разноските в размер на 55 лева, които е бил осъден да заплати, като те
остават за сметка на държавата.
За пълнота следва да се посочи, че са преклудирани възраженията на защитата за
допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, ограничило
правата на обвиняемите по арг. от 248, ал. 3 и чл. 320, ал. 2 НПК. Такова не е и налице.
Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 НПК не може да бъде защитник, който е бил или е
защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия.
Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми се решава с оглед
конкретните обстоятелства по всеки отделен казус в светлината на принципните положения,
възприети с ППВС №6/78, изм. с ППВС № 7/87г.. Съобразно приетото в Постановление №
6/1978г. на Пленума на ВС, при решаване на въпроса дали е налице противоречие в
интересите на обвиняемите, „следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде
предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на
обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им
(признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият
изобличава другия и др.), а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от
самия характер на предявеното от всеки от тях обвинение.“ Следователно интересите на
обвиняемите са противоречиви, когато са налице различни процесуални позиции на
привлечените към наказателна отговорност. Такива биха били, когато съпроцесниците към
обвинението заемат различни активни позиции – например част от тях се признават за
виновни и дават информация за участието си, а други – напротив отричат авторството си и
дават информация, която обслужва тази теза. Противоречиви интереси са налице не само
при наличие на признание за съвместната дейност от единия обвиняем и оспорване
съществуването на такава дейност от другия, а и когато от обясненията им се установява
различно участие в извършваната престъпна дейност, имащо значение за вината им и за
размера на наказанието. Задължението за отвод на защитника при противоречиви интереси
на обвиняемите/подсъдимите по едно и също дело възниква при едновременно наличие на
две предпоставки – защитникът да е или да е бил защитник и на друг обвиняем/подсъдим по
делото, както и обвиняемите/подсъдимите да имат противоречиви интереси. В настоящото
производство, липсва второто условие, обуславящо забраната на чл. 91, ал. 3, т. 1 от НПК,
тъй като обективно липса конфликт на интереси в защитните позиции на подсъдимите П. и
К.. В своите обяснения от *** г. подс. К. признава, че иззетите цигари е взела от едно момче,
с уговорката да ги закара до ***. Сочи, че не е знаела, че това са цигари, обстоятелство,
което й станало известно едва при отварянето на кашоните при извършената проверка.
Заявява, че е накарала И. да занесат стоката и той също не е знаел какво е съдържанието й.
Независимо, че в началото на разпита, заявява, че поддържа изложеното вече при разпита й
като свидетел, дадените в това качество показания поначало не могат да се преценяват с
оглед противоречието на интереси, доколкото същите са дадени в различно качество, преди
да възникне фигурата на обвиняемото лице.Същевременно и тези показания не съдържат
твърдения, обуславящи извод за различно участие в инкриминираното деяние. Подсъдимият
П. се е възползвал от правото си да не дава обяснения в досъдебното производство. Поради
това, няма как да бъдат възприети като противоречиви интересите им. Изложеното за
доказателствената стойност на протокола за разпит на свидетел, който впоследствие
придобил качеството обвиняем, е валидно и за протокола за разпита на под. П.. В съдебното
9
производство подс. С. К. се представлява от адв. А.. С оглед заявеното в обясненията на
страните в съдебно заседание също не може да се направи извод за противоречие в
интересите на двамата подсъдими. Подс. С. К. заявява, че само тя е имала уговорка с
въпросното момче да вземе багаж и пос. И. П. не е знаел за съдържанието на стоката, а подс.
П. поддържа същите твърдения. По изложените съображения не е налице основание за
отвод на адв. А., респективно не е налице соченото процесуално нарушение при
разглеждане на делото.
По изложените съображения ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови
присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(В. Георгиев)


ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(Б. Петров)


2:………………
(М. Стоева)

10
Съобщи за изтекли лични данни